№ 14
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000474 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „УП България 10“ ЕООД, чрез адв. Р.М., против
решение № 113 от 05.05.2021 г., постановено по т. д. № 1192/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове
за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №
134/20.04.2010 г. /ВяЕЦ/ сумата от 51 689.40 лв., представляваща неизплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия за м. ноември 2017 г., за която е
издадена фактура № 112/30.11.2017 г., както и сумата от 14 731.37 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 51 689.40 лв. за периода от 29.12.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба; сумата от 133 306.92 лв., представляваща
неизплатен остатък от цената за произведена електрическа енергия за м. декември 2017
г. по фактура № 114/31.12.2017 г., както и сумата от 36 992.64 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 133 306.92 лв. за периода от 25.01.2018 г. до
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2020 г. до окончателното им
изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в
противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Счита, че производството пред окръжния съд е следвало да
бъде спряно до произнасянето от административния съд относно законосъобразността
на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, понастоящем обжалвано по адм. д. №
1718/2021 г. по описа на АССГ. В тази връзка моли въззивната инстанция да отстрани
допуснатите процесуални нарушения от пъровинстанционния съд и да спре
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Намира за
неправилен и необоснован извода на съда за приложимост само на преференциалните
цени по т. 8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР до достигане на 2 250 часа.
Твърди, че не са взети предвид предходните практики между страните, които и след
промените в ЗЕВИ следва да продължат да се прилагат. За несъобразена от съда счита
отмяната на т. 1. 7. от СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с решение № 1115 от 28.01.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 5284/2018 г., като излага подробни доводи. Сочи нарушения по
смисъла на чл. 35, ал. 17 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия
и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Излага доводи за необходимостта за
произнасяне по валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР от съда по
реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК и допуснати нарушения в този смисъл. За
необсъдени намира обстоятелствата за съвместно приложение на две точки от Решение
№ Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, съответно до и над 2 250 годишни ефективни часа.
Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про
Продажби“ АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на
въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. За правилни намира
мотивите на съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ в сила от 24.07.2015
г., по отношение на заварените правоотношения по договорите за изкупуване на
електрическа енергия. Посочва, че отмяната на т. 1. 7. Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.
на КЕВР води до възобновяване на задължението на КЕВР да установи нетното
специфично количество енергия, използвано за утвърждаване на преференциаланата
цена. За правилни и мотивирани намира изводите на съда за приложимост на Решение
№ СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Счита за неоснователни доводите за наличие на
основание за спиране на производството до приключване на производството по
обжалване на административния акт съобразно законопредвидената предварителна
изпълняемост на акта по смисъла на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Искането за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК намира за неоснователно и
моли съда да остави същото без уважение. Доколкото Решение СП-5 от 20.03.2019 г.
2
не е с преюдициално значение за настоящия спор и предмет на иска заплащането на
цена за доставена елекроенергия за посочените месеци, то счита наведеното оплакване
за допуснати процесуални нарушения на основание л. 17, ал. 2 от ГПК за
осъществяване на косвен съдебен контрол върху административния акт, за
неоснователно. Излага подробни аргументи относно правилното прилагане на нормата
субсумирана в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Излага твърдения, че редакцията
на цитирания законов текст не ограничава производството на електрическа енергия от
ВяЕЦ само до или над 2 250 ч., но ограничава преференциално изкупуваното
количество енергия, като нетното специфично производство /НСП/ служи като
критерий и праг за определяне на префернциалните цени. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
„Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт Илиян Димитров, в
който се сочат аргументи за правилността на първоинстанционното решение.
Намира за неоснователно оплакването за спиране на производството по делото до
влизане в сила на Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, тъй като смята, че чл. 13, ал.
9 от ЗЕ ясно и категорично сочи, че обжалването на решенията на КЕВР не спира
тяхното изпълнение, в подкрепа на което цитира съдебна практика. Счита, че правилно
първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Намира,
че правилно съдът е приложил към спора последващо постановеното Решение № СП-5
от 28.03.2019 г. на КЕВР. Първоинстанционното решение счита за мотивирано и
обосновано. Моли за потвърждаването му.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В о. с. з. процесуалният представител на въззивника излага доводи за
основателността на въззивната жалба. В писмена защита релевира твърдения, че не
следва да бъде съобразявано Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР предвид
обжалването на същото, както и за възможността за извършване на производство в
една календарна година до 2 250 и над 2 250 ефективни часа. Претендира заплащането
на съдебно-деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго - Про
Продажби“ АД изразява становище за правилността на първоинстанционното
решението. Моли за потвърждаването му. Претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски.
3
В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа
компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се
представлява.
Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:
Пред Варненския окръжен съд е предявен иск за осъждане на „Енерго – Про
Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 134/20.04.2010 г. /ВяЕЦ/ сумата от
51 689.40 лв., представляваща неизплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия за м. ноември 2017 г., за която е издадена фактура №
112/30.11.2017 г., както и сумата от 14 731.37 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 51 689.40 лв. за периода от 29.12.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба; сумата от 133 306.92 лв., представляваща неизплатен
остатък от цената за произведена електрическа енергия за м. декември 2017 г. по
фактура № 114/31.12.2017 г., както и сумата от 36 992.64 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 133 306.92 лв. за периода от 25.01.2018 г. до
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2020 г. до окончателното им
изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното
дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно
установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото
дружество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената
електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за
съответната година. Сочи, че съгласно договорът между страните, приложимата цена
за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Твърди, че
ВяЕЦ е достигнала нетно специфично количество на производство от 2 000 КВтч през
м. ноември 2017 г., а по-късно през м. декември 2017 г. ВяЕЦ е работила над НСП от
2 000 КВтч като е достигнала и 2 250 ефективни годишни часа работа. Посочва, че
ищецът е получил сумата от 34 976 лв. с ДДС за произведената през м. ноември 2017 г.
електроенергия в размер на 154,797 МВтч – по преференциални цени до достигане на
НСП от 2 000 КВтч и сумата от 5 866.56 лв. с ДДС за произведената над НСП от 2 000
КВтч електроенергия в размер на 254,731 МВтч, представляваща дължима цена по
тази за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че за произведеното количество
електроенергия през м. декември 2017 г., при достигнато НСП от 2 000 КВтч и след
достигане на 2 250 ефективни годишни часа работа, на ищеца е заплатено по цена за
излишък на балансиращия пазар. Сочи, че след достигане на НСП в размер на 2 000
КВтч и ефективните годишни часа работа е невъзможно преминаването към друга
4
категория. Намира ищеца за неизправна страна по договора по подробно изложени
съображения, от където извежда аргументи за невъзможността за предявяване на иска
по чл. 79 от ЗЗД.
С определение № 313 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 1192/2020 г. по
описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на страната
на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.
В допълнителна искова молба ищцовото дружество намира за неоснователни
доводите на насрещната страна. Счита, че поведението на НЕК не може да дерогира
задължения на ответника по договора за изкупуване и че именно последният се е явява
неизправна страна по договора.
В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният представител на
„Енерго – Про Продажби“ АД оспорва доводите на ищеца и поддържа своите относно
неоснователност на иска.
В депозираното становище от страна на третото лице – помагач „Национална
електрическа компания“ ЕАД се съдържат подробни доводи за неоснователността на
исковата претенция. Сочи, че по силата на разпоредбата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът,
като краен снабдител, е задължен да изкупува електрическата енергия, произведена от
възобновяеми източници, като част от нея заплаща по преференциални цени,
определени от КЕВР, а друга част - по цени за излишък на балансиращия пазар.
Безспорно в производството е качеството на ищеца на производител на
електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана мощност от 3 000 кВ,
присъединена към електроразпределителната мрежа, на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-
997/16.06.2008-3059-ВГ-22.07.2008-4025-ВГ-10.10.2009.
Не се спори, че между страните е налице сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 134 от
20.04.2010 г., по силата на който „Е. ОН България Продажби“ АД се задължава да
изкупува произведената електрическа енергия от „УП България 10“ ЕООД за срок от 15
години.
Спорна е единствено цената на доставената електрическа енергия за м. ноември
и м. декември 2017 г.
В чл. 18, ал. 1 – ал. 4 от Договора за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник от 20.04.2010 г, страните са
определили цена за изкупуване на електрическа енергия, съответно до 2250 годишни
ефективни часа при цена, определена от Решение № Ц- 04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР.
Изрично е посочено,че произведената електрическа енергия до 2250 годишни
ефективни часа ще се фактутирана, респ. заплаща в размер на 189 лв./МВтч без ДДС, а
5
електрическата енергия за производители над 2250 годишни ефективни часа при цена
от 172 лв./МВтч без ДДС. Уговорен е и 15 – дневен срок за плащане на задължението
на купувача след получаване на фактура /чл. 24 от Договора за изкупуване/.
В първоинстанционното производство е представена фактура № ********** от
30.11.2017 г., издадена от „УП България 10“ ЕООД, за сумата от 92 532.04 лева с ДДС,
представляваща цена за доставената електрическа енергия за м. ноември 2017 г. /л. 39/.
Същата стойност е калкулирана за 409.528 МВтч при цена от 188,29 лв./ МВтч без
ДДС.
Безспорно установено е, че през м. ноември 2017 г. централата е работила при
надхвърлен праг от 2 000 КВтч нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 КВ мощност, както и че претендираната сума по фактурата е за
произведена през м. ноември 2017 г. електроенергия след като е бил надхвърлен
прагът от 2 000 КВтч. Между страните не е налице спор относно извършеното
плащането в размер на 40 842.64 лв по горепосочената фактура.
Представена е и фактура № ********** от 31.12.2017 г., издадена от „УП
България 10“ ЕООД, за сумата от 142 662.67 лева с ДДС, представляваща цена за
доставената електрическа енергия за м. декемви 2017 г. /л. 41/. Същата стойност е
калкулирана за 495.269 МВтч при цена от 188,29 лв./ МВтч без ДДС и за 148.201 МВтч
при цена от 172.95 лв./ МВтч без ДДС.
По отношение на втората фактура е установено, че за количеството от 148.201
МВтч произведено през м. декември 2017 г., централата вече е надхвърлила с тези
количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 МВтч нетно
специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 КВ мощност. Не се
оспорва и заплащането на 9 355.76 лв по тази фактура.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига
до следните правни изводи:
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата в общ размер на 51 689.40 лв., представляваща неизплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия за м. ноември 2017 г., за която е
издадена фактура № 112/30.11.2017 г., както и сумата от 14 731.37 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 51 689.40 лв. за периода от 29.12.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба.; сумата от сумата от 133 306.92 лв.,
представляваща неизплатен остатък от цената за произведена електрическа енергия за
м. декември 2017 г. по фактура № 114/31.12.2017 г., както и сумата от 36 992.64 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 133 306.92 лв. за периода
от 25.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
6
върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2020 г. до
окончателното им изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав при изграждане на своите правни изводи съобрази,
че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, с ново Решение № СП-
5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е определено повторно нетното специфично производство
на електрическа енергия и следва на основание чл. 235 от ГПК да бъде съобразявано.
Последното макар и да е прогласено за нищожно с Решение № 6355 от 29.10.2019 г.,
постановено по адм. д. № 4422/2019 г. по описа на Административен съд – София-град,
същото към настоящия момент не е влязло в законна сила. Доколкото обжалването на
решенията не спира изпълнението им, те подлежат на предварително изпълнение
съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ и обвързват страните.
Според последващо приетото решение нетното специфично производство на
електрическа енергия за съответните групи производители, за които са определени
преференциални цени с Решение № Ц-10 от 31.03.2010 г. на ДКЕВР, следва да бъде
установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния
ресурс на първичния енергиен източник, работещи до и над 2 250 часа. Нетното
специфично производство на електрическа енергия за централи работещи до 2 250 часа
е установено в размер на 2 000 КВтч. С Решение Ц-13 от 28.06.2006 г. ДКЕВР определя
преференциална цена за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни
централи, съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на
ветровите генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна
производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни
ефективни часа на тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество
електрическа енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана
мощност на ветровата централа. В решението се посочва също, че за България
ефективните часа на работа на ветровите генератори трябва да са съобразени с
изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна
гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може условно
да бъде разделена на две ветрови зони: 1/. зона с пълни ефективни годишни часа на
работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително и 2/. зона с пълни
ефективни годишни часа на работа на ветровите генератори над 2 250 часа. Въз основа
на горните показатели в решението се определят два вида преференциални цени за
електрическа енергия, произведена от ветрови генератори - за ветрови генератори с
пълни ефективни годишни часа на работа до и над 2 250 часа /така Определение № 91
от 12.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 868/2018 г., II т. о., ТК/.
Спорният въпрос, пренесен пред въззивна инстанция е как се определя цената на
произведената електрическа енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ,
работеща до и над 2 250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично
производство над 2 000 кВтч до 2 300 кВтч, респективно дали една централа може да
7
попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от
Решение № СП– 1/31.07.2015 г., след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Видно от представения по делото Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 134/20.04.2010 г., между страните е налице валидно правоотношение с
предмет изкупуване на електрическа енергия, която съгласно чл. 18 от същия се
изкупува по нормативно регулирана цена, определена с нормативен акт на ДКЕВР.
При това положение за ВяЕЦ на ищцовото дружество, съгласно т. 2.1. от
Решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа
преференциалната цена за изкупуване на произведената електрическа енергия е 189
лв./МВтч без ДДС.
В светлината на разглеждания казус, за правоотношението, в което се намират
страните не се прилага принципът за свобода на договарянето между страните
доколкото цените на които производителите продават електрическа енергия, не
подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния
държавен орган. В чл. 18, ал. 1 от Договора за изкупуване на електрическа енергия е
предвидено, че при промяна на преференциалната цена от компетентен орган,
променената цена се прилага между страните. Следователно след влизане в сила на
изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ договорите за продажба на електрическа енергия,
сключени между страните са изменени от императивната разпоредба на закона и
издаденото на основание пар. 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение № СП-5 от 28.03.2019 г.
на КЕВР в частта относно подлежащото на изкупуване количество електрическа
енергия и цената за това изкупуване, посочена в чл. 18, ал. 3 от Договора.
След влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от
24.07.2015 г. постигнатата между страните договореност по чл. 18, ал. 3 от Договора за
изкупуване на електрическа енергия, че след достигане на 2 250 пълни ефективни
годишни часа на работа на електрическата централата за следващите пълни ефективни
часа на работа до края на календарната година произведената електрическа енергия да
се изкупува по втора преференциална цена, не намира приложение, тъй като
противоречи на въведеното с изменението на закона ограничение за изкупуване по
преференциална цена. В този смисъл и в мотивите към законопроекта за изменение на
чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само
онези количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на
КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на
8
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните /така Решение № 226 от 09.11.2017 г. по
описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 303/2017 г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 375 от 14.06.2018 г.,
постановено по т. д. № 569/2018 г. на ВКС, Решение № 15 от 12.01.2018 г. по описа на
Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 527/2017 г., недопуснато до
касационно обжалване с определение № 643 от 16.11.2018 г., постановено по т. д. №
1454/2018 г. на ВКС и други/.
С оглед на горното, възраженията на дружеството производител за
едновременно приложение на две преференциални ценови категории за календарната
година, съответно при работа на електрическата централа до и над 2 250 ефективни
часа, е неоснователно. Същото не кореспондира и с горепосочената цел на ЗЕВИ.
Настоящият съдебен състав, приема разрешението за приложение на преференциалната
цена за производство на електрическа енергия до достигане на 2 250 годишни
ефективни часа – 189 лв./МВтч и след този период – по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Съобразно фактическата обстановка, въззивният съдебен състав приема за
установено, че през м. ноември 2017 г. ВяЕЦ „УП България 10“ е достигнала 2 000
КВтч нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 Кв мощност,
а през м. декември 2017 г. е работила над НСП от 2 000 КВтч като е достигналата и
пълни годишни ефективни 2 250 часа. Произведената електроенергия в размер на
154.797 МВтч за м. ноември 2017 г. до достигане на НСП от 2 000 КВтч следва да бъде
заплащана по преференциална цена, а електрическата енергия произведена над НСП от
2 000 КВтч, включително и тази произведена и доставена през месец декември следва
да бъде заплащана по цени за излишък на балансиращия пазар, публикувани в сайта на
Електроенергийния оператор. Признат и съответно безспорен е и фактът на получени
плащаня, предложени от ответника като цена определена по данните на НСП , поради
което следва да се приеме, че произведената от ищцовото дружество електрическа
енергия за м. ноември и м. декември 2017 г. е надлежно заплатена. Предвид горното,
следва да се приеме, че производителят е получил гарантираната му от закона
преференция на енергийния пазар.
Въззивният съдебен състав, предвид изхода от спора не дължи произнасяне по
кумулативно предявените акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата по процесната фактура.
Вън от горното, следва да се посочи, че доводите във въззивната жалба за
наличие на основание за спиране на производството по делото, са неоснователни
поради предварителна изпълняемост индивидуалните административни актове на
9
КЕВР, съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В съдебната
практика на касационната инстанция се приема, че обжалването на административния
акт е ирелевантно за междувременно регулираните с акта субективни права, поради
което не представлява предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК /така Определение № 597 от 30.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
1628/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 442 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1386/2015 г.
на ВКС, Определение № 498 от 29.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2034/2015 г. на ВКС,
Определение № 514 от 01.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2701/2015 г. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на
въззиваемото дружество. Същото претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 8 964 лв. с ДДС, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 52/ и доказателства за направата им /л. 53-55/.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по общия сбор от исковите
претенции по чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 8 950 лв. с ДДС. С оглед на
това, настоящият съдебен състав, намира наведеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждние за неоснователно. Предвид горното, в полза на „Енерго -
Про Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 8 950 лв. с ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 от 05.05.2021 г., постановено по т. д. №
1192/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.
OСЪЖДА „УП България 10“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано” № 2, ет. 5 да заплати на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 8 950 лева с ДДС,
представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната
на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД – гр. София, ЕИК:
*********.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на
10
основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11