Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Габрово, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито съдебно
заседание на шестнадесети януари, две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 281 от 2023 г. по
описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 83 от НПК.
Делото е образувано по жалба, подадена от К.Г.Т. с адрес: ***, с която се
оспорва отказ на Директора на ОД на МВР – Велико Търново, обективиран в писмо с
рег. № 366000-20761 от 12.09.2023 г., с искане за отмяната му и връщане на
преписката за произнасяне по подадено от К.Т. заявление за предоставяне на
информация от органите на МВР по чл. 83 от НПК.
Първоначално, жалбата е отправена до Административен съд – Велико Търново,
вх. № 4207/ 14.09.2023 г., по повод на което е било образувано адм.д. № 537/
2023 г. по описа на ВТАдмС. След процедура по чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК с определение № 11341/
21.11.2023 г. по адм.д. № 10862/2023 г. по описа на ВАС, жалбата е изпратена за
разглеждане от Административен съд – Габрово, по повод на което е образувано
настоящото адм.д. № 218/ 2023 г. по описа на съда.
Административен съд – Габрово, след като се запозна с наведените в жалбата
аргументи, допълнена с молба от К.Т. /л. 18 от адм.д. № 537/2023 г. на ВТАдС/,
становището на ответната страна и събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
К.Г.Т. е подал заявление /л. 4 от адм. д. № 537/2023 г. на ВТАдмС/,
адресирано до министъра на правосъдието и до директора на ОДМВР – Велико
Търново, за получаване на информация с посочено правно основание чл. 83 от НПК,
а именно: 1. Предоставяне на записи от вътрешни охранителни камери, поставени в
сградата на съдебната палата на Районен съд – Елена и 2. Информация за данните
на лицата – автори на подаден срещу него сигнал /три имена, ЕГН, постоянен и
настоящ адрес/. Заявителят твърди, че записите са му необходими с оглед
обстоятелството, че тези лица били в платен годишен отпуск, когато са подали
сигнал срещу него. Те не са посочени поименно и не се конкретизира във връзка с
какъв точно сигнал се искат техните лични данни, което важи и за самите записи.
Ответната страна е представила по делото образуваната административна
преписка, към която е приложено копие на сигнал /л. 30 - 32 от адм.д. №
537/2023 г. на ВТАдмС/, отправен до Висшия адвокатски съвет. От съдържанието му
се установява, че въз основа на изложени в сигнала факти и обстоятелства се
иска образуване на дисциплинарно производство срещу адв. К.Т. от ВТАК –
жалбоподател в настоящото производство. Този сигнал е подписан от десет
служители – девет на Районен съд – Елена, вкл. Съдебно-изпълнителна служба,
Бюро съдимост и Служба по вписвания при РС – Елена, и един служител на ВТРП, ТО
– Елена, като са посочени имена и длъжности на подписалите го лица, т.е.
сигналът не е анонимен и е приложен към преписката, до която жалбоподателят има
достъп. Искането на К.Т. би могло да касае записи от камери и лични данни
именно на тези лица във връзка с подадения от тях сигнал срещу него в
качеството му на вписан във ВТАК адвокат, като заявлението си Т. е обосновал с
„процесуалните императиви на НПК и ГПК и ангажиране на тяхната отговорност“.
Заявлението е заведено в Министерство на правосъдието с рег. инд. № 94-К-116/
28.08.2023 г. С електронно подписано от зам. министър *** писмо, рег. №
94-К-116/23 от 30.08.2023 г., изпратено на същата дата по електронен път /л.
5-6 от адм.д. № 537/2023 г. на ВТАдС/, заявителят К.Т. е уведомен, че за
предоставяне на нужната информация следва да се обърне към председателя на
Районен съд – Елена, тъй като съгласно раздел II, т.1.1.6. от Правила за
използване на техническите средства за явно видеонаблюдение от системата за
електронна сигурност в обектите на съдебната власт и ред за достъп до
информационен фонд „Видеонаблюдение“, утвърдени със заповед № ЛС 04-1082/
24.06.2016 г. на министъра на правосъдието, системите за наблюдение не са
собственост на ГД „Охрана“ при МП, а администрирането /в т.ч. снемането на
записи/ се осъществява от определен/и от съответния административен ръководител
представител/и.
На 22.08.2023 г. с вх. № 366004-41 в ОДМВР е заведено друго заявление,
именовано сигнал, с което на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ К.Т. е поискал
информация относно служителите в РУ – Елена при ОД на МВР – Велико Търново /л.
12/. Не по това искане обаче е изготвено процесното писмо от 12.09.2023 г.,
което е посочено изрично като обект на оспорване по настоящото дело. По това
искане - сигнал, не е налице произнасяне с изрично оспореното пред съда писмо
от 12.09.2023 г. на ответника. По него е постановен отговор от ВПД директор на
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР /л.14/, който отговор не е предмет
на оспорване по настоящото дело.
Отправеното до директора на ОДМВР – В.Търново заявление за предоставяне на
информация по чл. 83 от НПК е регистрирано в Дирекцията с вх. № 366000-19568/
21.08.2023 г.
От съдържанието на процесното обжалвано писмо става ясно, че с него е
отговорено на заявлението на Т. по направеното от него искане за предоставяне
на записи от камерите на РС – Елена и предоставяне на лични данни за лицата,
подписали сигнал срещу него. В жалбата до съда също се оспорва отказ от
предоставянето на тази, именно, информация.
Съдът приема, че обжалваното писмо мотивира отказ за предоставяне на
исканата информация, т.к. въз основа на изрично изложени в него съображения не
се предоставя исканата информация. В мотивите си административният орган е
приел, че от искането на Т. не става ясно какви точно факти и обстоятелства той
ще изяснява посредством записите от охранителните камери и извършването на
какво престъпление ще установява чрез тези записи. Заявителят се уведомява, че
от записите не може да се почерпи информация дали служителите на РС са били в
отпуск, а и не се касае за документ, подписан от тях в кръга на служебните им
задължения, визирайки се сигнала до ВАдвС. Подаването на сигнали е определено
като законоворегламентирана възможност, която не води до извод за извършено
престъпление. Посочва се още, че в заявлението си Т. не съобщава да има
качеството на пострадало лице или подсъдим, каквото е изискването на чл. 83 от НПК, а и не сочи доказателства в тази посока, за да иска информация за личните
данни на лицата, подали сигнал срещу него. Отказът се позовава и на
националното и европейско законодателството, свързано със защитата на личните
данни.
След извършена проверка по чл. 158 от АПК съдът е приел жалбата за редовна
и отговаряща на изискванията на АПК откъм форма за редовност и допустимост. На
практика с атакуваното писмо се отказва предоставянето на исканата от
жалбоподателя информация. АдмС – Габрово е упражнил правомощията си и по чл. 170 от АПК, като с определение № 1072 от 24.11.2023 г. е
указал на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи наличието на правно
основание за предоставяне на исканата информация.
Съдът е разгледал оспорването в открито съдебно заседание на 16.01.2024 г.,
указал е на страните възможността да правят искания по доказателствата и е дал
ход на делото по същество с протоколно определение от същата дата.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Искането по реда на чл. 83 от НПК за съдействие от органите на МВР от пострадал
или подсъдим в образувано производство от частен наказателен характер дело за
събиране на сведения, които лицата сами не могат да съберат, съставлява
административна услуга съгласно § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на Закона за
администрацията. К.Т. е подал заявление по чл. 83 от НПК, според която
разпоредба „Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от
органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които
сами не могат да съберат“. Касае за извършване на административни действия,
които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице –
административна услуга по см. на § 1, т. 2, б."в" от ДР на ЗА.
Съгласно текста на § 8 от ПЗР на АПК, регламентираните в АПК, производства за
издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване се прилагат
и при извършването на административна услуга, както и при обжалването на
отказите за извършването й, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Това налага правния извод, че на оспорване по съдебен ред подлежат само
отказите за извършване на административна услуга. В този смисъл, напр.,
Определение № 8833 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7712/2011 г., V о. В
случая на заявителя е отказано съдействие за получаване на исканата от него
информация и това обективира наличието на негов правен интерес да оспорва този
отказ. Отговорът, обективиран в процесното писмо, съдържа мотиви за
непредоставяне на искана информация. Разпоредбата на чл. 83 от НПК регламентира
правната възможност да се иска съдействие от органите на МВР – в случая чрез
предоставяне на информация, което обаче не създава задължение за сезирания орган
да я предостави непременно, а това следва да стане едва след като се увери, че
заявителят има законен интерес от това и тя следва да се представи именно от
тези органи и това е обективно възможно и задължително за тях. Единствено
заявеното от К.Т. общо хипотетично
намерение за ангажиране отговорност на лицата, подали сигнал до ВАдвС
срещу него, не е достатъчно основание за предоставяне на записи от
видеонаблюдение и лични данни за тези лица. Противното би означавало една
нормативно разписана възможност да се превърне в законово средство за постигане
на неправомерен резултат, каквато не е целта на законодателя. Информацията,
съхранявана от органите на МВР, не подлежи на свободен достъп. При постъпване
на искане за съдействие, в случая за предоставяне на информация, сезираният
административен орган има задължението да извърши проверка, от резултатите на
която да прецени дали заявителят има законов интерес от исканата информация и
да се произнесе по подаденото заявление. В случай, че сезираният орган не се
произнесе или откаже изрично съдействие, е налице отказ за извършване на
административна услуга, който подлежи на обжалване по съдебен ред.
От така подаденото заявление до министъра на правосъдието на Република
България и Директора на ОД на МВР – Велико Търново не става ясно каква точно
информация желае да му бъде предоставена Т. – за какъв период или дата желае да
му се предоставят записи от охранителните камери. Възможно е ако това касае
стар времеви период, такива записи изобщо да не се съхраняват. Не се посочва и
за какъв точно сигнал става въпрос – кога е подаден, по какъв въпрос. Нито
адресатът на искането, нито съдът следва да гадаят за какъв случай се касае
искането за предоставяне на информация.
Следва да се вземе предвид, че искането, формулирано в т. 1-ва от
заявлението на К. Т., е отправено до некомпетентен орган, тъй като записите от
системите за видеонаблюдение в съдебна палата не се поддържат, администрират и
съхраняват от органите на МВР. В тази част заявлението не е препратено по
компетентност до председателя на РС – Елена, но в случая не е налице
процесуално нарушение, тъй като заявлението има и втори адресат – министъра на
правосъдието, от когото К.Т. е получил изчерпателен отговор какъв е редът и към
кой орган следва да бъде отправено искането му за получаване на този вид
информация. По делото няма данни след това К.Т. да е подал заявление до РС –
Елена за предоставяне на записи от охранителните камери и по такова искане той
да е получил отказ, а същевременно чл. 83 от НПК предвижда упражняване на
правото за искане на съдействие само в хипотезата, когато заинтересованото лице
само не е могло да се снабди с исканата информация, разбирано като отправяне на
обосновано искане до компетентните да предоставят исканата от него информация
органи, последвано от изричен или мълчалив отказ.
Относно съдебната практика, на която жалбоподателят се позовава, тя касае
разглеждане на казуси с установена различна фактическа обстановка, при която
пред органите на МВР са били представени доказателства – съдебно-медицинско
удостоверение за увреждане, причинено от лице/а, чиито данни се искат с оглед
надлежно упражняване на правото на частна тъжба, какъвто разглеждания в
настоящото производство случай очевидно не е, т.к. нито в заявлението, нито в
жалбата до съда е описан престъпен състав и посочено в тази връзка пострадало
лице.
Съдът споделя установената съдебна практика, че не е необходимо
образуването на наказателно производство като условие за допустимост на
искането по чл. 83 от НПК. Систематичното място на тази разпоредба е в
Раздел ІІІ на Глава Осма – "Частен тъжител", като чрез нея се дава
възможност на пострадалия от престъпление от частен характер да сезира органите
на МВР да упражнят правомощията си по събиране на сведения във връзка с
престъпното деяние, ако такова е извършено, респ. за лицето, срещу което се
отправя обвинение за извършването на такова престъпление. Поради това, валиден
за правния интерес от търсената защита е въпросът дали за лицето, сезирало
органите на МВР с искане по чл. 83 от НПК, има данни да е пострадало от престъпление, дали
е претърпяло някакви имуществени или неимуществени вреди, които да му придадат
качеството на „пострадало лице“ по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК. В
конкретния случай К.Т. не съобщава и към заявлението му не са представени
никакви доказателства, от които да се направи извод или поне предположение за
наличие на качеството "пострадало лице", което да обоснове законния
му интерес да иска съдействие чрез предоставяне на информация от органите на
МВР. Същият дори не твърди, че изнесеното във въпросния сигнал /като сигналът
дори не е конкретизиран/ не отговаря на
истината и че по отношение на него са налице действия, които биха могли да се
определят като обиди и/или клевети, набеждаване или друго недопустимо от закона
отношение. Това, че в заявлението му са изтъкнати „обстоятелства неприемливи за
обществения порядък в страната“, не е еквивалент на евентуално твърдение, че
изложените в него факти са неверни. Такова твърдение Т. не е изложил нито в
подаденото от него заявление до ОД на МВР– Велико Търново, нито в депозираната
до съда жалба.
Относно качеството му на „подсъдим“ – такова нито се твърди от него, нито
се установява посредством приложени по делото доказателства.
Искането по т. 2 от заявлението касае изцяло предоставяне на лични данни за
конкретни субекти, което става по специален ред. Съгласно чл. 29 от ЗМВР
администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да
възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни
лица. Редът за обработване на лични
данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи, който
определя длъжностно лице по защита на данните. ЗЛД е специалният нормативен
акт, който урежда обществените отношения, свързани със защитата на правата на
физическите лица при обработване на личните им данни. Съгласно чл. 25ж от този
закон, свободен публичен достъп до информация, съдържаща единен граждански
номер, не се допуска, освен ако закон предвижда друго. Предоставянето на лични
данни се ползва с особената защита на закона и такива могат да се разкриват при
изрична доказана необходимост в установени от правните норми случаи. При
положение, че заявителят не е изразил конкретно намерение да търси свои права
като пострадал от действията на такива лица, то не следва да му бъдат
предоставяни данни под формата на лична информация за такива лица.
Искането на жалбоподателя не може да се окачестви като искане за достъп до
обществена информация, т.к. от една страна то е искане на специално основание –
чл. 83 от НПК, което изключва общия ред за събиране на информация по ЗДОИ, а от
друга страна данните, които Т. желае да му бъдат предоставени, не съставляват
по съществото си такава обществена информация. Съгласно чл. 2 от ЗДОИ, по
смисъла на този закон обществена е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая
подаването на сигнал от граждани, независимо къде работят те, не съставлява
административна дейност на държавни органи и информацията кои от тях дали и
кога ползват платен годишен отпуск по своето съдържание не може да се окачестви
като обществена информация. Също така не притежава характера на такава
информация и отнасящата се до личните данни на лицата, подали сигнал.
С оглед така изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение, поради липса на законово задължение за органите на
ОД на МВР – Велико Търново да предоставят исканата от жалбоподателя информация
на така посоченото от самия него правно основание. Не е изпълнена хипотезата на
правната норма – същият няма качествата подсъдим и/или пострадал. Самото
заявление е с неясно съдържание и параметри. Исканата информация не се съставя
и/или съхранява от ответника по отношение на т. 1, нито се установява
невъзможност жалбоподателят сам да набави тази информация, а по отношение на т.
2 тя е обект на особена законова закрила, като не са налице основания за
отпадането на същата.
С оглед крайния изход на спора, основателно и своевременно предявено в
о.с.з. е искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски.
Същите са в ползва на юридическото лице, в чиято структура се намира органът,
издал оспорения акт. Съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на ответната страна.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 143, ал. 3, предл.
2-ро от АПК, във вр. с чл. 83 от НПК,
Административен съд - Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от К.Г.Т. ***, с която се оспорва отказ на директора
на Областна дирекция на МВР – Велико Търново, обективиран в писмо с рег. №
366000-20761 от 12.09.2023 г.
ОСЪЖДА К.Г.Т. с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Велико
Търново с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, сумата размер на 100,00 /сто/ лева,
представляващи дължимите в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА