Р Е Ш Е Н И Е
№1674/27.3.2020г.
Гр.Варна,27.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на шести март през през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 16 657 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявен отрицателен установителен
иск от ищцата Р.Б.А., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес този на процесуалният представител на ищцата – адвокат М. П.П. ***
– адвокатска кантора, против ответното
дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** с
цена на иска 6 567, 37 лева и правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.Отправеното
със сезиращата съда молба искане /от дата 15.10.2019г., съобразно уточнението
на иска от 25.10.2019 г./ е да бъде постановено Решение, по силата на което да
бъде прието за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество фактурираната от“ Е. П. П.АД сума от 6567,37 лв.(шест хиляди петстотин шестдесет и седем лева и тридесет и
седем стотинки )
по фактура № **********/27.09.2019г.
за енергия за периода от 23.10.2017 г. до 22.10.2018 г., за електромер *, като
абонат на „Е. П. П.„АД, с абонатен номер ********** и клиентски номер *на
потребителя, за обект № **********, за адрес на потребление на ел.енергия - *, с имена на титуляра
на партидата Р.Б.А., ЕГН **********, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.Обективирано е искане и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:Ищцата А. твърди в исковата си
молба, че е получила фактура № **********/27.09.2019г. от която фактура било
видно, че на ищцата била начислена дължима сума от 6 567,37 лв. за периода
от 23.10.2017- 22.10.2018 г. за електромер с номер *, като абонат на ответното
дружество.Ищцата заявява в исковата си молба, че всяка месечна консумация на
ел.енергия била заплащала в срок и нямала неиздължени плащания към ответното
дружество. Отделно от това ищцата твърди, че тя нямала завишено потребление на
месечна консумация на ел.енергия, която да обоснове фактуриране на по-високи
суми от обичайните месечни суми, които й били начислявани периодично, за всеки месец. Още в исковата си
молба ищцата е пояснила,че за последно подала жалба до ответника с възражения,
че не била повишала месечното си потребление на ел.енергия в посочения по-горе
период, нито по-късно нито към момента. С оглед тези твърдения ищцата е
предявила и иска си пред РС Варна, като с уточнителната
си молба е прецизирала искането си до ВРС и допълнила твърденията си вкл. и в
частта относно местната подсъдност на иска.В
подкрепа на твърденията си ищцата е направила искане по делото да се приобщят
представените с исковата молба доказателства, които основно касаят
произнасянето на съда по чл. 83, ал. 2 ГПК ( искане уважено от ВРС с Разпореждане №
13 600/17.10.2019 год.-л.10 –ти от делото,с
което ищцата е освободена от заплащане на дължимата се такса за водене на исковото производство в размер на 262,70 лв.)
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника - чрез адв. М. Л.от ВАК с който намира предявеният иск като допустим, но
неоснователен. Не се оспорва, че между ответното дружество и ищцата Р. А.
да съществува валидно договорно
правоотношение, по силата на което А. да е потребител на електроенергия за
посочения в исковата молба обект. Не е спорно, че е била извършена проверка на
изправността на електромера на посочения в исковата молба адрес, за което е бил
съставен Констативен протокол.В отговора на искова молба ответникът навежда
възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават а именно:
1. Твърди се, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
ел.енергия а именно - ищецът и ответното дружество били страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на ел.енергия през ЕРМ на „*“ АД. 2.
Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно – осигурявало
непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект, находящ
се в *, с клиентски № *и
абонатен № **********. 3. На
22.10.2018 г.била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищцеца от служители на „*“ АД в присъствието лично на клиента и на
представител на клиента – брат на ищцата.Дружеството нямало задължение
предварително да известява потребителите за проверките, т.к. подобно
предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните
въздействия върху измервателните системи и СТИ. Сочи се още,че дружество „*“ АД е дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на ЕРМ, чрез която извършвало пренос и разпределение
на ел.енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия затова Л
– 138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР и същото това дружество било
оператор и разпределителната мрежа по см. на § 1 т. 34б, б. „ а” от ДР на ЗЕ и
собственик на СТИ и съгласно чл. 116, ал. 6 ЗЕ имало право да извършва
технически проверки на СТИ, като изпълнявало и това дружество добросъвестно
договорните си задължения съгласно изискванията на чл. 63 ЗЗД. 4. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1105093. При проверката били извършени
замервания с еталонен калибриран уред и установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. имало показания. В
регистър 1.8.1. били отчетени 3086 квтч. в регистър
1.8.2. - 30277 кВТч. в регистър 1.8.3. - 34625 квтч. и в сумарния регистър 1.8.0. - 67989 квтч. Процесният
електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална
опаковка, пломбиран с пломба № 507010 и предоставен за метрологична експертиза
в БИМ. КП, твърди ответната страна
отразявал действителното фактическо положение, подписан бил от двама свидетели
които не били служители на електроразпределителното дружество и извършената
проверка на СТИ с фабричен номер 1114 0213 6325 8882 притежавала съответната юридическа стойност.
Безспорно за ответната страна било, че в имота на ищеца била консумирана
ел.енергия, която не била заплатена и ако абонатът бил потребил
ел.енергия в количество различно от отчетеното, то той дължал заплащането му по
силата на договорната връзка. 5. Експертизата била извършена в БИМ МИУ РО-
РУСЕ, за което бил съставен Констативен протокол № 2159/18.9.2019 г. Установено
било при софтуерно прочитане от страна на БИМ – намеса в тарифната схема на
електромера, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. - 34625,7 квтч., която не се визуализирала на дисплея.КП, сочи ответникът , се ползвал с материална
доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК. 6. На 14.10.2019 дружество „*” АД
съставило Становище за начисляване на ел.енергия и конкретизирало размера на
оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел.енергия,
след протичане на регистър 1.8.3.- 34625 кВТч.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ, конкретизира ответникът, операторът на
съответната мрежа можел да коригира количествата ел.енергия като разлика между
отчетеното количеството ел.енергия и преминалите количества ел.енергия при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не по-дълъг от 1
година. Именно този тип вмешателство, заключава ответната страна имал за цел
част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализирал на електромера и поради това при ежемесечно отчитане това
отклонение нямало как да се установи. 7. На 27.3.2019
г„ Е. П. П. „ АД издало фактура № **********,
с което била определена цената на реално консумираната електрическа енергия,
натрупана в скрития регистър, а именно 6567,37 лв.
С писма от „*” АД (изх.
№55235_КП1105093_1/27.09.2019г.) и от „*" АД (изх. № 55235_КП1105093_2/27.09.2019г.) били
приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.За
подкрепа на горните възражения ответникът се позовава на мотивите обективирани в Решение
№ 21 от 01.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016г.. I г.о.. ГК. с докладчик
съдията Гълъбина Генчева, в който съдебен акт решаващият състав приел, че е
допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато
действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в
по-малък размер, поради грешно въведени в информационната база данни за
техническите параметри на СТИ. Като аргумент в подкрепа на същия извод,
решаващия състав се позовал на принципното разбиране на ВКС в разгледаните
решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената
електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ. но доставчикът
е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и
действително дължимото. Въпреки, че била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. електрическата енергия
натрупана в невизуализирания регистър, твърди ответното дружество, че била
реално доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от
него. Съгласно разпоредбата на чл. 200.
ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил
длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на
електрическа енергия. Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия. Процесната
сума се дължала от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. вр.
чл. 200. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД.Предвид изложеното в
отговора на искова молба, ответната страна желае се ВРС да отхвърли иска и като
неоснователен и като недоказан, както и да присъди в полза на ответното
дружество сторените по делото съдебно - деловодни разноски .В подкрепа на
изложеното по– горе ответникът представя писмени доказателства описани в т.1 -
9; обективира искане за провеждане на съдебно
електротехническа експертиза.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 06.03.2020 год.ищцата представлявана от адв.П. желае съдът да уважи исковата претенция, така както
е предявена .Становището на адв.П. е,че в настоящия
процес е налице ситуация на твърдения от
страна на ответника,че се касае за потребена ел.енергия в следствие на
изготвена метрологична експертиза.Според адв.П., при
решаване на конкретния казус следва да се отчетат следните: Първо, при изслушване на вещото лице
и видно от неговото заключение най-вече по т. 1-ва от заключението на стр. 3-та
от експертизата и от разпита на вещото лице се установявало,че само и
единствено на принципно основание, а именно само изхождайки от показателите за
годност на електромера, вещото лице е направило извода, че СТИ към момента на
проверката е бил годно техническо средство за измерване не ел.енергия. Това
обаче в конкретния случай, с конкретната фактическа обстановка,твърди адв.П.,че няма как да се установи, тъй като това са само
едни принципни изводи. Отделно от това, вещото лице в т. 2-ра, на стр. 4-та от
експертизата, е дало заключение,което поддържа в съдебно заседание, че е
невъзможно да бъде определена с точност началната дата на въздействието.
Третият момент, на който адв.П. се спира, е че така
начислената енергия допълнителна и съответно претарифирана
е оценена извън ежемесечните вноски за
електроенергия, които добросъвестно са били заплащани своевременно в срок от
ищцата, извън тези суми, които е заплащала ежемесечно за процесния
период от една година назад във времето, извън това в повече се налагало
ищцата да заплаща повече от 600 лв.
грубо на месец, което заедно с вече платените суми за електроенергия, възлизало
грубо изчислено математически около 800 лв. разход на месец за електроенергия.
Такъв разход, твърди адв.П., че ищцата никога не си е
позволявала доколкото същата е пенсионер и съответно в предходни периоди и
текущите отчитания на електроенергия в годините не показвали именно такава
потребена електроенергия. Основният мотив на вещото лице в заключението, че е
налице нарушение, което може да се осъществи единствено и само вследствие на
човешка намеса, нямало как да бъде установено и обективно не можело да вмени
вина на ищцата за това, че тя е извършила каквото и да било вмешателство или
евентуално поръчала – както се изразило вещото лице, на друго лице да извърши
такава намеса.С оглед на всички тези доводи, обобщава адв.П.,че
има основание да бъде уважена претенцията на ищцата. В този смисъл моли съдът
да постанови своето Решение, с което да признае за установено, че процесната сума за процесния
период ищцата не дължи. Обективирано е искане за
присъждане на разноските по делото – тези, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.По отношение на разноските направени от ответната страна и претендирани за възстановяване адвокат П. двукратно е
направила възражение за прекомерност в откритото съдебно заседание.
В същото съдебно заседание
- ответното дружество,представлявано
от адв. Л., желае съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Доводите на които ответната страна, чрез адв.Л.
се позовава са подробно изложените в депозирания писмен отговор. От своя страна
и ответното дружество прави искане за присъждане на сторените в производството
разноски.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Спор няма между страните и
с доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК,
че: Ищцата се намира в облигационна
връзка с ответното дружество с предмет продажба и доставка на ел. енергия,
доставяна от ответното дружество на адреса посочен от ищцата в исковата молба и
вписан и в петитума на иска, с посочените абонатен и кл.номер и че ответникът е издал първичен счетоводен
документ за исковата сума, която сума не е платена от ищцата.
Фактът, че ищцата Р.А. и ответното
дружество „Е.П. „АД се намират във валидна договорна връзка с предмет доставка
на ел.енергия за битови нужди както и че на адреса на потребление на ел.енергия
е била проведена проверка на електромера,обслужващ обекта на потребление и че
ответното дружество претендира от ищцата исковата сума се установяват от всички
приобщени по делото писмени доказателства,ангажирани от ответната страна в
срока по чл.131 ГПК - заверени за вярност с оригинала копия на документи : Констативен протокол № 1105093/22.10.2018 г.;
Констативен протокол № 2159/18.09.2019
г. – АУ – Е – 000029-59042/23.10.2018 г. от метрологична експертиза на
електромер на Българския институт по метрология; становище от 26.09.2019 г. за
начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол №
2159/18.09.2019 г., абонатен № **********, клиентски № *и извършена техническа
проверка; фактура №
**********/27.09.2019 г.; справка за
потреблението през последните 12/24/36 м към дата 01.11.2019 г. за клиент с
клиентски № *; извлечение за фактури и плащания за
период към дата 31.10.2019 г. за клиент с клиентски № *; писмо
изх.№ 55235_КП1105093_1/27.09.2019 г. от „*” АД; писмо изх. № 55235_КП1105093_2/27.09.2019 г. от „Е. П. П.” АД; известие за доставяне от 01.10.2019 г.;
протокол за монтаж /демонтаж/ проверка
на директен електромер № **********/27.12.2013
г.
За
пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допусната
необходимата съдебно електротехническа експертиза ,възложена на вещото лице
инж. Н.В. .
От заключението на вещото лице инж.Н.В.
по допуснатата СЕТЕ / л. 54-58 / /се
установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства :
На 22.10.2018 г.е била извършена
проверка на средството за търговско измерване /СТИ/- електромер с фабричен
номер 1114 0213 6325 8882 – тип „ISKRA ” ME с ток 5/85 А .Установено е,че процесния проверяван електромер е бил произведен през 2013
г. ,монофазен, статичен.При проверката на СТИ ,
служителите на електроразпределителното дружество извършили същата / „* АД „ /са съставили протокол за проверката в който са снели показанията на
електромера по отделните тарифи а именно : 1.8.1 003 086 кВТч , 1.8.2 030 277 кВТч ,
1.8.3. 034 625 кВТч, 1.8.4 000 000 кВТч и 1.8.0 067 989 кВТч .
СТИ констатира и вещото лице /а и може да бъде прочетено от КП приложен на л.
28,29/ е бил демонтиран и представен за експертиза в БИМ – ГД „МИУ”- ВАРНА .
От проведената метрологична експертиза
на проверявания електромер, обективирана в КП №
2159/ 18.09.2019 г. / л. 30,31 от делото/ се установява, че от страна на
БИМ са установили външна намеса в софтуера на електромера. Въз основа на КП от проверката на СТИ и на КП от
метрологична експертиза на СТИ, в.л. инж.В. стига до извода, че е налице софутерно претарифиране по отделните регистри , като е било въздействано през инфрачервения порт на електромера
.Установено е било наличие на преминала ел.енергия по тарифа ( Т 3 ) 1.8.3
от 34 625 кВТч, която ел.енергия не е била визуализирана
на дисплея на СТИ . Горното количество ел.енергия в размер на 34 625 кВТч ,посочва и в.л. в СЕТЕ, че е отразено в приложената по
делото фактура № 0285 5594 30/27.09.2019 г. на стойност 6 567,37 лв.
Констатациите на вещото
лице в СЕТЕ, релевантни към правилното разрешаване на спора по същество и
заключението на в.л. инж.Върбановса че ел.енергията
от общо 34 625 кВТч е била отчетена от СТИ, че
са били налице предпоставките на чл.50
ПИКЕЕ и математическите изчисления на стойността на служебно определеното с
фактурата количество ел.енергия са верни при среден технологичен разход.На
страница трета от експертизата/ л.45 –ти от делото / вещото лице буквално цитира
и нормата на чл.50 от ПИКЕЕ за да изведе
на страница 5-та заключението че извършените математически изчисления по
фактурата са коректни,извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 ,
както и че към датата на монтажа на СТИ в процесния
обект / 27.12.2013г./ може да се твърди с категоричност, че СТИ е бил с нулеви
показания и по скрития си регистър .
От разпита на вещото лице Н.В., проведен в открито съдебно
заседание, обаче се доизясняват и други относими към предмета на спора по
същество факти и обстоятелства а именно : На конкретно поставени от адв.П. въпроси, в.л.В. дава отговор,че заключението му, че към датата на
проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия се
базира на принципно основание. Електромерът,обяснява вещото лице,че е бил произведен през 2013 г. и като имаме предвид,
че това е монофазен електромер и съгласно нормите,
които са действащи в момента, този тип електромери трябва да минат последваща проверка след 6 г., тоест метрологичната им
годност е 6 г., през 2019 г. изтича срокът на метрология, а самата проверка е била
през 2018 г.Категорично вещото лице поддържа заключението си, че не може да се
определи с точност началната дата на въздействието, този електромер е такъв
тип, че той не е смартов електромер, не е включен в
системата за дистанционен отчет и поради тази причина не може да се определи
началният момент, от който електромерът е започнал да отчита в скритите
регистри, обяснява вещото лице.На поставени и от съда въпроси в.л.отговоря,че количеството електроенергия от 34625 kWh за
период от една година на пръв поглед изглежда много и наистина цената, която
трябва да се плати ищцата е 6500 лв.,
което е доста за потребление.В тази връзка вещото лице заявява, че електрическата
енергия не е константна величина и потреблението се променя непрекъснато във
времето. Когато се направи едно такова отклонение на енергията да отива в скрит
регистър, това отклонение се поръчва някой да го направи и това нещо ,казва
вещото лице ,че : „ струва скъпо - между 800 лв. и 1200 лв., и когато човек
даде толкова пари, естествено той прави всичко възможно да може по някакъв
начин да си ги „изкара”, да му е комфортно.”. Поради факта, че не може да бъде
установено, че това действие е извършено точно от този потребител, счита вещото
лице, че : „ няма как да му бъде търсена отговорност и поради тази причина
смята, че няма осъдено лице за това деяние.”
Извън допуснатата СТЕ
останалите писмени доказателства не са пряко релевантни към спора, т.к. касая
уведомяването на абоната за проведената проверка,коригирането на сметката за
потребление , данни за потреблението и плащане на ел.енергия .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцата Р.А.
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищцата цели да
установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „
АД на претендираното от последното вземане в размер на 6 567,37 лв.При
предявеният отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе да установи при условията
на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.Ответната страна следваше да установи при условията на пълно и главно
доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставила
определеното количество електроенергия, така както е посочено в процесната фактура, че това количество не е платено от абоната
потребител на ел.енергия и ищец по делото , поради което и в съответствие със
одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.
Факт е по делото, че
страните се намират в договорна връзка както и че ищцата Р.Б.А. има качество потребител
на ел.енергия за битови нужди а ответното дружество й доставя ел.енергия на
адреса на потребление находящ се в *.Изяснено
е по делото въз основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата
СТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена),
че електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 22.10.2018/видно от КП от проверката
– л.28,29 /. Не е спорно по делото, че на посочената дата 28.09.2018
г.служители на трето неучастващо в спора лице – „*” АД / „*” АД –дружество с
предходно наименование „*” АД/ са извършили проверката на обекта на потребление на
ел.енергия, като са констатирали, че СТИ,обслужващо адреса на потребление на
ел.енергия е било открито наличие на преминала ел.енергия по невизуализирания
на дисплея / така наречен скрит регистър/ Т 3 – 1.8.3 .От отразеното в КП е
видно, че същото това СТИ е било демонтирано за експертиза а на негово място
монтиран нов изправен електромер. Както бе посочено и по-горе, страните не
спорят, че КП за проверката на електромера е бил съставен от служители на
третото неучастващо в спора юридическо лице.От вписването в протокола,се
установява че проверката на СТИ е била проведена в присъствието на самия
потребител на ел.енергия – ищцата Р. А. , както и на брат й.Ищцата не е
оспорила КП относно авторството на подписа си и или на брат си ,поради което и
съдът приема, че проверката е била проведена в присъствието на ищцата и на брат
й .
Установява се безспорно по
делото, че СТИ, което е обслужвало адреса на потребление на ел.енергия, е било
демонтирано на датата на проверката и предадено по надлежния ред за
метрологична експертиза, изготвена от БИМ ГД „МИУ” – РО ВАРНА , резултатите от която експертиза са обективирани в протокола на БИМ от метрологична експертиза
№ 2159/ 18.09.2019 г./ л.30,31 от
делото/. Във основа на така извършената проверка на СТИ, констатациите в КП на „*
„АД и Експертизата на БИМ от страна на „*” АД е било изготвено Становище
/ л. 32/ за определяне на количеството ел.енергия което абонатът-потребител е
следвало да заплати след разчитане на данните в регистър 1.8.3. и на абоната - потребител /ищцата / е била издадена
от ответника фактурата от дата 27.09.2019 г. за сумата от 6 567,37 лв.с
начислен ДДС.Тази сума е била определена за периода от една година назад във времето, считано от датата на проверката на
СТИ – от 23.10.2017 г. – 22.10.2018 г.
представляваща стойност на сбора от определените служебно 34 625 киловатчаси ел.енергия за доплащане на основание чл. 50 ПИКЕЕ .
Безспорно според
настоящият състав е установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ,
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане на потребена,
но неотчетена ел.енергия, чието количество е констатирано при разчитане на данните
в регистър 1.8.3. от проверявания
СТИ.
Спорът е дали е спазена цялата
процедура по ПИКЕЕ от „*” АД за да се приеме,че именно количеството посочено в издадената
от ответника фактура и то за периода от точно максималния – една година назад е било реално доставено
от ответника на потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената сила
на констативния протокол.От съвкупния анализ на събраните в хода на
настоящото производство доказателства съдът извежда извода, че ответникът по
делото не установи и доказа, че точно количеството
ел.енергия, предмет на исковата претенция е било доставено на ищцата за релевирания период.Установяването на това обстоятелство бе
необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната
продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на
договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият
състав сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен
протокол се вижда, че носи подписа на потребителя, поради което съдът
намира,че този частен документ обвързва ищеца с констатациите на служителите на
„* ” АД . На следващо място видно и от материалите по делото,включително и от СТЕ
, заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за обективно и
компетентно дадено, се извежда извода, че исковата сума е била
определена съгласно действалите към
датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата на чл. 50 ПИКЕЕ.В
тази връзка съдът не може да не съобрази факта,че приетите ПИКЕЕ са били атакувани пред ВАС за което са образувани и
приключили две отделни административни дела.Релевантно към казуса се явява
и постановеното Решение № 12897 от 1.12.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о.,
докладчик председателят Нина Докторова.Със същото
Решение ВАС ОТМЕНЯ чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013 г.
С Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател
Галина Христова и членове Таня Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и
Румяна Лилова,постановено по административно дело № 2385/2016 г. е било обезсилено
Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм.
д. № 9462 по описа за
Този отговор следва бъде
даден в конкретното производство въз основа на всички събрани по делото
доказателства, както и при правилна преценка на действащата към дата на
проверката на СТИ, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия материална
база и не на последно място в съответствие и с постановените актове на ВАС а
и на практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Според настоящият състав в
конкретния спор, относимо към правните изводи
задължителното за настоящата инстанция Решение № 104/1.08.2016 г. на ВКС,
ТК, І-во т.о.,с председател съдията Елеонора Чаначева, постановено по търговско дело №1671/2015
г. по реда на чл.290 ГПК. Цитираното Решение съдържа подробен
сравнителен анализ на действалата преди и след приемането на ПИКЕЕ нормативна
уредба даваща право на ответното дружество да извършва едностранни
корекции на сметки на потребена ел.енергия като са отделени две хипотези
в които това би могло да се извърши:„ констатирано обективно
неизмерване,неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие
върху измервателната система. Конкретно по въпроса по който е постановен
съдебният акт по реда на чл.290 ГПК ВКС приема, че : „последицата
от липсата на изпълнено изискване на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ за присъствие на
проверката по чл.43 и чл.44 от ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен
констативен протокол,макар и отговарящ на останалите изисквания на чл.47 от
ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната
мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия на потребител, респ.
– на право на крайния снабдител да претендира суми,начислени на потребителя въз
основа на тази корекция.”.Или в обобщение, след като по делото е установено
и изяснено,че се касае за софтуерна манипулация върху СТИ, според
настоящия състав КП на първо място макар
и формално да обвързва потребителя – ищцата с констатациите обективирани в протокола,поради това че КП е частен
документ не може да бъде възприет като единствено основание за служебна
корекция на сметката на потребителя .На второ място, при установено по делото неправомерно вмешателство в софтуера на
процесния електромер, възниква и въпроса натрупаното количество ел.енергия в
регистър 1.8.3., чрез софтуерно претарифиране
кога и от кого е извършено (при ясната цел на тази намеса а и при
положение, че същата не може да бъде извършена по друг начин освен чрез
използване на инфрачервен порт и лаптоп.) Ако е установено и доказано,че именно
потребителят ( било то пряко или не) е манипулирал електромера, то тогава би
било оправдано ангажирането на отговорността на същия за заплащане на исковата
сума, но в случая това не е така.Както бе посочено и по-горе съществуват две
отделни хипотези за извършване по действалите към момента на проверката правила
за измерване на количествата ел.енергия, при които ответникът е могъл да
коригира едностранно количеството потребена ел.енергия. В първата хипотеза
не се търси намеса на потребителя на ел.енергия и или вина а се касае за обективната
му договорна отговорност, на която ответникът може да се позове, но във
втория случай правно релевантни са тези обстоятелства, предполагащи намеса на
субективен фактор, при която се променя схемата на свързване,водещо до
неотчитане или неправилно отчитане на потребената
електроенергия.Въпросът, на който следва да се даде правилен отговор е : След
като с влязлото в сила на ВАС окончателно решение са отменени ПИКЕЕ (без
разпоредбите на чл. 47-51 ПИКЕЕ) може ли
ответникът да коригира сметката за потребление на абоната, в кои точно
хипотези и как се определя количеството ел.енергия? В конкретния случай съдът
счита,че след като самият констативен протокол не може да бъде единствено
правно основание на което да се коригира сметката на потребителя за ел.енергия
за минал период от време при действието на чл.50 ПИКЕЕ, то и потестативното право на ответника да претендира от
потребителя исковата сума не е надлежно възникнало.Макар и по делото да е
установено и доказано,че е извършена софтуерна манипулация на СТИ, видно и от
заключението на вещото лице В., количеството ел.енергия,правилно математически остойностено при средни технологични разходи, е можело да
бъде доставено до абоната както за максималния 1 годишен период, така за
по-кратък. Т.е. при хипотеза, при която и от самата съдебно- техническа
експертиза, се извеждат извода затова, че е вероятно и възможно претендираната
ел.енергия да може да е била доставена до абоната,без да може да бъде установено
кога точно е започвало софтуерното претарифиране и
при липса на индиции дори затова ищцата да е претарифирала СТИ, се налага изводът, че не е доказано,че
точно начисленото количество ел.енергия и то в максималния период от една
година назад, считано от датата на проверката на СТИ е било достигнало и
потребено от абоната.Ето защо, съдът намира предявения иск и за основателен и
за доказан поради което го уважава в пълнота. Отделен е въпроса, че преди
датата на проверката на СТИ е било постановено друго Решение на ВАС, също
релевантно към идентични казуси.Постановеното от ВАС - Решение № 2315/21.02.2018
г. на Четвърто Отделение по адм.дело № 3879/2017 г., с председател Аделина Ковачева,
членове –Кремена Хараланова и Бисерка Цанева касае в частност и нормата на
която ответникът се е позовал при начисляване на ел.енергията, претендирана за плащане от ищцата а именно – чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният
съдебен акт е публикуван в интернет страницата на ВАС и от него се установява,
че са отменени разпоредбите на
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от
Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г, приети
с т.3 от Протоколно решение на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране от закрито заседание, проведено на 14.10.2013 г. и обективирано в протокол № 147 от същата
дата.Т.е. действащите към
момента на проверката останали разпоредби от ПИКЕЕ са отменени, поради което и
съдът намира, че единствено и само може да се изведе извод, че в практиката си
ВАС застъпва първоначалното становище обективирано в
Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова
.
Действащите към момента
нови ПИКЕЕ са публикувани на интернет страницата на ответника,но не касаят
настоящия спор. По същия начин неотносими са към спора са предходните ОУ на
двете енергийни дружества действали преди приемане на ПИКЕЕ, за които няма
спор, че не дават право на ответника да коригира едностранно сметката на
абонатите поради недействителност на отделни клаузи, на които в идентични
случаи се е позовавало ответното дружество .В този смисъл е налице трайна
практика по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, съдът намира,
че искът на ищцата е и основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Крайният
си правен извод съдът мотивира с факта, че по делото макар и да са ангажирани доказателство
затова, че проверката на процесния електромер е била извършена при условията на
чл.50 ПИКЕЕ, при недоказаност на началния момент, от който е било започнало
така нареченото претерифиране на СТИ и точното
количество ел.енергия което да е доставено и потребено от абоната и насочено
към скрития регистър/1.8.3/ - Т 3, след като ответното дружество не е извършило
пълно и главно доказване се налага извода,че ищцата не следва да плаща цена на
ел.енергия на ответника, която цена принципно би се дължала за точно определено,реално
доставено и потребено количество ел.енергия и за определен период от време .
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим, основателен
и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в
полза на ищцата реално сторените разноски по делото за които са ангажирани доказателства.Ищцата
претендира възстановяване на един разход от общо 600 лева за заплатен
адвокатски хонорар, като е представен договор за правна защита и съдействие
имащ характера на разписка.Този разход като доказан и по основание и по размер
съдът следва да присъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
.Независимо, че по делото не е платена предварително дължимата се държавна такса
в размер на 262,70 лева(двеста
шестдесет и два лева и седемдесет стотинки
), т.к. ищцата е била освободена от заплащането на осн.чл.
83,ал.2 ГПК,съдът с оглед изхода на спора следва на осн.чл.
78,ал.6 ГПК да осъди ответното дружество да внесе дължимата се така по сметка
на РС Варна.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните – ищцата Р.Б.А., ЕГН **********,*** и ответното дружество „Е. П. П.” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., че ищцата Р.Б.А., ЕГН **********,
НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество „Е. П. П.„ АД, с ЕИК * фактурираната
от “ Е. П. П.АД сума от 6567,37 лв.(шест хиляди петстотин шестдесет и
седем лева и тридесет и седем стотинки) по фактура № **********/27.09.2019г. за енергия за периода от 23.10.2017
г. до 22.10.2018 г., за електромер *, като абонат на „Е. П. П.„АД, с абонатен
номер ********** и клиентски номер *на потребителя, за обект № **********, за
адрес на потребление на ел.енергия - *,
с имена на титуляра на партидата Р.Б.А., ЕГН **********,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.” АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.А.,
ЕГН **********,***
СУМАТА от общо 600,00 лева (шестстотин
лева) сторените от ищцата съдебно - деловодни
разноски, пред настоящата инстанция,за заплатен адвокатски хонорар ,на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.” АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на БЮДЖЕТА на
съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна СУМАТА от общо 262,70 лева (двеста шестдесет и два лева и
седемдесет стотинки ) - дължима държавна такса по предявения иск, на основание чл. 78, ал.6 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :