Р
Е Ш Е Н И Е
№ / 06.2020г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 2-ри състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми май през 2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА Насуф
ИСМАЛ -мл.с.
при секретаря Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно гр. дело №404 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано
по въззивни жалби срещу решение №5440 от 05.12.2019г., постановено по гр. дело
№4548 по описа за 2019г на ВРС, с което съдът е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на Република България да заплати на Т.З.И., ЕГН**********, сумата в размер 2000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на незаконното обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК, във връзка с
воденото ДП №522/2017г. по описа на Трето РУ - гр. Варна, приключило с оправдателна
Присъда № 283/06.11.2018 г. по НОХД № 1546/18 г. по описа на ВРС, влязла в сила
на 22.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018г. до пълното
изплащане на сумата, като е отхвърлил искът за разликата над 2000.00лв. до
8000лв., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018г. до пълното
изплащане на сумата, на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от Т.З.И. в частта, с която предявеният иск за неимуществени
вреди е отхвърлен за горницата над 2 000лв. до пълния предявен размер от
8 000 лв. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Излага, че неправилно ВРС е приложил критерият за справедливия размер
на обезщетението, определен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че съдът не е съобразил
конкретните факти по делото, предвид което така определеното обезщетение е
несправедливо и не съответства на действителното претърпените от ищеца вреди, и
негативните последици, настъпили за него във физически, психически и
емоционален аспект. Твърди, че са налице всички основания за присъждане на
обезщетение в претендирания размер, тъй като наказателният процес е продължил в
неразумен срок, а повдигнатото обвинение е било за тежко престъпление. Предвид
изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
част, а на негово място да бъде постановено друго, с което исковата претенция
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде уважена за целия претендиран размер от 8 000 лв.
В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез пълномощник
Прокуратурата на РБ чрез прокурор на ВРП е подала
въззивна жалба срещу решението на ВРС, в частта, с която е осъдена да заплати
на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща неимуществени вреди. Според изложеното
в жалбата, решението е неправилно, тъй
като по делото е останал недоказан фактът, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от наказателното
производство, водено срещу него. Излага се, че изобщо не са доказани вредите,
настъпили за ищеца в резултат на воденото срещу него наказателно производство,
както и причинно-следствената връзка между него и евентуално настъпилите за
ищеца вреди. Твърди се също, че присъденият размер от 2000лв. е завишен и не
съответства на установеното по случая. По изложените съображения, Прокуратурата
на РБ моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като на негово
място бъде постановено друго, с което искът за
обезщетяване на причинените му неимуществени вреди бъде
отхвърлен изцяло. В условията на евентуалност, моли
решението да бъде изменено, като се намали размера на определеното обезщетение
под 2000 лева за неимуществени вреди в съответствие с критериите за
справедливост на чл.52 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на § 1 на ЗР на
ЗОДОВ, съдебната практика в аналогични случаи и с конкретните данни по делото.
Моли решението да бъде изменено като се намали пропорционално и размера на
присъдените на ищеца разноски. В о.с.з. въззивната жалба се поддържа.
Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
процесуалния си пълномощник, Т.И. оспорва жалбата, като
счита, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната част. Твърди, че
първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото
доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по
делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни изводи за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните
нарушения на материалния и процесуалния закон. В заключение се моли жалбата да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано в обжалваната част.
За да се произнесе по спора,
Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от Т.З.И., ЕГН**********, срещу Прокуратурата на Република България, за осъждането ѝ да му заплати сумата
от 8000 лева за претърпените неимуществени вреди в резултат на
незаконното обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК, във връзка с воденото ДП №
522/2017 г. по описа на Трето РУ - гр. Варна, приключило с оправдателна Присъда
№ 283/06.11.2018 г. по НОХД № 1546/18 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
22.11.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът
твърди, че с постановление №6905/13.06.2017 било образувано ДП №522/2017г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, срещу
неизвестен извършител, но в съобщението от лицето М. Д. К., за извършено
престъпление, намиращо се на лист 5 от ДП, се визирал Т. И., като извършител на
деянието и това, че той бил „наркоман“, като това засягало неговата чест и
достойнство още повече, че с това се запознал съдебният състав разгледал
делото, разследващият полицай, прокурорът и служителите на МВР, придобивайки
неправилна представа за личността на ищеца. Във връзка със съобщението
започнала и предварителната проверка. Досъдебното производство било водено над
6 месеца и на 25.01.2018 г. на Т.И. било повдигано обвинение за извършено
престъпление от общ характер по чл. 194, ал. 1 от НК, след което бил разпитан. И.
бил търсен от служители на полицията на 16.01.2018 г. при негови роднини и
съседи, които разбрали, че той има проблеми с полицията. Ищецът твърди, че по
такъв начин неограничен кръг хора
разбрали, че бил търсен за да бъде привлечен като обвиняем за извършено престъпление.
След повдигнатото обвинение И. изпаднал в тревожност, трудно заспивал вечер,
намалил работоспособността си, започнал да се чувства уморен и напрегнат. Макар
и да имал преходни осъждания всички те били поради неплащане на издръжка, и
проблеми с бившата му съпруга, а не защото е принципно престъпна личност и
крадец. Опасността да получи ефективно наказание лишаване от свобода била
голяма, тъй като бил осъждан, макар и за деяния, които нямат никаква връзка с
кражбата. На 16.02.2018 г. бил внесен обвинителен акт и на 21.02.2018 г. било
образувано НОХД № 872/2018 г. по описа на ВРС, от която дата И. придобил
качеството на подсъдим за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Разпоредителното заседание било насрочено за 13.03.2018г., а И. получил
призовката 26.02.2018г., което засилило неговата тревожност. Ищецът взел
участие в заседанието на 13.03.2018г., в което съдът прекратил делото и го
върнал на прокуратурата за отстраняване на пороците в обвинителния акт. По
новия обвинителен акт било образувано НОХД №1546/2018г., по което заседанието
било насрочено за 08.05.2018г. Следващото заседание било насрочено за
05.06.2018 г., в което ищецът се явил отново, заедно с четирима свидетели,
двама с техните майки и вещото лице по делото. Ищецът изпитвал огромен срам,
тъй като бил изправен пред всички тези хора, като престъпник и крадец.
Проведени били още няколко заседания. Ищецът започнал да усеща как това постоянно явяване по делата
влияе негативно върху нормалния му начин на живот, работата му, съня му и
неговото спокойствие. Поради тази причина, след приключване на съдебното
заседание потърсил лекарска помощ и посетил специалист на 19.10.2018г. След
прегледа бил издаден Амбулаторен лист от 19.10.2018г., и изписани успокояващи
медикаменти. На 23.10.2018 г. отново се явил в съдебно заседание. Вече бил с
разбита психика от непрестанното явяване като подсъдим за престъпление, което
не е извършил. На 06.11.2018 г. отново се провело съдебно заседание с участието
на И., като прокурорът заявил, че няма доказателства за вината на подсъдимия и
не поддържа обвинението и била постановена оправдателна присъда, която не била
протестирана или обжалвана и влязла в сила на 22.11.2018г. С оглед изложеното,
ищецът твърди, че бил незаконно обвинен за период от 9 месеца. През това време
живеел в непрекъснат стрес и напрежение, страдал от безсъние, налагало се да
приема успокоителни медикаменти, намалил своята работоспособност, бил постоянно
угрижен и мислел непрестанно за своето бъдеще. Изпитвал страх да не бъде осъден
с ефективно наказание лишаване от свобода, тъй като имал предходни осъждания по
чл. 183 от НК. За този период бил призоваван 2 пъти по време на воденото
разследване, за повдигане на обвинение и предявяване на материалите по ДП; бил
търсен на адрес на роднини, както и били разпитвани живущи на този адрес съседи
от служители на МВР. Било нарушено правото му на защита, тъй като се явявал по
делата сам без адвокатска защита и макар трудно защитавал сам своите права.
Общо 8 пъти се явил на съдебни заседания. Всичко това му причинило огромен
стрес, срам пред околните и напрежение, трудно заспивал и работил, бил уморен
през деня поради безсънието му. По изложените съображения счита, че предявеният
иск е основателен и моли да бъде уважен за сумата от 8000лв.
Ответникът-
Прокуратурата на РБ чрез ВРП, с депозирания в срок писмен отговор оспорва
предявения иск по основание и размер. Счита, че претендираните неимуществени
вреди не са резултат от преки действия на ответника, поради което моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Твърди, че не съществува пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото
наказателно производство. Счита, че
претенцията от 8000 лева е прекомерна. Повдигнатото обвинение срещу
ищеца било за тежко престъпление, но липсвали твърдения да му е била налагана
мярка за неотклонение. Ищецът бил обвиняем по наказателното производството за
период по-малък от 10 месеца, като бил
оправдан още на първа инстанция. Твърди се, че след като ищецът е бил осъждан, то
това обстоятелство обуславя по-нисък интензитет на вредите, които твърди, че е
претърпял. Претенцията за размера на обезщетението не била съобразена с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, установи следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което съдът
ги намира за допустими.
В изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в
рамките на неговите правомощия и по предявените пред него искове.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетите по делото материали се установява, че на
25.01.2018г. на ищеца Т.И. било повдигано обвинение за извършено престъпление
от общ характер по чл. 194, ал. 1 от НК, след което бил разпитан, но още преди
това И. бил търсен от служители на полицията при негови роднини и съседи. На
дата 16.02.2018г. обвинителният акт срещу Т.И. бил внесен в съда и по него било
образувано НОХД №842/2018г. на ВРС, което било прекратено и върнато на ВРП,
поради СПН по ДП. На 28.03.2018г. срещу Т.И. бил изготвен нов обвинителен акт,
който бил внесен в съда и по него било образувано НОХД №1546/2018г. на ВРС, за
престъпление по чл.194, ал.1 НК, насрочено за 08.05.2018 г. По делото са
проведени съдебни заседания както следва: 05.06.2018г., 03.07.2018г., 25.09.2018г.,
16.10.2018г., 23.10.2018г., и на 06.11.2018 г. била постановена оправдателна
присъда, която не била протестирана и влязла в сила на 22.11.2018г.
Няма спор, че по горните НОХД и ДП спрямо подсъдимия
Т.И. не е била взета марка за
неотклонение.
Установява се от приобщените писмени доказателства,
че през цялата 2018г. ищецът Т.И. изтърпявал наказание „пробация“ по предходно
НОХД на друг съд и с друг предмет.
От приложените амбулаторен лист и рецепта, е видно,
че на 19.10.2018г. Т.И. е посетил доктор-специалист психиатър, като при
прегледа била констатирана „инсомния без патология“, а за лечението му били
изписани препаратите „Abo ruhe” и “Abo noni”.
В о.с.з., проведено на 11.11.2019г. са разпитани
водените от ищеца свидетели:
Свидетелят Д. С. излага, че знае за повдигнатото през
2018г. срещу Т.И. обвинение за кражба. В този период се виждали веднъж
седмично. И. се чувствал притеснен и в стрес, защото бил обвинен за нещо, което
не е извършил; станал по-замислен и по-нервен от това; оплаквал се, че не може
да спи през нощта. Според свидетеля това било единственото наказателно
производство, водено срещу И..
От показанията на св. Т. А. И. се изяснява, че през
2018г. и след повдигнатото обвинение за кражба И. се чувствал притеснен и в
стрес, защото бил обвинен за нещо, което не е извършил. Свидетелят „от време на
време“ работел заедно с ищеца, често двамата се чували и по телефона. Според
свидетеля И. станал по-замислен и по-нервен, „сринал се“. Започнал да се
оплаквал, че не може да спи „по цели нощи“, като нерядко се обаждал и през
нощта на свидетеля, да сподели притесненията си. Свидетелят знае и за предходно
наказателно дело срещу Т.З.И., по което последният бил осъден на „пробация“, но
не знае подробности за това дело, нито за момента на изтърпяване на
наказанието.
При така установената фактическа обстановка и след
като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата,
задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат от
незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от
образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се
презюмират. Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото, ищецът
трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът на
извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен
по предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се
определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление,
което е приключило с оправдателна присъда; претърпените неимуществени вреди;
причинна връзка между вредите и неправомерните актове на правозащитните органи.
Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да
доказва вината при вредоносните действия на правозащитните органи.
В настоящото производство е безспорно между
страните, че на
25.01.2018г. на ищеца И. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 194, ал.1 НК, като по обвинителния акт било образувано
НОХД №1546/2018г., приключило с оправдателна присъда от 06.11.2018г., влязла в
сила на 22.11.2018г., с която ищецът е признат за невиновен.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице
основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на
държавата.
Прокуратурата
е надлежния държавен орган, който отговаря пред съда в изпълнение на компетентност,
възложена от Конституцията и предвидена в законите.
Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на
изчерпателно посочените в закона основания. При
наличие на такава хипотеза, законодателят квалифицира обвинението като
незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
разследващия орган.
С оглед събраните
в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, съдът намира
за установено, че повдигнатото на И. обвинение
се е отразило негативно върху психическото му здраве, на което сочи
промяната в начина му на живот – по време на процесните събития започнал да
изпитва притеснения и безпокойство, страдал от безсъние. Тези вреди ищецът е
търпял през целия период от време, в който се е провеждало досъдебното и
наказателно производство, които са
продължили общо около 10 месеца. По време на воденото разследване, ищецът е
изпитвал притеснения от съществуващата възможност да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода.
С оглед изложеното, се налага изводът за наличието
на претърпени от ищеца неимуществени вреди от преживяното, които вреди се
намират в причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на
Република България, и органите на дознанието, които осъществява своята дейност
под ръководството и надзора на Прокуратурата.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя в
съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се
отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на незаконно
предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в
извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения;
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от
лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по
делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така
че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Съдът счита, че сумата в размер на 2000 лв. е
съобразена с общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди
по справедливост визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и ще възмезди в
достатъчна степен ищеца за претърпените от него тревожност, депресия и
емоционална потиснатост.
За да определи този размер, съдът съобрази че на
осн. чл. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, държавата отговаря само за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, и то за които се
установява наличието на причинно –следствена връзка.
Съдът намира, че по делото остават недоказани
други, претърпени от ищеца вреди, които да мотивират определянето на
обезщетение в по-висок размер.
При съвкупния анализ на ангажираните по делото гласни
и писмени доказателства, не може да се приеме за установено, че ищецът е
претърпял много силно и/или продължително емоционално разстройство, което да е
довело до по- дълбоко засягане на неговото психично здраве или да е
предизвикало трайни негативни последици в това отношение, освен посочените по-горе
временни стрес, безсъние и нервност.
По
изложените съображения, съдът намира въззивната жалба на Т.И. за неоснователна.
Настоящият състав счита, че обезщетение в размер на 2000лв. ще обезвъзмезди
ищеца в достатъчна степен доказаните по делото претърпените от него негативни
емоции. Не са налице основания за определяне на обезщетение в по-висок размер
тъй като липсват доказателства за претърпени вреди в по-голям обем. Настоящият
състав счита, че периодът от около 10 месеца, в който наказателното преследване
е приключило е „разумен“ срок по смисъла на закона, а от друга страна следва да
се съобрази, че по отношение на ищеца в
качеството му на обвиняем не е била взета никаква мярка за неотклонение, т.е.
липсва каквото и да е ограничаване или засягане на неговите граждански права.
Съдът намира за неоснователна и въззивната жалба на
Прокуратурата на Р България в частта досежно дължимостта и размера на
обезщетенията по следните съображения:
След като е безспорно установено, че срещу И. е
било водено наказателно преследване, продължило около 10 месеца, завършило с
оправдателна присъда, то безспорно са налице основания за ангажиране на
отговорността на Държавата, чрез Прокуратурата,
тъй като по този вид дела тя е държавен
орган, който отговаря по силата на компетентност, възложена ѝ от
Конституцията и закона.
От
събраните в хода на делото гласни доказателства се установява, че ищецът е
претърпяла негативни емоции, тревожност, стрес, безпокойство, безсъние т.е.
установява се наличието на претърпени вреди. Действително, срокът за
приключване на наказателното производство е бил сравнително кратък, а не му е
наложена мярка за неотклонение, но съдът намира, че обезщетение в размер на 2
000лв. отговаря адекватно на стреса, притесненията и чувството на неудобство,
които ищецът е изпитал с оглед повдигнатото му неоснователно обвинение длъжност,
посещението на 7 открити съдебни заседания, и лечението със сънотворни
медикаменти и антидепресанти.
Поради изцяло съвпадащите изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
Предвид неоснователността и на двете въззивни
жалби, съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на никоя
от страните.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №5440/05.12.2019год., постановено по гр.д. №4548/2019г. по
описа на ВРС, ІX-ти състав.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.