Р Е Ш Е Н И Е
№
2308/13.12.2019
г. Варна, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет
и седми състав
На
единадесети декември година
две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова
като
разгледа докладваното от съдията, НАХД №
4884 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Н.У.,
ЕГН **********, против Наказателно Постановление № 19 – 0436 - 000183 / 18.07.2019 год. на
Началника на Второ РУ при ОД МВР - Варна, с което му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200.00 /двеста/ лева на основание
чл.178 „д” от ЗДП.
В жалбата въз. У. не оспорва описаната
в постановлението фактическа обстановка, а обяснява, че майка му била тежко
болна, същия ден била изписана от болница и за това той паркирал на едното инвалидно
място. Моли наложената му глоба да бъде отменена.
В съдебно заседание въз. У. редовно
призован, явява се лично и поддържа жалбата. По същество той отново моли за
отмяна на постановлението .
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява и не ангажира становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и
с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.07.2019 г. в гр.Варна, е била извършена
проверка, по преписка УРИ № 436000-10927/19 за възникнал на 28.06.2019 год. конфликт
между две лица за паркомясто пред магазин „Лидъл“ в гр.Варна, при която е установено, че МПС „Нисан Микра“ с рег.№ В 56-50 ВТ,
е паркиран от лицето Д.Н.У. на място, определено за превозни средства,
обслужващи хора с трайни увреждания, находящо се на ул."Мир" № 45,
пред магазин „Лидъл“. Превозното средство е собственост на Т.Н.У., ЕГН **********, на
място, обозначено и маркирано с хоризонтална маркировка за паркиране на хора с
трайни увреждания.
АНО е приел, че горното деяние осъществява
състава на нарушението на чл. 98, ал.2, т.4 от Закона за движението, в която
връзка е съставен АУАН № 510868/10.07.2019 г. Нарушението е първо такова за
нарушителя. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и процесното НП № 19
– 0436 - 000183/18.07.2019 год. на Началника на Второ РУ при ОД МВР - Варна.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните / разпит на свидетели – А.В., С.К., Т.У./ и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.
59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл.
42 и чл.
57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е
извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа
на която е определена санкцията. Спазени са всички
срокове по чл. 34
от ЗАНН за съставяне на АУАН и
издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Според разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП паркирането е
забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. Санкционната норма
на чл.
178д. от ЗДвП предвижда
административно - наказателна отговорност
за субект, които без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано
от хора с трайни увреждания. Виновното лице се наказва с глоба в размер 200 /двеста / лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че не е
осъществен състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. На първо
място, за да е налице същият е необходимо да е налично и "паркиране"
като форма на изпълнителното деяние. Легалните определения за
"престой" и "паркиране" се съдържат в чл. 93
от ЗДвП. Според чл.
93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съгласно чл.
93, ал.2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение.
От анализа на тези текстове, настоящият
състав прави извод, че разграничителният критерий между "престой" и
"паркиране" на МПС не е присъствието или липсата на водача, а времето
и целта, за които движението на превозното средство е преустановено. В конкретния
случай, по делото са налице категорични доказателства, че МПС-то не е било
спряно за ограничен период от време, необходим за закупуване на лекарства от
страна на водача му. Разпитаният свидетел – актосъставител преразказва
твърдения на свидетеля по акта - очевидец, който е констатирал МПС-то на място,
но не е събрал впечатления за обстоятелствата около спряното МПС (например
колко време го е наблюдавал, в автомобилът бил ли е водача или собственика).
Ето защо, извършената от жалбоподателя маневра следва да бъде възприета като
"престой", по смисъла на чл.
93, ал.1 от ЗДвП. Аргумент в тази връзка е и фактът, че от страна на У.
бяха ангажирани доказателствени средства, с които се установи, че в автомобила
е била неговата майка, която същия ден била изписана от МБАЛ „Света Марина“
гр.Варна, същата била с 80% ТЕЛК и трудно се придвижвала. При това положение, ВРС
приема, че е налице престой, а не паркиране на процесния автомобил, поради
което и нарушението се явява несъставомерно по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. /в този смисъл и
Решение № 308/25.02.2016 г. по КНАХ № 207/2016 г. на БАС/.
На следващо място, съобразно §64 (Нова - ДВ,
бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) от ЗДвП "човек с трайно
увреждане" е лице, определено в §1,
т.2 от допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания,
а именно: лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо
увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в
степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската
експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили
вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.
Видно от представената по делото ТЕЛК – 80 %
ст. на увр. Общо заболяване –ИБС. АП при усилие. МИ в
хроничен стадий, КАС – трисъдова болест. Състояние
след стентиране на ЛАД /м. 05.2018 г.. ХБІІІ ст.,
умерено –висока ст. СФ, ХС майката на жалбоподателя действително е лице, което
страда заболяването. Общоизвестен факт е колко тежко е това заболяване –
„масивен инфаркт“ и колко сериозно отражение дава то на здравето на болното
лице. При това положение и с оглед затрудненията в придвижването на такива
пациенти и необходимостта те да бъдат подпомагани във връзка с придвижването
им, няма как да не се приеме, че лицето не отговаря на изискванията на §1,
т.2 от допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Въвеждането като единствени критерии за определяне на дадено лице като
"човек с трайно увреждане" на освидетелстването от ТЕЛК и наличието
на издаден стикер за ползване на паркоместа, обозначени с пътен знак Д21, е
изключително формален и не отговаря на смисъла и духа на закона.
Законодателят чрез въвеждането на горните
разпоредби и Община Варна чрез определяне на инвалидни паркоместа, са имали за
цел да подпомогнат придвижването и като цяло да улеснят живота на хора,
страдащи от тежки заболявания. Именно такова лице е и майката на жалбоподателя.
Последният в хода на цялото административно производство, а и пред настоящата
инстанция, твърди, че е спрял на посоченото място единствено, св.Т.У. да закупи
хранителни продукти на болната им майка от намиращия се в близост магазин „Лидъл“ с оглед рязко влошаване на състоянието й. При това
положение, ВРС намира, че майката на
жалбоподателя е лице с трайно увреждане,
във връзка с подпомагането на което Общината е изградила процесните паркоместа,
а процесното МПС е превозно средство, обслужващо лице с трайни увреждания. При
това положение, няма как да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за
използване на парко място за хора с трайни увреждания
именно във връзка със снабдяване с лекарства за лечението на тежко болно лице.
Дори и да се приеме, че нарушението е
съставомерно от обективна страна, по отношение на същото са налице всички
предпоставки по чл.
28 ЗАНН. Случаят безспорно е маловажен, тъй като съставът на нарушението по
чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП е осъществен
единствено формално, а в следствие на същото не са настъпили никакви общественоопасни последици. Тъкмо напротив, жалбоподателят
е използвал паркомясто, предназначено за страдащи от
тежки заболявания лица, каквато безспорно е майка му. По тази причина
нарушението се явява и морално оправдано, като липсва каквато и да е обществена
опасност както на дееца, така и на извършеното деяние.
С оглед на всичко гореизложено обжалваното НП
се явява незаконосъобразно, а наложената с него санкция несъответна на тежестта
на конкретните нарушения, поради което същото следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление № 19-0436-000183/ 18.07.2019 г. на Началника на Второ
РУ при ОД МВР - Варна, с което на Д.Н.У., ЕГН **********,е наложено
административно наказание
"Глоба" в размер на 200.00 /двеста/ лева на основание чл.178 „д” от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: