№ 17281
гр. С., 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110114400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу Й. И. Й., с която по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията
между страните дължимостта на сумите по издадената на 14.12.2023 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66082/2023 г. по описа
на СРС, 182 състав, а именно: сумата 1 035,44 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., ж.к. Л. ......, аб. № ****** за период от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 220
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата
27,56 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 1.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,43 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 31.10.2023 г.
В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответника в качеството на
собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която
е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в
съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по
местонахождение на имота – „Д.“ ЕООД. Посочва, че ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата
дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и
мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
1
падеж. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника Й. Й., чрез ос. представител адв. Й., с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице облигационна
връзка между страните в производството. Оспорва в имота през исковия период да е
доставяна топлинна енергия в претендирания размер, ищецът да е доказал влизането в
сила на ОУ. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва приложените
под т. 6 и т. 7 доказателства към исковата молба като неотговарящи на действителното
фактическо положение. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.” ЕООД не взема становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване течението на погасителната
давност за вземанията, предмет на делото.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота
по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
2
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене е представен договор за продажба жилище, сключен
по реда на чл. 117 ЗТСУ от 03.09.1982 г., от който се установява, че ответникът Й. Й. е
придобил собствеността върху ап. № 22, находящ се в гр. С., ж.к. Л. ......
По делото е приет протокол от 24.09.2002 г. за проведено общо събрание на
етажните собственици от адрес: ж.к. Л. ....., с приложен списък към същия, в който под
№ 22 фигурират имената на ответника.
Ето защо и съдът приема, че е установено, че ответникът е собственик на ап. №
22, находящ се в гр. С., ж.к. Л. ...... Следователно през исковия период между страните
е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право
на собственост върху недвижимия имот.
Страните по делото не са формирали спор и от събраните по делото писмени
доказателства, в т. ч. изравнителни сметки, формуляри за отчети и неоспореното
заключение на изслушаното по делото СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС,
находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява Й. Й. да се е възползвал от правото си по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ. Наред с това неоснователно е и възражението на ответника, че приложимите
ОУ на ищеца не са публикувани, доколкото видно от ангажираните доказателства
същите са публикувани във в. Монитор, на 11.07.2016 г. и противно на защитната теза
на ответника, поради което и го обвързват.
По делото липсват доказателства Й. Й. да се е разпоредил преди или по време на
процесния период с притежаваното от него право на собственост в полза на трето за
спора лице, поради което през процесния период същият е притежавал качеството
„клиент“ на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да
се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота.
Поради изложеното, ответникът има качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ, доколкото е възникнало
принципното облигационно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при публично известни
Общи условия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и дължи
заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ. Следователно
възраженията на ответника, че не е налице облигационна връзка между страните в
производството останаха недоказани.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, а и това не се оспорва от ответника, че
сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през
процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Видно от сключения
3
договор за услугата топлинно счетоводство последната се осъществява от „Д.“ ЕООД.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка
ответникът е обвързан от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и
представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите
в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда,
в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер,
отчитан по ел. път в началото на всеки месец. Дяловото разпределение е
осъществявано от „Д.“ ЕООД в съответствие с приложимата към процесния период
нормативна уредба. През исковия период в имота на ответника е имало един водомер
за топла вода. Начислявана е единствено ТЕ за подгряване на топла вода, тъй като
сградата, в която се намира имотът на ответника не е имало отопление и не е
начислявана ТЕ за отопление и ТЕ отдадена от сградна инсталация. За периода
05.2020-04.2021 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на водомера, поради което
топлата вода е изчислявана на база брой / 2 лица / потребители по 140л/ден за един
човек съгл. Чл. 69. ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД04-1. За сезон 2021/2022г. е имало
отчет, но поради това, че е нямало данни началното показание на водомера топлата
вода е начислявана прогнозно, което обстоятелство се установява и от представените
по делото доказателства. Следва да бъде отбелязано, че не са наведени нито твърдения
от ответниците, нито са ангажирани доказателства, сочещи за осигуряване на достъп
от тяхна страна до имота за отчет на уредите, а такива, касаещи последващ период, не
налагат извод в обратен смисъл, доколкото съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването изразходваното количество гореща вода
в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода
от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не
са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена
оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. След края на
всеки отоплителен сезон е извършвано изравняване и са съставяни изравнителни
сметки. За процесния период задължението за имота възлиза на сумата 1098,02 лв. В
посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени
задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на
услугата за дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало отклонения от
нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Вещото лице е посочило,
че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи.
Общият топломер е преминавал редовни метрологични проверки, с оглед което и
съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско
измерване на преминаващата през същия ТЕ.
Съдът кредитира заключението на СТЕ като обективно, компетентно и
непротиворечащо на ангажираните по делото доказателства в това число и от третото
лице – помагач, от което безпротиворечиво се установява, че ответникът не е осигурил
достъп до имота си за периода 05.2020-04.2021 г., респективно извършен отчет за
4
следващия период, но без данни за първоначално показание, което обосновава
служебно начисляване на топлинна енергия за последващия период 05.2021-04.2022 г.,
поради липса на старо и ново показание на водомера, по реда на чл. 69, ал. 4 от
Наредбата. Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период
топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 1098,02 лв., изчислена при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки. Претендираната от ищеца сума е
в по-малък размер, поради което предявеният иск за главница се явява основателен.
Не се твърди, а и не се установява по делото ответникът да е извършил плащания
през исковия период.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответниците
в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени,
известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.
Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат
съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на
същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б "в" ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма
кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако
е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност. Ищецът е депозирал заявление
по чл. 410 ГПК на 30.11.2023 г., като с оглед на горните съображения погасени по
давност са всички вземания на ищеца станали изискуеми преди 30.11.2020 г. Погасени
по давност са вземанията за периода до м.09.2020 г. вкл., доколкото последното е
станало изискуемо на 15.11.2020 г. Следователно необхванати от погасителната
давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила, респ., които са
възникнали след 30.11.2020 г., т.е. вземанията за периода от 10.2020 г. насетне.
Предвид горното съдът приема, че погасени по давност са вземанията за периода
05.2020г.-09.2020 г., поради което погасена по давност се явява сумата от 314,86 лв.,
съответно непогасена по давност е сумата определена от вещото лице в размер на
720,58 лв. за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2020г. Следователно искът за главница за
потребена ТЕ по отношение на ответника следва да се уважи за сумата от 720,58 лв. и
да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1035,44 лв. и
за периода м.05.2020 г. – м.09.2020 г. вкл., поради погасяване на вземането по давност
в тази част.
5
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от „Д.“ ЕООД,
следователно и се дължи заплащане на нейната стойност.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Т. С.“ ЕАД, от
което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за
дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия през периода, а от доказателствата
по делото и заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана, следва да
се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Възражението за погасяване на
това вземане по давност е основателно за периода 01.10.2020 г. – 31.10.2020 г., като по
реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщените по делото писмени доказателства,
съдът приема, че недължима, поради погасяването па давност е сумата от 1,45 лв. за
посочения период, съответно непогасената по давност сума възлиза на 26,11 лв. за
периода от 01.11.2020г. до 30.04.2020г. Следователно искът за главница за дялово
разпределение следва да се уважи за сумата от 26,11 лв. и да се отхвърли за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 27,56 лв. и за периода 01.10.2020 г. –
31.10.2020 г., поради погасяване на вземането по давност в тази част.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Ищецът претендира лихва за забава върху главницата за топлина енергия в размер
общо на 220 лв. за периода 15.09.2021 г. – 31.10.2023 г. Съдът като съобрази, уважената
част от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по
тази изравнителна сметка /15.09.2021 г./ и крайната дата, до която лихва за забава се
претендира, с помощта на онлайн калкулатор изчисли на основание на чл. 162 ГПК, че
лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на сумата от 720,58
6
лв. и за периода 15.09.2021 г. – 31.10.2023 г. възлиза общо на сумата от 144,06 лв., до
който размер искът за лихва върху главницата за топлинна енергия следва да се уважи
и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 220 лв.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена за пълния й размер, претендиран от всеки от ответниците.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК на ищеца
съразмерно на уважената част от исковете следва да бъде присъдена сума в размер на
639 лв. /за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв./.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 52,36 лв. /за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 50 лв./.
Ответникът, доколкото е бил представляван от назначен особен представител, не
е сторил разноски, поради което не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й.
И. Й., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. Л..... ......, дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от
сумата 720,58 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. Л. ......, аб.№ ****** за
периода от 1.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 144,06 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата 21,11 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 1.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66082/2023г. по описа на СРС, 182
с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер 720,58 лв. до пълния предявен размер от 1035,44 лв. и за периода от
01.05.2020 г. – 30.09.2020 г. като погасен по давност, иска за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за разликата над 26,11 лв. до пълния претендиран размер от
27,56 лв. и за период от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 като погасен по давност, иска за
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за разликата над уважения размер
144,06 лв. до пълния предявен размер от 220 лв., както и иска за обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,43 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 31.10.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ****** на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 639 лв.- разноски в исковото
7
производство и сумата от 52,36 лв. - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8