Решение по дело №1304/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 546
Дата: 27 ноември 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20195501001304
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер             /27.11.                  2019 година                      гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 23.10.                                                                                      2019 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА                     ТРИФОН МИНЧЕВ

 

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

В.т.д. № 1304 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази:

Oбжалвано е решение № 241/11.04.2019 год., постановено  по гр.д. №761/2018 год. по описа на РС – К., с което е признато за установено, че „Д.“ ООД дължи на „Д.“ ООД,  гр. С. по издадената по гр.д. № 3434/2017 г. по описа на РС – К.  заповед за изпълнение на парично задължение №2254/08.12.2017 год., сумата 9600 лв., представляваща плащане по развален договор за софтуерни услуги от 21.12.2016 г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2017 г. до изплащане на вземането и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1943,00 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Д.“ ООД, като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноските пред двете инстанции.

Въззиваемият „Д.“ ООД е представил в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноските по делото.

 

Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК и чл. 258 ЗЗД.

Между страните не е спорно, че са сключили Договор за софтуерни услуги от 21.12.2016 г. със срок 5 месеца, считано от датата на влизане в сила на договора, т.е. от подписването на договора, който изтича на 21.05.2017 год. По силата на договора /чл.1 от същия/,  „Д.“ ООД възложил на „Д.“ ООД да извърши консултации за избор на най-подходяща платформа за сайт за работа, да извърши услуги по въвеждане на платформата в експлоатация, да доразработи настоящи и нови функционалности на уеб портал за работа jobSpase.bg, както и на администраторските системи на сайта, съобразени с бизнес модела на работа на възложителя, да оптимизира сайта и извърши тестинг за правилната работа на сайта и обучение за администриране на сайта срещу възнаграждение, по предварително изготвено техническо задание.

 Видно от чл.3, ал.1 от договора, изпълнителят е поел определени  задължения по договора, подробно конкретизирани в посочената разпоредба.

 

 В чл.11, ал.1 от Договора страните са уговорили цените и начина за заплащане на възнаграждението за възложената работа, като общият размер на възнаграждението е  20 000лв. без ДДС. Предвидено е било плащането да се извърши на три етапа, като всеки е свързан с определен етап от възложената работа. Първото плащане в размер на 8 000лв. без ДДС е следвало да се извърши след направените консултации, обучение и подписване на договора, второ плащане в размер на 6 000лв. без ДДС след завършване на разработването на настоящите и нови функционалности, съгласно предварително изготвеното задание и трето плащане в размер на 6 000 лв. без ДДС след завършване на тестването и подписване на приемо-предавателен протокол за завършен сайт.

Страните изрично в чл. 7 от договора са уговорили, че приемането на разработения, съгласно предмета на договора, софтуерен продукт се удостоверява писмено, с двустранно подписан протокол и включва предоставянето на изготвения, съобразно конкретното техническо задание софтуерен продукт, неговото инсталиране и настройка върху техника, предоставена от възложителя и успешно тестване в реални условия за изпълнение на целите, за които е създаден. Съгласно чл.8 от договора е предвидено, че  изпълнителят се задължава да предостави на възложителя освен софтуерния продукт, според съответното техническо задание, също и сорс кода, изпълнимите кодове и скриптове на същия, в явен некодиран вид, върху оптичен носител без ограничения относно тяхното бъдещо използване от страна на възложителя. 

В чл.17, ал.1 страните са уговорили възможност за разваляне на договора – ако изпълнителят се отклони съществено, поради причина за която той отговаря, от изпълнението на предоставеното от възложителя техническо задание за разработка на конкретен софтуерен продукт. Развалянето следва да се извърши с отправяне на 7-дневно писмено предизвестие.

 

По делото е представена фактура № 759 за сумата 9 600 лв. с ДДС, от които 6 000лв. за консултации за избор на платформа на сайт и 2000 лв. обучение за администриране на сайт. Фактурата е получена от ищеца и платена на 06.01.2017 год. с платежно нареждане за кредитен превод. Посочените обстоятелства не са спорни по делото.

С нотариална покана рег. № 7313, том 2, №176 по описа на Нотариус Н.К., рег. №700 на НК, действащ в района на РС – К. ищецът е отправил изявление за прекратяване на договора, поради неизпълнение на договора от страна на изпълнителя. В нот. покана е посочено неизпълнение на предмета на договора по чл.1, по чл.3, ал. 1 и ал.2 от договора и е отправено искане за връщане на заплатената сума от 9600лв. с ДДС. Поканата е връчена на ответника по делото на 25.10.2017г.

Не се оспорва обстоятелството, че ответникът не е върнал сумата от 9600лв. с ДДС на ищеца и към настоящия момент.

 

С оглед установяване на фактите по делото в производството пред РС е била назначена съдебно-техническата експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително заключение. 

Видно от първоначалното заключение, достъп до сървъра, на който се намира сайта /изработения продукт/ има лицето В.Д.. Тъй като не е ползвана система за съхранение на версиите, данни за хронологията им, т.е. за състоянието на продукта, предмет на договора за софтуерни услуги към 21.05.2017 год. не могат да бъда събрани. От приложените към първото заключение на вещото лице материали е видно, че промени по продукта са правени до 11.10.2017 год. /л.92, фиг.4/, но не може да се установи дали тези промени съставляват доработване или просто отваряне и затваряне на файл. /отговор на въпрос 6  от първоначалното заключение на експертизата и отговорите на експерта в съдебно заседание на 23.10.2018г./.

Според експертизата, и в четирите части на заданието има нереализирани или реализирани не по уговорения начин функционалности: в част Първа “Задание“, т.6 не е реализирана функционалност за плащане през е-pay.bg ; в част Втора „Задание за търсещи работа“ – при изграждане на темплейт, преподреждането не е осъществено с drag&drop, а с бутони, в част Трета „Задание за работодатели“ – по-голяма част от статистиките не са реализирани ; в част Четвърта „Администраторска част“ – в т.20 от заданието- не са налични репорти от заплата.

Видно от допълнителното заключение на експертизата, /по въпрос 28/ експертът е посочил отново, че тъй като не е ползвана система за съхранение на версии, никой не би могъл да отговори абсолютно точно на въпроса какво е доработено и какви точно промени са направени…“.

 

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото в производството пред РС са били допуснати и разпитани свидетели.

От показанията на св. И.Ж., се установява, че свидетелят В.Д. се свързал с него в края на март 2017 г., началото на април 2017 год. и му дал да разгледа заданието, възлагал му устно/ по телефона и имейла/ извършването на конкретни дейности като възлагането било на части /на етапи/. Свидетелят е посочил, че само той и св. В.Д. са работили по платформата. Посочва, че е свършил около 25% от работата по възложената му от св.Д. задача. Посочил е , че при приключване на работата си не е предал готов продукт на св.Д.. / показанията на свидетеля са от с.з. на 23.10.2018г./

 

Представен е договор за изработка от 21.12.2016 год., сключен между свидетеля В.И. Д., като изпълнител, и „Д.“ ООД, като възложител. Договорът се представя с оглед на твърдението на ответника, че е възложил на св. В.И. Д. да извърши работата, предмет на договора за софтуерни услуги от 21.12.2016 г. сключен с ищеца. РС е приел, че от съдържанието на договора за изработка не може да се установи подобна връзка. Предметът на сключения между В.И. Д. и „Д.“ ООД договор  е идентичен на част от предмета на сключения между ищеца и ответника договор, но в него не са конкретизирани срок на изпълнение, цена на поръчката, начин на приемане на изработеното, липсва конкретизиращо поръчката задание.

 

В хода на съдебното производство пред РС, ответникът признава, че не е отправял писмена покана до ищеца за предаване на изработеното по договора, че не е съставян приемо-предавателен протокол за приемане на изработеното от възложителя. Показанията на св. В.Д., че устно е изразявал желание „да приключи договора“, което ищецът не му е отказвал не могат да се тълкуват като покана за предаване на изработения продукт.

Окръжен съд приема, с оглед събраните по делото доказателства, че към момента на изтичане на срока на договора продуктът, изработен от свидетеля В.Д. не е бил в готов, завършен вид. Това се установява по безспорен начин както от признанията на ответника, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетелите.

 

Настоящата инстанция намира, че между страните е сключен  договор за изработка, при който съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Между страните е съществувало правоотношение по договор за изработка. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението при приета работа.

Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ЗЗД, поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената, съгласно договора работа.

При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел за недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

От представените писмени доказателства и събраните гласни такива се установява, че е налице забава в изработката. Продуктът не е завършен, съгласно характеристиките и срока, уговорени в договора.  

Не е налице предаване на изработеното - продукт с доразработени и нови функционалности на уеб портал за работа ДжобСпейс.бг., поради което е налице неизпълнение от страна на изпълнителя.

Налице е хипотезата на чл. 265, ал. 2 от ГПК, съгласно който  договорът за изработка може да бъде развален от възложителя само при отклонение от поръчката или ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, какъвто е настоящия случай.

Ищецът е уведомил ответника, че ще счита договора за развален с нотариална покана рег. № 7313, том 2, №176 по описа на Нотариус Н.К., рег. № 700 на НК, действащ в района на РС – К., получена от изпълнителя, тъй като продуктът не му е предаден в срок.

Поради изложеното, ответникът дължи връщане на авансово заплатените суми по договора. В този смисъл е и решението на РС, което въззивната инстанция намира за законосъобразно и правилно.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

Въззивникът дължи на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 996 лева с ДДС.  

 

 Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.З.

 

Р Е III И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 241/11.04.2019 год., постановено по гр.д. № 761/2018 год. по описа на РС – К..

 

ОСЪЖДА „Д.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. ***, представлявано от Н.Н.Н.  да заплати  на „Д.“ ООД,  ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ***, представлявано от Д.П.М. – управител сумата 996 лв. с ДДС /деветстотин деветдесет и шест лв./, представляващи  разноски по настоящото производство.

 

Присъдените суми следва да бъдат платени по следната сметка на

Д.“ ООД - IBAN: ***: ***

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: