Решение по дело №1646/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 22
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20193101001646
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/      .01.2020 г.

гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

при секретар Христина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията Петров

въззивно търговско дело № 1646 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, чрез ю.к. Д.З., срещу решение № 3083/05.07.2019 год., постановено по гр.дело № 11433/2018 год. на РС – Варна, с което "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Д.С.Н., ЕГН **********, сумата от 1228.16 лева (хиляда двеста двадесет и осем лева и шестнадесет стотинки), представляваща сбор от заплатени от Д.С.Н. месечни вноски за м.04.2018г. в размер на 921.16 лева и за м.05.2018г. в размер на 307 лева по Договор за кредит за текущо потребление от 10.06.2015г., сключен между Б.Я. Н., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД, по който в полза на кредитора – „Банка ДСК“ ЕАД за обезпечение на задълженията на физическо лице – Б.Я. Н. е сключен договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на кредитополучателите на кредити на „Банка ДСК“ ЕАД с "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, за което е бил издаден сертификат с номер 4005000105965, които вноски са платени след 28.01.2018г. – смъртта на застрахованото лице Б.Я. Н., на основание чл.382 КЗ.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Оспорва се извода на ВРС, че не е доказана причинната връзка между укритото от Б.Я.заболяване и настъпилата смърт. Излага, че починалият е бил диагностициран с хипертонична болест на сърцето – артериална хипертония, през м. август 2013г. Сочи, че от съобщение за смърт 135/28.01.2018г. е видно, че непосредствената причина за смъртта е „Остра левокамерна сърдечна недостатъчност, в резултат на остър миокарден инфарт, довел до кардиогенен шок..“. Излага, че причината за смъртта се установява и от заключението на вещото лице по СМЕ. Твърди, че съгласно чл.9, т.4 от ОУ, отговорността на застрахователя не включва смърт, когато тя е в причинно-следствена връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за здравословно състояние обстоятелство. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Д.С.Н., ЕГН **********, чрез адв. К.Т., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и претендира присъждане на разноски. 

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД не е взел участие. С молба вх. № 37610/17.12.2019г. е изразил становище по същество и е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Направено и е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адв. К.Т., която моли за потвърждаване на първоинстационното решение и за присъждане на направените разноски.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Д.С.Н. срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД за заплащане на сумата от 1228.16 лева, представляваща сбор от заплатени от ищцата месечни вноски за периода от м.04.2018г. до м.05.2018г. по Договор за кредит за текущо потребление от 10.06.2015г., сключен между Б.Я. Н. и „Банка ДСК“ ЕАД, по който в полза на кредитора за обезпечение на задълженията на физическо лице е сключен договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на кредитополучателите на кредити на „Банка ДСК“ ЕАД, за което е бил издаден сертификат с номер 4005000105965, които вноски са платени след 28.01.2018г. Ищцата твърди в исковата молба, че е преживяла съпруга и наследник на Б.Я. Н., починал на 28.01.2018г. Приживе съпругът й е кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 10.06.2015г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД. Кредитът е в размер от 23800 лева. Съгласно договора за кредит е сключен групов застрахователен договор „Живот, свързана с банков кредит“ между „Банка ДСК“ ЕАД и „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД със сертификат 4005000105965 на застраховано лице Богдан Янков.  По силата на този договор банката се явява застраховаща страна, кредитополучателят – застрахована страна, а ответната страна – застраховател. Като застрахователно събитие е предвидено и смърт на кредитополучателя. В периода от 10.06.2015г. до 28.01.2018г. кредитополучателят заплащал редовно задълженията си по погасителния план. На 28.01.2018г. настъпило застрахователно събитие – смърт на застрахованото лице. На 16.02.2018г. ищцата уведомила застрахователя за настъпилото събитие. С писмо с изх. номер УП-И-243/27.03.2018г. ответното дружество е уведомило ищцата, че няма основание да извърши застрахователно плащане. Отказът е мотивиран с констатирана от застрахователя хипертонична болест на сърцето, довела до развитие на хронично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, датиращо преди датата на подписване на декларацията за здравословното състояние, което обстоятелство било премълчано от застрахования. Ищцата е продължила да изплаща кредита под угрозата банката да го обяви за предсрочно изискуем. За периода от 11.04.2018г. до 25.05.2018г. са извършени погасителни плащания в размер на 1228.16 лева. Сочи се, че ответното дружество неправилно е отказало изплащане на застрахователната сума, тъй като съпругът на ищцата не е страдал от заболяване на сърцето.

С отговора на исковата молба от ответникът оспорва иска. Не се оспорва, че на 10.06.2015г. Б.Я.е бил включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“. Отказът на ответника да изплати застрахователната сума намира своето основание в чл.9, т.4 от ОУ на договора. Богдан Николов е декларирал пред застрахователя в декларацията за здравословно състояние, че не е боледувал през последните 5г. и към момента не боледува от хронично заболяване, както и че не е боледувал и към момента не боледува от сърдечно - съдови заболявания. След смъртта на застрахования пред ответното дружество е предявена претенция за изплащане на застрахователната сума, но от представените медицински документи е видно, че още пред 2013г. Николов бил диагностициран със заболяването „хипертонично сърце“. Твърди се, че Николов нарочно не е декларирал това свое заболяване, защото ако го беше направил, застрахователят не би го присъединил към групата на застрахованите лица. Оспорва се изобщо да е извършвано плащане на вноски по кредита, а ако има такова – то плащането не е извършено от ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е извел обосновани и законосъобразни изводи за дължимост  на претендираната от ищцата сума от 1228.16 лева, представляваща сбор от заплатени от Д.С.Н. месечни вноски за м.04.2018г. в размер на 921.16 лева и за м.05.2018г. в размер на 307 лева по Договор за кредит за текущо потребление от 10.06.2015г., сключен между Б.Я. Н., и „Банка ДСК“ ЕАД, по който в полза на кредитора – „Банка ДСК“ ЕАД за обезпечение на задълженията на физическо лице – Б.Я. Н. е сключен договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на кредитополучателите на кредити на „Банка ДСК“ ЕАД с "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, които вноски са платени след смъртта на застрахованото лице Б.Я. Н.. Обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, изводите са обосновани и съобразени с трайната съдебна практика, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

След обстойно обсъждане от въззивния съд на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, се налага извода, че не е налице причинно-следствена връзка между заболяването, от което е страдало починалото лице от 2013г., но не е било вписано от него във въпросник-декларацията при попълването й на 10.06.2015г. - хипертонична болест на сърцето и настъпването на „левостранната сърдечна недостатъчност“, довела и до смъртта му. Действително, в попълнения въпросник-декларация Богдан Николов е посочил отрицателен отговор на въпросите - „Боледувал ли сте през последните 5 години или боледувате ли в момента от хронично заболяване или в момента провеждате медицинско или медикаментозно лечение във връзка с хронично заболяване или увреждане?;  В момента боледувате ли или сте боледувал от сърдечно съдово заболяване или артериосклероза?“, но това не води до отпадане отговорността на застрахователя. Съгласно чл.9, т.4 от Общите условия по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, отговорността на застрахователя не включва смърт, когато тя е в причинно-следствена връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за здравословно състояние обстоятелство. В случая не е установена причинно-следствена връзка между смъртта на лицето и заболяването, което е имал, но не е посочил във въпросник-декларацията – хипертонична болест на сърцето.  Вещото лице по СМЕ е дало заключение, че исхемичната болест на сърцето е различно заболяване. Първопричина за развитието на острия миокарден инфаркт е исхемичната болест на сърцето. Доколкото не е установено Богдан Николов да е страдал от исхемичната болест към датата на попълване на въпросник-декларацията (10.06.2015г.), то клаузата по чл.9, т.4 от Общите условия за изключване отговорността на застрахователя е неприложима. Последният дължи заплащане на застрахователно обезщетение, предвид настъпилия покрит риск – смърт на кредитополучателя, респ. дължи възстановяване на ищцата на вноските по договора за банков кредит, заплатени от нея след смъртта на кредитополучателя.

По тези съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищцата е основателна, поради което следва да се потвърди. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид изхода от спора и в съответствие с направеното искане, на въззиваемата страна се следват разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК, съобразно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК. На обсъждане подлежи релевираното възражение за прекомерност на претендираното пред въззивната инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 450. Изчисления минимален размер въз основа на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 315.97 лева, поради което и претендирания размер от 450 лева, не се явява прекомерен. При това положение сумата подлежаща на присъждане  възлиза на 450 лева, съобразно представения списък и доказателства.

Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3083/05.07.2019 год., постановено по гр.дело № 11433/2018 год. на РС – Варна.

ОСЪЖДА "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на Д.С.Н., ЕГН **********,*** сумата от 450 лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: