Р
Е Ш
Е Н
И Е № 261798
гр. Пловдив, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 25.05.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16554 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от “Ейс Масрър” ЕООД и „Ейс Сървър Про“ ЕООД срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с която са предявени субективно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на всеки един от ищците сума в размер на по 44.65 лева, всяка една от които представлява ½ от общото задължение за законна лихва за периода 13.10.2017 г. до 28.04.2018 г. върху главница в размер на 1623.58 лева, която главница представлява недължимо платена сума от „*** Хотел“ ЕООД на„ ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, което вземане за законна лихва е прехвърлено на ищците по равно с договор за цесия от 11.06.2020 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че с влязло в сила решение № 638 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 11676/2018 г. по описа на ПРС ответникът е осъден да заплати на „*** Хотел“ ЕООД сумата в размер на 1623.58 лева, недължимо платена, начислена за непотребено количество ел. енергия.
С договор за цесия от 11.06.2020 г. „*** Хотел“ ЕООД прехвърлило на ищците поравно вземането си за законна лихва в общ размер на 89.30 лева върху главницата в размер на 1623.58 лева., начислено за периода 13.10.2017 г. до 28.04.2018 г.
Считат, че законната лихва се дължи от
деня на неоснователното заплащане на главницата, а именно от дата 27.01.2017
г., като иска се предявява за период необхванат от погасителната давност.
За вземанията ищците се снабдили със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13323/2020 г. по описа на ПРС, срещу която
длъжникът възразил в срок, което пораждал интересът им от предявяване на
настоящите искове. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Признава, че с влязло в сила решение № 638 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 11676/2018 г. по описа на ПРС ответникът е осъден да заплати на „*** Хотел“ ЕООД сумата в размер на 1623.58 лева, недължимо платена, начислена за непотребено количество ел. енергия. Не оспорва, че сумата е платена от „*** Хотел“ ЕООД на 17.01.2017 г., от която датата се дължи законна лихва. Не оспорва, че дължи на „*** Хотел“ ЕООД за периода 13.10.2017 г. до 28.04.2018 г. законна лихва в размер на 89.30 лева, начислена върху главница в размер на 1623.58 лева. Не оспорва, че с договор за цесия от 11.06.2020 г. „*** Хотел“ ЕООД прехвърлило на ищците поравно вземането си за законна лихва в общ размер на 89.30 лева върху главницата в размер на 1623.58 лева., начислено за периода 13.10.2017 г. до 28.04.2018 г., както и че е уведомен за цесията, преди завеждане на заповедтното дело. Счита, че цесията не е породила действие, доколкото договорът е нищожен, сключен в противоречие на принципа за добросъвестност и в противоречие на добрите нрави, в която връзка излага подробни съображения в насока, че „*** Хотел“ ЕООД е прехвърлило свои вземания срещу ответника на различни свързани по между си дружества с цел да бъдат събрани множество разноски. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 13323/2020 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника като в
срока по чл.415, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу вземанията по заповедта.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
Предявени са
субективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация
чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени
така предявенитe искoвe ищецът следва, да установи наличие на
главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което
ответникът е изпаднал в забава, размер на обезщетението за забава, че вземането
е прехвърлено с договор за цесия, за което ответникът е надлежно уведомен. Ответникът следва да установи, че е платил
главното задължение в срок, както и че договорът за цесия е недействителен на
соченото от него основание, а именно, че противоречи на добрите нрави.
С Определение от 12.03.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че с влязло в
сила решение № 638 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 11676/2018 г. по описа на ПРС
ответникът е осъден да заплати на „*** Хотел“ ЕООД сумата
в размер на 1623.58 лева, недължимо платена, начислена за непотребено
количество ел. енергия; че сумата в размер на 1623.58 лева е платена от „***
Хотел“ ЕООД на 17.01.2017 г., от която датата се дължи законна лихва; че дължи
ответникът дължи на „***
Хотел“ ЕООД за периода 13.10.2017 г. до 28.04.2018 г. законна лихва в размер на
89.30 лева, начислена върху главница в размер на 1623.58 лева; че с договор за
цесия от 11.06.2020 г. „*** Хотел“ ЕООД
прехвърлило на ищците по равно вземането си за законна лихва в общ размер на
89.30 лева върху главницата в размер на 1623.58 лева., начислено за периода
13.10.2017 г. до 28.04.2018 г., както и че е уведомен за цесията, преди
завеждане на заповедтното дело.
Спорно по
делото дали договорът за цесия е валиден и е породил действие, както и дали
обвързва длъжника.
В срока за
отговор ответникът е направил възражение, че договорът за цесия е нищожен, поради
противоречие с добрите нрави, както и са изложени доводи, относими към
недействителност на договора, поради заобикаляне на закона.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пр.4 от ЗЗД е налице,
когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта
и на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения. Нарушаване
на тези принципи е налице когато има явно несъответствие между насрещните
престации, при което се достига до несправедливото облагодетелстване на някоя
от страните, за сметка на другата.
В случая съдът намира, че
ответникът няма правен интерес от оспорване на договора за цесия на основание
накърняване на добрите нрави. Това е така, доколкото накърняването на добрите
нрави е свързан с еквивалентност на насрещните престации по договора и е
относим за страните по договора, чиито насрещни престации могат да не отговаря
на принципа на добросъвестност и справедливост.
В случая, обаче, от
твърденията, изложени в отговора на исковата молба съдът намира, че следва да
разгледа въпроса дали с договора за цесия
не се цели заобикаляне на закона, като се прецени дали с договора за цесия не се цели резултат, който е забранен от
закона, макар и постигнат по начин позволен от закона.
По делото е безспорно, че
ответникът е издал срещу „*** Хотел“ ЕООД фактура на стойност 4123. лева с ДДС,
което сума е заплатена от „*** Хотел“ ЕООД.
Видно от представеното Решение
№ 270 от 28.02.2018 г. по в.гр.д. № 2924/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив е признато за установено, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД дължи
на „*** Хотел“ ЕООД сума в размер на 2500 лева, недължимо платена по
попосочената по-горе фактура./л.49/
Видно от Решение № 793 от
20.06.2019 г. по в.гр.д. № 844/2019 г. по описа на ПОС /л.13/ е признато за
установено, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД дължи на „*** Хотел“ ЕООД
остатъка от сумата платена по посочената по-горе фактура в размер на 1623.58
лева.
Видно от писмо от „*** Хотел“
ЕООД /л.51/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е
прехвърлило вземанията си срещу него в размер на общо 1288 лева разноски в производствата
по повод първото заведено дело за недължимо платени суми по процесната фактура
на „***“ ЕООД.
Видно от писмо от „*** Хотел“
ЕООД /л.54/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е
прехвърлило вземанията си срещу него в размер на 2500 лева главница по Решение
№ 270 от 28.02.2018 г. по в.гр.д. № 2924/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, на „Вайс Капитъл“ ЕООД.
Видно от писмо от „*** Хотел“
ЕООД /л.55/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е
прехвърлило вземанията си срещу него за законна лихва върху главницата в размер
на 2500 лева за периода 28.01.2017 г. до
10.01.2018 г., присъдена с Решение № 270 от 28.02.2018 г. по в.гр.д. №
2924/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
на „Грам Слам Чемпиън“ ЕООД и
„Сървис Уинъс“ ЕООД.
Видно от писмо от „*** Хотел“
ЕООД /л.57/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е
прехвърлило вземанията си срещу него за законна лихва върху главницата в размер
на 2500 лева за периода 11.01.2018 г. до
10.10.2018 г., присъдена с Решение № 270 от 28.02.2018 г. по в.гр.д. №
2924/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
на „Фърст Сърв Ейс Мастър“ ЕООД и
на „Фърст Сърв Мастър“ ЕООД.
Видно от писмо от „*** Хотел“
ЕООД /л.68/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е
прехвърлило вземанията си срещу него за законна лихва върху главницата в размер
на 1623.58 лева за периода 26.01.2017 г.
до 28.04.2018 г., присъдена с Решение № 793 от 20.06.2019 г. по в.гр.д. №
844/2019 г. по описа на ПОС г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на „Ейс
Мастър“ ЕООД и „ЕЙС Сървър Про“ ЕООД.
Видно от писмо от „*** Хотел“
ЕООД /л.70/, същото уведомява „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че е
прехвърлило вземанията си срещу него за законна лихва върху главницата в размер
на 1623.58 лева за периода 29.04.2018 г.
до 20.07.2019 г., присъдена с Решение № 793 от 20.06.2019 г. по в.гр.д. №
844/2019 г. по описа на ПОС г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на „Ред
Клей Мастър“ ЕООД и „Клей Мастър“ ЕООД.
От служебна справка в Търговския регистър по
партидата на всяко едно от дружествата преобретатели на вземания се установява,
че едноличен собственик на капитала на всяко едно от тях е Г. С. К..
С оглед всички така посочени доказателства се
установява, че за вземане в общ размер на 4123. лева с ДДС, недължимо платена
сума по фактура, за разноските в производствата и за отделни периоди за
законната лихва върху всяка една от присъдените на части главници са сключени
10 броя договори за цесия, като на съда е служебно известно, че за част от
прехвърлените вземания вече са заведени от цесионерите искове срещу „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, наред с настоящото дело, като по всяко едно от
тях се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, което надхвърля
размера на претенциите, какъвто е и случая по настоящото дело.
Сключвайки
процесния договор за цесия страните по него, ползвайки позволен от закона
механизъм, а именно залегнала в закона възможност и право за прехвърляне на
съществуващи вземания между гражданскоправните субекти, се цели постигането на
един забранен от закона резултат, а именно да се навреди на едно трето за
правоотношението лице, в случая ответника. Нарушени са основни принципи в
правото, а именно да не се вреди други му, залегнал в разпоредбата на чл.45 ЗЗД, недопускане на неоснователно обогатяване, залегнал в чл.59 ЗЗД и
упражняване на процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, без
да се вреди на други му – чл.3 ГПК.
Със сключването на множество договори за
цесия с приобретатели юридически лица, чиито едноличен собственик на капитала е
едно и също лице, което разпределя печалба за себе си от приходите от дейността
на собствените му дружества, се цели и реално се постига цел да се увреди
ответника, като от него се съберат много и по-високи по размер суми от
претендираните от цесионерите, като по този начин се достига до неоснователно
обогатяване на цесионерите за сметка на ответника.
Наред с това съдът намира, че
настоящото производство е заведено в разрез с принципа за добросъвестност,
залегнал в чл.3 ГПК. Страните и техните процесуални представили трябва да
упражняват процесуалните си права добросъвестно без да се вреди на друг. Ищците
не действат добросъвестно, доколкото водят дело само за една малка част от
вземането за възнаградителна лихва, което им е прехвърлено и си остават
възможността да водят дело за следваща една втора от вземането или по-малка
част от него, както се установи, че дружествата, чиито едноличен собственик е
лицето - едноличен собственик и на ищците по делото, правят, с което съдът
приема, че е налице злоупотреба с предоставените им процесуални права.
С оглед изложеното съдът
намира, че представения по делото договор за цесия от 11.06.2020 г. /л.8/ е
сключен с цел заобикаляне на закона, постигане на забранен резултат да се
увреди ответника, при злоупотреба с права и като такъв е недействителен и със
сключването му не е настъпил прехвърлителния ефект, поради което исковете ще
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за ответника,
който е направил своевременно искане за присъждане на такива. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с
чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Общо разноски в исковото производство в размер на 100 лева, които ще се присъдят изцяло.
Ответникът претендира разноски и за
заповедното производство, като видно от същото ответникът се е представлявал от
юрисконсулт, съдът определя юрисконсултско възнаграждение за ответника в
заповедното производство в размер на 50
лева, с оглед едностранния характер на същото и ниския интерес и липса на
правна и фактическа сложност. Настоящият състав счита, че и на длъжника се
дължи възнаграждение в заповедното производство, който има право на юридическа
помощ за подаване на възражение, като е ползвал такава.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Ейс Мастър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул. „Дуган Хисар“ № 2, ет. партер, представлявано от Г. К. срещу „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 положителен
установителен иск за признаване за установено, че „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* дължи
на „Ейс Мастър“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 44.65
лева, представлява ½ от общото задължение за законна лихва за периода
13.10.2017 г. до 28.04.2018 г. върху главница в размер на 1623.58 лева, която
главница представлява недължимо платена сума от „*** Хотел“ ЕООД на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
което вземане за законна лихва е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 11.06.2020
г., за което вземане е издадена
Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13323/2020 г. по описа на Пловдивския
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Ейс Сървър Про“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул. „Дуган Хисар“ № 2, ет. партер, представлявано от Г. К. срещу „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 положителен
установителен иск за признаване за установено, че „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* дължи
на „Ейс Сървър Про“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на
44.65 лева, представлява ½ от общото задължение за законна лихва за
периода 13.10.2017 г. до 28.04.2018 г. върху главница в размер на 1623.58 лева,
която главница представлява недължимо платена сума от „*** Хотел“ ЕООД на„ ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, което вземане за
законна лихва е прехвърлено на ищеца
с договор за цесия от 11.06.2020 г.,
за което вземане е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13323/2020 г. по
описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА „Ейс Сървър
Про“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Дуган Хисар“ № 2, ет. партер, представлявано от Г. К. и „Ейс Мастър“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Дуган Хисар“ № 2, ет. партер,
представлявано от Г. К. ДА ЗАПЛАТЯ НА „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 100 лева – разноски в настоящото
производство и 50 лева, разноски за
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 13323/2020 г. по описа на
Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!ВГ