О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../….....04.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на осми април през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Жекова
въззивно търговско дело № 367 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 7978/29.01.2020г.,
подадена от„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Московска №19, срещу решение №157/10.01.2020г., постановено по гр.д. № 18478/2018г. на ВРС, с
което е осъдено "Банка
ДСК" ЕАД да заплати на М.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ***, сумата от 2270 евро, като заплатена без основание на ответника, ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -06.12.2018г.,до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В жалбата се поддържат
доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на процесуалния
закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е взел предвид изложените в
отговора на исковата молба обстоятелства, ценил е само част от събраните
доказателства и е допуснал нарушение при разпределение на доказателствената
тежест в процеса, не е дал указания по чл.146, ал.2 ГПК във връзка със
заплащането на застрахователната премия и въпреки това с решението приел, че
банката не е доказала плащане по застрахователната премия. Излага се, че
неправилно съдът е игнорирал, че на 09.12.2013г. ищецът по свое собствено
нареждане, обективирано в операционната бележка, е платил именно начислените му
от банката задължения по вид и размер. Жалбоподателят счита правните изводи на
съда за неправилни. В тази връзка излага по повод на изводите относно
наказателната лихва, че многократно кредитополучателят е изпадал в забава над
90 дни, а дали е изпратено изявление на банката за предсрочна изискуемост,
счита за ирелевантно, тъй като процесният период предхожда постановяването на
ТР 4/2013г. Въвежда оплакване и досежно изводите на съда за недължимост на
годишните такси за управление, която поддържа да се дължи на осн. чл.24.1.2 от
ОУ, респективно да е получена на годно правно основание. Дължима, според
жалбоподателя е и сумата за застраховка съгласно чл.26 ОУ. Излага, че в контекста
на конкретното кредитно правоотношение, ищецът желае да се облагодетелства
въпреки направените неведнъж финансови отстъпки към него от въззивника. Счита,
че в съдебното решение липсва задължителен реквизит, след като не е посочена
банкова сметка, ***. Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на
предявения иск. Отправя доказателствено искане. Претендира и сторените в
производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263,
ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалбаот въззиваемия М.Д., чрез процесуалния му представител –
адв. Янко Янков, в който оспорва въззивната жалба по подробно изложени
съображения и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно. Счита, че твърденията на въззивника за допуснати процесуални
нарушения са лишени от основание и се противопоставя на доказателственото му
искане. Претендира и сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.
Въззивнатажалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
По отправеното от въззивника доказателствено
искане, съставът на въззивния съд намира, че не се констатира твърдяното от
въззивника процесуално нарушение, което да обуславя събирането на поисканото доказателство
във въззивното производство по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК. За да достигне до
този извод, съдът съобразява, че в проведеното първо заседание при
първоинстанционното разглеждане на делото ищецът е оспорил дължимостта на
сумата за застраховка с твърдение, че същата не е била заплатена от ответника.
В отговор на това процесуално действие, процесуалният представител на „Банка
ДСК” ЕАД е заявил, че са представени полици, от които се вижда, че са платени,
като не е отправил допълнителни доказателствени искания в тази връзка. Т.е.,
страната е заявила, че сочи доказателства за твърденията си. Задължението на
съда по чл.146, ал.2 ГПК възниква в случай, че страна по делото не сочи никакви
доказателства в подрепа на твърденията си. След като страната е посочила
доказателства и изрично е заявила, че счита че те установяват твърденията й,
дали тези доказателства са достатъчни за установяване на твърдяните
обстоятелства, е въпрос по същество на спора. Поради това, в процесния случай
не е имало основание съдът да приложи чл.146, ал.2 ГПК, респективно липсва
допуснато от него процесуално нарушение и доказателственото искане на
въззивника следва да бъде оставено без уважение.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 7978/29.01.2020г., подадена от„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Московска №19, срещу решение №157/10.01.2020г., постановено по гр.д.
№ 18478/2018г. на ВРС, с което е осъдено "Банка ДСК" ЕАД да заплати на М.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ***, сумата от 2270 евро, като заплатена без основание на ответника, ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -06.12.2018г.,до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 27.05. 2020г. от 14:00 часа, за която дата и час
да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника
се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателственото искане на "Банка ДСК" ЕАД на осн.
чл.192 ГПК да бъде задължено „Групама застраховане” ЕАД да представи
удостоверение, или друг намиращ се у него документ, удостоверяващ фактическия
платец на дължимата по застраховатена полица №8300019913000298 застраховатена
премия, или да бъде дадена възможност на въззивника да представи други писмени
доказателства в тази посока в първото по делото заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация,
като ползват Центъра по медиация към съдебния района на Окръжен съд – Варна.
Центърът е разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт
с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация
за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните,
че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за
постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата по медиация е неформална
и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и
независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.