№ 110
гр. Разград , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500179 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „Босмит – В.Д.“ чрез пълномощник против
Решение № 260041/ 02. 04. 2021 г. по гр. д. № 549/ 2020 г. по описа на РС Кубрат, в частта,
с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1 569, 95 лв. –
обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31. 01. 2019 г. до 10. 09. 2020 г. , за която
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
433/ 2020 г. по описа на РС Кубрат.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е постановил решението в обжвалваната му част в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Въззиваемата страна „С.В.“ ЕООД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Оспорва жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Пред РС Кубрат е било образувано ч. гр. д. № 433/ 2020 г. по постъпило Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „С.В.“ ЕООД. Издадена е Заповед №
219/ 17. 09. 2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с разпореждане
1
длъжникът ЕТ „Босмит – В.Т.“ гр. Кубрат да заплати на „С.В.“ ЕООД гр. Шумен сумата
11 737, 39 лв. главница, дължима по търговски отношения за доставка на сладкарски
изделия, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 16. 09. 2020
г. до окончателно изплащане на сумата; Сумата 1 569, 95 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение за периода 01. 10. 2018 г. – 10. 09. 2020 г. и за разноските по делото. В
законоустановения срок на осн. чл. 414 ГПК длъжникът ЕТ „Босмит – В.Д.“ е подал
Възражение и съобразно дадените указания с Разпореждане № 788/ 26. 10. 2020 г. , „С.В.“
ЕООД е подал искова молба, с която е предявил обективно кумулативно съединени
осъдителни искове против ЕТ „Босмит – В.Т.“ гр. Кубрат за осъждане на последния да му
заплати сумата 11 737, 39 лв. главница и сумата 1803, 99 лв. лихва за забавено изпълнение.
РС е осъдил ответника да заплати сумата 11 500 лв. главница, като е отхвърлил иска за
главница до първоначално предявения размер като неоснователен, поради извършено
плащане. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Със същото решение,
което се обжалва в тази част, съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 1 569,
95 лв. обезщетение за забавено изпълнение.
При тези данни, съдът приема, че решението в обжалваната част следва да бъде
обезсилено, като процесуално недопустимо.
Недопустим е осъдителен иск, предявен след подадено от длъжника възражение
срещу заповед по чл. 410 ГПК. Характерът на иска - за съществуване на вземането, е
посочен в закона - чл. 422 ГПК и се определя и от целта на иска при подадено от длъжника
възражение - да се установи вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако
искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за
изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, поради което
при тази предвидена в закона възможност, ищецът няма правен интерес да предяви
осъдителен иск за вземането си.
Предявената искова молба е нередовна, тъй като в обстоятелствената част са
изложени твърдения, сочещи на правен интерес от предявяване на установителния иск с
правно основание чл. 422 ГПК, а с петитума се търси защита по осъдителен иск. При
констатиране на противоречие между обстоятелствената част и петитума, решаващият
състав следва да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед това, че установителният иск
за съществуване на вземането имплицитно се съдържа в осъдителния. В този смисъл е
налице трайна съдебна практика. По предявеният главен иск за сумата 11 737, 39 лв.
главница и акцесорния за сумата 1803, 99 лв. лихва за забавено изпълнение съдът се е
произнесъл по нередовна искова молба, поради което решението е процесуално
недопустимо. По отношение на главния иск, решението макар и процесуално недопустимо,
не е обжалвано и е влязло в сила. Съгл. чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Тъй
като двата иска са обективно съединени и решението по главния иск е влязло в сила,
нередовността на исковата молба не може да бъде отстранена. Решението в обжалваната
2
част, постановено по ненадлежно предявения акцесорен осъдителен иск е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, а производството по него прекратено.
На осн. чл. 78 от ГПК, предвид изхода на спора пред въззивната инстанция,
въззиваемият следва да заплати на въззивника разноските пред тази инстанция в размер на
337, 74 лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260041/ 02. 04. 2021 г. по гр. д. № 549/ 2020 г. по описа на
РС Кубрат, в частта, с която ЕТ „Босмит – В.Д.“ е осъден да заплати на „С.В.“ ЕООД
сумата от 1 569, 95 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31. 01. 2019 г.
до 10. 09. 2020 г. , за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 433/ 2020 г. по описа на РС Кубрат и прекратява производството
по този иск.
ОСЪЖДА „С.В.“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК ********* да заплати на ЕТ „Босмит –
В.Т.“ гр. Кубрат, ЕИК ********* разноските по делото пред въззивната инстанция в размер
на 337, 74 лв.
В останалата част като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3