№ 13929
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110129994 по описа за 2022 година
С. С. Х., ЕГН ********** е предявил против СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *********
установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2 във вр. с чл. 6.1 от
договор за паричен заем № 622547 от 19.01.2022 г., сключен между страните.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за паричен заем № 622547 от
19.01.2022 г., съгласно който получил заемна сума в размер на 1000 лв. Сочи, че съгласно
чл. 6.1 от договора заемателят се задължава в срок три дни от усвояване на сумата да
представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция, съобразно уговореното в ОУ.
Като при неизпълнение на задължението по чл. 6. 1., съгласно чл. 6.2. заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 783.94 лв. Твърди, че му е начислена неустойка в размер
на 783.94 лв. Счита, че клаузата за неустойка от договора противоречи на императивни
правни норми, тъй като при сключване на договора не били спазени чл. 11 и чл.19, ал. 4
ЗПК. Счита още, че уговорената в договора клауза за неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като е уговорена за неизпълнение на задължение,
което не било свързано пряко с претърпени от ответника вреди и поради това намира, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Излага доводи, че с
процесната клауза за неустойка кредиторът цели обезпечаване на евентуални вреди от
забавено изпълнение, което е недопустимо предвид забраната на чл.33, ал.1 ЗПК. Счита, че
непредоставянето на обещани с договора обезпечения е основание за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, но не и начисляване на неустойка. Навежда, че клаузата за
неустойка е неравноправна и нищожна и на основание чл.143, ал.2, т. 5 ЗЗП, тъй като
1
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка и не била индивидуално уговорена. Моли уговорената клауза за заплащане
на неустойка при непредоставяне на обезпечение да бъде обявена за нищожна. Претендира
разноски.
Ответникът „Сити Кеш“ ООД оспорва иска, като твърди, че оспорената клауза от
договора е валидна. Счита също така, че вземането за неустойка по договора за
непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на
годишния процент на разходите. Намира, че неустойката не е нищожна и не излиза, извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
С уточнителнна молба с вх. № от 03.11.2022 г. ищецът е конкретизирал, че иска
съдът първо да се произнесе по твърдението за нищожност на клаузата поради
противоречието й с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение от 13.10.2022 г. е обявено за безспорно между страните е сключен
договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание.
Размерът на заема е 1000 лв., а ищецът се е задължил да върне сумата на 7 вноски при
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на
48.67 %. Съгласно чл. 6.1. от договора, заемателят се задължава в срок до три дни, считано
от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение: поръчител или банкова гаранция,
отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия. На основание чл. 6.2., при
неизпълнение на задължението по чл. 6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 783.94 лв., която се начислява автоматично от заемодателя. Начислената
неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Исковете са предявени в
условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от
едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на
нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на
закона или заобикалянето му, през по–леките – липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато
съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания,
разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие
под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки
пороци – виж решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение №
156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр.
д. № 4746/2019 г. на III г. о., решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д .№ 1153/2019 г. на IV г. о.
2
и др.
Съдът намира, че сключеният между страните договор за паричен заем № 622547 от
19.01.2022 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски
договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т.
1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и
защитата по ЗПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е
нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са
индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а
търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Неравноправността на клаузата по чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, каквато се релевира от ищцата, се преценява към момента на сключването на
договора при вземане предвид дали размерът на неустойката е многократно завишен спрямо
обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от неизпълнението вреди, което би
било в разрез с принципа на добросъвестност и би довело до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Съдът намира, че в случая на клаузата на чл. 6.2. във вр. с чл. 6.1. от договора не
държи сметка за вида на неизпълненото задължение и значимостта на това неизпълнение –
касае се за неизпълнение на акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение, което
неизпълнение не води автоматично до неизпълнение на основното задължение на
кредитополучателя – за връщане на главницата по договора заедно с уговорената
възнаградителна лихва. По този начин се прехвърля рискът от неизпълнение на
задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху последния, което води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, с което се увеличава опасността от
негова свръхзадлъжнялост, при положение че от неизпълнението на акцесорното
задължение за предоставяне на обезпечение не произтичат преки вреди за кредитора.
Същевременно размерът на неустойката, която кредитополучателят се задължава да заплати
при непредставяне в срок на обезпечение, е необосновано висок – равнява се на 78.40 % от
размера на главницата, като надвишава драстично четири пъти възнаградителната лихва.
Ето защо съдът намира, че в случая е налице специфичното основание за неравноправност
по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – задължение за заплащане на неоправдано висока неустойка,
както и общите предпоставки за неравноправност на клауза в потребителски договор
съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП – клауза във вреда на потребителя /т. е. клауза, чрез която се
злепоставят интересите на потребителя/, значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, което е в ущърб на потребителя, и накърнено изискване за
3
добросъвестност.
Всичко изложено обуславя извода на съда, че процесната неустоечна клауза е
нищожна поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Въпреки изричните
указания на съда, дадени с определение от 13.10.2022 г., ответникът не сочи доказателства,
че процесната клауза е индивидуално уговорена, поради което и на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП тя е нищожна.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е основателен,
поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищцата
основания за нищожност на процесната неустоечна клауза.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът,
който е доказал такива в размер на 50 лв. за държавна такса.
Претендира се и адв. възнаграждение от процесуалния му представител по чл. 38, ал.
2 ЗАдв., на което същият има право. Съгласно § 2а от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждение - за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Предвид че са налице
доказателства за регистрация по ДДС, адв. възнаграждение следва да бъде присъдено в
минимален размер от 400лв. заедно с 80лв. ДДС или общо 480 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от С. С. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж. к. Света Троица, бл. 145Б, вх. А, ет. 6, ап. 20, срещу „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, че клаузата за неустойка в размер на 783.94 лв., уговорена в чл. 6.2.
от договор за паричен заем № 622547 от 19.01.2022 г., сключен между страните,
предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение на заемателя за
предоставяне на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/, предвидено в чл. 6.1. от
договора, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради
противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на С. С. Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. София, ж. к. Света Троица, бл. 145Б, вх. А, ет. 6, ап. 20, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв. – разноски за заплатена държавна такса по
производството.
4
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: *********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 480 лв. с
вкл. ДДС– адвокатски хонорар за оказана безплатна адвокатска помощ на С. С. Х. по
производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5