РЕШЕНИЕ
№ 4972
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20241110213423 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от М. С. (M. S.), гражданин на Р. Т., роден
на **********г. в Р. Т., чрез адвокат И. Д. от АК-Хасково, срещу Наказателно
постановление № 42-0011221 от 29.08.2024г., издадено от началник на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) - София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 93в,
ал. 11 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ - "глоба" в размер на 500
лева за нарушение на чл. 12,§. 2, б. "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред"
към Регламент (ЕС) № 165/2014, вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАП.
В съдебно заседание жалбоподателят М. С., редовно призован, не се
явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
процесуалния представител на жалбоподателя, в което са изложени
съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Изтъква се, че
същото е издадено преди изтичане на срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се,
че както АУАН, така и НП са били връчени на нарушителя М. С. единствено
на български език без писмен превод на разбираем за него език. Иска се
отмяна на НП и присъждане на разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
уведомен не се явява и не изпраща представител. С депозираното по делото
придружаващо писмо към административнонаказателната преписка
наказващият орган е изразил становище за неоснователност на жалбата и е
направено искане за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. Направено е и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
1
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено
следното: Жалбата на М. С. срещу Наказателно постановление № 42-0011221
от 29.08.2024г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - София, е подадена в законоустановения срок и от лице,
което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 29.08.2024г. свидетелят К. Г. В. – инспектор при Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - София, в присъствието на един свидетел,
съставил Акт за установяване на административно нарушение №
03240/29.08.2024г. срещу М. С., гражданин на Р. Т., роден на **********г. за
това, че: като водач на МПС „М. Т. **“ с рег. № *** от категория M3,
извършвал международен превоз на пътници по редовна автобусна линия до
страна, която не е членка на Европейския Съюз с МПС с регистрация в
Европейския Съюз по маршрут гр. С. - гр. И., видно от Разрешително № ***,
като при проверката, извършена на ***г., около *** часа на автогара С., бул.
„К. М. Л.“ № *, сектор *, се установило, че за периода от 01:21 часа (UTC) до
06:40 часа (UTC) на 28.08.2024 г. водачът не е въвел в картата си на водач
данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение“,
"прекъсване" или "дневна почивка", когато не е могъл да използва монтирания
в превозното средство тахограф, поради това че е отсъствал от превозното
средство, чрез използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от
записващото оборудване, което било видно от извлечение от дигиталната
карта на водача за 28.08.2024 г.
Нарушението е квалифицирано от контролния орган, като такова по Чл.
12, §. 2, буква "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" към Регламент (ЕС)
№ 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт /AETR/, вр. чл. 78, ал. 1, т. 2
от ЗАП.
На М. С. – турски гражданин не бил осигурен преводач, като при
съставянето на акта получил устни разяснения чрез колегата му – също водач
на автобус, който разбирал български език. Актът бил предявен само на
български език на М. С., който го подписал. На същия не бил връчен препис от
АУАН на разбираем за него език.
Още в същия ден - 29.08.2024г., въз основа на посочения АУАН и на осн.
чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление № 42-0011221 от
29.08.2024г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ (ООАА) - София, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за
автомобилните превози /ЗАП/ - "глоба" в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 12,§. 2, б. "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" към Регламент (ЕС)
№ 165/2014, вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАП. На М. С. не бил връчен препис от НП
на разбираем за него език.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетеля К. Г. В. и приложените писмени доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност на делото по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от
ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и
в своята съвкупност изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда.
2
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът намира, че процесното наказателно постановление е издадено при
допуснати съществени процесуални нарушение, поради което следва да бъде
отменено.
На първо място съдът намира, че при липсата на осигурен преводач в
хода на административнонаказателното производство и непредоставянето на
преписи от АУАН и НП на разбираем за санкционираното лице език, е било
нарушено правото на участие и защита в това производство на М. С., който се
явява чуждестранен гражданин и не владее български език.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления са приложими
нормите на НПК. Според чл. 21 от НПК, лицата, които не владеят български
език могат да се ползват от родния си или от друг език, за което се назначава
преводач. Задължението за осигуряване на условия и възможности за
ефективното упражняване правото на защита е регламентирано и с чл. 15
НПК. Необходимостта от назначаване на преводач от български на чужд език в
административнонаказателното производство произтича и от задължението на
актосъставителя по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН да осигури възможност на
нарушителя да се запознае със съдържанието на съставения акт към момента
на предявяването му. Касае се за процесуално задължение, поради което не
следва да се счита, че ползването на преводач е предпоставено единствено и
само от проявена от самия нарушител инициатива. Невъзможността
нарушителят да се запознае със съдържанието на акта на разбираем за него
език към момента на съставянето му е довела до ограничаване на правото му
да се защити и да участва ефективно в първата фаза на административно
наказателния процес – тази пред административнонаказващия орган.
Освен по отношение съставянето и предявяването на АУАН,
задължението за осигуряване на преводач е относимо и за производството по
Раздел IV от ЗАНН за налагане на административните наказания, тъй като
именно с НП се повдигат и предявяват административно наказателните
обвинения. Пренебрегването на това изискване представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като пряко засяга правото на защита на
санкционираното лице.
Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо, като само при
негово изрично и надлежно дадено съгласие може да не бъде спазено
изискването на закона.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
административнонаказващият орган е този, който следва да докаже, че е
налице изричен отказ за назначаване на преводач в хода на
административнонаказателното производство, за какъвто няма данни да е
3
налице по делото.
Липсата на преводач, който да разясни смисъла на административното
обвинение на нарушителя и правата му на защита по предвидените в ЗАНН
процесуални възможности са довели до абсолютно процесуално нарушение,
което не може да бъде санирано нито в административнонаказателното
производство, най малко и във въззивното съдебно производство.
На следващо място, съдът намира, че е допуснато и още едно
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до засягане правото
на защита на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от подписването му
нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Разпоредбата
на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН предвижда, когато се констатира, че нарушителят
няма постоянен адрес на територията на Република България, АУАН да се
предоставя незабавно на вниманието на наказващия орган. Следва да се
обърне внимание, че е необходимо спазване на условието - прилагане на
писмени обяснения или възражения от страна на нарушителя, респ. изричен
отказ да се направят такива. Единствено представянето или категоричното
отказване да се дадат възражения обаче би могло да обоснове осъществяване
на процедурата при стриктно съблюдаване на закона, доколкото само така се
гарантира упражняване в пълнота правото на защита. По делото липсват
приложени възражения или други източници, от които да се изведе
информация за предоставяне на подобна възможност за нарушителя, тежестта
на доказване за което е на въззиваемата страна. Напротив, нито в АУАН, нито в
НП е отбелязано депозирането на възражения или отказ от това право от
страна на нарушителя. Бързината на производството не следва да се
абсолютизира за сметка на правото на защита на нарушителя.
Незабавното предоставяне на акта на административнонаказващият
орган не означава незабавно или в максимално кратък срок на произнасяне по
същия без да се изчака изтичането на срока за възражение. В случая
наказващият орган не е изчакал изтичането на 7-дневния срок по на чл. 44, ал.
1 от ЗАНН за подаване на възражения от нарушителя. По този начин
жалбоподателят е бил лишен от възможността да представи писмени
възражения в законоустановения срок, които да бъдат разгледани от
наказващия орган и едва след като последния намери възраженията за
неоснователни и при наличие на останалите предпоставки, да издаде
наказателно постановление. Наред с това, по арг. от разпоредбата на чл. 44, ал.
2 от ЗАНН в посочения срок жалбоподателят може да посочи писмени или
веществени доказателства, които трябва да бъдат събрани служебно,
доколкото това е възможно. С издаването на НП преди изтичането на 7-
дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е бил лишен и от тази
възможност.
Ето защо съдът намира, че в случая са допуснати нарушения на
разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, което е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.
От изложеното следва, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които са ограничили правото на защита на жалбоподателя, което обуславя
отмяната на оспореното НП, като съдът не намира за нужно да обсъжда
въпросите относно компетентността на контролния и наказващия орган,
наличието на извършено административно нарушение, авторството, вината,
4
вида и размера на наложеното наказание.
При този изход от делото право на разноски има жалбоподателят.
Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие адв. И. Д. от
АК-Хасково е предоставил безплатна правна помощ на жалбоподателя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата
на чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради това
и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, съдът
следва да присъди в полза на адв. И. Д. от АК-Хасково сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН съдът,
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0011221 от 29.08.2024г.,
издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ -
София, с което на М. С. (M. S.), гражданин на Р. Т., роден на **********г. в Р.
Т., е наложено административно наказание на основание чл. 93в, ал. 11 от
Закона за автомобилните превози /ЗАП/ - "глоба" в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 12, §. 2, б. "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" към
Регламент (ЕС) № 165/2014, вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАП.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ - София ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Д. от АК-Хасково, с адрес: гр.С., ул. „Д. Б.“ №*
сумата в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5