РЕШЕНИЕ
№ 1389
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501876 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Община ****, чрез
юрисконсулт У., срещу решение № 260046/18.05.2022 г. по гр.дело № 691 по
описа на РС Асеновград за 2020г.
С обжалваното решение РС Асеновград отхвърля предявения от
жалбоподателя Община **** против „Байрам Буюк Строй“ ЕООД, ЕИК
*****, иск за заплащане на сумата от 12 961 лева, представляваща
обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на задължение по договор
за наем от 25.06.2013г. на сграда с идентификатор №00702.532.108.2 по КККР
на гр. ****, възникнали вследствие на пожар на 16.02.2020г., равно на
балансовата стойност на наетата вещ, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.05.2020г. до
окончателното й изплащане, като осъжда жалбоподателя Община **** да
заплати и направените по производството разноски.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателят го обжалва
1
изцяло, като счита постановения съдебен акт незаконосъобразен и
неправилен, немотивиран и постановен при недостатъчно задълбочено и
обективно изследване на фактите и доказателствата, събрани в хода на
съдебното дирене. Счита, че съдът не е обсъдил задълбочено всички
доказателства, като е подходил избирателно спрямо доказателствения
материал. Твърди се, че съдът не е обсъдил и фактите и обстоятелствата,
доказани в производството от страните, които са от съществено значение за
повдигнатия спор, поради което счита, че решението е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва извода на съда, че
при развален договор по право с погиването на наетата вещ не намира
приложение разпоредбата на чл. 233 от ЗЗД, както и, че вредите са
произтекли от случайно събитие. Счита, че доколкото рискът от погиването
на вещта е у наемателя, както и негово е задължението да спазва правилата за
противопожарна безопасност при използване на обекта, като и поддържане в
пълна изправност на ел.инсталация в обекта, носи пълна отговорност за
причинените вследствие на неизпълнение на задълженията си вреди, които са
безспорно установени по делото. Твърди, че вината на наемателя се
презумира, като оборването и е в негова тежест, за което ответникът не
предприел действия по делото, а събраните доказателства не дават основание
да се приеме за установено, че е предприел всички необходими и дължими от
него действия за опазване на наетия обект.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде
постановен акт по същество с който да бъде уважен изцяло предявеният иск.
В съдебно заседание поддържа наведените в жалбата възражения.
От въззиваемата страна „Байрам Буюк Строй“ ЕООД не постъпил в срок
писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, моли да бъде постановено решение, с което изцяло да бъде
потвърдено първоинстанционното такова, като правилно и законосъобразно,
като счита, че районният съд не е обърнал внимание и на още един съществен
факт, в полза на отхвърляне на иска, а именно, че се претендират вреди в
размер на балансовата стойност на погиналата вещ, която, според
заключението на вещото лице, прието в първа инстанция, е нулева.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
2
акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Пред РС Пловдив са предявени за разглеждане обективно съединени
искове с правно основание чл. 233, ал.1, изр. второ ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Община **** твърди, че по време на действие на договор за
наем от 25.06.2013 г. на недвижим имот – публична общинска собственост,
сключен с ответника „Байрам Буюк Строй“ ЕООД, е предоставена на
последния за ползване сграда с кадастрален идентификатор 00702.532.108.2
по КККР на гр. ***** със застроена площ от 116 кв.м. на един етаж с
предназначение търговия на дребно, промишлени стоки, която е изгоряла
напълно при възникнал пожар на 16.02.2020 г. Твърди, че наемателят не е
изпълнил договорните си задължения да застрахова вещта, както и, че има
задължение да поддържа в изправност и осигурява безопасност на ползването
на ел.инсталация и ел. уреди в обекта, като носи пълна отговорност за
причинени вреди в следствие на неизпълнение на това задължение.
Претендира заплащане на сумата от 12 961 лева, представляваща обезщетение
за претърпените вреди, възникнали вследствие на настъпил пожар на
16.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане.
Ответникът, в писмен отговор е възразил относно цената и размера на
иска, като заявява, че няма вина за възникналия пожар в наетия имот.
По отношение на установените от районния съд факти, че страните са
били обвързани със сключен между тях договор за наем на недвижим имот, по
силата на който на ответника е била предоставена за ползване сграда,
публична общинска собственост, с кадастрален идентификатор
00702.532.108.2 по КККР на гр. ****, като действието на договора е
продължило до погиване на вещта в следствие на възникнал пожар на
16.02.2020 г., когато договорът е прекратен по право, страните не навеждат
възражения, поради което и въззивния съд е обвързан с така установената
фактическа обстановка. Спорни въпроси пред настоящата инстанция са
3
разпределянето на доказателствената тежест във връзка с вината за
настъпване на пожара, от който е погинала вещта, съответно приложението на
чл. 233 от ГПК, както и стойността на вредите.
Пред въззивния съд не са сочени нови доказателства.
Пред районния съд е разпитан свидетел, без данни за заинтересованост
от изхода на делото, който е установил вида на конструкцията на сградата,
периода на построяването и, както и факта, че същата е била обособена в две
помещения, като едното се е ползвало за склад, другото като кафене, в
сградата е имало печка на дърва, имало е ел.инсталация, като след пожара
сградата е изгоряла напълно. Не са събрани никакви доказателства за
причините за възникване на пожара.
