Решение по дело №2085/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 238
Дата: 28 февруари 2022 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20217050702085
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Варна, ………….

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи касационен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и седми януари през  две хиляди двадесет и втора година в състав: 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

                                                                                                          ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

 при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от съдия Веселина Чолакова КНАХД № 2085/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, чрез адв. Б.- ВАК , срещу решение № 260711/05.07.2021 г. постановено по НАХД № 4534/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № 11-3-396-1В/06.03.2020 год. на директор на РИОСВ Варна, с което на касационния жалбоподател за нарушение на нормите регламентирани в Таблица 1 от Приложение № 3 към чл.11, ал.3  от Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и описни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, във връзка с чл.69,ал.1 и ал.8 от Закона за опазване на околната среда, чл. 1, ал. 1 и чл. 19, ал.1, ал. 6, ал. 7, ал. 9 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения (ДВ, бр.70/2011 г.). на осн. чл. 69, ал. 1, ал. 8, чл. 69а, ал. 1, т.4 от Закона за опазване на околната среда , чл. 1, ал. 1 и чл. 19, ал.1, ал. 6, ал. 7, ал. 9 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения , е наложена текуща санкция в размер на 44 439 лв. С решението в полза на РИОСВ – Варна са присъдени разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба и допълнението към нея подадено от управителя на ВиК- Варна ООД са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които по същество са такива за нарушение на  материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения , съставляващи касационни основания по чл.348, ал 1, т. 1 и т.2   от НПК. Сочи се на липса на съставомерност на санкционираното деяние. Според жалбоподателя не е ясно кое конкретно задължение е нарушено от дружеството, налице е извънредно събитие, което има форсмажорен характер и липсва виновно поведение от страна на дружеството. Сочи се, че дружеството е предприело всички необходими действия за отстраняване на възникналата авария. Счита, че неправилно е определен вида на наложената санкция. Сочи се на липса на единство между предмета на жалбата на дружеството с този, които е разгледан от въззивния съд. Счита, че не са изпълнени указанията дадени с предходно решение на Административен съд-Варна, с което делото е върнато на друг състав на Районен съд-Варна с указания за правилната индивидуализация на оспорения акт. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление , а в условие на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Варна. Пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител адв.Б. поддържа касационната жалба.

Ответникът- РИОСВ-Варна оспорва жалбата чрез процесуалния си представител и моли решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд-Варна.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка  съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Производството пред Районен съд-Варна е повторно и е образувано предвид Решение № 1602/30.10.2020 г. постановено по КНАХД № 2093/2020 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменено Решение № 260009/12.08.2020 г. постановено по НАХД № 1424/2020 г. по описа на Районен съд-Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при съобразяване с мотивите на касационния състав. Съобразно дадените указания, съдът е следвало да се произнесе по жалбата на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД срещу Наказателно постановление № И-3-396-1В/06.03.2020 г. издадено от директора на РИОСВ-Варна.

С решение № 260711/05.07.2021 г. постановено по НАХД № 4534/2020 г. по описа на Районен съд-Варна , съдът е потвърдил потвърдил  НП № 11-3-396-1В/06.03.2020 год. на директор на РИОСВ Варна и отново е допуснал явна фактическа грешка. С решение № 1481/17.2021 г. постановено по КНАХД № 2085/2021 г., Административен съд-Варна е отменил решение № 260711/05.07.2021 год. постановено по НАХД № 4534/2020 г. по описа на Районен съд-Варна.

Предмет на разглеждане пред Районен съд-Варна е НП № И-3-396-1В/06.03.2020 год. на директор на РИОСВ Варна, с което на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД за нарушение на нормите регламентирани в Таблица 1 от Приложение № 3 към чл.11, ал.3  от Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и описни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, във връзка с чл.69,ал.1 и ал.8 от Закона за опазване на околната среда, чл. 1, ал. 1 и чл. 19, ал.1, ал. 6, ал. 7, ал. 9 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения (ДВ, бр.70/2011 г.). на осн. чл. 69, ал. 1, ал. 8, чл. 69а, ал. 1, т.4 от Закона за опазване на околната среда , чл. 1, ал. 1 и чл. 19, ал.1, ал. 6, ал. 7, ал. 9 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения , е наложена текуща санкция в размер на 44 439 лв.

Районен съд-Варна е установил от фактическа страна, че „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД е оператор на Канализациона система на гр.Варна, съгласно договор сключен на 09.03.2016 г. с Асоциация от ВиК на обособена територия, обслужвана от „ ВиК-Варна“ ООД  за стопанисване, поддържане и експлоатация. С Разрешение за ползване № СТ-05-1427/06.12.2011 год. бил въведен в експлоатация обект „ трансформиране на пречиствателна станция за отпадни води ПСОВ „Аспарухово” в помпена станция и конструиране на тласкател под дъното на Варненското езеро”, изпълнен по линия ИСПА с възложител Министерството на околната среда и водите и бенефициент Община Варна. По този начин КПС Аспарухово отвеждала отпадните води от кв.“Аспарухово“ и кв. „Галата“ по посока ПСОВ-Варна чрез транспортиращ тръбопровод ф500 с дължина 2689 метра, преминаващ под дъното на Варненското езеро. В края на месец август 2019 год. „ВиК- Варна”ООД установило проблеми с проводимостта на тръбопровода. На 11.09.2019 год. била извършена проверка от РИОСВ Варна на КПС Аспарухово и КПС Запад, във връзка с писмо от МОСВ вх. № 04-003831/02.09.2019 год., обективирана в констативен протокол № 011056/11.09.2019 год.. При извършен оглед на КПС Запад било констатирано, че от колектора при КПС Аспарухово не постъпват отпадни води при работещи помпи. С констативен протокол РИОСВ Варна дала предписания на ВиК-Варна ООД да установи мястото на компрометирания участък от напорния тръбопровод свързващ КПС Аспарухово и КПС Запад до 09.03.2020 год. „ВиК-Варна“ООД възложило на „Аква Пром“ ООД да извърши водолазен оглед за установяване състоянието на участъка от трасето на напорен тръбопровод ф500 в акваторията на Варненско езеро. На 21.01.2020 год. „Аква Пром“ООД извършил обследване при което било  установило, че е налице участък от тръбата, който е напълно прекъснат. За извършения оглед „ВиК-Варна“ ООД уведомил Община Варна. С писмо изх. №ИП-177/03.02.2020 год. „ВиК-Варна“ ООД уведомил и РИОСВ Варна за предприетите действия във връзка с дадените предписания. С писмо-предписание изх. № 24-00-836/А1/07.02.2020 год. РИОСВ Варна уведомил „ВиК-Варна“ ООД и Кмета на Община Варна, че в срок до 24.02.2020 год. следва да предприемат действия по възстановяване целостта на тръбопровода. С писмо изх. № ИП-269/24.02.2020 год. „ВиК-Варна“ООД е уведомил МРРБ за необходимостта от предприемане на незабавни действия по ремонт на тръбопровода, който ремонт следва да бъде извършен от изпълнителя на обекта. С писмо изх. № ВП-318/24.02.2020 год. от „ВиК-Варна“ООД до РИОСВ Варна, Областен управител и Кмета на Община Варна била предоставена информация за предприетите действия по предписанията, дадени от РИОСВ Варна, както и че аварийно-възстановителните работи е необходимо да бъдат извършени от изпълнителя на строежа „СФЕЛИНОС СА- Струма имоти“ ООД , тъй като обектът бил в гаранционен срок с възложител - МОСВ.

Мястото на аварията било в района на 121 и 124 сигнални буйове на плавателен канал 1, където тръбопроводът бил прекъснат и двата дефектирали края отстояли на 44 метра един от друг. На 06.02.2020 год. служители на РИОСВ – Варна извършили проверка на Канално-помпена станция „Аспарухово” гр.Варна, стопанисвана от „ВиК” ООД, при която били взети проби на изхода на станцията след филтрите за механично пречиствате. След анализ на пробите се установило, че водите превишават нормите, регламентирани в Таблица 1 от Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3 от Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти по показатели БПК5, ХПК, неразтворени вещества и общ азот. При норма за БПК5 - 25,0 mg/dm3 било констатирано 125,0 mg/dm3, при норма 125,0 mg/dm3 за ХПК било констатирано 138,0 mg/dm3, при норма за неразтворени вещества 35,0 mg/dm3 било констатирано 143 mg/dm3 и при норма за общ азот 15,0 mg/dm3 - констатирано 28,8 mg/dm3. Резултатите от анализа на взетата при проверката водна проба били отразени в протокол от изпитване № 04-0131/12.02.2020 г. на акредитирана регионална лаборатория Варна-04 при ИАОС. Количеството на заустените отпадъчни води за 24 часа било 8346 м, отчетено от измервателното устройство в обекта за последното денонощие.

За канализационната система на гр. Варна, стопанисвана от "В.и к." ООД имало издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 2374 0047/31.03.2014 г. В него не били регламентирани индивидуални емисионни ограничения за заустване на отпадъчни води от КПС "Аспарухово" във Варненско езеро.

Срещу „ВиК- Варна“ООД бил съставен АУАН, предявен и връчен на упълномощено лице без възражения. Такива не постъпили и в тридневен срок. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка Районен съд-Варна е установил въз основа на приложените към АНП и събрани в съдебно заседание писмени документи, както и чрез показанията на свид. Н.П., Т.Д., И. Р., б. М. и П.П.

От правна страна Районен съд-Варна е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи  и при спазване на установените срокове по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Приел е, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Описанието на нарушението съдържа всички съставомерни признаци и не е нарушено правото на защита на санкционираното лице . Приел е, че материалният закон е приложен правилно.

При норма за БПК5 - 25,0 mg/dm3 е констатирано 125,0 mg/dm3, при норма 125,0 mg/dm3 за ХПК е установено 138,0 mg/dm3, при норма за неразтворени вещества 35,0 mg/dm3 е установено 143 mg/dm3 и при норма за общ азот 15,0 mg/dm3 е установено 28,8 mg/dm3. Приел е, че „ВиК-Варна“ ООД е отговорно лице в качеството си на оператор на канализационна система съгласно договор от 09.03.2016 год.  и е осъществил от субективна страна състава на нарушение на чл. 69 ал.1 от ЗООС. Приел е, че не са  налице обстоятелства, които да изключват отговорността. Не е налице форсмажорно обстоятелство, тъй като повредата е установена още през м. септември 2019 г. и към датата на деянието – 06.02.2020 г. е била известна на дружеството. Приел е, че е доказано замърсяване на Варненското езеро. В случая дружеството е наказано за това, че е зауствало води, чиито показатели са превишавали емисионните норми, като са изследвани водите, които са се вливали в езерото. Поради това е без значение за съставомерността на деянието, дали при изследване на водата в езерото, същата би имала повишени показатели, сочещи на замърсяване. Приел е, че не са налице основания случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като  не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от останалите случаи от този род, а засяга значими обществени отношения.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Варна фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, както и представените писмени доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице допуснати във въззивното производство процесуални нарушения, като при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗООС при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции. В случая по делото е безспорно доказано и това не се отрича от касатора, че при проверката на 06.02.2020  г. е установено превишение на емисионните норми по три показателя в изпусканите от „ВиК“ ООД във Варненското езеро отпадъчни води. При установяване на нарушението и налагане на санкцията е спазена специалната процедура, регламентирана в ЗООС и Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. Спазена е процедурата по вземане на пробата. Вземането е извършено в присъствието на представител на дружеството и от оправомощено лице- пробовземач. Изследването на пробата е извършено в лаборатория със съответната акредитация. Касаторът не е оспорил установяванията посочени в съставения протокол за изпитване, поради което доводът му за нарушение на реда за вземане на пробите –  чл. 19, ал. 1 от Наредба № 6 от 9.11.2000 г. е неоснователен.

Нарушението е описано с всички съставомерни елементи, включително е посочена и датата на извършването му, която съвпада с датата на проверката- 06.02.2020 г. Правилно е установено от Районен съд-Варна, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Изискванията, посочени в Таблица № 1 от Приложение № 3 към чл. 11, ал. З от Наредба № 6 от 09.11.2000 г., са относими и  към КПС-Аспарухово. Същата е част от съоръжението по пречистване без да е пречиствателна станция. Според чл. 6, ал. 2 от Наредбата, "когато отпадъчните води, съдържащи опасни вещества, се пречистват в пречиствателно съоръжение, предвидено за тази цел, емисионните норми или индивидуалните емисионни ограничения се прилагат за мястото, където отпадъчните води напускат пречиствателното съоръжение". Районен съд-Варна е установил чрез  събраните доказателства, че поради настъпилата повреда, отпадъчните води не са напускали пречиствателното съоръжение след пречиствателната станция – Тополи, а след КПС-Аспарухово, поради което именно за това място е следвало да се приложат емисионните норми, съответно да се извърши вземането на проба. Следва да се отбележи, че макар и отменена, Наредбата е приложима към настоящия казус доколкото съобразно ПРЗ към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 58 от 2015 г.), Наредба № 6 от 09.01.2000 г., издадена на основание чл. 135, т. 12 от ЗВ (отм.); следва да се прилага до привеждането на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 7 и 13 / Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане и Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване/ в съответствие с този закон, доколкото не противоречи на този закон

В случая е ангажирана отговорността на юридическо лице. Отговорността по чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна  отговорност и се реализира в случаите на допуснато нарушение при осъществяването на дейността на ЮЛ или едноличния търговец. Нарушението е извършено от „ВиК-Варна “ ООД в качеството му на оператор на КПС „Аспарухово“ и при осъществяване на дейност по  заустване на отпадъчни води. Тъй като същите превишават нормите на вредни и опасни вещества съгласно Таблица 1 от Приложение № 3 към чл.11,ал.3 от Наредба № 6 от 09.11.2020 г., е осъществен състав на нарушение на чл.69, ал.1 от ЗООС.

Неоснователни са възраженията на касатора за несъставомерност на деянието с оглед възникнала необходимост с осъществяването му да се предотвратят неблагоприятните последици от настъпила авария. Посоченото обстоятелство би могло да се разгледа в контекста на института на крайната необходимост, уреден в чл. 13 от НК и приложим за административно-наказателното производство съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 от НК не е обществено опасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Видно от анализа на разпоредбата, от обективна страна, деянието осъществено при условията на крайна необходимост се характеризира със съответната пропорционалност на вредите, каквато в случая не се установява. Не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се установи, че щетите за обществото биха били по-големи по размер в случай, че не бе предприето заустване на отпадъчните води във Варненското езеро в нарушение на емисионните норми, съотв. че не е съществувал друг законосъобразен начин, макар и свързан с по-големи затруднения за дружеството-жалбоподател, да се отстрани наличната авария, без изхвърляне на замърсените отпадъчни води в конкретния воден обект.

На дружеството е наложена текуща санкция в размер на 44 439 лв., считано от 06.02.2020 г.

Съгласно чл. чл. 3, ал. 1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения санкциите, налагани по реда на същата, са еднократни и текущи. Текущите санкции могат да бъдат с фиксиран размер или нарастващи. Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба еднократна санкция се налага: 1. при допуснато аварийно замърсяване; 2. при замърсяване на околната среда за определен период от време в работни часове; 3. по данни от извършени собствени непрекъснати измервания (СНИ) - при изпускане в атмосферния въздух на отпадъчни газове, съдържащи вредни вещества (замърсители) над нормите за допустими емисии или емисионните норми, определени в комплексните разрешителни. Съгласно ал. 3 от посочената разпоредба текуща санкция се налага във всички останали случаи извън случаите по ал. 2.

 Неоснователно е възражението относно определения вид санкция. Според чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата еднократна санкция се налага при допуснато аварийно замърсяване. Според легалната дефиниция на § 1, т. 51 от ЗООС "Авария" е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, възникване на пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за живота и здравето на населението. ". Правилно е приетото от Районен съд-Варна , че в случая не е налице аварийно замърсяване, тъй като не е налице признакът "внезапност". В случая повредата е установена още през м. септември 2019 г. , а вземането на пробите е на 06.02.2020 г. , т.е. почти половин година след установяване на аварията.

Правилно е прието от Районен съд-Варна , че не са налице основанията на приложението на чл.28 от ЗАНН. Деянието не се отличава с ниска степен на обществена опасност, за да се приеме, че случаят е малозначителен. 

По изложените съображения и на основание чл.227,ал.1 от АПК вместо решението на  районния съд следва да постанови друго, с което да се потвърди НП № И-3-396-1В/06.03.2020 год. на директор на РИОСВ Варна.

Предвид този изход на спора, основателно е своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Възнаграждението е дължимо  в минималния размер от 80 лева по чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 227, ал.1 от АПК, Административен съд-Варна ,І-ви касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА НП № И-3-396-1В/06.03.2020 год. на директор на РИОСВ Варна, с което на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД за нарушение на нормите регламентирани в Таблица 1 от Приложение № 3 към чл.11, ал.3  от Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и описни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, във връзка с чл.69,ал.1 и ал.8 от Закона за опазване на околната среда, чл. 1, ал. 1 и чл. 19, ал.1, ал. 6, ал. 7, ал. 9 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения (ДВ, бр.70/2011 г.). на осн. чл. 69, ал. 1, ал. 8, чл. 69а, ал. 1, т.4 от Закона за опазване на околната среда , чл. 1, ал. 1 и чл. 19, ал.1, ал. 6, ал. 7, ал. 9 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения , е наложена текуща санкция в размер на 44 439 лв. 

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД да плати в полза на РИОСВ-Варна сумата в размер на 80,00 /осемдесет / лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                      2.