№ 1957
гр. Варна, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500954 по описа за 2022 година
., намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на Б. Б. Р. срещу Решение №
576 от 07.03.2022г. по гр.д. № 4124/2021г. по описа на РС Варна, с което на основание чл. 41 от ЗС
въззивницата е осъдена да заплати на ИВ. АТ. Л. сумата от 6 718,60лв., представляваща дължими
за ремонт на покрив, фасада и общи части на вход на жилищна сграда, находяща се в гр.Варна,
ул.“Плиска“ №11, извършен в периода 20.11.2019г. – 01.05.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 22.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и 1058,30лв., представляващи разноски , на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Според
въззивницата предявеният иск е допустим по реда на ЗУЕС, като съдът неправилно е
квалифицирал същият по чл.41 ЗС. Излага, че етажната собственост на сградата е вписана в
регистъра на сградите или отделните входове в режим на ЕС от 06.11.2009г. с № 194. С
разпоредбата на чл.48, ал.1 и ал.3 ЗУЕС се определя, че ремонт, обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части се извършва по решение на ОС на собствениците, като разходите
за ремонт, преустройство, реконструкция, за които има прието решение на ОС се разпределят
между собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с притежаваните от тях идеални части
от общите части на сградата. В ал.6 са предвидени условията и реда за извършване от отделен
съсобственик на необходим, неотложен ремонт и без решение на ОС, който е специален по
отношение на общия по чл.32, ал.2 ЗС, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като ищецът не е
обжалвал решението на ОС на ЕС, проведено на 18.07.2019г. и същото е влязло в сила..
Неправилен и необоснован е изводът на РС, че всички СМР представляват неотложен и необходим
ремонт. Извършените СМР представляват строеж – реконструкция, за който е необходимо
издаване на разрешение, съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ. В случая ремонтът на общите части на
сградата е извършен без строително разрешение и представлява незаконен строеж, като не са
налице и предпоставките на чл.61, ал.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД за възникване на задължения за заплащане
на претендираните суми от въззивницата, тъй като сградата е с непостоянен устройствен статут.
Извършеният ремонт не е уместен и не обосновава приложението на разпоредбите на чл.61, ал.3
ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Съдът е постановил решението си при неправилно установена фактическа
обстановка, при необсъждане или превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства.Излага подробни доводи в подкрепа на становището си за неоснователност на
предявеният иск. Моли в тази връзка да се обезсили решението на ВРС като недопустимо,
евентуално същото да се отмени и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
1
С въззивната жалба са отправени доказателствени искания за задължаване на ищеца на
основание чл.183 ГПК до представи оригинали на представените пред ВРС: разрешение
№153/19.11.2019г. за заемане на тротоар, договор за ремонт на покрив от 17.10.2019г., договор за
ремонт на фасада от 20.11.2019г. с приложение, всички касови бонове, разписки, фактури, стокови
разписки, квитанции; да се допусне провеждане на СТЕ, по която вещото лице – инженер –
конструктор след запознаване с материалите по делото, изслушване на свидетели, запознаване със
снимков материал от периода на извършване на ремонта и извършване на оглед на сградата да даде
заключение какви СМР са извършени на общите части на сградата и общите части в жилището на
ищеца; извършените дейности в банята и жилището на ищеца увеличили ли са
носимоспособността, а дейностите по покрива и фасадата увеличили ли са устойчивостта на
атмосферните влияния и трайността на сградата; за допускане на преразпит на свид. А.А за
опровергаване на твърденията на ищеца и становището на в.л. П.М., че керемидите на покрива са
от 1930г. и залепени с кал върху дървена обшивка, както и, че много от тях са били счупени.
В отговор на жалбата въззиваемият ИВ. АТ. Л., чрез процесуален представител адв. П.В. оспорва
доводите, изложени в нея и поддържа други, с които обосновават правилност и законосъобразност
на решението, което моли да се потвърди.
Необжалвалия другар – В. Ц. СТ. не е изразила становище по жалбата.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната
жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен
интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на съдържателните изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Въззивният съд намира за неоснователни, отправените с въззивната жалба доказателствени
искания. Искането за представяне в оригинал на приети по делото писмени документи е оставено
без уважение от първоинстанционния съд по съображения за липса на необходимост. При
поддържане на това искане пред въззивния съд, жалбоподателят не е изложил основания за това
искане, както и твърдения за своевременно предприети действия по оспорване на представените
документи. Доколкото приложените по делото документи са представени в заверени от ищеца
препис, съгласно разпоредбата на чл.183 ГПК и липсата на оспорване на същите от ответните
страни, то искането на въззивницата за задължаване на ищеца да представи оригинали на
представените по делото документи е неоснователно. Неоснователно е и искането за допускане на
СТЕ, тъй като обстоятелствата за установяването на които се поддържа искането, а именно: дали и
по какъв начин ремонта на покрива и фасадата на сградата са се отразили на носимоспособността,
устойчивостта на атмосферните влияния и трайността на сградата, както и дали е извършван
ремонт в жилището на ищеца са неотносими към предмета на спора.
Искането за допускане на повторен разпит на свид. А. за опровергаване на твърдения на
ищеца и установеното от вещото лице по прието по делото заключение на СТЕ следва да се остави
без уважение поради това, че обстоятелствата които се цели да бъдат установени са неотносими
към предмета на спора. Последното е преклудирано на осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Б. Б. Р. за задължаване на ИВ. АТ. Л., на
основание чл.183 ГПК до представи оригинали на представените пред ВРС: разрешение
№153/19.11.2019г. за заемане на тротоар, договор за ремонт на покрив от 17.10.2019г., договор за
ремонт на фасада от 20.11.2019г. с приложение, всички касови бонове, разписки, фактури, стокови
разписки, квитанции; за допускане на СТЕ, със задача вещото лице – инженер –конструктор след
запознаване с материалите по делото, изслушване на свидетели, запознаване със снимков материал
от периода на извършване на ремонта и извършване на оглед на сградата да даде заключение какви
2
СМР са извършени на общите части на сградата и общите части в жилището на ищеца;
извършените дейности в банята и жилището на ищеца увеличили ли са носимоспособността, а
дейностите по покрива и фасадата увеличили ли са устойчивостта на атмосферните влияния и
трайността на сградата; за допускане на преразпит на свид. А.А за опровергаване на твърденията
на ищеца и становището на в.л. П.М., че керемидите на покрива са от 1930г. и залепени с кал
върху дървена обшивка, както и, че много от тях са били счупени.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.06.2022г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към
спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от
страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3