РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225000600236 по описа за 2022 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 11/12.05.2022 г., постановена по НОХД № 2723/2021 г. по
описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора подсъдимият Г. И. Г. е бил признат за
виновен в това, че на 19/20.04.2021г. в гр. * отнел чужди движими вещи-
парична сума в размер на 15 лева от владението на П. Г. П., ЕГН********** с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
деянието е придружено със средна телесна повреда, от която на 23.04.2021г. е
последвала смъртта на пострадалия, поради което и на основание чл.199 ал.2
т.1 предл.второ вр.чл.198 вр.чл.58а ал.1 вр.чл.54 НК е бил осъден на
дванадесет години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57
ал.1 т.2 б.а и б.в от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.68 ал.1 НК съдът е постановил подс.Г. И. Г. да изтърпи
отделно наказанието от две години и единадесет месеца лишаване от свобода
по НОХД № 2943/2020г. по описа на Районен съд- Стара Загора при
първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.в от ЗИНЗС.
Произнесъл се е какво да стане с веществените доказателства по делото, а
разноските възложил в тежест на подсъдимия.
Постъпила е жалба срещу присъдата от подс. Г. И. Г., с която моли съдът да
преразгледа доказателствата по делото и да вземе правилно решение, което да
1
е най-смекчаващо спрямо него. Основното искане, изразено в допълнението
към жалбата и в съдебното заседание пред въззивната инстанция на подс.Г. и
новият му служебен защитник адв. С., е за намаляване размера на
наказанието, което считат за несъразмерно тежко.
Прокурорът предлага обжалваната присъда да се потвърди като правилна,
законосъобразна и справедлива.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за
установено следното:
Жалбата на подс. Г.Г. е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло като съкратено
по реда на чл.371 т.2 НПК, при което подс. Г.Г. е признал изцяло фактите по
обвинителния акт, същото заявява и в обясненията си пред въззивната
инстанция, съжалява за случилото се и е дал съгласие да не се ангажират
доказателства за тяхното установяване. Диференцираната процедура по
чл.371 т.2 от НПК е проведена законосъобразно, при спазване на всички
процесуални норми, гарантиращи правата на подсъдимия и съобразно
принципните положения, залегнали в ТР № 1/2009 г. на ВКС за провеждане
на съкратено съдебно следствие по този ред, поради което е голословно
твърдението в жалбата, че е бил „принуден“ да приеме тази съкратена
процедура.
Въз основа на направеното от подс. Г. самопризнание по реда на чл.371 т.2
от НПК и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство /
подробно посочени в мотивите към присъдата /, първоинстанционният съд
правилно е приел за установени по несъмнен начин следните фактически
положения: Подсъдимият Г. И. Г. е роден на 12.08.1970 г. в гр.*, с постоянен
адрес гр. *, ул. “*” № 12,български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан. Подсъдимият Г. е осъждан по НОХД №
2943/2020 г. по описа на Районен съд- Стара Загора, в сила от 12.11.2020 г. за
това, че на 11.09.2020 г. е извършил престъпление по чл.198, ал.1 от НК, като
във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години и единадесет месеца, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години.
Подсъдимият Г.Г. бил известен сред познатите си с прякора „*", тъй като
бил осъждан. През 2021г. той не пребивавал на постоянния си адрес, а спял на
различни места. През месец април 2021 г. се
нанесъл в изоставена къща, находяща се в центъра на град *, в
района на ул. „*" и ул. „*" при свидетелите И. С. и И. Д. с прякор „*", но на
16.04.2021 г. се скарали и свидетелят Д. го изгонил от къщата.
Свидетелите Г. И. А. с прякор „*", И. Д., И. М. с прякор „*" и други лица се
събирали всеки ден от сутринта в градинката на „*" в гр. *, като подсъдимият
Г. също започнал да ходи при тях. На 19.04.2021 г. през деня подсъдимият
2
Г.Г. заедно със свидетелите Г. И. А. и И. М. С. били отново в градинката на
„*", срещу сградата на * РУ - *, като употребили алкохол. Подсъдимият Г.
бил облечен със сиво яке. Около 15:00 часа си тръгнал, като се отправил в
посока юг по бул. „*". Свидетелите А. и С. останали в градинката до 20:00
часа, но подсъдимият Г. повече не се върнал при тях, а около 18:00 часа
отишъл до дома на познат му възрастен мъж - П. П.. П. П. бил на 76 години и
живеел сам, нямал телефон, като два пъти седмично го посещавал синът му -
свидетеля Е. П. Г., който живеел в гр. *. П. П. се познавал с подсъдимия Г.Г.,
като последният често ходел да му иска пари.
На 19.04.2021 г. вечерта П. П. бил сам в дома си, находящ се в гр. *, бул. „*"
№ 86, вх.А, ап.62, ет.4. След 18:00 часа чул блъскане и думкане по входната
врата на апартамента. Отворил вратата и отпред видял подсъдимия Г.Г.. Още
с влизането подсъдимият Г. се нахвърлил върху П., започнал да го удря и да
му иска пари, след което го съборил на земята, като продължил да нанася
удари по лицето и тялото на възрастния мъж, както и да го души. Докато му
искал пари, подсъдимият Г. пребъркал джобовете на дрехите му, като взел
всичките пари, които намерил в П. - сумата от 15 лева. След стореното
подсъдимият Г. останал да нощува в дома на възрастния мъж и си тръгнал на
следващата сутрин, като отново отишъл в градинката на „*". Там били
свидетелите И. С. и Г. А., които видели, че подсъдимият Г. идва откъм бул.
„*", от същата посока, в която заминал предишния ден. В това време към тях
се присъединил и свидетеля С. И.. Свидетелите забелязали, че подсъдимият Г.
е облечен със същото яке, с което е бил предишния ден, но то било изцапано с
кръв. Попитали го какво се е случило и подсъдимият Г. им отговорил, че
предния ден е участвал в сбиване с непознато лице в заведение, за което
другите свидетели знаели, че в този период било затворено. След това
четиримата тръгнали към * - *, за да изпратят свидетеля С. И., който щял да
пътува за гр.* с автобус. На * подсъдимият Г. споделил на свидетеля И., че
предишната вечер е пребил П. П. и затова якето му е изцапано с кръв.
Подсъдимият Г. отишъл до чешмичката на * , където се
опитал да почисти якето, след което го изхвърлил в района на *, на място,
находящо се непосредствено зад оградата на * - *, в посока юг. След като
изпратили свидетеля И., свидетелите Г. А. и И. С. се върнали в градинката на
„*", а подсъдимият Г. заминал в друга посока, без да им каже къде отива.
Същия ден, на 20.04.2021 г., след 16:30 часа подсъдимият Г. отново отишъл
до дома на П. П. на бул. „*" № 86.
Пред входа на блока срещнал свидетеля Б. Б., живущ на шестия етаж, който се
прибирал от работа. Свидетелят Б. познавал подсъдимия Г. и знаел, че
последния ходи при съседа му П. П. да му иска пари. Подсъдимият Г. поискал
от свидетеля Б. да му отвори входната врата, като му казал, че отива при П.
П.. Свидетелят Б. отворил вратата и двамата се качили в асансьора, като
подсъдимият Г. слязъл на четвъртия етаж, а свидетеля Б. продължил нагоре
до шестия и преди да влезе в дома си чул разправия между подсъдимия Г. и
П., но се прибрал. Междувременно от работа се прибирала и свидетелката В.
В., която живеела на четвъртия етаж, в апартамент, съседен на този на П..
3
Слизайки от асансьора, свидетелката В. видяла подсъдимия Г. пред вратата на
апартамента на възрастния мъж, като подсъдимият Г. се опитвал да влезе в
апартамента, а П. бутал вратата отвътре, като не искал да го пуска.
Свидетелката В. попитала дали всичко е наред, но подсъдимият Г. й
отговорил, че няма проблем, след което тя се прибрала в дома си, тъй като и
друг път била виждала подсъдимият Г. да посещава дома на П..
На 21.04.2021 г., следобед, синът на пострадалия П. – свидетелят Е. П.,
посетил баща си в дома му, като го заварил да лежи в леглото. Свидетелят Е.
П. видял, че баща му има кръвонасядания по лицето и шията, както и по
ушите. Когато го попитал какво се е случило, П. П. му разказал, че
подсъдимият Г. е дошъл в дома му и го е пребил и се мъчил да го души, след
което му взел 15 лева. На следващия ден свидетеля Е. П. завел баща си в
„Спешна помощ", за да бъде прегледан, а по-късно го завел и в кабинет на
съдебен лекар, за да бъде издадено медицинско удостоверение, описващо
травматичните увреждания на П.. Двамата отишли и в * РУ - *, където подали
сигнал за извършеното престъпление. Веднага им бил извършен разпит, като
П. П. пожелал да бъде разпитан по-късно за подробности, защото в момента
на разпита не се чувствал добре. Вечерта свидетелят Е. П. оставил баща си в
дома му на бул. „*" и си тръгнал към гр. *. Няколко дни по-късно - на
25.04.2021 г., свидетелят Е. П., отивайки отново да посети баща си, го
намерил мъртъв в дома му и сигнализирал в * РУ – *. Бил извършен оглед на
местопроизшествието.
От заключението на назначената и изготвена по делото
Съдебномедицинска експертиза на труп №71/2021г. /л.58-67 от ДП/ се
установява, че на П. П., при нанесения побой, са причинени множество
охлузвания и кръвонасядания на главата, ушните миди, лицето, шията,
поясната област и крайниците; кръвонасядания на лигавицата на устата и
гълтача; дълбоко кръвонасядане на меките тъкани на шията отпред вляво
около лявата сънна вена и лявата сънна артерия; счупване на лявото рогче на
гръкляна с кръвонасядане. Причината за смъртта е хипоксичната
енцефалопатия след преживяна асфиксия, довела до тежко и необратимо
разстройство на основните жизнени функции — дишане и сърдечно-съдова
дейност. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети и отговарят да са били получени от удари с ръце,
натиск, стискане за шията. Кръвонасядането на лицето вляво най-вероятно е
причинено от натиск с някакъв твърд предмет с равен ръб. Стискането за
шията е било със значителна сила, достатъчна да причини счупване на лявото
рогче на гръкляна. В лявата част на шията е бил упражнен натиск със
значителна сила, причинила дълбоко кръвонасядане на мозъка.
Преживяемостта след асфиксия е от 9 часа до 72 дни. Състоянието на
трупните изменения отговаряли да са на смърт от второ денонощие.
От заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза на труп
/л.80 от ДП/ е видно, че преживяната асфиксия се преценява като
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като в случая тази
опасност се е реализирала.
4
Въз основа на заключението на СМЕ на труп се установява, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия П.
настъпила на 23.04.2021г. и преживяната от него асфиксия, причинена в
резултат от нанесените от подсъдимия Г. натиск и стискане за шията на
19/20.04.2021г.
Видно от протокола за разпознаване от 23.04.2021г., в хода на
разследването е извършено разпознаване на лица от свидетелката В.
М. В., като същата е разпознала подсъдимия Г. И. Г. като лицето, което е
видяла на 20.04.2021 г. пред дома на съседа си П. П..
Била е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК профилирането – Протокол №21/ДНК -357
от 28.06.2021г. /л.108 – 110 от ДП/, от заключението на която се установява,
че по обект № 1 – яке /ВД по делото приобщено при оглед на
местопроизшествие южно от * * */, че се е доказало наличието на човешка
кръв, съответно обекти № 1-1- човешка кръв по десен ръкав и № 1-2 -
човешка кръв по предна долна част, която произхожда от лицето П. Г. П.,
ЕГН **********.
В хода на ДП е извършена и техническа експертиза, обективирана в
Протокол №454/12.08.2021г. от 12.08.2021г. ведно с фотоалбум към нея,
изготвена въз основа на предаден с протокол за доброволно предаване от
26.04.2021г. оптичен носител DVD-R, марка „Verbatim“, съдържащ
видеозаписи, снети от записващи устройства на камери за видеонаблюдение,
находящи се на територията на * – * от 20.04.2021г., в интервала 08,26 ч. до
08,33 ч. Видно от заключението на техническата експертиза представеният за
изследване компакт диск представлява цифров носител на информация DVD-
R, марка „Verbatim“, 4,7 GB, 16x, и съдържа 2 броя файлове във формат ASF.
Видеофайловете представляват цифров презапис от оригиналните файлове,
записани върху твърдия диск на видео-охранителната система. Установено е
наличие на таймкод, вкопиран в изображенията на всеки кадър. Записите
съдържат кадри в логическа последователност, отразяващи случващото се в
обсега на 2 броя видеокамери. Във връзка с поставените задачи са прихванати
и подбрани 63 броя изображения, на които е изготвен фотоалбум. Действията
на заснетите лица – три лица от мъжки пол, едното от които облечено със
светло сиво яке – вещественото доказателство по делото, са описани в
тяхната последователност в изследователската част на експертизата, като
съществените от тях са, че лицето заснето първоначално облечено с якето /
изследваното чрез метода на ДНК профилирането / малко по-късно излиза от
обхвата на камерите, а след това се връща обратно, но без якето.
Заключенията на анализираните експертизи са компетентно изготвени,
обосновани и съдържат отговор на всички поставени задачи, поради което
следва да се кредитират от съществено значение за изясняване на делото от
фактическа страна.
При тази фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния
закон, като е приел, че подсъдимият Г. И. Г. е осъществил от обективна и
5
субективна страна състава на престъпление по чл.199, ал.2, т.1, предл.2,
вр.чл.198, ал.1 от НК, тъй като на 19/20.04.2021 година в гр. * е отнел чужди
движими вещи – парична сума в размер на 15 лева, от владението на П. Г. П.,
с ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и деянието е придружено със средна телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота –
асфиксия, от която на 23.04.2021 г. е последвала смъртта на
пострадалия.Смъртта на пострадалия П. е настъпила по-късно – на 23.04.2021
г., но този съставомерен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
деянието, извършено от подсъдимия Г. на 19/20.04.2021 г.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият Г. с
пряк умисъл по отношение на грабежа на чуждите движими вещи – пари в
размер на 15 лева от владението на П. П., като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че за отнемането на
вещите употребява сила, която е с достатъчен интензитет да му причини
средна телесна повреда. Подсъдимият Г. умишлено е причинил
констатираните в СМЕ на труп травматични увреждания на пострадалия П.,
за да неутрализира неговата съпротива с цел да преустанови фактическата му
власт над притежаваните парични средства в размер на 15 лева и да установи
своя, като по отношение на настъпилия по-тежък резултат – причинената
смърт на П., подсъдимият Г. е действал при форма на вината
непредпазливост.
Въззивната инстанция не споделя оплакването на подсъдимия и неговата
защита, че наложеното му наказание за извършеното от него престъпление
квалифициран грабеж е явно несправедливо, тъй като е несъразмерно тежко и
не отговаря на целите по чл.36 от НК. За престъплението по чл.199, ал.2, т.1,
предл.2, вр. чл.198, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото
или на част от имуществото на виновния. При определянето на наказанието,
съдът с оглед направеното от подсъдимия Г. самопризнание по реда на чл.
371, т.2 от НПК и съществуващите смекчаващи и отегчаващи отговорността
му обстоятелства, съобразно и правилото на чл.57 ал.1 НК, правилно е
преценил, че целите на наказанието по чл.36 ал.1 от НК както на специалната,
така и на генералната превенция, биха се постигнали с налагане на наказание
по най-леката алтернатива, а именно лишаване от свобода в размер на
осемнадесет години, което след задължителната редукция по чл.58а ал.1 НК е
фиксирано на дванадесет години лишаване от свобода. Без всякаква
доказателствена обезпеченост е претенцията на подс. Г. да се приложи
разпоредбата на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК- не само не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства,
при които и най-лекото, предвидено от закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко, а е налице превес на отегчаващите факти, които са дали
основание на съда да индивидуализира наказанието лишаване от свобода в
размер малко над средния, предвиден от закона. Като отегчаващи
6
отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства резонно са били отчетени
осъждането му преди това за престъпление от същия вид- присъдата за
грабежа по НОХД № 2943/2020г. на РС- Стара Загора, извършен на
11.09.2020г., е влязла в сила на 12.11.2020г., а настоящото престъпление е
осъществено на 19/20.04.2021 г., при това в изпитателния срок на условното
му осъждане, което показва, че подс. Г. по никакъв начин не е бил повлиян
възпитателно и възпиращо от това осъждане. Същият е с лоши
характеристични данни, видно от приложената на л.171 ДП характеристична
справка – липса на уседналост, криминално обкръжение, препитава се със
средства не от трудова дейност, а с такива с неясен произход. Като
утежняващо наказателната отговорност на подсъдимия Г. обстоятелство
следва да се вземе предвид и интензитета на употребената принуда,
изразила се в многобройност на нанесените удари, при това със значителна
сила, както и съзнаваното обстоятелство, че силата е упражнена спрямо
възрастен и самотно живеещ човек, над който е имал значително физическо
превъзходство, а и го е познавал преди деянието.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се разглежда
изразеното съжаление за извършеното, макар и да липсва искрено разкаяние
за стореното, както и затрудненото му семейно и материално положение.
Съдът е отчел в полза на подсъдимия Г. и това, че на досъдебното
производство „на практика“ е съдействал за установяване на обективната
истина, но в тази насока следва да се имат предвид обясненията, които е дал
на досъдебното производство- в първите, на 23.04.201г. /л.19-л.20 ДП/ изобщо
не е признал вина и изцяло отрича връзката си с деянието, а в последващите
си обяснения- на 03.08.2021г. /л.30-л.31 / омаловажава извършеното “
Спречкахме се малко, но не съм го душил, не съм го пребивал, нито съм
вземал някакви пари от него. После се разбрахме и продължихме да пием и да
хапваме.“
С оглед на анализа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
разкриващи степента на обществена опасност на престъплението и на дееца,
възивната инстанция намира, че определеното по вид и размер наказание на
подс. Г.Г. не е явно несправедливо, съответно е на тежестта на извършеното
престъпление и на неговата вина, поради което може пълноценно да изпълни
целите на личната и на генералната превенция по чл.36 от НК и с оглед на
изложеното за личността му, да го възпира от бъдещи престъпни прояви. В
този смисъл налагане на наказание в по-нисък размер би се оказало както
обществено неоправдано, така и проява на ненужно снизхождение спрямо
подсъдимия Г., за което липсва фактическа и доказателствена опора в
материалите по делото.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” и б.„в“ от ЗИНЗС съдът е постановил
наказанието лишаване от свобода подс.Г. да изтърпи при първоначален строг
режим.
Съдът на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднал от размера на
наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил
задържан по ЗМВР и НПК, както и с мярка за неотклонение “задържане под
7
стража”, считано от 22.04.2021 г., до влизане на присъдата в сила.
Тъй като подс.Г. е извършил престъплението в изпитателния срок на
условното си осъждане по НОХД № 2943/2020г. по описа на РС – Стара
Загора, съдът на основание чл.68, ал.1 от НК е постановил да изтърпи
отделно това наказание в размер на две години и единадесет месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим, съгласно чл.57, ал.1,
т.2, б. „в“ от ЗИНЗС.
Съдът се е разпоредил какво да стане с веществените доказателства по
делото, а направените съдебни разноски на основание чл.189 ал.3 от НПК
възложил в тежест на подсъдимия Г..
Предвид на гореизложените съображения обжалваната присъда следва да се
потвърди като правилна, обоснована и законосъобразна, поради което и на
основание чл.338 НПК, ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/12.05.2022 г., постановена по НОХД №
2723/2021 г. по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8