№ 2233
гр. С., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110138213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са от „С.В.“ АД, ЕИК *******, против К. И. Д., ЕГН **********, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:
1420,70 лв., представляваща цена на потребена вода за периода от 27.09.2013 г. до
27.11.2021 г., за имот с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл., вх., ап., с клиентски № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.02.2022
г. до окончателното плащане, както и 320,43 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 28.10.2013 г. до 27.11.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 8955/2022 г. по описа
на СРС, 48 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.03.2022 г.
Ищецът „С.В.“ АД твърди, че между него и ответницата К. И. Д. е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за периода от 27.09.2013 г. до
27.11.2021 г. е предоставил на ответницата такива до обект, находящ се в гр. С., ж. к. „Д.“,
бл., вх., ап., с договорна сметка № ********** и клиентски № **********, чиято стойност
не е била заплатена. Сочи, че правоотношенията между страните са регламентирани от
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „С.В.“
АД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, по силата на които ответницата
има качеството на потребител на В и К услуги за посочения имот. Твърди, че същата не е
заплатила стойността на доставените до имота В и К услуги, поради което дължи и
мораторна лихва, тъй като съобразно общите условия потребителите са длъжни да заплашат
1
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. И. Д. оспорва исковете по основание и размер.
Счита, че сумата е начислена без законово основание и в нарушение на Общите условия на
ищеца. Ищецът не е доказал реалната доставка на В и К услуги, чиято стойност претендира,
а при отчитане на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес ищецът не е
спазил разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – чл. 30 и
чл. 32, ал. 3, поради което липсва основание за начисляване на процесната сума. Според
ответницата ищецът е нарушил и собствените си общи условия – чл. 21, ал. 1, оспорва
методиката, по която е начислена процесната сума, както и изправността на средството за
търговско измерване. Оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение, по
силата на което в полза на ищеца да възникне правото да претендира процесната сума –
оспорва отбелязванията в представената справка от имотния регистър, от която според
ответницата не може да се направи извод, че притежава правото на собственост или вещно
право на ползване върху процесния имот. Възразява и за погасяване на част от вземанията
по давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срок и в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в производството по ч. гр. д. №
8955/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, имащо за предмет същите вземания. Исковата
молба е редовна, доколкото заявените претенции са надлежно формулирани по основание,
размер и период, за който се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по същество на
правния спор.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154,
ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода за процесните имот и период, както и че ищецът
реално е изпълнил задълженията си по договора - доставил е В и К услуги на ответницата в
твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума, а във връзка с възражението
на ответницата за настъпила погасителна давност - че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже всички
2
свои възражения, включително, че процесните суми са били заплатени.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на Закона за
водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ В и К оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на
водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи
се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях В и К услуги.
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на В и К услуги“ по
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите
условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В
и К услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредба № 4), потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба
са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти,
3
като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В случая, по делото е приета Справка № 1351204/03.11.2021 г. за вписвания, отбелязвания
и заличавания в Служба по вписванията – гр. С., по персонална партида № 350065, според
която на 05.10.2004 г., т. е. преди процесния период, по партидата на ответницата К. И. Д. е
отбелязано вписването на договор за покупко-продажба на процесния имот. Представената
справка от Агенцията по вписванията съдържа удостоверяване на разпоредителните сделки
с недвижими имоти, по които е страна ответницата Д., отразеното вписване придобиване на
ап. от 05.10.2004 г., съдържа отбелязване, че вписването е основано на представен
нотариален акт, в който е обективиран договор за продажба на недвижим имот, поради
което съдът счита, че е доказано, че ответницата е била собственик на процесния имот през
процесния период. В тази насока съдът намира, че вписването на разпоредителни сделки с
недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на актовете
относно недвижимите имоти, а Правилникът по вписванията предвижда възможност за
предоставяне на справка относно вписаните разпоредителни сделки на дадено лице, като
собственик на недвижим имот. Ответницата не оспорва верността на вписаните в справката
обстоятелства, а нейната доказателствена стойност. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от
21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е
система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната
индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и
други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава
възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и
вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в
имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването,
след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон
форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното
право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно
доказателствено средство да установи притежанието на правото на собственост върху
процесния имот от ответницата и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото
дружество. Ответницата К. И. Д. не е направила конкретни оспорвания и не е представила
доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, нито е проведено
насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на собственост
е било отчуждено, като за пълнота следва да се посочи, че във възражението по чл. 414 ГПК
ответницата е вписала като свой адрес именно адреса на процесния имот. С оглед това,
съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на
правото на собственост за нуждите на настоящия процес върху ап. в гр. С., ж. к. „Д.“, бл.,
вх., което обуславя извод за наличие на качеството потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги на ответницата в периода 27.09.2013 г. – 27.11.2021 г.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички В и К оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответницата Д. не
твърди, а и не доказва да се е възползвала от тази възможност, поради което следва да
намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с
изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са
станали задължителни за нея и същите са я обвързали. По изложените съображения съдът
приема за установено по делото, че в качеството й на собственик на процесния недвижим
имот, за който се отнася исковата претенция, в рамките на исковия период ответницата е
имала качеството „потребител“ на В и К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като същата е била обвързана
от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и
канализационни системи и от съответния регулаторен орган, респективно именно тя се явява
задължено лице за заплащане на доставените и потребени В и К услуги за процесния
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за
сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази
наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, услугите В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал.
1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период,
който се определя в общите условия или договора, но не по - дълъг от шест месеца.
Следователно в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено
ползваните Ви К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са
5
изброени изчерпателно.
За установяване на факта на предоставяне на твърдените В и К услуги и тяхната
стойност по делото е изслушано и прието заключение на вещите лица по комплексната
съдебно – техническа и съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, според
което през процесния период до имота са доставяни В и К услуги, като количеството,
доставено за периода е 564,402 куб. м. на стойност 1370,93 лв. с ДДС и тази стойност е
определена в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени. За
процесния период са издадени 101 фактури и кредитни известия, посочени в Таблица № 1. В
базата данни на ищеца има данни за извършени плащания през процесния период в размер
на 168,44 лв., отнесени за погасяване на салдо – дължими суми до процесния период.
Издадени са шест кредитни известия на обща стойност 120,37 лв. за намаляване на
начислените В и К услуги до действителното потребление след реален отчет и самоотчет,
като със сумата от 76,77 лв. е прихванато старо салдо – задължения до процесния период, а
със сумата от 43,60 лв. са прихванати задължения от процесния период. Според вещите
лица, за процесния период непогасените задължения възлизат в размер на 1788,59 лв., от
които: главница – 1420,70 лв. и лихви за забава – 367,89 лв., изчислена в 30-дневен срок след
датата на фактуриране до датата, посочена в исковата молба, считано от 28.10.2013 г. до
27.11.2021 г. при съобразяване, че в периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. лихва за забава
не е текла. Според вещите лица, данните на измервателните уреди са отчитани при
самоотчети, при отчети от проверител, а за периодите без отчет са изчислявани въз основа
на предишен реален отчет и при следващ реален отчет са коригирани, така че да бъдат
изравнявани фактурираните и отчетените количества В и К услуги. Според експертизата,
дължимите суми за В и К услуги в периода от 17.10.2018 г. до 19.11.2021 г. по издадени
фактури от 28.11.2018 г. до 26.11.2021 г. са в размер на 931,77 лв. Дължимите суми за
мораторна лихва върху дължимата главница в размер на 931,77 лв. с лихвен период от
29.12.2018 г. до 27.11.2021 г. са в размер на 108,74 лв.
Съдът възприема заключението по комплексната експертиза като компетентно изготвено,
доколкото вещите лица са отговорили на поставените задачи след запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводните записвания на ищеца, включително и
издадени фактури, кредитни известия, карнети и бележки за самоотчет. От експертизата се
установява, че до имота на ответницата са доставяни В и К услуги - 564,402 куб. м. на обща
стойност 1420,70 лв., изчислени въз основа на реален отчет, включително самоотчет на два
водомера – 36106 и 043364, поради което оплакванията на ответницата, че по делото не е
доказано реалното доставяне на В и К услуги, както и че са нарушени чл. 30 и сл. от
Наредба № 4 през процесния период е неоснователно, респективно ответницата дължи
сумите по издадените от дружеството - ищец фактури като главници и лихви.
Следва да се посочи, че експертното заключение не е оспорено, включително не е
оспорен начинът на отчитане на доставените от ищеца услуги. Данните от измервателните
уреди за процесния период са отчитани на всеки три месеца от проверител на оператора и
самоотчет, като в междинните месеци е начислявана усреднена консумация, а след това е
6
извършвано изравняване съгласно законовата уредба. По възражението на ответницата, че
няма данни за изправност на общия водомер в сградата, заявено във връзка с оплакването, че
не се установява реална доставка на В и К услуги на претендираната стойност, съдът
намира, че евентуалната липса/неизправност на общия водомер (което в случая не се и
доказва) не означава липса на доставка, а доколкото в случая обемът на предоставените В и
К услуги е отчитан на база показанията на индивидуални водомери, монтирани в процесния
имот, индивидуализирани в таблица № 1.1 към отговора на въпрос № 1 от констативно -
съобразителната част на експертизата, то ищецът е доказал реална доставка на В и
К услуги в претендирания обем. От експертното заключение се установява, че стойността на
доставените В и К услуги е в размер на 1420,70 лв. Същата е за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Настоящият състав приема, че от тази сума не
следва да бъдат приспадани извършените от ответницата плащания, доколкото на първо
място подобно възражение не е направено с отговора на исковата молба, и на следващо
място няма данни, че сумата от 168,44 лв., макар и внесена през процесния период, касае
погасяване на задължения именно за исковия период, а не плащане на стари задължения.
