Решение по дело №77/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) във връзка с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ямбол, срещу Решение № 3 от 04.01.2024 г., постановено по АНД № 20232330200453 от 2023г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № 28-2200121/17.02.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ямбол, с което на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, на осн. чл. 78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност(ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15, ал.1 от същия закон.

Решението се обжалва като постановено при неправилно приложение на закона. Оспорва се извода на съда, че гражданинът П. П. е бил в трудово правоотношение с „Б. България“ЕООД, по изложения от съда аргумент, че сключеният договор с „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД е под отлагателно условие. Излага съображения за това, че съдът е неглижирал представените по делото присъствени форми и инструктажи, в които фигурира лицето, като в тях не е отбелязано, че то е обучаващо се. Позовава се на настъпила трудова злополука с друг непалски гражданин.Счита се за доказано, че П. П. е полагал труд в полза на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД без да е налице за работника Единно разрешение за прибиваване и работа от МВР, поради което се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново за потвърждаване на наказателното постановление, алтернативно – връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касацията „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата. Решението на първоинстанционния съд счита за правилно, обосновано и законосъобразно, като съобразено с фактическата обстановка и представените по делото доказателства. За неоснователно се счита позоваването от касатора на присъствената форма във връзка с твърдяното наличие на трудово правоотношение.Посочва се, че тя е използвана по отношение на непалските граждани, изпратени от „Б. България” ЕООД, за да бъде отчетено тяхното присъствие в дните, в които са се обучавали, а не за това, че са престирали работна сила по трудово правоотношение. Непалските граждани - служители на „Б. България“ ЕООД, не са имали конкретно работно място, нито са изпълнявали трудови задължения на конкретна длъжност, а са се запознавали с функциите на много длъжности в предприятието на „Екопласт Файбър“ ЕАД. На длъжностите, които са изучавали, е имало назначени български работници. Всеки обучаем е бил разпределен в дадена смяна.Присъствената форма е отразявала в кой ден, в коя смяна и на коя длъжност лицето се е явило за обучение. Присъствената форма е отразявала действията му като обучаем и районният съд правилно е съобразил това като е обсъдил довода на касатора и го е отхвърлил изрично именно с такива съображения.Същото касае и инструктажа, на който се позовава касаторът. Този инструктаж е бил осъществяван отново с оглед на провежданото обучение на непалските граждани, а не за целите на престиране на работна сила по трудово правоотношение.Сочената от касатора трудова злополука с друг непалски гражданин се счита за неотносима към спора.

В първоинстанционното решение правилно е констатирано, че към 27.09.22г. П. П. е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Б. България“ ЕООД, Неправилно е била ангажирана и административно-наказателна отговорност на „Екопласт Файбър” ЕАД, в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ. В мотивите на самото наказателно постановление ясно и недвусмислено е посочено, че П. П. се е намирал на територията на предприятието на „Екопласт Файбър“ ЕАД по силата на договор с „Б. България“ ЕООД с цел обучение, а не като лице, наето по трудово правоотношение от „Екопласт Файбър” ЕАД. Обучението е било осъществявано по силата на договор между двете дружества, представен като доказателство. Това изключва априори възможността „Екопласт Файбър“ ЕАД да има качеството на местен работодател по отношение на П. П. по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ. Наказващият орган обаче не се е съобразил със собствената си констатация и е приложил материалния закон в противоречие с нея, т. е. към случай, който не попада в обхвата на ЗТМТМ. С оглед на това се счита, че касационната жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р. Д., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че нарушението е доказано и в тази връзка решението на Ямболския районен съд се явява незаконосъобразно, немотивирано и като такова моли да бъде отменено.

Ответникът по касацията, редовно призован, се представлява от адв.К., която поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение. Счита, че правилно районният съд е приел, че към момента на проверката П. П. изобщо не е бил на територията на „Екопласт Файбър“ ЕАД, не е престирал труд срещу заплащане в полза на „Екопласт Файбър“ ЕАД и не е налице възникнало трудово правоотношение. От представените писмени доказателства и справки от НАП се установява, че П. е бил в трудово правоотношение с „Б. България“ ЕООД. Правилно първоинстанционният съд е анализирал трудовия договор с П. и „Екопласт Файбър“, като е приел, че същият не е влязъл в сила, тъй като не е настъпило отлагателното условие в чл. 10, ал. 2 от същия. В случая не са налице елементите на трудовото правоотношение - работно време, работно място, трудова функция и дължимо възнаграждение. Моли съдът да постанови в тази насока съдебния си акт

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, като счита, че от доказателствата по делото не се установява категорично санкционираното лице да е осъществило процесното административно нарушение.

Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 3 от 04.01.2024 г., постановено по АНД № 20232330200453 от 2023г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № 28-2200121/17.02.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ямбол, с което на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД, на осн. чл. 78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност(ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15, ал.1 от същия закон.

Решението е обосновано от фактическа и правна страна със събраните писмени и гласни доказателства, в тази връзка е съответстващо на приложението на закона.Касационният състав споделя изцяло доводите на районния съд за това, че административно-наказателната отговорност на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД е била неправилно ангажирана. В производството пред първата инстанция наказващият орган не е успял да установи, че П. П. е престирал труд срещу заплащане в полза на „Екопласт файбър“ ЕАД без да е налице издадено единно разрешение за пребиваване и работа от страна на Министерство на вътрешните работи – при каквато хипотеза е издадено наказателното постановление.

От събраните в производството пред Районен съд Ямбол писмени доказателства е установено, че към 27.09.22г. П. П. е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Б. България“ ЕООД. Сключеният между „Екопласт файбър“ ЕАД и П. П. трудов договор от 15.09.22г. не е влязъл в сила, доколкото според чл. 10, ал.2 от същият е бил под отлагателно условие - издаване на документ за пребиваване на чужденеца на територията на Република България, което към 27.09.22г. не се е осъществило. Показанията на разпитаните по делото свидетели са в подкрепа на извода на съда, че не е установено наличието на някой от елементите по трудовото правоотношение - работно време, работно място, трудова функция, дължимо възнаграждение. По време на проверката от служителите на Дирекция“Инспекция по труда“-Ямбол не е установено полагането на труд от страна на П. П., същият не е присъствал по време на проверката.Съдът споделя доводите на ЯРС, че обстоятелствата за проведен инструктаж на непалския гражданин, за това, че е бил вписан в инструктажната книга и че фигурира в производствения график не са достатъчни да обосноват категоричен извод, че същият полага труд по трудово правоотношение. В подкрепа на извода за недоказано трудово правоотношение между непалския гражданин и „Екопласт файбър“ ЕАД е и наличния по административнонаказателната преписка договор за услуги от 15.07.22г, сключен между „Б. България“ ЕАД и „Екопласт файбър“ ЕАД, видно от чл.5, ал.2 от същия „Б. България“ ЕАД може да изпраща при „Екопласт файбър“ ЕАД работници за обучение и обмен на опит.

Обобщено съдът приема за верен и съответстващ на установеното по делото и приложението на закона крайния извод на Районен съд Ямбол, че „Екопласт файбър“ няма качеството на „Местен работодател“ по смисъла на § 1, т. 11 ДР ЗТМТМ и не може да бъде субект на нарушение по чл. 15, ал.1 ЗТМТМ, обоснован с това, че П. П. се е намирал на територията на завода за полиестерни влакна на „Екопласт файбър“ ЕАД в качеството си на обучаемо лице, дейността по обучение не е сред лимитативно изброените в чл. 5, ал. 1 ЗТМТМ, за които се изисква издаването на единно разрешение за пребиваване и работа, като обучавано лице П. П. е запазил трудовото си правоотношение с изпращащото предприятие „Б. България“ ЕООД, за който работодател е имал издадено ЕРПР. Поради това административнонаказателната отговорност на „Екопласт файбър“ ЕАД неправилно е била ангажирана с наказателното постановление и като е отменил същото Районен съд Ямбол е постановил законосъобразен съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Ямбол

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 04.01.2024 г., постановено по АНД № 20232330200453 от 2023г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол.

Решението е окончателно.