РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Перник, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Е.П. против решение № 260598/26.05.2021 г. по гр.д. №
1833/2020г. на РС Перник, с което са отхвърлени исковете на Е.П. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД с пр. осн. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 1 500лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени неудобства, страдания и
стрес, породени от въведения режим на водоподаването към имота й за периода 18.11.2019
г.-01.04.2020 г., сумата 56,25 лв. - лихва за забава за периода 18.11.2019 г.-01.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 01.04.2020 г. В
жалбата по подробни доводи и съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно от въззивната инстанция с уважаване
на исковете изцяло.
Въззиваемият по подробни доводи изразява становище за неоснователност на
жалбата и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
1
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори и се установява, че между страните са възникнали и са съществували
облигационни отношения за доставка на В и К услуги през процесния период за процесния
имот в гр. ***, като ищецът е абонат на ответното дружество при утвърдени от ДКЕВР и
публикувани по реда на чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. общи условия, които общи условия са
общоизвестни и обвързват всички абонати на В и К доставчика, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителите и съответно те уреждат отношенията между тях.
Със Заповед от 15.11.2019 г. на кмета на Общ. Перник е въведен режим на
водоподаването на гр. Перник, считано от 18.11.2019 г. Със съобщение вх. №
2724/15.11.2019г. на кмета на Община Перник до „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.
Перник, на осн. чл. 41, ал. 4, вр. чл. 41, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и
писмо изх. № 2398/15.11.2019г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.
Перник, се въвежда временно режимно водоподаване, считано от 18.11.2019г. към
потребителите в посочените населени места, включително и гр. Перник, като е посочен и
часовият диапазон на режима. Със Заповед № 1951/21.12.2019 г., допълнена със Заповед №
1974/23.12.2019 г. на кмета на община Перник на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА,
чл. 48, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 49, ал. 1 във вр. чл. 51, ал. 1 от Закона за защита при бедствия,
Протокол № 2/21.12.2019 г. и Протокол № 3/23.12.2019 г. на Щаба за изпълнение на
Общинския план за защита при бедствие е обявено бедствено положение на територията на
община Перник за срок от 7 дни, считано от 9: 30ч. на 21.12.2019 г. Със Заповед №
1979/27.12.2019 г. на кмета на общ. Перник и на осн. чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 48,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 49, ал. 1, чл. 51, ал. 2 от Закона за защита при бедствия и Протокол №
5/27.12.2019 г. на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствие е
удължен срокът, за който е обявено бедствено положение на територията на общ. Перник с
30 дни, считано от 9: 30ч. на 28.12.2019 г. Със Заповед № ОМП-2 от 27.01.2020 г. на
Областния управител е обявено бедствено положение на територията на общ. Перник от 16:
30ч. на 27.01.2020 г. до 16: 30ч. на 02.02.2020 г. и със заповед №ОМП-4 от 31.01.2020 г. на
Областния управител на гр. Перник е обявено удължаване на срока на бедственото
положение на територията на общ. Перник от 16: 30ч. на 02.02.2020 г. до 16: 30ч. на
03.03.2020 г. Основание за издаване на горепосочените заповеди е наличието на опасност от
бедствено положение- суша, поради критично малкия обем вода в язовир "Студена ", който
е основният водоизточник за Община Перник.
От съдебно-техническа и комплексна метеорологична и хидрологична съдебно-
техническа експертизи е установено, че след въвеждането на режим на водоползване в част
от селищните системи на Пернишка област и във връзка със спазването на въведените
ограничения и във връзка с обявеното бедствено положение и обявения режим на
водоползване, не е било възможно нормалното подаване на вода към консуматорите и в
2
частност към процесния имот. Сухи години за гр. Перник са били 2000 г. и 2011 г., като
годишният приток в яз. "Студена " за 2019 г. по данни на МОСВ е 12, 558 куб. м., а през
2011 г. е бил 12, 598 куб. м.
Въззивният съд съобразява, че изложените в исковата молба обстоятелства
обосновават, че претендираната отговорност е на договорно основание, а не деликтна по чл.
49 ЗЗД, и при положение, че отговорността на доставчика за прекъсване на В и К услуги не
може да бъде квалифицирана като деликтна, защото вредите не са причинени от нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму /ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК
на ВКС/ и увреденият не може сам да "избира" основанието - то се определя от материалния
закон, който се съотнася към конкретните юридически факти /Решение № 547 от 23.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1025/2009 г., IV г. о., ГК/. Относно отговорността на ответника като
обществен снабдител при преустановяване на извършваната от него обществена услуга в
противоречие с нормативните предпоставки, се прилага ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012
г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в закона и в общите
условия към договора, общественият снабдител е прекъснал осъществяването на услугата,
отговорността му е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е
установена недобросъвестност – обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди. За уважаването на иска следва да се установи неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения на ответника, настъпването на
неимуществени вреди, техния характер, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Законодателят е регламентирал ВиК операторът да спира предоставянето на услугата
само в изчерпателно и лимитативно изброени случаи, като съгласно чл. 41, ал. 2, т. 3 и ал. 3,
т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. операторите могат да спират напълно или частично
подаването и отвеждането на вода при стихийни бедствия или въвеждане на режим във
водоснабдяването, а съгласно § 2 от ДР от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при пресъхване или
силно намаляване на дебита на водоизточниците и съобразно изискванията на тази наредба
операторът уведомява териториалните органи на изпълнителната власт и предлага да се
предприемат действия за въвеждане на три мерки, две от които са режим на водоползването
(т. 1), както и ограничения във водоползването (т. 2). Съгласно чл. 83 от ЗВ ограничаването
на водовземането се извършва с решение на органа, издал разрешителното и се допуска за
опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и
културно-историческото наследство и засегнатите водоползватели и техните абонати не
могат да търсят отговорност от държавата за причинените вреди - чл. 87 от ЗВ. Съгласно чл.
39, ал. 1, т. 5 от Общите условия при въвеждане на режим на водоподаването ВиК
операторът може да спре напълно или частично подаването и отвеждането на вода до имота
на потребителя.
3
С оглед гореустановеното и изложените съображения, въззивният съд намира, че
настъпилият воден режим на територията на Общ.Перник е било свързано с физически и
психически дискомфорт за ищеца и свързаните с това неудобства в ежедневието му,
установено и от показанията на св. С. При доказателствена тежест на ищеца съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК, по делото обаче не са установени останалите елементи от фактическия
състав на чл. 79 ЗЗД, обосноваващи отговорността на ответника за търпените от ищеца
неим. вреди от настъпилия воден режим в резултат на неизпълнението (или неточното
изпълнение) на договорни задължения на ответника. Драстичното намаляване на обема на
язовир „Студена“, представлява природно явление – суша по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
Закона за защита при бедствия, към която разпоредба препраща чл. 41, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г., и представлява „бедствие“ съгласно чл. 2 от Закона за защита при
бедствия. За настъпилия режим на водоподаване и водоползване на територията на общ.
Перник е било налице валидно правно основание, тъй като ответникът е установил, че са
налице предпоставките, посочени в чл. 41, ал. 3, т. 4 и § 2 от ДР от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., респ. чл. 83 от ЗВ, както и основанията за това съобразно публично известните
ОУ на ответното дружество – чл. 39, ал. 1, т. 5 от ОУ. Режимът на водоподаване и
водоползване на територията на общ. Перник за процесния период е извършен по
разпореждане на компетентните териториални органи на изпълнителната власт и при
наличието на основание, установено в закона и в ОУ, приети по надлежния ред, поради
което няма неизпълнение от ответника на договорно задължение. Неимуществените вреди
на ищеца, претендирани на договорно основание, не са следствие от неизпълнение на
договорно задължение на ответника, а те са в пряка връзка с мерките, обявени във връзка с
обявеното извънредно положение. След като не е налице неизпълнение (или неточното
изпълнение) на договорни задължения на ответника, то и претендираната на това основание
отговорност не следва да бъде осъществена и предявените искове са неоснователни.
Въззивният съд напълно споделя изводите на ПРС за неоснователност възраженията
на ищеца-жалбоподател, че ответникът следва да отговоря за причинените вреди, тъй като
водният режим и бедственото положение са следствие на неговото противоправно
поведение. Представените в тази връзка публикации в медиите относно причините за
водната криза в Перник нямат обвързваща доказателствена сила относно отразените факти,
като докладът от "Софийска вода" относно състоянието на довеждащите съоръжения и
водоснабдителната мрежа на обособената територия "ВиК" ООД-гр. Перник и писмо от
КЕВР до Омбудсмана на Република България не установяват пряко факти от предмета на
доказване. Същевременно от комплексната метеорологична и хидрологична съдебно-
техническа експертиза се установява, че нивото на валежите през 2019 г. е най-ниското за
последните повече от 10 години, което има пряко отношение към обема на язовир "Студена"
и с въведения воден режим и обявеното бедствено положение поради опасност от бедствие -
суша. Следва, че по делото не е установено, че именно поведението на ответника е
неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в закона и в общите условия
4
към договора /договорна отговорност/ или в нарушаване на общото правило да не се вреди
другиму /деликтна отговорност- какъвто евентуален иск не е предявен, поради което както
първоинстанционният, така и въззивният съд не дължи произнасяне по самостоятелен
евентуален иск/, а като цяло и в двата случая липсва каузалност за търпените от ищеца
неим. вреди от настъпилия воден режим.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните, съгласно правилото на чл. 78 ГПК. Въззивната
жалба е неоснователна.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство 300 лв. –
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е
отбелязано, че възнаграждението е платено в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед
изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемия изцяло, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260598/26.05.2021 г. по гр.д. № 1833/2020г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Е. Д. П., ЕГН ********** от ***, да заплати на "Водоснабдяване и
канализация" ООД, ЕИК: *********, гр. Перник, кв. "Варош", ул. "Средец" 11, сумата 300
лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6