Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената искова молба от „Р. /Б./” Е. със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Г.”№18-20,представлявано от изпълнителния си директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П.,Ч. пълномощника им ю.к.И. Ц., против Д. Д. Й., с ЕГН *, с адрес гр.Г. О.,ул.”Р.” ,№8, с която е предявен иск с правно основание чл.422,във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване в полза на ищеца спрямо ответника съществуването на следните вземания към 22.02.2010 г., а именно: вземане в размер на 50000 евро-част от сумата по Запис на заповед издаден на 02.11.2007 г. от „Е. К.” ООД и авалиран от Й. Д. Й. и Д. Д. Й.;законната лихва върху главницата,считано от 22.02.2010 г. до пълното изплащане на вземането; направените разноски по ч.гр.д.№374/2010 г. по описа на ГОРС в общ размер на 3383,83 лв. В исковата молба се твърди,че на основание чл.417, т.9 от ГПК ищецът „Р. /Б./” ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, по което е образувано ч.гр.д.№374/2010 г. на Районен съд Г.О. и съдът е издал Заповед №..../24.02.2010 г. за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, с който е осъдил Д. Д. Й., с ЕГН * с адрес гр.Г.О., ул.”Р.”, №8 да заплати на банката част от дължимите суми по Запис на заповед, издаден на 02.11.2007 г. от „Е. К.” ООД и авалиран от Й. Д. Й. и Д. Д. Й., а именно сумата от 50000 евро,законната лихва върху тази сума,считано от 22.02.2010 г. до пълното й изплащане, както и направените по делото разноски.Направено е възражение от Д. Д. Й. по рÕда на чл.414 от ГПК, в което той сочи,че не дължи сумите по заповедта.Поради това и на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК ищецът предявява настоящата претенция.Твърди, че съгласно издадения Запис на заповед от 02.11.2007 г. „Е. К.” ООД се е задължило да заплати на банката сума в размер на 160000 евро ведно с 14% годишна лихва върху тази сума, считано от датата на издаване на записа.Записът на заповед е издаден на предявяване и е следвало да бъде предявен за плащане не по-късно от 25.10.2010 г., като същият е бил платим без разноски и без протест, в случай, че издателят му заплати сумите по него на посочените адреси на банката.Задълженията по записа са авалирани при условията, при които са поети от Й. Д. Й. и Д. Д. Й..На 11.01.2010 г записът на заповед е предявен за плащане на издателя „Е. К.” ООД Ч. законния му представител Й. Д. Й., който се е подписал на документа.На 19.01.2010 г. от „Р. /Б./” ЕАД е изготвена Нотариална покана №10, том 1, рег.№562/19.01.2010 г. по описа на нотариус К. Б. ,с район на действие ГОРС до Д. Д. Й., с която последният е поканен да се яви в кантората на нотариуса на 09.02.2010 г. за предявяване на приложения към поканата запис на заповед за плащане.Поканата е била редовно връчена по реда на чл.46, ал.1 и 2 от ГПК срещу разписка на майката на Д. Д. Й- Й. Ст.А. на 20.01.2010 г.На датата, на която е бил поканен да се яви 09.02.2010 г. в кантората на нотариуса ответникът Д. не се е явил, което е удостоверено с Констативен протокол Акт № 31,том 1 от 09.02.2010 г. на нотариус Б..Явил се е единствено представител на банката.Съгласно отразеното в поканата, в случай ,че адресата не се яви на посочените в нея дата, час и място, се счита, че записът на заповед е надлежно представен за плащане.В този смисъл ищецът счита,че на 09.02.2010 г. Записът на заповед се счита редовно предявен на Д. Д. Й. Доколкото записът е уговорен и подписан „без протест”, съгласно чл.500 от ТЗ, приносителят му е освободен от извършването на протест срещу неприемане, като тази уговорка, вписана от издателя има действие спрямо всички лица, подписали менителницата.Независимо от това, приносителят е предявил менителницата своевременно и е направил съответните уведомления.Предявяването на записа обуславя неговата изискуемост.Тъй като нито издателя, нито авалистите са изпълнили задълженията си за пълно погасяване на всички дължими суми по записа ,банката упражнява правата си по съдебен ред.След като ГОРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на представения документ по чл.417 т.9 от ГПК, срещу които е постъпило възражение, за банката възниква правен интерес за предявяването на иска.Ищецът намира,че представените към заявлението документи, а именно: Запис на заповед с дата 02.11.2007 г. издаден от „Е. К.” ООД и авалиран от Й. Й. и Д. Й., Нотариална покана № 10, том1, рег.№.../10.01.2010 г. на нотариус К. Б. и Констативен протокол Акт №., том 1, от 09.02.2010 г.,рег.№.../09.02.2010 г. на нотариус К.Б., установяват всички обстоятелства за съществуването на вземането по основание и размер.Отправя искане до съда, на основание чл.422, ал.1 от ГПК да бъде постановено решение,с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземане в полза на банката- ищец за сумите,посочени по-горе.Претендира присъждане на направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адвокат А. Ч.- ВТАК, пълномощник на ответника, в който той заявява, че оспорва иска по основание и размер.Заявява, че Д. Д. Й. е с постоянен и настоящ адрес в гр.В., ул.”П.”, №..., вх.”А”, .5, ап.10, следователно нотариалната покана за предявяване за плащане на записа е отправена неправилно на адреса в гр.Г. О., ул.”Р.”, №... На този адрес авалистът не живее и лицето, на което е връчена поканата не е от кръга на домашните му.Връчването е нередовно с оглед разпоредбата на чл.46, ал.2 от ГПК.Освен това, нотариус Б. няма компетентност да оформя връчването на поканата и на констативен протокол, защото лицето Д. живее извън района на Горнооряховския районен съд, в който е нейната компетентност. С допълнителна молба от 20.01.2011 г. адв. Ч. навежда довод, че в самия печат на връчването на нотариалната покана е посочено, че доверителят му Д. Д. Й. живее в гр.В., което било известно на нотариус Б..Твърди,че от всичко изложено става ясно, че записът на заповед не е предявен за плащане и Д. Д. Й. не дължи исковите суми.Поради това иска отхвърлянето на предявения иск като неоснователен и недоказан.Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Не е спорно между страните по делото, а това се доказва и от представения документ неоспорен от страните, че от „Е. К. „ООД е издаден Запис на заповед с дата 02.11.2007 г., с който дружеството се е задължило да заплати на „Р. /Б./” ЕАД гр.С. сума в размер на 160000 евро, ведно с 14% годишна лихва върху тази сума, считано от датата на издаването на записа на заповед.Документът е издаден на предявяване и е следвало да бъде предявен не по-късно от 25.10.2010 г., като същият е бил платим без разноски и без протест, в случай че издателят му заплати сумите по него на посочените адреси на банката.Задълженията по записа на заповед са авалирани при условията, при които са поети от Й. Д. Й. и Д. Д. Й. Не е спорно и обстоятелството, че на 11.01.2010 г. записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя му „Е. К.” ООД, като на документа се е подписал представляващият дружеството Й. Д. Й..Съгласно чл.513 от ТЗ, лицата, които са издали,приели и джиросали менителницата или са поели поръчителство, са солидарно отговорни към приносителя.Въпреки, че записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя, за да възникне изискуемост, ако той не плати, банката-кредитор е предприела действия по предявяването му и на авалиста Д. Д. Й., като е изпратила нотариална покана на посочения в записа на заповед адрес , а именно: гр.Г.О., ул.”Р.”, №....По делото са представени и приети като писмени доказателства Нотариална покана №10,том 1, рег.№.../19.01.2010 г. и Констативен протокол Акт №., том 1 от 09.02.2010 г., рег.№.../09.02.2010 г. и двата документа на нотариус Красимира Боева ,с район на действие Районен съд гр.Г. О..С нотариалната покана банката е поканила ответника Д. Д. Й., в качеството на издател на записа на заповед да се яви на 09.02.2010 г., 15 часа в кантората на нотариус Б. в гр.Г. О., за да му бъде представен/предявен за плащане цитирания запис и да уредят отношенията си по доброволен начин.В поканата е отбелязано, че в случай на неявяване, записът ще се счита предявен.На поканата е удостоверено връчването й от нотариуса на 20.01.2010 г.,като това е станало на адрес гр.Г. О., ул.”Р.”, №....Поканата е връчена на Й. С. А.а, с ЕГН *- майка на Д. Д. Й., с ЕГН *, тъй като същият живее в гр.В., а на посочения адрес живее майка му.Връчването е станало срещу разписка №12741322/20.01.2010 г. От цитирания констативен протокол е видно,че на 09.02.2010 г. от 15 до 15,30 часа, в кантората на нотариус Б. в гр.Г. О. се е явила само ю.к. И. Ц., в качеството на представител на „Р. /Б./ ” ЕАД във връзка с отправената нотариална покана относно предявяване за плащане на Запис на заповед от 02.11.2007 г.Лицето Д. Д. Й. не се е явило на поканата. Тези два документа са оспорени от ответната страна в официалната им удостоверителна част- по отношение връчването на поканата и удостоверяването на обстоятелствата в протокола.Той твърди,че не е извършено надлежно предявяване, поради което не е налице изискуемо вземане за сумите по заповедното производство. Съдът е открил производство по оспорването на документите и е разпоредил проверка на истинността им, като е указал на ответника, че тежестта на доказване на документите, имащи в оспорената си част официален характер, съгласно разпоредбата на чл.193,ал.3 от ГПК пада върху страната, която ги оспорва, в случая върху ответника.Дал е възможност на страните да сочат доказателства във връзка с оспорването.Ответникът е представил заверено копие от лична карта, което е прието като доказателство. От него е видно,че постоянният и настоящ адрес на Д. Д. е гр.В., ул.”П.”, №..., вх.А,.5, ап.10.Съдът констатира,че личната карта на ответника е с дата на издаване 20.10.2010 г.Съдът намира за правно ирелевантно обстоятелството, че нотариусът знаел, че лицето живее в гр.В.. С оглед посочения в поканата адрес, нотариусът е бил длъжен да я връчи там. Съдът намира за неотносими към оспорването доводите, че лицето не живее на адреса в гр.Г. О. , в гр.В..В хода на делото с представените доказателства ответникът не обори доказателствената сила на представените документи в официалната им удостоверителна част.Безспорно връчването на нотариалната покана е станало на адреса в гр.Г. О., ул.”Р.”, №... и това връчване е станало по реда на чл.46, ал.1 и 2 от ГПК- на лице ,което се е съгласило да приеме съобщението, като това лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му, или който живее на адреса.В случая това е майката на ответника, която безспорно живее на този адрес.Лицето, Ч. което е станало връчването се е подписало в разписката със задължение да предаде съобщението на адресата в съответствие с разпоредбата на чл.46, ал.2 от ГПК. За приносителя съществува единствено адреса, посочен в записа на заповед, поради което именно него той е посочил в поканата.От друга страна, съгласно чл.536,ал.4 от ТЗ, записът на заповед, в който не е посочено мястото на издаване се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя, а съгласно ал.3, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.Съгласно разпоредбата на чл.456, ал.3 от ТЗ, менителницата, в която не е посочено мястото на плащане, се смята платима в мястото, посочено до името на платеца, което се смята за местожителство на платеца.Препращащата нормата на чл.537 от ТЗ разпорежда, че за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му разпоредбите за менителницата.Следователно, налага се извод,че мястото на плащане в случая е посочения в записа на заповед адрес.При промяна на този адрес ответникът е следвало добросъвестно да уведоми банката-кредитор, което очевидно не е направил. Процедурата по връчването е изпълнена законосъобразно.Нотариусът е действал в своя район на компетентност.Изпълнени са разпоредбите на чл.46, ал.1 и 2 от ГПК, според които, когато лицето не може да бъде намерено лично, съобщението да се връчи на друго лице,което е съгласно да го приеме със задължение да го предаде.Това лице попада в хипотезата „друго лице, пълнолетно,което живее на адреса”, т.е.втората предвидена в ал.2 хипотеза извън тази на „пълнолетно лице от домашните му”. В този смисъл съдът намира че Записът на заповед е редовно предявен за плащане на ответника и вземането по него е станало изискуемо и съществува към датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 т.9 от ГПК, а именно 22.07.2010 г. Неоснователно е и възражението на ответника, че след като кредиторът е банка ,то следва Записът на заповед да е във връзка с договор за кредит, а такова твърдение ищецът нямал, поради което ответникът като поръчител не може да поеме такова задължение.Поръчителството е свързано с определено задължение, каквото в случая е това по Записа на заповед, който по характера си е абстрактна, а не каузална сделка.От своя страна поръчителството не е ограничено от характера на задължението, което обезпечава, т.е дали то ще е по каузална или абстрактна сделка. Неоснователно е и възражението на ответника,че задължението по записа е погасено по давност.В записа на заповед е посочено,че той трябва да се предяви за плащане не по-късно от 25.10.2010 г.Данните по делото сочат,че е предявен на 09.02.2010 г. т.е. далече преди изтичането на срока, указан в него. Съдът намира за доказано съществуването на претендираното с исковата молба вземане на банката спрямо ответника, произтичащо от създаденото облигационно правоотношение между страните, източник на което е сключената сделка- запис на заповед, между банката и „Е. К.” ООД, обезпечена с поръчителството на ответника.Съгласно чл.538 от ТЗ издателят на записа на заповед е задължен по същия начин както платецът на менителницата, а съгласно чл.463 ал.1 от ТЗ издателят отговаря за приемането и за плащането на менителницата.По силата на чл.485,ал.1 от ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал.Съгласно чл.513 от ТЗ тази отговорност е солидарна.Съдът намира за доказана хипотезата на закона, при която отговорността на ответника като поръчител е ангажирана. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, съдът намира предявеният установителен иск за съществуването на изискуемо вземане на ищеца спрямо ответника за основателен и доказан.Същият следва да бъде изцяло уважен и като последица от това следва на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, възлизащи общо на 4366,83 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на следните вземания ,които „Р. /Б./ „ Е. със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”Г.”, №18-20, вписано в ТР на АВ под ЕИК ....., представлявано от изп. директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П., има спрямо ответника Д. Д. Й., с ЕГН *, с адрес гр.В., ул.”П.”, №.., вх.А, .5, ап.10, към датата 22.02.2010 г. по Запис на заповед ,издаден на 02.11.2007 г. от „Е. К.” ООД и авалиран от Й. Д. Й. и Д. Д. Й., а именно: сумата 50000 евро /петдесет хиляди евро/,представляваща част от сумата по записа на заповед, законната лихва върху тази главница, считано от 22.02.2010 г. до пълното изплащане на вземането, както и направените по ч.гр.д.374/2010 г. по описа на ГОРС разноски в размер на 3383,83 лв / три хиляди триста осемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки//, включващи държавна такса 1955,83лв /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение 1428 лева/ хиляда четиристотин двадесет и осем лева/. ОСЪЖДА Д. Д. Й., с ЕГН *, с адрес гр.В., ул.”П.”, №...-А, .5, ап.10, да заплати на „Р. /Б./” Е. със седалище и адрес на управление гр.С. ,ул.”Г.”, №18-20, ЕИК ..., представлявано от изп. директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П., Ч. пълномощника им ю.к.И. Б. Ц., с ЕГН *, сумата 4366,83 лв /четири хиляди триста шестдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |