№ 1389
гр. ***, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430100878 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от ***** АД ***, чрез
***, Тел ***, против В.П. ***, ЕГН ********** от ***, с цена на иска 1
034.27 лева, с посочено правно основание чл. 415 от ГПК. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор
на исковата молба и не е взел становище по предявените искове. Редовно
призован, не се е явил в съдебно заседание, като не е направил искане делото
да се гледа в негово отсъствие.
Пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване
неприсъствено решение против ответника.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
1
против ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение. Исковата претенция следва да бъде уважена .
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищцовото дружество следва да се
присъдят разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл.422 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на *** АД, ***, съдебен адрес
г*** *** чрез ***, от В. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
общ. ***, произтичащо от Договор № *** LD - R - 008530 / 03. 08. 2017 г. за
потребителски кредит, което към 21.12.2018 г. е в размер на 1 034.27 лева /
хиляда тридесет и четири лева и двадесет и седем стотинки / и представлява:
- просрочена главница – 799 лева;
- просрочени договорна лихва - 67.38 лева, за периода от 03.09.2017г.
до 03.08.2018г.
- наказателна лихва - 167.89 лева, за периода от 03.09.2017 г. до
20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
21.12.2018 г. до пълното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.П. ***, ЕГН
**********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***** АД, ***, съдебен адрес гр. ***л. *** № 5, чрез
юрк. *** Банкова, сумата общо в размер на 200 лв, представляваща
направените в исковото и заповедното производство разноски за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение.
2
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3