№ 1345
гр. Варна, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Вяра Ст. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110203310 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна, ул.“Роза“ №29а,
вх.2, ап.44, представлявано от управителя М. К. Г., депозирана чрез адв. Е.К. - АК
Варна, против Наказателно постановление № 03-2400107/08.05.2024г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано, поради което се
моли за неговата отмяна. Излагат се аргументи за маловажност на нарушението
поради обстоятелството, че то е първо по ред за въззивника
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.К., която поддържа жалбата на изложените в нея основания, навежда
допълнителни такива и моли НП да бъде отменено, или да бъде изменена
имуществената санкция до предвидения в закона минимум.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Н. Т., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.03.2024 год., около 11:10ч., служители на Д „ИТ“- Варна- св.Т. Д. и нейни
колеги извършили проверка в аптека „Лотос“, находяща се в гр. Варна, ул.“Цар Борис
III“ №30, стопанисвана от възз. дружество „ОРИОН ИНВЕСт“ ЕООД.
В хода на непосредствената проверка, в аптеката проверяващите установили лицето
В. Б. В.-П. да отпуска лекарства и да маркира на касата. Последната написала
собственоръчни обяснения пред проверяващите, че работи в аптеката, като помощник
фармацевт, като в деня на проверката работната й смяна е от 08700ч. до 14:00ч. В
обясненията П. посочила, че има договорено трудово възнаграждение в размер на
800лв. месечно, както и че е обслужвала клиенти и е маркирала на касовия апарат. На
място проверяващите връчили призовка по чл.45, ал.1 от АПК на управителя на обекта
с опредЕ. дата за явяване и представяне на редица документи в това число трудовите
досиета на всички работници в обекта.
В хода на насрочената документална проверка били представени трудов договор от
05.03.2024г. между „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД и В. Б. В.-П., и уведомление за
регистриран трудов договор от 08.03.2024г., регистрирано в 18:37:04 часа на същата
дата.
При тези констатации, на 09.04.2024г. против „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било посочено
че дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа лицето В. Б. В.-П.,
на длъжност „помощник фармацевт в „ОРИОН ИНВЕС“ ЕООД, с място на работа –
аптека „Лотос“, находяща се в гр. Варна, ул.“Цар Борис III“ №30, стопанисвана от
стопанисвана от възз. дружество „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД, преди да му е
предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ заверено от ТД на НАП. Било
прието, че нарушението е извършено на 08.03.2024г. в гр.Варна и квалифицирано като
такова по чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на
управителя на дружеството, който отказал да го подпише и това обстоятелство било
удостоверено с подпис на един свидетел.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.
На 08.05.2024г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил
административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства - а именно свидетелски показания на свидетеля Т. Г., писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор,
обяснения от В. В.-П., призовка и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде Т. Г. /актосъставител/,
която възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната
конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и логични от една
страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства,
поради което и се кредитират от съда с доверие.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от
2
страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"
към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от Т.Г., който към момента на съставянето му е работил на длъжността
инспектор в Д“ИТ“-Варна. Видно от представената по преписката Заповед №ЧР-
410/03.04.24г. в периода 03.04.24 до завръщане на титуляра длъжността директор на
Д“ИТ“-Варна се е изпълнявала от Д. Д..
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита
на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
3
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на
НП са нарушени административно производствените правила.
Съдът не установи в хода на АНП да са допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е
обвинено. Волята на АНО е формулирана по ясен и недвусмислен начин – а именно за
това, че е допуснало до работа лице да престира труд в негова полза, преди да му е
предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че
между „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД и работника В. Б. В.-П. на 05.03.24г. е бил сключен
трудов договор № 14/05.03.2024г., който е бил регистриран в ТД на НАП в 18,37 часа
на 08.03..24г., като в 11:10ч. на 08.03.24г. работникът е извършвал трудова дейност
като готвач в обекта на възз. дружество. Тези обстоятелства се доказват от всички
гласни и писмени доказателства по делото – от показанията на св.Г., която е
категорична, че лицето е работило като пом.фармацевт в деня и часа на проверката и е
маркирало на касовия апарат; от копие от трудов договор; от обяснения, в който
работникът собственоръчно е вписал какво прави в обекта, както и елементите на
трудовото си правоотношение /работно време, уговорено трудово възнаграждение/;
справка от ТД на НАП и др.. Видно от съдържанието на трудовия договор, същият е
сключен на 05.03.2024г., т.е. преди деня на проверката, като съгласно него П. се е
задължила да постъпи на работа на 05.03.24г. или в едноседмичен срок от сключване
на договора като „помощник фармацевт“. В същия смисъл са и депозираните от П.
писмени обяснения, в които тя сочи, че в деня на проверката е работил във въззивното
дружество.
В случая безспорно по делото е било установено, че В. В.-П. е полагала труд за
въззивното дружество, като е работила като помощник фармацевт в обект на възз.
дружество. Същата се е намирал в аптеката по силата на трудово правоотношение, за
което е бил сключен трудов договор. Именно там е записано, че работи за
4
възз.дружеството като помощник фармацевт, с конкретно работно време и работно
място, като с оглед обстоятелството, че съгласно договора работникът е следвало да
постъпи на работа в деня на сключване -05.03.24г. или в едноседмичен срок от
неговото сключване, като в едноседмичния срок т.е. на 08.03.24г. е била установена да
престира труд в полза на дружеството, правилно е била опредЕ. и датата на
нарушението.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да
допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от
които е копие от уведомлението. Действително , в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е
предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от
КТ.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая
отношенията между В. В.-П. и „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* са между
„ работник” и „работодател” , като дружеството безспорно има качеството
„работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК
103865715в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция".
Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата,
каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от
КТ, доколкото нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване,
не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28
ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават
по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по-
ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола
ПР2409392/08.04.2024г., които навеждат на извод, че и по отношение на други
работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. Тук следва да
се посочи, че към момента на проверката такова уведомление дори не е било подадено
в ТД на НАП, съответно и не е било връчено на работника. Този факт се доказва и от
5
попълнената от уведомлението приложено по административната преписка.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414, ал.3 от
КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2,
каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил „ОРИОН
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* „имуществена санкция” в размер на 2 000лв. За
извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на
ЕООД – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция.
В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол
ПР2409392/08.04.2024г.,, за допуснати други нарушения на трудовото
законодателствао. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум – 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева. Тук следва да се посочи, че възз. дружество, чрез своя представляващ,
не е отрекло извършеното нарушение. Ето защо съдът приема, че санкция в
минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото
нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител.
Именно за това и жалбата на възз. дружество е основателна.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Възз. дружество не прави искане за присъждане на разноски.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
6
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган
е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва
на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на
чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да
осъди въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 60,00 /шестдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2400107/08.05.2024г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на „ОРИОН
7
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна, ул.“Роза“ №29а, вх.2,
ап.44, представлявано от управителя М. К. Г. е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание
чл. 416, ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „имуществена санкция” от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и
петстотин / лева.
ОСЪЖДА „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна,
ул.“Роза“ №29а, вх.2, ап.44, представлявано от управителя М. К. Г., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 60,00 /шестдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8