Ето защо съдът намира, че главницата възлиза в размер на 1420,70 лв., в какъвто размер е и
предявеният иск.
При този извод следва да бъде разгледано своевременно релевираното възражение за
изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на
така даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат
един общ правопораждащ факт – неформален договор при общи условия, падежът им
настъпва през предварително определени интервали от време - в 30 - дневен срок от
фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33,
ал. 2 от ОУ от 2016 г., като размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба
№ 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна
погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.02.2022
г. по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което погасени по давност са вземанията, чиято
изискуемост е настъпила преди 21.02.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията по
фактури за периода 27.09.2013 г. – 27.12.2018 г. включително (фактури № 1-64 съгласно
7
таблица № 1 от експертизата) на стойност 507,78 лв.
Непогасени по давност са вземанията за главница за периода 29.01.2019 г. - 27.11.2021 г.
на стойност 912,92 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен до размера на
сумата от 912,92 лв. и за периода 29.01.2019 г. – 27.11.2021 г., поради което следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1420,70
лв. и за периода 27.09.2013 г. – 28.01.2019 г. Посочената сума следва да се присъди ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.02.2022 г. до
окончателното плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг, който в
случая е в размер на сумата от 912,92 лв. и забава в погасяването му. Моментът на забавата
се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. потребителите на В и К услуги са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането им. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е
изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ОУ, без да е било необходимо да
бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни.
Възражението за погасяване на дълга за лихва е частично основателно. Вземанията за
обезщетение за забава, възникнали до 21.02.2019 г. (три години преди предявяване на иска),
са погасени по давност. След тази дата ответникът дължи обезщетение за забава в
плащането на отделните месечни суми за главница, а мораторната лихва върху главницата
от 912,92 лв. е дължима за периода от 02.03.2019 г. (деня, следващ падежа на първата
фактура от непогасения по давност период, издадена на 29.01.2019 г.) до 27.11.2021 г.,
общият размер на която лихва е 103,38 лв., определен от съда с оглед заключението на
експертизата и по реда на чл. 162 ГПК.
Поради изложеното съдът намира, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата
от 103,38 лв., поради което следва да бъде уважен до този размер и за периода от 02.03.2019
г. до 27.11.2021 г. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 320,43 лв. и за
периода от 28.10.2013 г. до 01.03.2019 г. включително.
По отговорността за разноски:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид изхода на спора –
частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч. гр. д. №
8
8955/2022 г. по описа на СРС, 48 състав в размер на 20,32 лв. – държавна такса и 29,18 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, или общо 49,50 лв., както и в исковото производство,
съобразно уважената част от исковете, които съответно възлизат на 42 лв. – държавна такса,
321,03 лв. – депозит за експертиза и 58,36 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния
интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на същото
процесуални действия от пълномощника на страната), или общо 421,39 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на процесуалния представител на ответника
адвокат Н. И. И. следва да се присъдят разноски за предоставена безплатна правна помощ в
исковото производство, съгласно чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер от 170,68 лв., съобразно отхвърлената част от исковете (от общо
определения размер от 410 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК, който размер не надхвърля
минималния такъв по наредбата).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б.“ № 159, ет. и 3, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, срещу К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д. - 1“, бл., вх., ап., по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.
И. Д. дължи на „С.В.“ АД сумата от 912,92 лв., представляваща цена на предоставени В и К
услуги по отношение на обект, находящ се в гр. С., ж. к. „Д. - 1“, бл., вх., ап., с клиентски №
**********, за периода от 29.01.2019 г. до 27.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.02.2022 г. до окончателното плащане, както
и сумата от 103,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2019 г. до
27.11.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 8955/2022 г. по описа на СРС, 48 състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.03.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на предоставени В и К услуги за разликата над уважения
размер от 912,92 лв. до пълния предявен размер от 1420,70 лв., или за размера от 507,78 лв.
и за периода 27.09.2013 г. – 28.01.2019 г., както и иска за мораторна лихва за разликата над
уважения размер от 103,38 лв. до пълния предявен размер от 320,43 лв., или за размера от
217,05 лв. и за периода 28.10.2013 г. – 01.03.2019 г. включително.
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д. - 1“, бл., вх., ап., да
заплати на „С.В.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б.“
№ 159, ет. и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 49,50 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 8955/2022 г. по описа
9
на СРС, 48 състав, както и сумата от 421,39 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц.Б.“ № 159, ет. и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, да заплати на адвокат Н. И. И.,
ЕГН **********, със служебен адрес: гр. С., ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 170,68 лв.
– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство
на ответницата К. И. Д..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10