Приети са две съдебно-оценъчни експертизи, които са дали пазарна
стойност на вещта към погиването и по два различни метода за определяне на
справедлива пазарна стойност на вещта към датата на погиването и, както и за
балансовата стойност на вещта. Първата експертиза е оспорена от ответника,
с оглед необосноваността на метода, който е използван от вещото, поради
липса на взети подходящи аналози от оферти за сгради с подобна
конструкция на процесната, с оглед на което е назначена повторна ССЕ, която
дава оценка на погиналата вещ по метода на възстановителна стойност, с
оглед датата на построяването и в два варианта, както и балансова стойност
на сградата с реално овехтяване за период от 11 години.
Районният съд е приел, че исковата претенция е неоснователна, тъй като
поради прекратяване на договора по право с погиване на вещта не намира
приложение разпоредбата на чл. 233 от ЗЗД, още повече, че не се твърди в
исковата молба, че наемателят е повредил или унищожил наетата вещ, нито
се твърди, че са нарушени разпоредбите на договора, указващи задължения на
наемателя да поддържа в изправност и осигурява безопасност на ползването
на ел.инсталация и ел. уреди в обекта, съответно с какви конкретни действия
е станало това. Прието е, че нарушение на договорните задължения за
застраховане на обекта, не е довело до претърпени от ищеца преки вреди,
които подлежат на обезщетение. Доколкото не се твърди в исковата молба, че
пожарът, съответно погиването на наетата вещ се дължи на действия на
ответника с обжалваното решението е възприето, че вредите се дължат на
други фактори, независещи от неговата воля и желание /например от
4
поведението на трето лице или непреодолима сила/, поради което и тези
вреди са косвени и съгласно чл. 82 от ЗЗД те не подлежат на обезщетение,
доколкото според цитираната правна норма обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а в договора липсва уговорка,
която да предвижда отклонение от това правило.
Настоящият състав не споделя така направените правни изводи от съда.
Установено е по делото, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за наем, чиято регламентация се съдържа в чл.
228 - чл. 239 ЗЗД.
Действително, общият принцип е, че вещта погива за собственика, както
е посочено в обжалваното решение. Това правило обаче следва да се счита
дерогирано от изричната разпоредба на чл. 233, ал.1, изр.2 ЗЗД, съобразно
която наемателят отговаря пред наемодателя за увреждането на вещта по
време на действие на наемния договор. В хипотезата на чл. 233, ал.1, изр.2
ЗЗД увреждането може да бъде както частично, така и пълно.
Съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД наемателят дължи обезщетение за
вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че
те се дължат на причина, за която той не отговаря. Следователно вината на
наемателя се предполага, като презумпцията е оборима, а в тежест на
ответника е да установи, че вредите се дължат на причина, за която той не
отговаря, което е указано и при разпределяне на доказателствената тежест в
първоинстанционното производство. Насрещното оборване следва да бъде
проведено при условията на главно и пълно доказване. В производството по
чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД ищецът дължи доказване на наемната връзка и факта,
че вредите са настъпили в срока на наемния договор. Ищецът не е длъжен да
навежда и конкретизира твърдения за виновно поведение на наемателя,
респективно не дължи доказване на такова. Ответникът носи доказателствена
тежест, че вредата е причинена вследствие на случайно събитие или като
резултат от действията на трето лице като сам той е положил дължимата и
практически възможната според обстоятелствата грижа на добър стопанин.
От страна на ответника по делото не е било проведено обратно доказване. По
делото не са събрани никакви доказателствата за причината за възникване на
5
пожара, поради което и не може да се направи извод, че ответникът е доказал,
че тази причина е извън неговото поведение. Ответникът не е провел главно
доказване и оборване на създадената в негова тежест презумпция за
отговорност за увреждането на наетата вещ. Ето защо, при прилагане на
посочената законова презумпция на чл.233, изр.2 ЗЗД, следва да се приеме, че
ответникът е отговорен за погиването на наетия от него търговски обект,
поради което дължи заплащане на обезщетение на ищеца, като негов
наемодател, в размер на реално причинените вреди.
Действително в исковата молба е посочено неизпълнение на
задължението на наемателя да застрахова вещта, което не е изпълнено, но от
това неизпълнение не произтичат преки вреди за наемодателя. В исковата
молба са посочени и задълженията по чл. 5, т.7 и т.10 от договора, съгласно
които наемателят се задължава да спазва правилата за противопожарна
безопасност при ползването на обекта, както и да предприема незабавно и
извършва за своя сметка всички действия по поддържането в изправност и
осигуряването на безопасност в съответствие с нормативните и технологични
изисквания на електрическата инсталация в обекта и ползваните в обекта или
захранвани от електрическата му инсталация електрически уреди, като носи
пълна отговорност в следствие неизпълнение на тези задължения, без да се
сочат конкретни действия, с които е нарушено това задължение. Както бе
посочено по-горе не е необходимо да се твърди и доказва виновно поведение
на наемателя, конкретно неизпълнение на договорно задължение. Законовата
регламентация на договорните отношения при сключен договор за наем
съдържа както задължение на наемателя да върне наетата вещ при
прекратяването на договора за наем в съС.ието в което е наета, като се вземе
предвид овехтяването от нейното обикновено ползване, така и отговорност на
наемателя при увреда на наетата вещ, освен ако не докаже, че увреждането е
по причина, за която не отговаря. Законът създава оборимата презумпция, в
полза на наемодателя, че който ползва една вещ носи грижата за нейното
опазване. Поради което и самото твърдение, че вещта е увредена при
ползването и от наемателя, е достатъчно да ангажира отговорността му за
причинени вреди, като вещта може да е увредена както частично, така и
изцяло, без да е необходимо да се сочи и доказва друго неизпълнение на
договорно задължение от негова страна.
Вторият спорен въпрос е относно размера на щетите. Безспорно е, че
6
при пожара е изгоряла изцяло наетата постройка. Въззиваемият възразява, че
доколкото ищецът е обвързал размера на щетите с балансовата стойност на
вещта, а вещото лице, изготвило повторната експертиза, е установило нулева
балансова стойност, то искът е неоснователен.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се
отбележи, че законът урежда обема на отговорността при неизпълнение на
договорно задължение – той е в размер на действително причинените вреди,
съгласно чл. 82 ЗЗД, а обезщетението трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
съС.ие. Или стойността на действително причинените вреди в конкретни
случай съответства на средната пазарна стойност на вещта към момента на
погиването и, средната пазарна цена, на която може да се закупи на вещта,
която е била унищожена, като се отчете и нейното овехтяване. Това, че в
исковата молба е посочена сумата от 12961 лв. като балансова стойност на
погиналата вещ не определя размера на вредата от неизпълнение на
договорното задължение, посочената балансова стойност касае счетоводна
отчетност, а обема на отговорността се сочи от закона. В искането до съда е
формулирана претенция за заплащане на обезщетение за причинени вреди от
пожар по време на ползване на вещта по силата на наемния договор, посочена
е и стойност на претендираното обезщетение. За доказване на действителния
размер на причинените вреди са приети от съда две експертизи, като
първоначалната е била оспорена от ответника с възражения за
необоснованост и съмнение в правилността, тъй като аналозите на
използваните оферти не са били съобразени с вида на конструкцията на
сградата. С оглед това е допусната повторна експертиза, която е изготвила
оценка на вещта по възстановителна стойност, отчитайки годината на
построяване, срок на експлоатация, физическото износване на сградата,
физически недостатъци на сградата и др. Съдът приема относимо
заключението на повторната експертиза, което отчита построяване на
сградата преди 25 години, доколкото съответства на събраните по делото
свидетелски показания, в която част вещото лице посочва справедлива
пазарна цена на увреденото имущество в размер на 25300 лв.. Съдът счита
приетото заключение на повторната експертиза в тази част по-обосновано,
убедително и мотивирано, като за него няма възражения от страните по
отношение на ползваната методика, а единствено е оспорен от ответника
7
размера на дадената стойност на справедливата пазарна цена, при
съпоставяне с първото заключение, също оспорено от него. Поради това и с
оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът приема действителния размер на
вредите да е в размера, посочен със заключението на повторната експертиза.
Тъй като се претендира обезщетение за вреди в предявен по-нисък размер, от
12961 лв., съдът счита иска изцяло доказан както по основание, така и по
размер.
Доколкото задължението е парично се дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата, като в конкретния случай е
претендирана от датата на подаване на исковата молба, поради което и
акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изложените по-горе съображения съдът намира жалбата за
основателна, поради което следва да бъде уважена, а постановеното решение
да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на правния спор,
с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски в двете
инстанции, съответно на представените доказателства за реалното им
извършване. Пред първа инстанция са заплатени държавна такса в размер на
518,44 лв. и 80 лв. възнаграждение за вещо лице, във въззивното
производство е заплатена 259,22 лв. държавна такса, като общия размер на
сторените в двете инстанции разноски е 857,66 лв., които следва да бъдат
присъдени, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260046 от 18.05.2022 г., постановено по
гр.дело № 691 по описа на РС Асеновград за 2020 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Байрам Буюк Строй“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. *****, представлявано от Б. Д. Б, да заплати на
Община **** с адрес пл.“*****, представлявана от Кмета Х. Г. Г., сумата от
8
12 961 лева (дванадесет хиляди деветстотин шестдесет и един лева)
обезщетение за причинени вреди от възникнал на 16.02.2020 г. пожар в сграда
с идентификатор №00702.532.108.2 по КККР на гр. *****, по време на
действие на Договор за наем между страните от 25.06.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 20.05.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Байрам Буюк Строй“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. *****, представлявано от Б. Д. Б, да заплати на
Община **** с адрес пл.“*****, представлявана от Кмета Х. Г. Г., сумата от
857,66 лв. (осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки)
представляваща направени в производството по делото разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9