№ 375
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900176 по описа за 2022 година
Обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.
422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Подадена е искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ №
260, чрез пълномощника адв. М. Р., с която моли да се признае за установено
по отношение на „Електростомана 2004“ АД, ЕИК *********, „Смартбол
2020“ ЕООД, ЕИК *********, „ЕЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, Х. Н.
С., ЕГН ********** и Н. С. С., ЕГН **********, че има вземания спрямо тях,
произтичащи от Договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 100-
2043/12.05.2017 г. и допълнителни споразумения към него, за сумите от:
6 151 403,55 лв. – главница, ведно със законна лихва от 15.09.2021 г., до
изплащане на вземането; 98 342,65 лв. – възнаградителна лихва от 22.01.2021
г. до 16.08.2021 г., 47 487,78 лв. – мораторна лихва от 23.02.2021 г. до
13.09.2021 г.; 17 046,01 лв. – такси по договора от 12.05.2021 г. до 13.09.2021
г. и 3 398 лв. – разноски по договора от 18.05.2021 г. до 13.09.2021 г., както и
моли да се признае за установено, че има вземания спрямо ответниците,
произтичащи от Договор за предоставяне на кредитна линия № 100-
2042/12.05.2017 г. и допълнителни споразумения към него, за сумите от:
2 782 332 лв. – главница, ведно със законна лихва от 07.07.2021 г. до
изплащане на вземането; 21 261,65 лв. – възнаградителна лихва от 21.01.2021
г. до 05.05.2021 г.; 35 219,74 лв. – мораторна лихва от 06.05.2021 г. до
06.07.2021 г.; 1 391,17 лв. – такси по договора от 15.06.2021 г. до 06.07.2021
г.; 1 391,17 лв. – разноски по договора от 18.05.2021 г. до 06.07.2021 г.
Ищецът твърди, че на 12.05.2017 г. е сключен Договор за предоставяне
на инвестиционен кредит № 100-2043/12.05.2017 г. между него и
1
„Електростомана 2004“ АД в качеството на кредитополучател и Х. Н. С. и Н.
С. С. в качеството на солидарни длъжници, по силата на който е разрешен
кредитен лимит общо в размер на 5 896 827,45 лв. от които: сумата от
1 760 247 лв. за финансиране на до 80 % от разходите без ДДС, за реновиране
на Сграда с идентификатор **** с промишлено предназначение, застроена
площ: 8 265 кв.м, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с
адрес: гр. ****, сумата от 4 136 580,45 лв. като кредитен лимит за
обезпечаване издаването на акредитив в полза на INTECO, технологии за
топене и отливане ГмбХ, с фирмен номер FN72888p, Австрия, с цел покупко-
продажба на активи, съгласно чл. 1.10, буква „б“, Залог 1 от Договор за
кредит 100-2043 – Линия за производство на метални топки. Ищецът твърди,
че съгласно сключения договор за краен срок за издължаване на сумите е
уговорен 12.05.2027 г., като е опреден ежемесечен падеж за лихви на 21-во
число, считано от датата на договора. Твърди, че е уговорена редовна лихва в
чл. 1.8 от договора, която се начислява ежедневно на годишна база 360/360
дни върху усвоената и непогасена част от кредита, с размер, определен като
сбор от база – тримесечен Софибор плюс договорна надбавка в размер на 2.6
процентни пункта, с уговорка, че размерът на редовната лихва следва да е не
по – малко от 2.7 % годишно. Твърди също, че е уговорена наказателна лихва
при просрочие и/или при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както
и наказателна лихва при неизпълнение на друго задължение по договора,
формирана от размера на редовната лихва плюс фиксирана наказателна
надбавка. Съдържат се и твърдения за наличие на уговорки за такси и
комисионни, дължими от кредитополучателя.
Впоследствие към договора за кредит ищецът твърди, че са сключени
допълнителни споразумения от 12.07.2018 г., от 27.07.2018 г., от 31.07.2018 г.,
от 29.01.2019 г., от 20.05.2019 г., от 31.10.2019 г., от 07.05.2020 г. и от
12.01.2021 г., с които страните са предоговорили част от условията по
договора. Със споразумение от 27.07.2018 г. страните са уговорили
увеличаване на размера на кредита с 900 000 лева, както и промяна в размера
на възнаградителната лихва, който се формира от сбор от База – ПРАЙМ
Бизнес клиенти, възлизащ на 1 % към онзи момент, плюс договорна надбавка
в размер на 1.51 процентни пункта, съответно и размерът на уговорената
неустойка. С допълнително споразумение от 07.05.2020 г. е променен
крайният срок на погасяване на кредита на 12.11.2025 г. с изготвен нов
погасителен план към него.
Съгласно договор за встъпване в дълг № 100-2043-1 от 05.03.2021 г.,
ищецът твърди, че „СМАРТБОЛ 2020“ ЕООД, ЕИК ********** и „ЕЛ
ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, са встъпили в дълга по договора на
основание чл. 101 ЗЗД и са се задължили да отговарят като солидарни
длъжници.
При така сключения договор и допълнителни споразумения към него
общо усвоената сума възлизала на 6 796 827,45 лв., от които са били погасени
общо 645 423,90 лв.
2
Поради неизпълнение на задълженията ищецът излага твърдения, че е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от
16.08.2021 г., за което ответниците – юридически лица са били уведомени с
писмени покани, чрез залепване на уведомление на 30.07.2021 г. от ЧСИ
Стефан Горчев, а ответниците – физически лица чрез залепване на
уведомление по чл. 47 от ГПК на 19.08.2021 г.
С оглед на горното ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжниците въз основа на извлечение от счетоводните си книги. По
подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 20215320101395/2021 г. на РС-
Карлово и са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист № 459 от
17.09.2021 г., въз основа на които е образувано изпълнително дело № 31/2022
г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825 при КЧСИ. Междувременно
било сключено Споразумение на 01.09.2022 г., въз основа на което били
извършени частични плащания по дълга от ответната страна. В срока по чл.
414 от ГПК длъжниците са подали писмени възражения, поради което ищецът
е инициирал защитата по настоящото производство с молба да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че същите имат задължение към
ищеца, произтичащо от договор за предоставяне на инвестицонен кредит №
100-2043/12.05.2017 г. и допълнителните споразумения към него, като са
взети предвид и частични погасявания, извършени въз основа на сключеното
споразумение след подаване на заялението по чл. 417 от ГПК.
Ищецът твърди също, че на 12.05.2017 г. между него от една страна и
„Електростомана 2004“ АД, ЕИК *********, в качеството на
кредитополучател и Х. Н. С. и Н. С. С. в качеството на солидарни длъжници, е
сключен Договор за предоставяне на кредитна линия № 100-2042/12.05.2017
г. с разрешен кредитен лимит 2 000 000 лв. с цел оборотни средства – за
покриване на текущи нужди от парични средства за финансиране на
оперативни разходи, при следните условия: краен срок на издължаване -
12.05.2019 г., с ежемесечен падеж на 21-во число, считано от датата на
договора, дължима редовна лихва на база – тримесечен Софибор плюс
договорна надбавка в размер на 2,6 процентни пункта, уговорена наказателна
лихва при просрочие и/или предсрочна изискуемост на кредита и наказателна
лихва при неизпълнение на друго задължение по договора, както и уговорки
за дължими такси и комисионни от кредитополучателя по договора.
Впоследствие към Договора били сключени допълнителни споразумения
от 24.07.2018 г., 27.07.2018 г., от 31.07.2018 г., от 11.02.2019 г., от 20.05.2019
г., от 18.06.2019 г., от 28.05.2020 г. и от 08.06.2020 г., с които страните са
договорили промяна на някои условия по кредита, като с допълнително
споразумение от 27.07.2018 г. е увеличен размерът на кредита с 782 332 лв., а
със споразумение от 28.05.2020 г. е променен крайният срок за издължаване
на 01.05.2021 г., както и са уговорени промени в размера на
възнаградителната лихва, съответно и в уговорената неустойка.
3
Междувременно на 05.03.2021 г. „Смартбол 2020“ ЕООД, ЕИК
********* и „Ел Естейт“ ЕООД, ЕИК *********, били встъпили в дълга на
осн. чл. 101 ЗЗД въз основа на договор за встъпване в дълг № 100-2042-
1/05.03.2021 г.
При така сключения договор и допълнителни споразумения към него
ищецът твърди, че общо усвоената сума възлиза на 5 012 332 лв., от които са
погасени общо 2 230 000 лв.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците въз
основа на извлечение от счетоводните си книги на 08.07.2021 г. По
подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 202153201077/2021 г. на РС-
Карлово и са издадени Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист № 361 от 16.07.2021 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 31/2022 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825
при КЧСИ, като в срока по чл. 414 от ГПК длъжниците са подали писмени
възражения, поради което ищецът е инициирал защитата по настоящото
производство с молба да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че същите имат задължение към ищеца, произтичащо от договор
за предоставяне на кредитна линия № 100-2042/12.05.2017 г. и
допълнителните споразумения към него.
Претендират се сторените в заповедните производства разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците депозират
отговори на исковата молба, с които оспорват така заявените претенции като
недължими по основание и размер. Навеждат доводи, че така посочените
вземания се различават по вид и размер с тези, заявени в заповедното
производство.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове и
всички твърдения и доказателствени искания, направени с исковата молба.
Взема становище по възраженията на ответниците относно различията в
размера на сумите, като сочи, че това се дължи на сключено след издаване на
заповедта по ч.гр.д.№ 20215320101395/2021 г. споразумение от 01.09.2022 г.,
по което са извършвани плащания за част от мораторната лихва от 23.02.2021
г. до 13.09.2021 г. в размер на 11 106,70 лв., като дължимият остатък става
47 487,78 лв. и то само по отношение на Договор за предоставяне на
инвестиционен кредит № 100-2043/12.05.2017 г. Излага и съображения за
неоснователност на възраженията за недължимост на сумите, тъй като
ответниците не оспорват съществуването и действителността на сключените
договори, нито оспорват усвояването на сумите.
Постъпили са и допълнителни отговори от ответниците, с които се
поддържат становищата, изложени в отговорите на исковата молба.
Уточняват, че възраженията за недължимост по основание и размер не
означават, че признават усвояването на сумите, като същевременно не се
4
оспорва съществуването на процесните договори и допълнителните
споразумения към тях.
По отношение на допълнителните отговори ищецът депозира
допълнително становище, с което излага доводи за липса на надлежно
оспорване от страна на ответниците на усвояването на сумите и че тази
възможност е преклудирана. Посочва, че с исковата молба са представени
банкови бордера за усвояването. Поддържа изложеното в исковата молба и
допълнителната искова молба.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
По допустимостта:
Видно от приложените ч.гр.д. в полза на ищеца са издадени заповеди за
изпълнение по чл. 417 ГПК за всички искови суми срещу ответниците. В
срока по чл.414 ГПК длъжниците са възразили срещу издадените заповеди. В
предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена
настоящата искова молба. Налице е идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото. Поради това предявеният по реда на
чл. 422 ГПК установителен иск е допустим.
По същество:
Съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се
разпределя по следния начин: Всяка от тях следва да установи фактите, на
които основава своите твърдения или възражения съобразно правилото на чл.
154 от ГПК. В тежест на ищеца е да установи съществуването на
претендираните спрямо ответниците материални права на наведеното
основание: че е страна – кредитодател по валидно сключен договор за кредит
с ответната страна, както и конкретните размери на дълга – главен и
акцесорни. В тежест на ответната страна е да установи направените
правоизключващи възражения за положителни факти.
Изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е
отделено обстоятелството относно наличието на валидно възникнали между
страните облигационни правоотношения по представените от ищеца договори
за кредит и допълнителни споразумения към тях.
Няма спор и относно правопораждащия ефект на възникналите
облигационни връзки със заявеното от ищеца съдържание /права, задължения,
падеж/, в т.ч. качеството на солидарни длъжници на последните двама
ответници – физически лица, изрично възникнало по силата на процесните
договори за кредит; договорите за встъпване в дълг, от които е породена
солидарната отговорност на втория и третия ответник; усвояването на сумите
от страна на кредитополучателя; преуреждането на някои от договорните
клаузи с нарочни споразумения, частичните плащания също по нарочно
споразумение и т.н. Всички тези обстоятелства безспорно се установяват от
представените от ищеца договори и споразумения, двустранно подписани,
като никой от ответниците не е оспорил подписа си под тях. Следователно,
5
касае се за автентични документи с категорично установена формална
доказателствена сила – че подписите са на лицата, които се сочат за техни
автори. Последното на свой ред означава, че макар и частни диспозитивни
документи, договорите за кредит и споразуменията към тях имат материална
доказателствена сила спрямо ответниците за признатите с тях неизгодни
факти. Т.е. противопоставими са им и надлежно удостоверяват възникнали
между страните по делото правоотношения по договори за банков кредит по
смисъла на чл. 430 ТЗ със съдържанието, посочено в исковата молба и
удостоверено в писмените съглашения, както и по договорите за встъпване в
дълг, породили солидарната отговорност на втория и третия ответник.
Частичното плащане по споразумението от 01.09.2022 г. също представлява
извънсъдебно признание на дълга, надлежно възникнал по действителна
правна връзка. Следва да се посочи също, че всички ответници /освен първия
в качеството му на кредитополучател/ са наречени в съответно договорите за
кредит и договорите за встъпване в дълг „съдлъжници“. Т.е. те имат
качеството на лице, встъпило в дълга на кредитополучателя и задължило се
да отговаря за него като солидарен длъжник по смисъла на чл.101 ЗЗД. Не се
касае до поръчители по договора за кредит, тъй като трето лице, което
встъпва в определено задължение по съглашение с кредитора и/или с
длъжника, получава качеството на главен длъжник и няма акцесорни функции
като тези на поръчителя. Затова и срокът по чл.147 ЗЗД по отношение на тях е
неприложим и не подлежи на служебно обследване.
Отделно от горното от заключението на СсчЕ, което съдът възприема
като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните, се
установява, че кредитът е усвоен и по двата договора, т.е. банката е
изпълнила насрещното си задължение, за да възникне това на ответната
страна. Има и частични плащания, подробно разгледани от експерта, което
каза се вече, само по себе си е извънсъдебно признание на неизгодния за
ответната страна факт, че облигационната връзка е породила целеното си
правно действие.
Неоснователни са възраженията, че процесните вземания недопустимо
се различават по вид и размер от тези в заповедното производство. Няма
процесуална пречка исковите суми да са по – малки по размер или период на
начисляване от присъдените от заповедния съд, доколкото ищецът като
господар на процеса формира воля относно обема на претенцията, който иска
да установи, стига да не е по – голям или за по – дълъг период от заявения в
заповедното производство, в който случай не би имало идентичност между
двете производства. Действително редуцирани са сумите, присъдени по
ч.гр.д.№ 20215320101395/2021 г, което е резултат от безспорно сключеното
между страните след издаване на заповедта споразумение с частични
плащания по него, отчетени от ищеца при формиране на исковата претенция
– обстоятелство, което е в интерес на длъжниците и охранява правата им, а не
обратно.
Ответниците предвид съдържанието и на двете процесни кредитни
6
правоотношения, макар двама от съдлъжниците да са ФЛ, не са потребители
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като закрила по този закон се
прилага само спрямо физически лица, които придобиват стоки или ползват
услуги, непредназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, т.е. за лични нужди. Само те се ползват от закрилата, предоставена
от ЗЗП, съответно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските
договори, когато са предмет на съдебен спор, за тях само съдът е длъжен да
следи служебно. В случая договорите са сключени съответно за финансиране
на СМР на сгради с промишлено предназначение, за кредитен лимит за
обезпечаване издаването на акредитив, както и с цел оборотни средства – за
покриване на текущи нужди от парични средства за финансиране на
оперативни разходи. Дори под условие да се приеме друго, неравноправност
на клаузите в случая не се установява най – малкото защото разпоредбите
относно дължимите годишни лихви и такси са индивидуално уговорени, а
съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, т.е индивидуално
уговорените клаузи не са нищожни, макар и да попадат в хипотезите по
чл.143 ЗЗП. В ал.2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи
чрез метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия. В конкретния случай видно от съдържанието
на договорите и споразуменията към тях страните индивидуално са
определили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите за съответните
лихвени периоди. Следователно тези клаузи са индивидуално уговорени, а не
предварително изготвени като част от универсални общи условия, на които
потребителят да не може да влияе, поради което не биха могли да се приемат
за неравноправни.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на
банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона
за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които
дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи
и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е
изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва
от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението
7
на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта.
В аспекта на горното от приложените по делото покани до
кредитополучателя и останалите съдлъжници се установява, че кредиторът е
упражнил правото си да обяви кредита по първия процесен договор с краен
падеж 12.11.2025г за предсрочно изискуем – уведомил е писмено длъжника
за това си намерение и за наличието на предвидените в договора
предпоставки, които го обосновават, като е посочил и размера на дълга с
всички негови компоненти. В частта относно удостоверените от ЧСИ
обстоятелства, обосновали приложение на процедурата по чл. 47 ГПК за
залепване на уведомление, поканата е официален свидетелстващ документ с
обвързваща съда и страните материална доказателствена сила – че
удостоверените от компетентното длъжностното лице факти са верни. Тези
обстоятелства не са и оспорени от ответниците чрез своевременно наведени
възражения. Така, въз основа на тях се установява, че поканите са надлежно
връчени при условията на чл. 47 от ГПК при правилно и законосъобразно
приложение на предвидения в цитираната разпоредба фактически състав.
Следователно, субективното право на кредитора по първия договор е
упражнено надлежно преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист – за ответните ЮЛ, считано от 16.08.2021г, а
за ответните ФЛ, считано от 03.09.2021г. Т.е. от тази дата са изискуеми
всички вноски с ненастъпил до този момент падеж, като договорни
/възнаградителни/ лихви след този момент не се дължат, само наказателни за
забава. В случая присъдената със заповедта главница се дължи изцяло, тъй
като предсрочната изискуемост е надлежно обявена преди подаване на
заявлението. Същото важи и за договорната /възнаградителна/ лихва, която
спира да се дължи след настъпване на предсрочната изискуемост, а в случая
се претендира такава преди този момент и на общо основание се дължи.
Дължи се и обезщетение за забава /лихви за просрочие/, тъй като забавата е
безспорно установен по делото факт, а клаузите за лихви съобразно казаното
по – горе не са неравноправни. Дължат се и изрично договорените такси и
разноски по договора като последица от изрично формираната воля на
страните в този смисъл.
От заключението на ССчЕ се установява, че дължимият остатък от
главница, лихви и другите акцесорни вземания по договора са в сочения от
ищеца размер, изцяло съобразен с частичните плащания по този договор след
издаване на заповедта въз основа на сключеното споразумение.
Колкото до втория процесен договор, той е с предвиден краен срок за
издължаване – 12.05.2019г, който е настъпил преди подаване на заявлението
и всички задължения по него са станали изискуеми не предсрочно, а поради
настъпването на обективен факт - крайна падежна дата. Всички вземания по
него също изцяло се потвърждават от изводите на експерта.
Ответниците не са въвели в преклузивните срокове за това
8
правопогасителни възражения, поради което всички искови суми се дължат в
претендирания им обем. Наведе се от първия ответник – кредитополучател,
но несвоевременно, правопогасително възражение в хода на процеса, което
по изложени от съда съображения, не бе включено в предмета на делото и не
подлежи на обсъждане. Само за пълнота ще се посочи, че действително
банката не отрича получаването на сумите от Европейския инвестиционен
фонд /ЕИФ/ по предхождащия процесните договори гаранционен договор от
22.12.2016г, но въпреки това споделя се становището на ищеца за липса на
правопогасителен ефект по отношение на процесните задължения, доколкото
този договор, по който е приложимо английското законодателство /чл. 32.1/,
не обективира персонално или реално обезпечение в полза на задължените
лица, от което банката да може да се удовлетвори при евентуална тяхна
неизправност, а има съвсем друга правна характеристика, която обаче така
или иначе настоящият съд поради настъпилата преклузия е недопустимо да
обсъжда при формиране на решаващите си изводи.
Ето защо установителната претенция е изцяло основателна и ще се
уважи.
При този изход на делото и претенцията за това ищецът има право на
разноски. В двете заповедни производства банката е направила разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както следва: по ч.гр.д. №
20215320101395/2021 г. – 126 575.69 лв за ДТ и 51 808.70 лв за платен
адвокатски хонорар; по ч. гр.д. № 202153201077/2021 г. – 56 831.91 лв за ДТ и
30 885.58 лв за платен адвокатски хонорар или общо 266 101.88 лв.
За исковото производство ищецът е направил разноски за ДТ и
адвокатско възнаграждение в сходен размер, както и депозит за вещо лице в
размер на 500 лв или общо 270 443.89 лв съобразно списък на разноските на л.
434 и доказателствата за действително направен разход в този размер. Така
общият размер на разноските на ищеца за заповедното и за исковото
производство е 536.545.77 лв, която сума му се дължи изцяло. Неоснователно
е възражението на първия ответник за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение съобразно действителна фактическа и правна сложност на
делото /множество обективно и субективно съединени претенции по чл. 422
ГПК по две отделни заповедни производства, респ. две напълно различни
основания с различно съдържание, едното от които предсрочно изискуемо, а
другото окончателно падежирало и т.н./, както и съобразно минималния
нормативен праг при обща цена на исковете: 6 317 677.99 лв – по първия
договор и 2 841 595.73 – по втория или общо за всички претенции и по двете
заповедни производства - 9 159 273.72 лв., който надхвърля платения
хонорар.
По изложените съображения, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Електростомана 2004“ АД, ЕИК *********, „Смартбол 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, „ЕЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, Х. Н. С., ЕГН **********
и Н. С. С., ЕГН **********, дължат солидарно на Юробанк България АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, следните суми, произтичащи от Договор за
предоставяне на инвестиционен кредит № 100-2043/12.05.2017 г. и
допълнителни споразумения към него от 12.07.2018 г., от 27.07.2018 г., от
31.07.2018 г., от 29.01.2019 г., от 20.05.2019 г., от 31.10.2019 г., от 07.05.2020
г. и от 12.01.2021 г и договор за встъпване в дълг № 100-2043-1 от 05.03.2021
г: 6 151 403,55 лв. – главница, ведно със законна лихва от 15.09.2021 г., до
изплащане на вземането; 98 342,65 лв. – възнаградителна лихва от 22.01.2021
г. до 16.08.2021 г., 47 487,78 лв. – мораторна лихва от 23.02.2021 г. до
13.09.2021 г.; 17 046,01 лв. – такси по договора от 12.05.2021 г. до 13.09.2021
г. и 3 398 лв. – разноски по договора от 18.05.2021 г. до 13.09.2021 г., и за
които суми е образувано ч.гр.д. № 20215320101395/2021 г. на РС- Карлово и
са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист № 459 от 17.09.2021
г., както и следните суми, произтичащи от Договор за предоставяне на
кредитна линия № 100-2042/12.05.2017 г. и допълнителни споразумения от
24.07.2018 г., 27.07.2018 г., от 31.07.2018 г., от 11.02.2019 г., от 20.05.2019 г.,
от 18.06.2019 г., от 28.05.2020 г. и от 08.06.2020 г към него и договор за
встъпване в дълг № 100-2042-1/05.03.2021 г.: 2 782 332 лв. – главница, ведно
със законна лихва от 07.07.2021 г. до изплащане на вземането; 21 261,65 лв. –
възнаградителна лихва от 21.01.2021 г. до 05.05.2021 г.; 35 219,74 лв. –
мораторна лихва от 06.05.2021 г. до 06.07.2021 г.; 1 391,17 лв. – такси по
договора от 15.06.2021 г. до 06.07.2021 г.; 1 391,17 лв. – разноски по договора
от 18.05.2021 г. до 06.07.2021 г., за които суми е образувано ч.гр.д. №
202153201077/2021 г. на РС- Карлово и са издадени Заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 361 от 16.07.2021 г.
ОСЪЖДА „Електростомана 2004“ АД, ЕИК *********, „Смартбол
2020“ ЕООД, ЕИК *********, „ЕЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, Х. Н.
С., ЕГН ********** и Н. С. С., ЕГН ********** да заплатят на Юробанк
България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от общо 536.545.77 лв –
разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10
11