Решение по дело №691/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на К.Б.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.Г.К., против Решение № 239/13.02.2023г., постановено по АНД № **********5303 по описа за 2022г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 442а-165/26.10.2022г. на Началник РУ н Четвърто РУ-Варна към ОД на МВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което за нарушение по чл.17а ал.2 от ЗУЧК, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на осн. чл.30 ал.3 от ЗУЧК.

Касаторът твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на ВРС, че процесното НП е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Сочи, че института „техническа грешка“ не е познат в административния процес, поради което и неправилно съдът е приел наличието на такава в името на И.И.Г, посочен като издател на НП, доколкото от изисканата справка се установява, че такова лице не работи в Четвърто РУ. Счита, че съдът неправилно е приел за установена описаната в НП фактическа обстановка, като се е позовал на снимков материал, който не е годно доказателствено средство по НПК и като е дал вяра на неподкрепените от други доказателства, уклончиви показания на актосъставителя св.М., относно мястото на извършване на нарушението, определено от него като „дюни“. В този аспект твърди, че липсва конкретно описание и доказателства, които да сочат дали процесният автомобил е преминавал или е престоявал върху морски плаж и някакъв вид дюни, което е от съществено значение за съставомерността на деянието, доколкото законът ги разграничава като отделни нарушения. На изложените основания моли да се отмени въззивното решение и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени НП.

В депозирана по делото писмена молба, чрез пълномощника адв.К., жалбата се поддържа. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът – Началник Четвърто РУ, ОД на МВР, чрез процесуален представител, в депозирани писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, като постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, при обсъждане на всички събрани по делото доказателства и наведени от въззивника възражения. Счита за правилни изводите на съда за законосъобразно проведено административнонаказателно производство /АНП/ и за доказаност на повдигнатото обвинение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на К.Б.А., против гореописаното НП. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 05.09.2022 г. преди обяд около 11: 30 часа свидетелят К. Н. С. възприел жалбоподателя А. да управлява, а в последствие и да престоява с л.а. Сузуки Гранд Витара с рег. № В ** КВ по плажната ивица и по дюните на морски плаж Камчийски пясъци, в района на местност Сюргеле в землището на с. Ново Оряхово, община Долни чифлик. Свидетелят отправил забележка на водача на автомобила, че е в защитена местност и е в нарушение, като направил и снимки с личния си мобилен телефон. В последствие от телефона си подал и сигнал на тел.112 за видяното, в т.ч. и за възникнала разпра между него и водача на автомобила, за това, че лицето тръгнало с автомобила с висока скорост срещу него, а в последствие го е ударил с кол по ръката. Сигналът бил предаден на РИОСВ Варна и на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна. Служители от районното управление се отзовали на место, където заварили свид.С.. По случая била образувана преписка вх. № 442000-12721/2022 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна., прекратена в последствие, поради наличие на образувано АНП.

На 26.09.2022 г. било снето писмено сведение от А., като му бил съставен и Протокол за полицейско предупреждение рег. № 446р-8031 да не отправя закани и заплахи и да не се саморазправя с лицето К. С..

На 14.10.2022 г. свид. Ц.М. - инсп. при 04 РУ съставил на А. АУАН за това, че на 05.09.2022 г. около 11: 45 часа в района на местност "Сюргеле" в землището на с. Ново Оряхово, обл. Варна, управлява лек автомобил Сузуки Гранд Витара с рег. № В ** КВ, като преминава и престоява върху защитени образувания – дюни в границите на морски плаж "Камчийски пясъци". Деянието било квалифицирано като нарушение по чл.17а ал.2, вр. чл.30, ал.3 от ЗУЧК, като свид.С. бил вписан като очевидец. АУАН бил надлежно предявен на А. на 17.10.2023г., като последния вписал, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. АНО като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП.

В хода на въззивното производство ВРС е изискал и приложил по делото като доказателства справка относно местоположението и статута на плаж Камчийски пясъци; справка относно дата, час и телефонния номер от който е подаден сигналът РЦ 112-Варна, както и звуков файл на самия сигнал на ел.носител.

Цитираните писмени доказателства /представени с преписката и допълнително събрани такива/, както и свидетелските показания на актосъставителя – свид.М., въззивният съд е кредитирал като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията. Счел е за относими и е кредитирал и приложените с преписката фотоснимки, обективиращи движението и спирането на процесния автомобил на плажна ивица и върху пясъчни дюни, тъй като приобщаването им е станало в хода на полицейската проверка, по ред, непротиворечащ на разпоредбите на НПК.

Въз основа на горецитираните доказателства, ВРС е приел за установена описаната фактическа обстановка.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е започнало въз основа редовно съставен АУАН. Както акта, така и издаденото НП са постановени в законоустановените срокове и от компетентни органи, като допуснатата грешка, изразяваща се в размяна бащиното и фамилното име на началника на 04 РУ - издател на НП, е приел за техническа такава, която не се отразява на валидността на акта. Счел е, че са спазени разпоредбите на чл.40, ал. 2 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, както и тези на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, като са посочени: дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата и фактите, които го описват в достатъчна степен, както и нарушените законови норми.

На изложените основания, съдът е формирал извод, че в хода на административнонаказателното производство /АНП/ не са допуснат съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на НП.

ВРС е счел, че процесното НП е постановено и при правилно приложение на материалния закон, като възприетата фактическа обстановка сочи, че К.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.17а ал.2, вр. чл.30 ал.3 от ЗУЧК, регламентиращи забрана, респ. санкция за премине или спиране и престояване на превозни средства върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А". Посочил е, че съобразно събраните доказателства и определенията дадени в разпоредбите на чл.6 ал.2 от ЗУЧК и § 1 т.4 от ДР на ЗУЧК, в случая става дума за преминаване и престой върху сиви дюни, находящи се на морски плаж „Камчийски пясъци“.

Обсъдил е и е приел за неоснователни наведените от въззивника възражения за несъответствие на фактическата обстановка с отразеното в АУАН; за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения и по-точно за такива на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН; за отсъствие на доказателства, установяващи мястото на нарушението като пясъчни дюни. Посочил е наложената санкция за законосъобразно определена от АНО, в предвидения от закона минимален размер. Изложил е мотиви за отсъствие на обстоятелства, позволяващи случая да се квалифицира като маловажен такъв, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно и допустимо, като съответства и на приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Голяма част от същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и подробно обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящият състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:

1.Обосновани са мотивите на съда за валидност на НП, като издадено от компетентен орган. Такъв, съобразно разпоредбата на чл.33, т.9 от ЗУЧК и приложената с преписката Заповед № 365з-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР Варна, е именно началникът на 04 РУ, като административен орган. Без значение е лицето което заема тази длъжност. Доколкото по делото няма спор, че НП е издадено именно от този орган, то размяната на бащиното и фамилното име на същия /съобразно данните от служебно изисканата от съда справка/ при изписването му в НП, не води до извод за издаване на последното от некомпетентен орган.

2.Правилни са и мотивите за яснота на повдигнатото обвинение, при наличие на пълно, ясно и точно описание на нарушението, и на обстоятелствата при които е извършено, в т.ч. дата и място на извършване. Всички тези данни са установени от събраните по делото доказателства и не будят съмнение относно повдигнатото обвинение. Правилно съдът е кредитирал приложеният снимков материал, доколкото действително същият е събран в рамките на полицейската проверка по преписка УРИ 442000-12721/2022 по описа на 04 РУ. Освен това повдигнатото обвинение не се основава само на тези снимки. Същите са послужили единствено като косвено доказателство. Налице са снети писмени сведения и обяснения, както от свидетеля - очевидец, така и от наказаното лице; Приобщен е и звуковият файл от подадените на тел.112 сигнал; и са събрани допълнително данни за статута на мястото на извършване на нарушението. Всички те в своята съвкупност водят до безспорен извод за мястото на извършване на нарушението и за обстоятелствата, при които е извършено.

3.Разпоредбата на чл.17а, ал.2 от ЗУЧК забранява преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху дюни, като съгласно чл.6 ал.2 от ЗУЧК същите са част морския плаж, като са разположени непосредствено зад плажната ивица или попада върху нея. Събраните по делото доказателства, в т.ч. извлечение от КККР и правилно кредитираните фотоснимки, водят до категоричният извод, че А. не само е преминавал, но е и престоявал върху пясъчни дюни, съгласно определението дадено в § 1 т.4 от ДР на ЗУЧК. Освен това, дори и да се приеме поддържаната от пълномощника му версия, то стигането до плажната ивица, отново предполага преминаване през пясъчни дюни.

Изцяло се споделят и мотивите на въззивния съд относно размера и вида на наложената санкция, както и на отсъствие на предпоставки по чл.28 от ЗАНН, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

Предвид изложеното съдът намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да осъди К.А. да заплати в полза на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав при Административен съд - Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 239/13.02.2023г., постановено по АНД № **********5303 по описа за 2022г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 442а-165/26.10.2022г. на Началник РУ н Четвърто РУ-Варна към ОД на МВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което на К.Б.А., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.17а ал.2 от ЗУЧК, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на осн. чл.30 ал.3 от ЗУЧК.

ОСЪЖДА К.Б.А., ЕГН **********,***, да заплати в полза на ОД на МВР Варна, ю.к. възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
	Членове:	ТАНЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