РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Исперих, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20243310200190 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д Л. Н., ЕГН **********, чрез адв. А. Р. от АК
– В, против наказателно постановление № 24-0275-000846/14.08.2024г. от
Началник група в ОД на МВР – Р, РУ – И, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и
процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Оспорват се
фактическите обстоятелства изложени в АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител
адв. А. Р. от АК – В, поддържа жалбата, моли обжалваното НП да бъде
отменено. Излага, че в хода на административно-наказателното производство
са допуснати процесуални нарушения. Счита, че процесното нарушение не е
доказано по несъмнен начин. Излага, че дори да се приеме, че описаната в
АУАН маневра е предприета от жалбоподателя, то тя е била еднократна, а
санкционираното лице е достатъчно грамотен гражданин и би било
недопустимо да прояви такова отношение пред служителите на МВР. Твърди,
че маневрата описана в АУАН и обжалваното НП, при липса на пешеходци и
други участници в движението, не е създала опасност.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема отношение по доводите в жалбата.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
1
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № 24-0275-
000846/14.08.2024г. от Началник група в ОД на МВР – Р, РУ – И за нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3
000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Процесното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № GA
1244650/15.06.2024г. съставен на жалбоподателя от полицай при ОДМВР – Р,
РУ – И. В акта и НП се сочи, че на 15.06.2024г. в 01.07 часа в гр. И, по ул. „В
Л“ до блок номер 5 и в посока ул. „Ч“ жалбоподателят управлявал л.а. БМВ 3
с рег. №.........., собственост на С К от гр. Х, като не използва пътищата
отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение, а
именно предприема форсиране на двигателя и приплъзване на задните
двигателни колелета с цел губене на сцепление като го постига изцяло и
напълно. Констатирано е, че пътната настилка е напълно суха. Прието е, че
водачът е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като използвал пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По делото е разпитан актосъставителя И. И., полицай при РУ – И, който
потвърждава фактическите обстоятелства отразени в АУАН и НП. Сочи, че
лично е видял движението на автомобила, управляван от жалбоподателя.
Сочи, че автомобила БМВ преминал през вдлъбнатина на пътното платно,
след което рязко подал газ и се усукал наляво и после надясно, като
действието се повторило и застрашавало паркираните в близост автомобили и
движещите се по ул. „В Л“. Сочи, че с колегата си са били на разстояние около
30 метра от автомобила на жалбоподателя. Разпитан е и свидетеля по АУАН И.
И., който потвърждава, че възприел движещия се към тях автомобил,
управляван от жалбоподателя, като същият се движил в посока от с. К към
магазин „П“. Сочи, че между 5-ти и 6-ти блок имало вдлъбнатина оставена
след ремонт на пътното платно, която била запълнена с фракция, поради което
било необходимо автомобила да намали скоростта, за да премине. Сочи, че
след като преминал през вдлъбнатината, автомобилът форсирал двигателя с
цел поднасяне на задната част, след което поднесъл наляво и надясно,
застрашавайки безопасността на участниците в движението. Сочи, че водачът
повторил действието си и колата се усукала още веднъж. След като спрели
процесния автомобил, водачът подхвърлил репликата „Хубаво се получи
батко, нали?“. След това бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено и
обжалваното НП. Свидетеля сочи, че с колегата му са се намирали на по-малко
от 50 метра от автомобила управляван от жалбоподателя. По делото е
разпитан свидетеля Е. Х., който сочи, че докато се прибирал към дома си на
ул. „Х О“ № ... чул шум и след като погледнал в посока на шума видял и
познал колата на жалбоподателя. Сочи, че автомобила излязъл от ул. „А“, бил
шумен и не го е виждал да поднася и да излиза от лентата си за движение.
Сочи, че веднъж чул автомобила да се форсира. Разпитан е и свидетеля М. Х.,
който работи като монтьор. Сочи, че е работил по автомобила през месец юни
2
2024г., когато при извършена диагностика с компютър установил грешка на
дроселовата клапа. Тъй като свидетеля бил много зает с работа, казал на
жалбоподателя да отиде след две седмици за отстраняване на проблема в
автомобила. Свидетеля сочи, че при проблем в дроселовата клапа на
автомобила двигателя увеличава оборотите, като подава газ без намесата на
шофьора, като увеличението на оборотите можело да бъде без граница. С
оглед твърдяната техническа неизправност на автомобила по делото е
допусната съдебна автотехническа експертиза, която да даде отговор на
въпроса възможно ли е форсиране на автомобила и евентуалната му загуба на
сцепление с пътната настилка да е в резултат от повреда на дроселовата клата
на автомобила. В приетото по делото заключение вещото лице сочи, че не
възможно поради това, че дроселовата клапа при дизеловите двигатели е с
нормално отворено състояние и нейното предназначение не е свързано с
образуване на горивно-въздушна смес, както е при бензиновите двигатели.
Сочи, че дроселовата клапа или така наречения регулиращ дросел при
дизеловите двигатели точно измерва скоростта на рециркулация на
отработените газове и основно да предотвратява тресенето след изключване
на двигателя чрез затваряне на клапата, когато двигателя се изключва. На
въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя вещото лице
отговаря, че когато електронния блок за управление на двигателя открие
повишаване на оборотите, той реагира чрез затваряне на дроселовата клапа и
двигателя неможе да достигне мощност. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Е Х и М Х, тъй като и двамата имат отношения с жалбоподателя,
явно са склонни да поддържат тезата му, която се оборва от останалите
доказателства по делото. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията
на актосъставителя и свидетеля по акта, доколкото ги намира за логични и
добросъвестни. Двамата полицейски служители видели жалбоподателят да
извършва с автомобила си тези действия два пъти, от което следва извода, че
жалбоподателят действително е вършел тези действия умишлено и не може да
става дума за случайно занасяне на автомобила. Жалбоподателят сам е
посочил в акта, че няма възражения, поради което и съдът, като взема предвид
и доказателствената сила на акта, приема, че действително жалбоподателят е
действал неправомерно. Предвид изложеното, съдът приема обстоятелствата,
изложени в акта и НП за доказани по несъмнен начин.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на
жалбоподателя е законосъобразно. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и не са налице нарушения в административнонаказателната процедура.
Фактическата обстановка е ясно очертана, като с необходимата конкретика са
очертани действията на жалбоподателя, за които е ангажирана отговорността
му. Жалбоподателят е наказан за това, че нарушил на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, тъй
като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Действително жалбоподателят, движейки се по пътя, чрез презавИ.е и с
подаване на газ, преднамерено извеждал извън контрол автомобила, при което
автомобилът се е усукал наляво и после надясно. Тези действия са в разрез с
изискването за използване на пътищата по предназначение, тъй като се явяват
ненормална, неадекватна форма на управление. Подобни действия са
3
недопустими, с оглед опасността за движението и околните паркирали
автомобили, която неминуемо създават. При това жалбоподателят е нарушил
изискването на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и правилно е наказан на основание чл. 175а,
ал. 1 пр. 3 от същия закон. Очевидно жалбоподателят е проявил умисъл –
действал е целенасочено. Не може да се говори за маловажен случай-
всъщност случаят е типичен. Наложените на жалбоподателя наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС за това нарушение са в абсолютен
размер. С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид, че в хода на съдебното производство са били направени
разноски за съдебно-автотехническа експертиза в размер на 358,10 лева и като
съобрази задължителните указания дадени в ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. №
98/1984 год. на ВС, ОСНК съгласно които при потвърждаване на НП съдът
осъжда нарушителят да заплати направените разноски съдът счете, че
направените от РС - И разноски във връзка с назначената съдебна експертиза
следва да бъдат възложени на въззивника.
Съдът, след като извърши анализ на установените обстоятелства на осн.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0275-
000846/14.08.2024г. от Началник група в ОД на МВР – Р, РУ – И, с което на Д
Л. Н., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца.
ОСЪЖДА Д Л. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по
сметка на РС – И, сумата от 358,10 лева (триста петдесет и осем лева и десет
стотинки), представляваща направени по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението до страните пред Административен съд –
Р.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4