РЕШЕНИЕ
№ 997
гр. Варна, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110202030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба от Т. Й. Т., чрез негов пълномощник, адв.З.Д. от АК Ст.Загора, против
НП №13–87617/10.12.2013г. на Директора на Дирекция обслужване при ТД –
НАП – Варна, с което за нарушение на чл. 92 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО, на Т.
Й. Т. в качеството му на представляващ „Бит ИТ“ ООД е наложена глоба в
размер на 200.00лв, на осн.чл. 264 ал.1 от ЗКПО.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че неправилно е била
ангажирана отговорността на физическото лице като управител на дружество
с ограничена отговорност, след като задължението за подаване на декларация
е за самото дружество. Твърди се че в НП липсва описан състав на
допустителство, поради което и неправилно е ангажирана отговорността на
въззиника по чл.264 ал.1 от ЗКПО. Твърди се че в АУАН нарушението е
квалифицирано по чл.92 ал.2 от ЗКПО и субект на това нарушение може да
бъде само данъчно-задълженото лице, т.е. представляваното от Т. „Бит ИТ“
ООД. Твърди се също, че обжалваното НП липсва посочване на дата и място
на извършване на нарушението.
Твърди и че в случаят липсва произнасяне от АНО по отношение наличието
1
или липсата на основания да се квалифицира нарушението като маловажен
случай.
В с.з. представител на санкционираното дружество не се явява. Пред
съда е депозирана молба – становище от адв. Д. с която поддържа жалбата и
по същество иска да бъде отменено обжалваното НП, като бъдат присъдени
на въззивника и направените по делото разноски.
Представителят на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна
и моли съдът да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2013г., при извършена проверка в информационния масив на
ТД на НАП – Варна, е установено, че „Бит ИТ“ ООД, като данъчно
задължено лице, което се облага с корпоративен данък не е изпълнило
задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за
дейността на „Бит ИТ” ООД, извършвана през 2012г. в законоустановения
срок до 01.04.2013г.
Процесната декларация е подадена след установения за това срок на
18.11.2013г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на св.Д., които съдът кредитира като подкрепящи се от
писмените материали, приложени към делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което същата е
процесуално допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът
следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата
законосъобразност.
На въззивника е вменено нарушение на чл.92 ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО.
Съгласно цитирана разпоредба, данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, в
срок до 31 март на следващата година /преди изменението на чл.92 ал.2 от
ЗКПО от 01.01.2021г./ в териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. По делото не
съществува спор че ГДД по чл.92 от ЗКПО за дейността на дружеството за
2012г. не е била подадена до 01.04.2013г. По делото не се спори, че за
процесния период дружеството не е развивало дейност. Съдът намира, че
обстоятелство, че дружеството не е развивало дейност през отчетния период
не е основание да освободи дружеството от задължението да подава ГДД. В
настоящия случай фактическата обстановка сочи, че дружеството не е
заличено от регистъра на съда, поради което следва да подава годишна
данъчна декларация по ЗКПО. Ето защо съдът намира, че след като не е
подало декларацията по чл.92 от ЗКПО за 2012г. в срок до 01.04.2013г., „Бит
ИТ” ООД е осъществило състава на чл.261 ал.1 от същия закон, която
предвижда имуществена санкция.
2
По делото обаче е ангажирана отговорността на физическото лице Т. Й.
Т., който е управител на процесното дружество. Това само по себе си е
основание за отмяна на атакуваното НП, доколкото нарушението е извършено
от дружеството и липсват данни Т.Т. да е допуснал нарушение като
физическо лице, въпреки, че е управител на процесното дружество.
Нито в АУАН нито в НП е описана фактология свързана с
допустителство от страна на Т. към извършеното нарушение от „Бит ИТ“
ООД.
Съдът намира, че при издаването на НП е допуснато съществено
процесуално нарушение, като в НП е възприета описаната в АУАН
фактическа обстановка, отразено е че деянието е извършено за първи път и
липсва каквото и да било произнасяне относно наличието или липсата на
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, въпреки че глобата е била
наложна в минимален размер предвиден от закона.
Предвид изложеното, съдът намира, че правото на защита на въззивното
дружество е съществено нарушено. Целите предвидени в закона е било
възможно да се постигнат с предупреждение на процесното дружество, още
по-вече като се вземе предвид, че подадената със закъснение декларация е
нулева.
Съдът намира, че конкретният случай се отличава с изключително ниска
степен на обществена опасност, като в тази нрасока се отчитат липсата на
други нарушения, липсата на вреда за фиска предвид подадената нулева
декларация и краткия срок на забавата от който не е последвала каквато и да
било друга последица за фиска.
Отделно от изложеното, съдът намира, че е изтекла и предвидената в
закона абсолютна давност за процесното нарушеение.
В съдебнаата фаазаа ЗАНН препраща към НК като посочва, че отноосноо
ообстоятелствата изключващи отговорноостта се прилагат разпоредбите на
Общата част на НК, доколкоото ЗАНН не предвижда друго. В чл.79 от НК е
реегламентираноо, че наказателното преслеедване се изключва, когато е
изтекла предвиденаата в заакона давност. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК, вр.
Чл.11 от ЗАНН, административнонаказателното преследване се изключва по
давноост, когато то не е възбудено в проължение на три години. Въпреки че
разпоредбата на чл.81 ал.2 от НК вр. Чл.11 ЗАНН предвижда, че давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи1 предприето за преследване
спрямо лицето срещу което е насочено преследването, то нормата на чл.81
аал.3 НК посочва, че независимо о спирането или прекъсването на давността
наказателноото преследване сее изключва ако е изтекъл срок, койтно
надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 НК, който е три години.
За изтичането на давността съдът е задължен да следи служебно, поради
което и намира за нужно да оотбележи, чее от датаата на извършване на
нарушениетоо, коетоо е започнало на 04.01.2012г. до датата наа връчване на
НП и датат на раазглеждане на процесноото произвоодство е иизминал срок
многократно надвишаващ предвидения давностен срок по чл.81 ал.3 от НК за
погасяването на оотговоорноостта.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да се произнесе и по
3
направеното искане от страна на въззивника за присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представения списък за тях.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателното постановление № 13–87617/10.12.2013г.
на Директора на Дирекция обслужване при ТД – НАП – Варна, с което за
нарушение на чл. 92 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО, на Т. Й. Т. с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 200.00лв, на осн.чл. 264 ал.1 от ЗКПО.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на Т. Й. Т. ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 500.00лева за
адвокатска защита и процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4