О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260060
11.01.2021 г. ***
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 3413 по описа на съда за 2020
година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано
е по частна жалба на Т.П.Г. от *** против определение
от 30.10.2020 г. и разпореждане от 27.11.2020 г., постановени по гр.д.№
2690/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.
С
обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата
на Т.П.Г. за освобождаването й от заплащането на разноски за депозит за особен
представител на ответника, а с обжалваното разпореждане е върнал исковата молба
и е прекратил производството по делото.
Твърди
се, че обжалваното определение е неправилно, т.к. представените от ищцата доказателства
установяват невъзможността й да заплати определения от съда депозит за разноски
за особен представител на ответника в размер на 500,00 лв., поради което
неправилно се явява и последвалото връщане на исковата молба и прекратяване на
производството.
Претендира се отмяна на обжалваните съдебни актове и постановяването на
съдебен акт, с който Т.П.Г. бъде освободена от заплащането на разноските в производството,
а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдо-производствените действия.
В
производството няма насрещна страна.
След преценка на становището на частния
жалбоподател и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Гр.д.№
2690/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд /СтРС/ е било образувано по
искова молба на Т.П.Г. срещу П.Г.Г., с която е бил предявен иск по чл.127, ал.2
от СК за решаване на спор между родители относно упражняването на родителските
права по отношение на малолетните Е.П.Г., родена на *** г., и Н.П.Г., родена на
*** г.
Исковата
молба е била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а с
определение от 21.09.2020 г. исковата молба е била оставена без движение, с
указания до ищцата да внесе по сметката на СтРС депозит за разноски за особен
представител на ответника в размер на 500,00 лв.
Определението е било съобщено на ищцата на 23.09.2020 г., а на
28.09.2020 г. тя е подала молба за освобождаване от разноски, поради липса на
средства за внасянето им.
С
определение от 06.10.2020 г. съдът е указал
на ищцата да представи допълнително доказателства за доходи, имущество и др.
С
молба от 19.10.2020 г. Т.П.Г. е представила удостоверение от работодателя си за
реализираните от нея доходи за последните 12 месеца, от което се установява, че
средното й брутно трудово възнаграждение е 752,38 лв.
От
представената с исковата й молба декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние се установява, че Т.П.Г. е семейна, а семейството й се състои
от нея, съпругът й Х.И.Г.и малолетните Е.П.Г. и Н.П.Г.. Освен получаваните от
нея доходи от 700,00 лв. месечно, съпругът й също реализира доходи от
1 200,00 лв. месечно; деклараторката притежава апартамент в ***с площ от
39 кв.м. и съпругът й притежава апартамент в ***, с площ от 78 кв.м.
С
определение № 2600744/30.10.2020 г. съдът е оставил без уважение молбата на Т.П.Г.
за освобождаването й от внасяне на депозит за възнаграждение за особен
представител на ответника, т.к. е приел, че не са налице предпоставките на
чл.83, ал.2 от ГПК; оставил е исковата молба без движение и е указал на ищцата
в тридневен срок от съобщаването да заплати по сметката на съда определения
депозит от 500,00 лв., като я е предупредил за последиците при неизпълнение.
Определението е било съобщено на ищцата единствено в частта му, касаеща
оставянето на исковата молба без движение и свързаните с това указания, на
08.11.2020 г.
С разпореждане от 27.11.2020 г. съдът е върнал
исковата молба като нередовна и е
прекратил производството по делото.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря
на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той
препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в
предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащи на инстанционен контрол
съдебни актове.
Въззивният съд приема, че жалбата
срещу определение № 2600744/30.10.2020 г.
е подадена в срок, т.к. препис от този акт не е бил връчен на страната в
съответствие с чл.7, ал.2 от ГПК, като на Т.П.Г. не е било съобщено и
произнасянето на съда по молбата й за освобождаване от разноски за депозит за
особен представител на ответника.
Жалбата срещу този съдебен акт е
допустима, т.к. по съществото си той съставлява преграждащ по-нататъшното
развитие на делото акт.
Разгледана по същество
частната жалба се преценява за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство;
имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние;
трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
Преценката винаги е конкретна, а в
настоящият случай следва да се има предвид, че семейството на ищцата включва
съпруг и две малолетни деца – съответно на 13 г. и 6 г.; че реализираните от Т.П.Г.
и съпругът й месечни доходи са в размер от около 1 950 лв., както и, че
всеки от съпрузите притежава жилище в ***.
Според настоящия въззивен
състав анализа на относимите обстоятелства обуславя извод, че Т.П.Г. разполага с възможност за заплащане на депозит
за разноските за особен представител на ответника, определени от
първоинстанционния съд в съответствие с НМРАВ в размер на 500,00 лв.
Това е така, т.к. семейството й
реализира месечно доходи в размер на 1 950 лв., и разполага с недвижим
имот, извън семейното жилище, от който също може да се реализират доходи.
Неоснователно е възражението, че нито
ищцата, нито съпругът й фактически реализират доходи от притежаваното от всеки
от тях жилище, т.к. за преценката по чл.83, ал.2 от ГПК е меродавно наличието
на недвижим имот и дали същия служи за задоволяване на жилищната нужда на молителя
и семейството му.
В случая жилищната нужда на семейството
на Т.П.Г. може да бъде задоволена посредством притежавания от единия от
съпрузите апартамент в ***, а именно този на съпруга, който е с по-голяма площ.
Собственият на ищцата апартамент обаче
може да послужи за реализиране на доходи чрез отдаването му под наем,
отчуждаването му срещу заплащане и др., а възможността за това следва да бъде
отчетена по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, въпреки че страната реално не реализира
такива доходи.
Противното разбиране би означавало да
се изврати смисъла на института на освобождаването от държавни такси и
разноски, който е предвиден да гарантира достъпа до правосъдие на лица,
намиращи се в състояние на бедност.
Не на последно място следва
да се има предвид и обстоятелството, че за завеждане на делото ищцата е наела
адвокат, комуто е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв.,
съобразно представения от нея с исковата й молба договор за правна защита и
съдействие от 10.07.2020 г.
По този начин самата тя
опровергава твърденията си за невъзможност да заплати депозит за разноски за
особения представител на ответника поради липса на средства, т.к. при
аналогично имуществено състояние, определящо възможностите й за плащане, тя не
е кандидатствала за безплатна правна помощ, както би постъпил всеки, който
наистина няма средства да заплати на адвокат.
С оглед на изложените
съображения въззивният съд приема, че обжалваното първоинстанционно
определение, с което СтРС е оставил без уважение искането на Т.П.Г.
за освобождаването й от внасянето на депозит за разноски за особен представител на
ответника, е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Поради това правилно се
явява и обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба и прекратявяне на
производството по делото.
Съгласно чл.47, ал.6 от ГПК, когато исковата молба е била връчена на ответника по реда на ал.5, то нему
се назначава особен представител на разноски на ищеца, а чл.76 от ГПК предвижда
разноските да се внасят предварително.
Задължението на ищеца по чл.
47, ал. 6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител
на ответника е предпоставка за развитието на процеса.
Невнасянето на разноски от ищеца, който
е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изрични
указания на съда за това, е основание за връщане на исковата молба поради
отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по
делото. /в този смисъл определение № 211 от 1.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
11/2013 г., IV г. о., ГК/
В конкретния случай ищцата не е
изпълнила указанията за внасяне на депозит за разноски на ответника, призован
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, въпреки изрично предоставената й възможност,
поради което исковата молба подлежи на връщане.
Ето защо обжалваното разпореждане за
връщане на исковата молба и прекратяване на производството се преценява за
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на
основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260744/30.10.2020 г., постановено по
гр.д.№ 2690/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е оставена
без уважение молбата на ищцата Т.П.Г. от ***за освобождаването й от заплащането
на депозит за разноски за особен представител на ответника.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 27.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 2690/2020 г. по описа на
Старозагорски районен съд, с което исковата молба е върната като нередовна и е
прекратено производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването му на Т.П.Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.