Решение по дело №544/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 110
Дата: 25 ноември 2022 г. (в сила от 29 ноември 2022 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20221800200544
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. С., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ - ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я. Т. Б.
Членове:М. Н.

А. Г. М.
при участието на секретаря Х. И. Б.
в присъствието на прокурора М. Ил. М.
като разгледа докладваното от Я. Т. Б. Частно наказателно дело №
20221800200544 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 16 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ за разглеждане на
постъпило в С. окръжен съд на Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на
СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения
и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции,
издадено от съдебните власти на Р. Р. и засягащо българския гражданин И. И. с ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на СОП прокурор М. изразява становище за
признаване на решението за налагане на пробационни мерки. Счита, че са налице законовите
предпоставки за признаването на наказателна присъда, постановена от Съд К., Р. Р..
Осъденият И. И., редовно призован, се явява лично и заема становище за основателност на
искането.
С. окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, взе предвид следното:
С Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008
г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация
с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, е представено за
признаване и изпълнение наказателна присъда № 112/12.05.2022 г., постановено от Съд К. по
наказателно дело № 1831/201/2021, станало окончателно без обжалване на 27.05.2022 г., с което на
българския гражданин И. И. с ЕГН ********** е наложено наказание една година и три месеца
лишаване от свобода, като е разпоредено спиране на изпълнението на наложеното наказание за
период от 2 години надзорен срок, с начало – от влизане в сила на присъдата – от 27.05.2022 г. до
27.05.2024 г., през който срок е постановено осъденият да търпи посочените в присъдата
пробационни мерки.
1
От представеното удостоверение и от наказателно решение- присъда № 112/12.05.2022 г.,
постановено от Съд К. по дело №1831/201/2021, станало окончателно без обжалване на 27.05.2022
г., се установява, че българският гражданин И. И. е осъден за извършено едно престъпление
против безопасността на движението по обществените пътища, квалифицирано по чл. 337 от НК
на Р. Р. като „Отказ или избягване на вземане на биологични проби след констатация за
управление на МПС след употреба на алкохол“. Посочено е, че престъплението се изразява в
следните обстоятелства: На 31.08.2020г. подсъдимият /осъденото лице / И. И. е управлявал
автовоз, състоящ се от товарен автомобил „С.“ с рег н. ********, заедно с полуремарке с рег. н.
*******, след като преди това е употребил алкохолни напитки, причинил е пътно-транспортно
произшествие, отказва да бъде тестван с дрегер, а по-късно отказва и вземане на биологични проби
за определяне на нивото на алкохол в кръвта.
Посочено е, че И. И. се осъжда въз основа на чл. 337 от НК, за престъпление против
безопасността на движението по обществените пътища на една година и три месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 83 от НК на Р. Р. е разпоредено да се отложи изпълнението на
наложеното наказание по делото, за период на наблюдение 2 години, съгласно чл. 84 от НК, през
който срок е постановено осъденият И. да търпи посочените в решението пробационни мерки, а
именно:
по реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Р.:
да докладва /да се явява пред/ пробационната служба на Долж на определени от тях дата;
да получава посещения от страна на пробационния съветник /контролиращ пробационен
служител/, назначен да го наблюдава;
да обявява предварително преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава 5
дни както и връщането;
да съобщи за смяна на работното място;
да предаде информация и документи, позволяващи контрол на средствата му на
съществуване;
Обърнато е внимание, че по силата на чл. 96 от НК на Р. осъденият е предупреден, че ако по
време на наблюдение бъде открито, че е извършил ново престъпление, разкрито преди изтичане на
срока за надзор, за който ще бъде постановено наказание лишаване от свобода, дори след изтичане
на този срок и факта, че ако по време на надзор, недобросъвестно не спазва мерките за надзор или
не изпълни наложените от съда задължения, съдът ще отмени спирането и ще разпореди
изпълнението на присъдата от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода в затвор.
Производството по делото в Р. Р. е протекло в отсъствието на осъдения И., който е бил
представляван от служебен защитник г-н Н. Д. от Б. АК. Посочено е в наказателната присъда, че
подсъдимият, след е бил призован за съдебните заседания е заявил, че напълно признава
извършването на деянието и е поискал присъдите да бъдат постановени въз основа на
доказателствата, събрани в хода на наказателното разследване, производството е протекло по реда
на диференцирана процедура с признаване на вината.
По силата на Рамково решение чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27
ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и
решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции Р.
Б. е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на влязло в сила съдебно
решение по наказателно дело, постановено от чуждестранен съд и за изпълнение на наложените с
този акт пробационни мерки.
Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, постъпило е в превод на български език, от компетентен
орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
Изпратеното в СОС удостоверение в превод на български език съдържа необходимата
информация, съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието признаване се
иска.
2
Касае се за наказателно решение за налагане на пробационни мерки, което съгласно
нормата на чл. 3, ал. 1, б. "б" от ЗПИИСРРПУНПМАС се явява съдебно решение с наложено
наказание "лишаване от свобода", изпълнението на което е спряно и е заменено с определени за
търпене пробационни мерки за определен срок. Актът е на съдебен орган и се отнася за извършено
на територията на издаващата държава престъпление.
В удостоверението и наказателната присъда се съдържа описание на деянието на И. И..
Осъждането е за едно деяние, реализирано на територията на Р. Р. (издаващата държава), което се
изразява в престъпление против сигурността за движение по пътищата управление на МПС под
въздействие на алкохолни напитки и отказ от изследване с Дрегер и предоставяне на биологични
проби за изследване на алкохол в кръвта.Съобразно изисканата и своевременно предоставена
информация от издаващата държава Р Р.- извлечение от НК, относно приложимите за настоящия
случай разпоредби, се касае именно до престъпление против сигурността на обществени
отношения, свързани с транспорта, което е инкриминирано деяние според законодателството на
издаващата държава. В тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, установено с оглед
изисканата и предоставена информация, че чл.337 НК / по който е квалифицирано деянието/, е във
връзка и по приложението на чл.336 НК- описващ основния състав на управление на МПС под
въздействието на алкохол с концентрация над 0.8 промила. От постъпилата справка още се
установява, че деяния, свързани с управление на МПС с концентрация равна или по-малка от
граничната стойност от 0.8 промила се квалифицират като административни нарушения.
Съгласно НК на Р. Б., това деяния, за което е осъден И. И. в Р. Р., макар и да се назовава
„Отказ или избягване на вземане на биологични проби след констатирано управление на МПС под
въздействие на алкохол“, с оглед на обстоятелствата, в които се е изразило престъплението има
съответствие по чл.343б, ал.1 НК при управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 промила, наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 3 години и с глоба 200
-1000лева, т. е. налице е изискуемата двойна наказуемост по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
И. е български гражданин, с настоящ адрес в с. П., общ. К., обл. С., при което е спазено
изискването на чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
В нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС са уредени основанията за отказ от
признаване и изпълнение. Съобразявайки данните в удостоверението и наказателното решение,
съдът приема, че не е налице нито една от законово регламентираните предпоставки за отказ от
признаване и изпълнение на решението на румънските съдебни власти, визирани в чл. 15, ал. 1 от
ЗПИИСРРПУНПМАС.
Вземайки предвид характеристиките на наложените пробационни мерки, съдът намира, че
на адаптиране към българското законодателство подлежат:
- пробационната мярка, съгласно НК на Р. осъденият да се явява пред пробационната
служба на определената от тях дата; / да докладва /да се явява пред/ пробационната служба на
Долж на определени от тях дата;
- да получава посещения от страна на пробационния съветник /контролиращ пробационен
служител/, назначен да го наблюдава – задължителни срещи с пробационен служител,
които се обхващат от пробационните мерки, предвидени в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК
вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК Р Б., а именно: "задължителна регистрация по настоящ адрес" ,
"задължителни периодични срещи с пробационен служител" .
Пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 и от НК Р Б.
, са с продължителност от шест месеца до три години по българския наказателен закон.
Последното касае случаите, когато съответната пробационна мярка се определя в рамките на
наложено наказание пробация, но не и относно прилагането през изпитателния срок на
отложеното наказание лишаване от свобода.
Мерките- да обявява предварително преместване в ново жилище и всяко пътуване, което
надвишава 5 дни както и връщането; ида съобщи за смяна на работното място и да предаде
информация и документи, позволяващи контрол на средствата му на съществуване, не
съответстват на предвидени в разпоредбите на НК пробационни мерки и поради това не би могло
да се допусне адаптирането им.
3
Мярката "да обяви предварително преместване в ново жилище и всяко пътуване, което
надвишава 5 дни“ не съответства на пробационната мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 42б, ал. 3
от НК на Р Б., изразяваща се в "ограничения в свободното предвижване", която включва забраната
за посещение на точно определение места, райони и заведения, за напускане на населеното място
за повече от 24 часа, без разрешение от пробационнен служител или прокурора, за напускане на
жилището, което обитава, за определен период от денонощието. Това е така, защото наложената
пробационна мярка от румънския съд има уведомителен характер, докато по същността си
пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК на Р Б. има характеристиките на ограничаваща и
забранителна мярка. В този смисъл адаптиране на пробационната мярка "да обяви предварително
преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава 5 дни“ не следва да се допусне,
тъй като същото би влошило наказателно-правното положение на осъденото лице и би подменило
волята на решаващия съд.
Прилагайки нормата на чл. 5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, т. е. чрез адаптирането на
пробационните мерки към българското законодателство, в частност към чл. 42а и следващите от
НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението се установява, че тези мерки са обхващат от
пробационните мерки, предвидени съответно в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2
от НК на Р. Б.;
Действително, в разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК на Р Б. е предвидено, че когато
отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да
постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 през изпитателния срок. В
конкретния случай се касае за наказание с отложено изпълнение, чийто аналог според българското
наказателно право е условното освобождаване по чл. 66, ал. 1 от НК. Не следва, обаче, наложените
от румънския съд пробационни мерки, които намират своя аналог в българското наказателно
право, да се редуцират по брой, като се приеме упражняването на надзор само върху една от тях,
тъй като по този начин ще бъде извършено недопустимо ревизиране на чуждия съдебен акт и това
ще доведе до конфликт с принципа на взаимното признаване, според който съд на една държава
членка трябва да приеме съдебното решение на друга държава членка на ЕС като свое собствено
дори когато според националното право би се стигнало до различно разрешение.
Несъвместимостта по характер ще е налице, ако изобщо не съществува в националното право
подобна мярка или санкция, или ако съществува сходна такава, но изпълнението й би довело до
утежняване на положението на осъденото лице. Още повече, че мерките по чл.42а, ал.3, т.1 и 2 НК
и двете имат задължителен характер, което обуславя императивно съвместното налагане и на
двете, при определено наказание „ПРОБАЦИЯ“, според НК на Р Б..
В своето становище по същество на делото и в последната си дума пред съда, осъденото
лице признава необходимостта от приспособяване на наложените пробационни мерки към
законодателството на Р Б., с цел да бъде изпълнено и изтърпяно наказанието от същия в РБ.,
съответната пробационна служба по местоживеенето му- Областна Пробационна Служба – гр. С.,
отдел- РС- К..
В Удостоверението по образец по чл.6 от Закона, както и от решението на Окръжен съд
К., Служба Наказателно правоприлагане изрично е отбелязано, че изпълнението на пробационните
мерки не е започнало, тъй като осъденото лице И. пребивава законно и обичайно в изпълняващата
държава и желае мерките да се изпълняват на територията на постоянното му местоживеене – с.
П., община К., обл. С.
С оглед на изложените фактически и правни изводи, СОС намира, че следва на основание
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, да уважи искането като постанови признаване и
изпълнение на наказателното решение на румънските съдебни власти с посоченото адаптиране на
пробационните мерки, поради което

РЕШИ:
ПРИЗНАВА наказателно решение- присъда № 112/12.05.2022 г., постановено от Съд К. по
4
дело №1831/201/2021, станало окончателно без обжалване на 27.05.2022 г.,по силата на което на
българският гражданин И. Радифонов И. от с. П.,общ К., обл. С, с ЕГН ********** е наложено
наказание една година и три месеца лишаване от свобода, като е разпоредено спиране на
изпълнението на наложеното наказание за период от 2 години надзорен срок от датата на оставане
на решението като окончателно, през който срок е постановено осъденият да търпи посочените в
присъдата пробационни мерки, както следва:
по реда на чл. 85, ал. 1 от НК на Р.:
да се явява пред пробационната служба Долдж на определената от тях дата;
да получава посещения от страна на контролиращ пробационен служител, назначен да го
наблюдава;
да обяви предварително преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава 5
дни;
да съобщи за смяна на работното място;
да предаде информация и документи, позволяващи контрол на средствата му на
съществуване;

ПОСТАНОВЯВА изпълнението на наказателно решение- присъда № 112/12.05.2022 г.,
постановено от Съд К. по дело №1831/201/2021, станало окончателно без обжалване на 27.05.2022
г., като АДАПТИРА съдържанието на наложените пробационни мерки на българския гражданин
И. Радифонов И. с ЕГН **********, живущ в с. П., общ. К., обл. С, ул. „П.“ ***, както следва:
-задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
Пробационните мерки да се изпълняват в срока, посочен от румънските съдебни власти, а
именно от 27.05.2022 г. до 27.05.2024 г.

На основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, препис от решението да се изпрати
на компетентния орган на издаващата държава и на Министерство на правосъдието, след
влизането му в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – С. в петдневен срок, считано от
днес.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5