Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 57/27.04.2018г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на единадесети април,
двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 94/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на представляващия Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр.София срещу решение № 3/3.01.2018 г. по гр.д.№ 202/17 г. на
Окръжен съд – Търговище в осъдителните му части. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и
за отхвърляне изцяло на предявените искове. При условията на евентуалност е направено искане за
намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемите С.П.С. ***-Търговище
оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на решението в
обжалваните му части.
Поради липса на обжалване,
решението в отхвърлителните му части по
иска против Община – Търговище и частично – по иска за присъждане на мораторна
лихва, е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена в
срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са при условията на
алтернативно съединяване искове от С.П.С. ***– Търговище и против Агенция
„Пътна инфраструктура“ - София за присъждане на сумата от 30000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата
от 12742 лв. - мораторна лихва от датата на увреждането, до предявяването ная
иска и лихва за забава върху главницата от предявяването на иска, до
окончателното изплащане на сумите, с правно основание чл. 49, вр.
с чл.45 и чл.86 ЗЗД.
Твърденията са, че на 4.06.2013 г. при управлението на собствения му
велосипед, при сух път - пред къщата на ул.„Васил Левски“ № 2, колелото на ищеца влязло в неравност на пътя,
той паднал на земята и ударил главата си в бордюра, в резултат от което получил
тежка черепно мозъчно травма, подробно описана в исковата молба, придружена със
загуба на съзнание. Въпреки продължителното лечение, с решение на ТЕЛК са установени
36% увреждания, непрекъснато главоболие, изтръпвания и умора в долните крайници
и това състояние е трайно и необратимо.
Оспорвайки исковете, Община
Търговище прави възражение, че увреждането
на ищеца е станало в участък от пътя – част от републиканската пътна мрежа, а титуляр на правото на собственост е държавата, са налице
основания за ангажиране на отговорността само на втория ответник по делото.
Ответникът - Агенция „Пътна
инфраструктура“ София оспорва предявените
искове по основание и размер с твърдения, че няма вина за настъпилите
увреждания. Ищецът е карал колелото си в лявата /вместо в дясната/ лента на път
ІІІ-5102 в нарушение на чл.80, т.2 от ЗДвП, поради което сам е станал причина
за падането и претърпените от него вреди. Алтернативно твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца в размер на 90%, като се позовава на изтекла
давност по отношение на претендираните мораторни лихви.
Не се спори между
страните, установява се от доказателствата по делото, че на 04.06.2013 г.
ищецът управлявал велосипед и от гр.Търговище навлязъл в с.Певец по ул. „Васил
Левски“. Пътят бил разкопан /с премахната асфалтова настилка/ и въпреки вниманието му, колелото попаднало на неравност,
залюляло се, а той паднал на земята и
ударил главата си в бордюра. В резултат от падането получил тежка черепно
мозъчно травма, контузия на главата и тялото, счупване на черепа в лявата
слепоочна област, мозъчна контузия, дифузна травма на главния мозък. Загубил
съзнание и прекарал 26 дни в болница, а лечението му в домашни условия
продължило още шест месеца.
По делото е прието
заключение на назначената СТЕ, установяващо, че участъкът, в който е станало
произшествието е Републикански път ІІІ-5102 в границите на населеното място -
с.Певец. Започнатата през 2011 г. рехабилитация на участъка с дължина 24,415
км. от възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ и изпълнител ДЗЗД
„Път-понс-Строй“ – гр.София не е завършена, а договорът е прекратен на
04.06.2012 г. поради забавено изпълнение. За осигуряване на безопасно движение
през зимния период на 2012/2013г., е сключен договор с „Автомагистрали-Черно море“ АД - Шумен за
извършване на описани в него СМР, но въпреки това състоянието на път ІІІ-5102 е
изключително лошо - съществуващата асфалтова настилка е фрезована и върху нея
не са полагани нови асфалтови пластове, платното е изровено и по него има
ръбове. Констатирано е фрезоване, при което е отнет 7-8 сантиметров пласт от
пътя, образуващ бордюр с такава височина. Поради дългият период от време, през
който пътят е в това състояние, тези следи са уголемени от постоянната корозия
на пътната конструкция.
Назначената СМЕ установява наличието
на описаните в медицинската документация мозъчни контузии на ищеца, като в резултат
от нараняванията на главата се получили белодробни усложнения – двустранна
хипостатична пневмония и плеврален излив. Лечението на черепно-мозъчната травма е било
медикаментозно, а на белодробните усложнения – оперативно, чрез торакоцентеза за
евакуация на излива в гръдната кухина, а във връзка със затрудненото дишане, пострадалият
е бил поставен на изкуствена белодробна вентилация – изведена трахеостомна
канюла.
Получените черепно-мозъчни травми и усложнението
на белия дроб са свързани със силни болки за продължителен период от време. Констатирано
е ограничено увреждане на главния мозък със загиване на нервни клетки, които не
могат да бъдат възстановени и при най-добро лечение. Прогнозата е за
продължаване на упоритото главоболие, световъртеж, безсъние, емоционална
лабилност, лесна уморяемост при умствен труд, нарушена концентрация, които
могат да останат до края на живота на ишеца.
Тази фактическа обстановка се
установява и от събраните гласни доказателства: Свид Ю.К. установява състоянието
на пътя и на пострадалия непосредствено след произшествието; Свид.С. – дъщеря и
свид.Т.Т. – зет на ищеца установяват доброто му физическо и психическо
състояние и физическа активност преди инцидента и множеството поражения на
физиката и на психиката му, след него.
При тази фактическа установеност,
правилно съдът е приел, че с
оглед вида на пътя и разпоредбата на чл.19 от ЗП, управлението на
републиканските пътища е възложено от Държавата на Агенция „Пътна инфраструктура“,
която - в изпълнение на това задължение е предприела ремонт на пътния участък,
но не го е завършила; това неизпълнение
е довело до причиняване на претендираните вреди на ищеца. Следователно,
осъществен е фактическият състав на чл.49 ЗЗД, а предявените искове са основателни по отношение на втория ответник
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. Исковете против Община Търговище са
неоснователни.
За да определи размера на претърпените
неимуществени вреди на 30000 лева, съдът подробно е обсъдил сътоянието на ищеца
след инцидента и до настоящия момент, вида, характера и продължителността на
претърпените физически и психически болки и страдания и законовия критерий за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
Въпреки възрастта си – 74 години, преди
инцидента ищецът е бил здрав и изключително жизнен човек – ежедневно спортувал
и бягал за здраве, не е пиел и не пушел. Доброто здраве му е давало възможност
да работи активно - ремонт на покриви, отглеждане на животни и зеленчуци, като
непрекъснато се придвижвал с велосипед.
След инцидента, в резултат от
претърпяната черепно-мозъчна травма и получените белодробни усложнения,
преживял 26-дневно болнично и 6-месечно домашно лечение. Като последица от това
- от здравия и жизнен човек, осигуряващ си допълнителни доходи и прехрана, той
се е превърнал в немощен физически, необщителен, с постоянни болки в главата и
шум в ушите, затруднено дишане, трудно преглъщане дори и без хранене, като тези
последици са с постоянен характер и се очаква състоянието да се запази, тъй
като безвъзвратно е увреден мозъка му.
Обсъдено е и възражението на ответника
за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. От доказателствата по делото се
установява, че той се е движил в дясната лента и не е имало участък от пътя без
неравности и дупки, по който той да премине, за да избегне произшествието. Нещо
повече – пред настоящата инстанция пълномощникът на въззивника уточнява, че е
през тази година ще бъде извършено преасфалтилане на пътния участък, който -
пет години след произшествието очевидно е в същото състояние.
Тъй като размера на обезщетението е правилно определен, решението в
обжалваните му части следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция не
присъжда разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
По изложените съображения,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/3.01.2018 г. по гр.д.№ 202/17 г. на
Окръжен съд – Търговище в обжалваните му осъдителни
части. В необжалваните
му части, решението е влязло в сила.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.