Решение по дело №25/2020 на Административен съд - Видин

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Гранд 777“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ж.к. „Васил Левски“ № 5, вх.В, представлявано от управителя С.В.Ц. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10658 от 02.01.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ - бистро, находящ се в гр.Видин, ж.к. „Христо Ботев“ бл.5, вх.А, ап.10, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед, от една страна предвид липсата на мотиви относно определяне размера на срока, за който е наложена мярката – нарушение на чл.59, ал., т.4 от АПК, а от друга страна че с наложената ПАМ не се постигат целите по чл.22 от ЗАНН, още повече че нарушението е било преустановено преди издаване на атакуваната заповед.

Сочи се също така, че в случая е невъзможно налагането на процесната ПАМ, тъй като собственикът на търговския обект – бистро, находящ се в гр.Видин, ул.“Цар Александър II“ № 14 /неправилно вписано в заповедта като гр.Видин, ж.к. „Христо Ботев“ бл.5, вх.А, ап.10/, стопанисван от дружеството – жалбоподател към момента на проверката, впоследствие е отдаден под наем на друго юридическо лице.

Иска се от Съда да постанови решение, с което отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

Ответната страна - Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като излага съображения за правилност и законосъобразност на наложената ПАМ.

Иска се от Съда да отхвърли жалбата и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно се установява, че при извършената на 29.12.2019г. в 13,50 ч. проверка на търговския обект – бистро, стопанисван от дружеството-жалбоподател и находящ се в гр.Видин, ул.“Цар Александър II“ № 14, е установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр. мляко с какао на стойност 2,40 лева, 1 бр.чай на стойност 1,30 лева, 1 бр.сок на стойност 2,00 лева и 1 бр. минерална вода на стойност 1,40 лева /обща стойност 7,10 лева /, платени в брой, е констатирано, че за покупката не е издаден фискален бон, а бележка от принтер от компютърна конфигурация. Установено е че в обекта има работещо фискално устройство, регистрирано в НАП с № 404372, като при изваден КЛЕН от него е констатирано че за сумата от 7,10 лева не е издаден фискален бон.

При проверката МОЛ Станкова е попълнила опис на паричните средства, от който е видно че налични са 17 лева, а съгласно извадения дневен финансов отчет с № 007532 от 29.12.2019г. в 13,50 ч. налични са 0,00 лева, т.е. установена е разлика от 17 лева.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка.

Предвид констатираното на 02.01.2020г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал атакуваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1058/02.01.2020 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ - бистро, находящ се в гр.Видин, ж.к. „Христо Ботев“ бл.5, вх.А, ап.10, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

Със заповедта е разпоредено и предварително изпълнение на наложената ПАМ, което, при служебна справка в деловодната система на Административен съд-Видин, е установено, че с Определение № 16-РЗ от 08.01.2020г., постановено по ч.адм.д.№ 8/2020г. по описа на съда е отменено.

По делото е представен и договор за пренаемане на недвижим имот с дата 20.12.2019г., по силата на който сграда на два етажа за търговия, находяща се в гр.Видин, ул.“Цар Александър II“ № 14 е предоставен за временно и възмездно ползване на „ГРАНД 777-2019“ ЕООД гр.Видин.

При така изложената фактическа обстановка, която се подкрепя от приложените по делото писмени доказателства, Съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед, като всеки индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.

След извършена, на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка, Съдът приема, че оспорената ЗНПАМ е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186, ал.3 от ЗДДС. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава Съдът основава на нормата на чл.12, ал.6 от ДОПК.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.

Съдът намира че по отношение местоположението на търговския обект на жалбоподателя в заповедта е допусната техническа грешка, която не рефлектира върху законосъобразността на същата, предвид точното отразяване на местоположението в констативния протокол -  част от административната преписка и неоспорването на това обстоятелство от страна на жалбоподателя.

Според приложимата разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, запечатване на обект за срок до 30 дни независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

Предвид посочените правни норми и установените по делото факти, които се подкрепят от представените с административната преписка доказателства, Съдът намира, че в случая са били налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.

За налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установено по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице – констатирано е, че при извършена контролна покупка на обща стойност 7,10 лева, след приемане на сумата не е издаден фискален бон от монтирано и въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство или ръчна касова бележка. Доказателствата за неиздаването на касов бон се съдържат в протокола, отразяващ извършената проверка, който е официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща Съда материална доказателствена сила. Протоколът не е оспорен в съдебното производство по реда на чл.193 от ГПК.

При тези обстоятелства и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1, органът е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, т.е. действал е в условията на обвързана компетентност, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. отделно от ангажирането на административно-наказателната отговорност по реда на ЗАНН на този търговец за същото нарушение. Ето защо липсата на образувано административнонаказателно производство към датата на издаване на обжалваната заповед не е основание за нейната отмяна. Условията визирани в чл.187, ал.4 ЗДДС за прекратяване на ПАМ имат отношение към нейното изпълнение – предварително или след приключване на производството по оспорване законосъобразността на ПАМ.

Следва да се посочи, че принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, т.1, б. „а” ЗДДС има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя, като съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от административния орган съобразно преследваната от закона цел.

Съгласно чл.187, ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В конкретния случай Съдът намира, че в обжалваната заповед липсват мотиви във връзка с упражняване на правомощието от органа по целесъобразност да определи размера на срока, за който е наложена мярката. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка „запечатване на обекта”, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава Съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК.

С обжалваната заповед административният орган е определил срок на запечатването на обекта четиринадесет дни. Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 ЗДДС установява срок до един месец за налагане на тази мярка и административният орган е бил длъжен да обоснове размера на определения от него срок.

Мотивите в тази насока следва да съдържат конкретен извод на административния орган за: каква е тежестта на нарушението, какви са последиците от него и какви са спецификите, налагащи точно такъв срок на запечатване на обекта и следващи от необходимостта за осигуряване на обществения интерес.

Наред с горното следва да се съдържат и мотиви относно съразмерността, които да обосноват извод, че принудителната мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се налага, каквото е изискването и на чл. 6, ал. 2 от АПК.

Съгласно посочената разпоредба административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Освен че ограничава правата на търговеца, това води и до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В случая, административната принуда засяга не само права на данъчнозадълженото лице, но и интересите на фиска от извършване на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани данъчни приходи, поради което административният орган е следвало да претегли тези противоречиви интереси и да мотивира защо за фиска е по-важно търговецът да не работи четиринадесет дни и какви точно противоправни деяния ще бъдат предотвратени за този период.

В допълнение следва да се отбележи също така, че липсва и ориентир за проведена изобщо такава преценка от страна на органа, като в същото време липсват и законоустановени или обявени от администрацията критерии, вътрешни правила или установена практика за определяне на срока съобразно задължението на административния орган по чл.13 от АПК за последователност и предвидимост при упражняване на своята оперативна самостоятелност. Това създава опасност от произволно упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган да определя срока на принудителните мерки, което при липсата на всякакви реални мотиви за определянето му, препятства възможността на Съда да извърши преценка относно съответствието на наложената мярка с целта на закона и за спазване на принципа на съразмерност.

Предвид изложените съображения, Съдът намира, че заповедта е необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, поради което следва да бъде отменена.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Видин

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10658 от 02.01.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС на „Гранд 777“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ж.к. „Васил Левски“ № 5, вх.В, представлявано от управителя С.В.Ц. е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ - бистро, находящ се в гр.Видин, ж.к. „Христо Ботев“ бл.5, вх.А, ап.10 / гр.Видин, ул.“Цар Александър II“ № 14/, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: