Решение по адм. дело №601/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.215 във вр. чл.210, ал.1 от ЗУТ. .

„М.“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]оспорва решение по протокол от 12.11.2024 г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, с което е определен размера на еднократно обезщетение при учредяване на право на преминаване през чужд поземлен [имот номер], собственост на „М.“ ООД в размер на 9 625.13 лв., платимо от Р. Д. Ш. от [населено място] и в размер на 17 927.07 лв., платимо от „К.“ ЕООД, [населено място]. Развиват се съображения за нищожност и незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Претендират се разноски.

Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.

Заинтересованата страна Р. Ш., чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират с разноски.

Заинтересованата страна „К.“ ЕООД, чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по издаването на оспорения акт е започнало по заявление вх.№30-00-177/21.10.2024г. от „К.“ ЕООД и заявление рег.№94-Р-321/16.10.2024г. на Р. Ш. за издаване на заповед от кмета на общината за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ. От представените доказателства се установява, че Р. Ш. е собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КК на О. Б., а дружеството – е собственик на сграда с [идентификатор], самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] и самостоятелен обект в сграда с [идентификатор].

Собственик на засегнатия имот с [идентификатор] е „М.“ ООД, [ЕИК].

Със заповед №З-684/05.11.2024г. на кмета на О. Б. е назначена комисия по чл.210 от ЗУТ за определянето на размера на обезщетения при учредяване право на преминаване през чужд имот.

Изготвена и представена е експертна оценка за определяне на пазарна стойност на правото на преминаване през чужд поземлен имот за осигуряване на достъп до недвижимите имоти, собственост на Р. Ш. и „К.“ ЕООД. Размерът на оценката е определен на 27 552.20 лв., като пазарната стойност за правото на преминаване за обект *** е 5 011 лв., за обекти *****, *****, *****, ***** и ***** е 13 312.95 лв. и пазарна стойност на площта за общо ползване – 9 228.25 лв.

Комисията по чл.210 от ЗУТ е постановила решение по Протокол от 12.11.2024г., с което е определила размера на еднократно обезщетение за правото на преминаване през чужд поземлен имот – имот с [идентификатор], собственост на „М.“ ЕООД за осигуряване на достъп до обект в сграда, собственост на Р. Ш. в размер на 9 625.13 лв. и до обекти в сгради, собственост на „К.“ ЕООД в размер на 17 927.07 лв.

Изготвено и прието, но оспорено от заинтересованите страни е заключение вх.№2027/02.06.2025г. на в.л. К. Д. Общата стойност на сервитута е определена на 41 743 лв., от които за площ за общо ползване 13 981 лв., за СОС собственост на Р. Ш. – 7 592 лв., а за „К.“ ЕООД – 20 170 лв.

Назначена, изготвена и приета е тройна експертиза вх.№3734/29.10.2025г. на в.л. Д. Д., Г. Г. и Е. Л., която при прилагане на метода на пазарния аналог е посочила пазарна стойност на правото на преминаване към момента на изготвяне на експертизата в размер на 40 768 лв. /застъпена площ 13 655 лв., за Р. Ш. 7 415 лв. и за „К.“ ЕООД 19 699 лв./. В съдебно заседание експертите посочват стойност към датата на издаване на оспорения административен акт, при 30% повишение на цените, в размер на 28 537.60 лв., като за „К.“ ЕООД е 13 789.30 лв., а за Р.Ш. - 5 190.50 лв., застъпена площ - 9 558.50 лв.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:

По своята правна същност оспореното решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ е индивидуален административен акт, издадено от компетентен орган, назначен със заповед №З-684/05.11.2024г. на кмета на О. Б., при спазване на изискването за форма и на административно производствените правила.

Решаващата дейност на съда в настоящото производство се ограничава до проверка на съответствието на оценката на правото на преминаване с критериите за осъществяването й. Съгласно разпоредбата на чл.192, ал.1 и 2 от ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. А когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Цената на правото на преминаване по ал.2 и 3 се определя по реда на чл.210 от ЗУТ и се заплаща преди издаване на заповедите по ал.2 и 3 /чл.192, ал.6 от ЗУТ/. Анализът на нормите показва, че в случая се определя оценка на сервитут, който е безсрочен, обезщетението за него се плаща еднократно и предхожда издаването на заповедта за учредяването му по чл.192, ал.2 от закона. И доколкото правомощието на Комисията по чл.210 от ЗУТ се изчерпва с установяването на размера на обезщетението за сервитутното право, то въпросите свързани с предпоставките за учредяването му подлежат на изследване при обжалването на заповедта по чл.192, ал.2 от ЗУТ, а не в настоящото производство. В този смисъл съдът не излага мотиви във връзка с релевираните в посочения аспект възражения в жалбата.

При съпоставката и анализа на експертната оценка, възприета от органа и на заключение вх.№3734/29.10.2025г. на в.л. Д. Д., Г. Г. и Е. Л., изготвено по делото, съдът кредитира последното. Същото е извършено по метода на пазарния аналог - съобразно имоти с подобни по характеристики и местоположение на оценявания, които са обявени за продан във време близко до момента на оценката, отговаря на изискването за целите на оценката да са използвани реални аналози, в т.ч. за други сервитутни права. Обстоятелството, че обезщетението представлява възмездяване на учредено право на преминаване през част от имота на жалбоподателя в размер на 2 419.71 кв.м., обосновава правилност на приложената методика. Използваните от вещите лица подход и метод на оценяване съответстват изцяло на Българските стандарти за оценяване, приети и утвърдени от Камарата на независимите оценители. В тях е предвидено, че пазарната стойност отразява данни и обстоятелства, свързани с възможната пазарна реализация на оценявания обект/актив. Пазарната стойност не отчита характеристики и/или предимства на даден обект/ актив, които имат стойност за конкретен собственик или конкретен купувач, а отразява характеристики и/или предимства, отнасящи се до физически, технически, технологични, географски, икономически, юридически и други съществени обстоятелства за оценявания обект/ актив. При определяне на пазарна стойност водещи следва да бъдат единствено условията на свободен пазар. Сравнителният подход извежда стойност, като сравнява обекта/актива - предмет на оценката, със сходни обекти/активи, за които е налична надеждна ценова информация. В случая експертите са извършили сравнителен анализ на индивидуалните характеристики между сравними обекти и оценяваният обект. Същевременно е направена корекции с положителен и отрицателен знак в продажните цени и е изведена средна аритметична цена. Сервитутното право на преминаване е определено по посочена в заключението формула с ясни показатели. Съдът възприема дадената оценка от 28 537.60 лв. като оценка, определена в съответствие с чл. 210, ал.1 от ЗУТ. Тя представлява според съдебната инстанция в най-голяма степен действителната пазарна оценка на правото на преминаване, тъй като е дадена към 12.11.2024г. – датата на издаване на оспореното решение, при среден процент увеличение на цените от 30%, при пазарните данни за промишлени имоти към посочения момент и при вземане предвид обстоятелството, че се определя оценка на сервитут, който е безсрочен.

Изложените правни изводи обосновават материална незаконосъобразност на обжалваното решение по чл.210 от ЗУТ в частта на определения размер на обезщетението, поради което съдът ще го измени, определяйки такова от 28 537.60 лв., като платимото такова от Р. Ш. е в размер на 9 969.75 лв. , от „К.“ ЕООД – 18 568.55 лв.

С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 825 лв. /50 лв. заплатена държавна такса и 775 лв. възнаграждение за вещо лице/, платими от О. Б. Съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства за реалното заплащане на същото по банков път /така както е уговорено в договора за правна защита и съдействие/.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ решение по протокол от 12.11.2024 г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, с което е определен размера на еднократно обезщетение при учредяване на право на преминаване през чужд поземлен [имот номер], собственост на „М.“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението, както следва: в размер на 9 969.75 лв., платимо от Р. Д. Ш. от [населено място] и в размер на 18 568.55 лв., платимо от „К.“ ЕООД, [ЕИК].

ОСЪЖДА О. Б., с адрес [населено място] , ул.“**“ №* да заплати на „М.“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]съдебни разноски в размер на 825 лв. /осемстотин двадесет и пет/.

Решението не подлежи на обжалване.