ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. С., 16.08.2019г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на
16.08.2019 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Георгиев
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр.д. № 464/2018 г. по описа на
съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от
ответника по делото – общ. С. – за изменение на постановеното решение в частта
за разноските. Молителят изтъква, че с една искова молба ищецът е предявил два установителни иска – положителен иск за признаване за
установено, че самият той е собственик на поземлен имот, и отрицателен иск за
признаване за установено, че ответникът не е собственик на част от същия имот.
Била посочена цена на исковете от 50000 лв., а представената данъчна оценка е
за 56630,50 лв. Молителят описва хронологията на процесуалните действия на
ищеца, като сочи, че променил предмета на иска и оттеглил част от него.
Изтъква, че самият той, в качеството си на ответник, е поискал прекратяване на
производството и присъждане на разноски съобразно прекратената му част.
Производството било частично прекратено. В хода на устните състезания
ответникът отново поискал присъждане на разноски. Твърди, че въпреки това съдът
не се бил съобразил с прекратената част от иска и направеното искане за
присъждане на разноски, пропорционално на нея. Счита, че има право на разноски
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Изчислява дължимия адвокатски хонорар
съобразно материалния интерес, съответстващ на приложената данъчна оценка от
56630,50 лв. Изтъква, че е осъществявана защита по всички искове. Сочи, че
заплатеният адвокатски хонорар е в минимален размер, но въпреки това съдът го
бил намалил. Моли за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение
така, както са претендирани със списъка по чл. 80 от ГПК.
Препис от молбата е бил връчен на
насрещната страна по делото, и в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подаден
отговор, с които същата се оспорва. В отговора се изтъква, че процесният имот е индивидуализиран в хода на делото, като в
останалата част исковете били оттеглени преди първото открито съдебно заседание
по делото без необходимост от съгласие на ответника. Сочи се, че производството
е прекратено именно с оглед оттеглянето, а не по молба на ответника. Изразява
се становище за неоснователност на молбата и се моли съда да я остави без
уважение.
Настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е подадена в срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна, поради следните съображения.
Действително, с исковата молба са били
предявени положителен установителен иск с предмет –
правото на собственост на ищеца върху имот пл. № 466 с площ 15863 кв.м., както
и отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ответникът о.С. не е собственик на частта от този имот, за която
е бил издаден АЧОС № 1003/17.01.2005г.
С разпореждане №
830 от 20.08.2019г. съдът е оставил
исковата молба без движение с указания до ищеца да уточни границите и размерът на спорната площ – част
от имот пл. № 466, за която твърди, че е актувана като общинска с АЧОС №
1003/17.01.2005г., както и да обоснове правния си интерес от предявяване на
положителен иск срещу този ответник за установяване на претендираното
от него право на собственост и върху останалата част (т.е. извън спорната площ)
от имот пл. № 466, а също и да обоснове правния си интерес от предявяване на
отрицателен иск за установяване, че не съществува право на собственост на
ответника върху спорната площ, актувана като общинска с АЧОС №
1003/17.01.2005г.
В отговор на указанията, ищецът е
подал молба вх. № 7046/21.09.2018г., с която е заявил че не разполага с АЧОС №
1003/17.01.2005г. и поради това не е в състояние да очертае спорната площ в
рамките на имот пл. № 466. Изрично е заявил, че претенцията му е спрямо
имотите, актувани с АЧОС и попадащи в обхвата на имот пл. № 466. Посочил е, че
правният му интерес от предявения положителен установителен
иск за целия имот пл. № 466 произтича именно от това, че не разполага с АЧОС, в
който са описани актуваните имоти. Със същата молба е оттеглен и предявеният
отрицателен установителен иск.
С ръкописно разпореждане от
25.09.2018г. съдът е разпоредил, молбата да се счита за неразделна част от
исковата молба, а вторият екземпляр от нея да се приложи към комплекта
документи за връчване на ответника.
След надлежно вписване на исковата
молба, с разпореждане от 19.10.2018г. съдът е разпоредил да се връчи препис от
исковата молба с приложенията на ответника по реда на чл. 131 от ГПК.
В рамките на законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор, в който се обсъжда само един иск (в
единствено число) и се оспорва претендираното от
ищеца право на собственост. Единствено в последния абзац на третата страница от
молбата ответникът е оспорил претендираното от ищеца давностно владение върху имота, като се е позовал на АЧОС №
1003/17.01.2005г. и го е представил като приложение към отговора.
С определение от 04.12.2018г. съдът
е изготвил проект на доклад на делото и е определил дата за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
На 14.12.2018г. е постъпила молба от
ищеца, с която имотът – предмет на иска – е бил индивидуализиран като имот, за
който е издаден АЧОС № 1003/17.01.2005г., и е изразена воля, установителният иск да се счита предявен само по отношение
на този имот, като в останала част искът се оттегля.
Съдът е разпоредил, препис от
молбата да се връчи на насрещната страна.
В първото открито съдебно заседание
по делото съдът е докладвал постъпилите до момента молби и писмени
доказателства по делото, както и проекта за доклад.
Упражнявайки правата си по чл. 143 –
145 от ГПК, ищцовата страна е представила писмена
молба за прекратяване на производството с оглед заявеното от ищеца оттегляне на
иска по отношение на имотите извън актуваните с АЧОС № 1003/17.01.2005г. и е
претендирала разноски.
С протоколно определение от 28.01.2019г.
съдът е прекратил
производството по предявения отрицателен установителен
иск за признаване за установено, че О.С. не е собственик на имота, описан в Акт
за частна общинска собственост № 1003 от 17.01.2005 г., както и по положителния
установителен иск за признаване на установено, че
ищецът е собственик на частта от поземлен имот № 466 (целият с площ от 15
декара), попадаща извън обхвата на имота, описан в Акт за частна общинска
собственост № 1003/17.01.2005 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното.
Актуалната съдебна практика (Определение № 76
от 14.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4562/2018 г., III г. о., ГК и
Определение № 289 от 12.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 255/2011 г., IV г. о.,
ГК) тълкува стриктно и буквално разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, като
приема за ирелевантни реално осъществените
процесуални действия (или липса на такива) от страна на упълномощения адвокат
във връзка с оттеглената част от иска. Изложени са мотиви, че „изплатеното адвокатско възнаграждение не
следва да оставя в тежест на възложителя по договора, само защото
производството по делото е прекратено по волята на другата страна преди
адвокатът да е предприел действия по защита на интересите на довереника си“.
Поради това, ВКС приема, че ищецът следва да заплати на ответника всички
разходи, които последният е направил, за да осигури защитата си. Щом ответникът
е получил такъв препис от исковата молба (дори тя да е била нередовна) и е
сторил разноски за да подаде отговор срещу нея, едва след което ищецът е
оттеглил иска, при прекратяване на производството ответникът има право на
разноски.
При тези данни, съдът намира следното:
1.
В
конкретния случай, отрицателният установителен иск е
бил оттеглен още преди връчване на препис от исковата молба на ответника. Нещо
повече: препис от молбата от 21.09.2018г., съдържаща волеизявление за
оттеглянето му, е бил връчен на ответника заедно с исковата молба и
приложенията към нея. Следователно, той е бил надлежно уведомен, че ищецът вече
не търси защита чрез отрицателен установителен иск.
При това, видно от подадения отговор, ответникът ясно е възприел това волеизявление,
тъй като в отговора коментира само един иск и той е положителният установителен иск във връзка с претендираното
право на собственост на ищеца, но не и отрицателният установителен
такъв, касаещ оспорване на правото на собственост на
ответната община. Поради това съдът намира, че ответникът не е имал основание
да извършва разноски във връзка с оттегления отрицателен установителен
иск, за чието оттегляне е бил уведомен още преди да ангажира процесуален
представител и да му заплати възнаграждение. Съответно, ако е извършил някакви
разноски във връзка с този иск, това е било без да му е даден повод от ищеца, а
последният не дължи възстановяването им.
2. По отношение на
предметния обхват на положителния установителен иск,
молбата по чл. 248 от ГПК е основателна. Наистина, с молбата от 21.09.2018г.
ищецът е заявил, че правният спор е възникнал по повод издаването на Акт за частна
общинска собственост № 1003 от 17.01.2005 г. от ответната община и във връзка с
актуваните с него имоти. Независимо от това, в т. 2 от тази молба, той е
поддържал, че поддържа предявения положителен установителен
иск за целия имот пл. № 466 „… във връзка с пълната защита и установяване на
съществуващото в полза на дружеството материално право …“. Поради това няма
съмнение, че към момента на изпращане на исковата молба за отговор на
ответника, предмет на предявения положителен установителен
иск е бил целият имот пл. № 466. Следователно, ответникът е ангажирал
процесуален представител и е подал отговор именно с оглед пълния обем права,
които ищецът е претендирал. Затова, с оглед цитираната по- горе съдебна
практика, той има право на пълния размер разноски съобразно защитавания
материален интерес.
Неправилно,
обаче, ответникът определя този интерес въз основа на намиращата се на л. 6 от
делото данъчна оценка. Както е посочено в постановеното по делото решение, тя касае
УПИ VІ, и то – ведно с построените в него сгради на висока стойност.
Същевременно, предмет на иска (преди частичното му оттегляне) е бил само
поземлен имот № 466 с площ 15863 кв.м. Поради това и с оглед възприетата в
решението по делото цена на 1 кв.м. урегулирана площ в този квартал в размер на
3,10 кв.м., съдът намира, че цената на целия поземлен имот № 466 (за който няма
приложена данъчна оценка е 3,10*15863=49175,30лв. Съответно, минималният размер
на адвокатското възнаграждение за защита на такъв материален интерес е в размер
по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, а именно: 830+1175,26=2005,26лв. С оглед
допустимото (според настоящия съдебен състав) завишение на адвокатския хонорар
с 50% над минималния, следва да се приеме, че заплатеното такова от 2230 лв. е
в рамките на нормалното и не подлежи на намаляване – дори само за защита по
положителния установителен иск преди оттеглянето му.
С оглед гореизложеното, молбата е основателна
и следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 228/20.06.2019г., постановено по гр.д. №
464/2019г. на ОС- С., В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА
„С.” АД с ЕИК ********* и адрес *** 1280, да заплати на О.С. с адрес ***, сумата 1223,50
лв., представляваща разлика над вече присъдените с решението разноски в
размер на 1006,50 лв. до пълния им претендиран размер
от 2230 лв.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от връчване на препис от него.
Окръжен съдия: