Р Е Ш
Е Н И Е
№ 221/31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина А.
разгледа
Адм.дело
№41/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.38, ал.1 от Закон за
държавната собственост (ЗДС)
Образувано е по жалба на М.П.М. ***
Решение №12/06.01.2023г. на
Министерски съвет на Република България, с което на основание чл.34а, ал.1 във
вр. с чл.34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС са отчуждени на имоти и части от имоти -
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект:
"Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750
/километраж по съществуващ път I-1/, км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км.
102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на
територията на областите Видин и Монтана, съгласно ПУП, одобрен с влязла в сила
Заповед №РД-02-15-14 на заместник министъра на регионалното развитие и
благоустройството от 03.02.2021г. в ЧАСТТА му по отношение на недвижим имот с
идентификатор по КК и КР №67667.22.8 находящ се в землището на с.Смоляновци, област Монтана. В жалбата се развиват доводи за
незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. В съдебно
заседание, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат А., поддържа жалбата си и
моли да бъде уважена, като се определи размер на обезщетение съобразно размера
в приетата по делото съдебно оценителна експертиза, претендира присъждане на
разноски по делото, като допълнителни доводи излага в писмена защита.
Ответника
по делото, чрез процесуалният му представител А*** Г*** , оспорва жалбата и
моли да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на разноски
по делото, като обстойни доводи излага в писмено становище.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалният си представител
юрисконсулт П*** , моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като
претендира разноски по делото.
Заинтересованата
страна Министерство на финансите не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като по делото е постъпило писмено становище от процесуалният му
представител юрисконсулт И., с което моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Заинтересованата
страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание, като по делото е постъпило
писмено становище от процесуалният му представител юрисконсулт П*** , с което
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира разноски по
делото.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №12/06.01.2013г. на Министерски съвет на
Република България, с което на основание чл.34а, ал.1 във вр. с чл.34б от ЗДС и
§1 от ДР на ЗДС са отчуждени на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин –
Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/, км.
58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път
I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и
Монтана, съгласно ПУП, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-14 на
заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството от
03.02.2021г. в ЧАСТТА му по отношение на недвижим имот с идентификатор по КК и КР №67667.22.8 находящ се в землището на с.Смоляновци, област Монтана.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
С Решение №325/19 май
2011г. на Министерски съвет „Участък от път I-1 /Е-79/, Мездра –
Ботевград“; „Видин – Монтана“ обход на гр.Монтана „ е обявен за
републикански път и обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС. За обекта, в
процесният участък, разположен в землищата на територията на община Монтана,
област Монтана, със Заповед № РД-02-15-14/03.02.2021 г. на заместник-министър
на регионалното развитие и благоустройството, влязла в законна сила, е одобрен
подробен устройствен план - парцеларен
план /ПУП-ПП/ обн. Дв. Бр.12/12.02.2021г. За нуждите на теренното осигуряване и
обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция
"Пътна инфраструктура" е отправено искане от 28.10.2022 г. до МРРБ и
МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за
държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на път I-1 /Е-79/
„Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/,
км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ
път I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и
Монтана. Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на
МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция
по вписванията, служби по вписванията в гр. Монтана, предоставената от тях
информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от
отчуждаването ПИ, оценителен доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка
и други. Финансовата обосновка от Агенция "Пътна инфраструктура" за
имотите – предмет на отчуждаване е одобрена от Министъра на финансите. По
възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на
отчуждаване е изготвен оценителен доклад от независим оценител за определяне на
равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. На лицензирана фирма е възложено
изготвяне на оценка на отчуждаваните имоти във връзка с договор за възлагане на
обществена поръчка, изведен от Агенция
„Пътна инфраструктура“ по изх. № Д-152 от 20.11.2019 г.
След допълнително
извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо изх. №
03-07-150/30.12.2022 г., министърът на регионалното развитие и
благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад
до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в
посочените землища на територията на Община Монтана. Към предложението е била
приложена и административната преписка от проведеното административно
производство по чл.34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз основа на предложението Министерският съвет на Република България е издал
оспореното Решение № 12/06.01.2023 г., с което отчуждава за държавна нужда за
изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна
собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по
вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици, като
в приложението към решението попада и имота собственост на оспорващият.
От събраните по делото
доказателства и приетата съдебно оценителна експертиза, съдът, стига до
следните правни изводи:
Административния акт е издаден от
компетентен административен орган. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването
на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането
на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите. В § 1 от ДР на ЗДС, е посочено, че
национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно
посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на
Министерския съвет. С Решение №325/19 май 2011г. на Министерски
съвет е обявен за републикански път „Участък от
път I-1 /Е-79/, Мездра – Ботевград“; „Видин – Монтана“ обход на
гр.Монтана, за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на
територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС, тоест обектът, за
който се извършва отчуждаването е национален обект, респективно компетентен да
издаде оспореното решение е Министерският съвет на Република България.
По разбиране на настоящият съдебен състав е спазена предвидената в чл.34б
от ЗДС писмена форма за издаване на оспорения административен акт.
При издаване на оспорения административен акт не се установява да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да дават основание за неговата отмяна.
Основателно
оспорващият претендира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен.
Това е така, тъй като равностойното парично
обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с
предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния
устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е
налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз
основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания – чл.
32, ал. 2 от ЗДС. В
§
1а, т. 1 от ДР на ЗДС
е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично
обезщетение" – цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по
реда на този
закон. Или, парично
обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и се
формира от оценката на този имот. В §
1а, т. 2 от ДР на ЗДС
е дадено и легално определение на понятието "пазарни цени" – това са
"осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата
по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на
имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се
вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз
основа на не по-малко от две относими сделки. Целта на посоченото изброяване е
да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите
на засегнатите собственици, като същите бъдат възмездени парично с цена
възможно най-близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на
пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда.
Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още повече кръга
на правните сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като
целта е да бъдат ползвани само такива които установяват действителната пазарна
цена на свободния пазар на недвижимите имоти.Следва да се посочи, че приложим в
разглеждания случай е и §
1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, във връзка с изискването на чл.
32, ал. 2 от същия закон, който определя, че "имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в
земеделските територии. При разбора на така описания материален закон, настоящият съдебен състав
отбелязва, че административния акт в оспорената му част е съответен на
приложимия материален закон. Административният акт в оспорената му част е
противоречие с целта на закона, която е всеки собственик да получи равностойно
парично обезщетение за имотите негова собственост, които се отчуждават за
нуждите на държавата. Настоящият съдебен състав,
съобразява, че Европейския съд по правата на човека с Решение от 14.05.2020 г.
по делото Костов и други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015
г. изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз
основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е
загубена /т. 63 и т. 107/. В мотивите на решението е посочено, че условията за
обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за
преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и
по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането
на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност,
обикновено представлява непропорционална намеса. Следва да бъде присъждано
такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на
отчужденото имущество, Европейският съд по правата на човека приема наличието
на допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не
е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи, в
съответствие с трайната си практика за липса на съразмерност, ако даденото
обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност. От събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав, установява и противоречие на
законовите изисквания относно определянето на равностойно обезщетение с чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС. Разрешаването на
това противоречие е предвидено в чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България - международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната, като те се ползват
с предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е ратифицирана със
закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и
е в сила за Република България от 7 септември 1992 г. В Решение № 8 от
15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. Конституционния съд посочва, че КЗПЧОС,
страна по която са всички държави - членки на ЕС, е интегрирана в националния
правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни
актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на
публичната власт, тоест за настоящия състав възниква задължението за пряко
приложение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и
спазване на посочените от Съда по правата на човека принципи за равностойно обезщетяване
на отнетото от държавата право на собственост. Дължимото обезщетение следва да
бъде определено въз основа на актуално сключените сделки за покупко-продажба на
недвижими имоти, земеделски земи, при това сключени както между физически и
юридически лица, така и само между физически лица, предвид възможността
физическо лице да осъществява дейност като търговец/земеделски производител и
използването на земеделските земи по стопански начин от него.
В тази връзка следва
да се отбележи, че динамиката на инфлационните процеси, които са повишили
значително цените на недвижимите имоти, налага да се държи сметка за реалните
цени на недвижимите имоти непосредствено преди отчуждаването, което
обстоятелство ще даде реална актуалност на оценката на подлежащите на
отчуждение недвижими имоти. Следва обаче да се държи сметка, че периодът на
анализа не може да обхваща времето след издаването на оспорвания акт, доколкото
неговата материална законосъобразност се преценява към датата на издаването му
(аргумента на чл.142, ал.1 от АПК), от който момент и оспорващият се лишава от
правото му на собственост.
Настоящият съдебен състав,
кредитира съдебно оценителна и допълнителна съдебно оценителна експертиза
изготвена от вещото лице И.Ц., като обективна и безпристрастна. Вещото лице е
извършило проверка и анализ по поставените задачи, като е представило два
различни различни варианта, които са съобразени с приложими времеви критерии
зададени в задачите на съда и оспорващият. Настоящият съдебен състав намира, че
при изложените по-горе доводи за определяне на размера на оценките на имотите
подлежащи на отчуждение следва да бъде приложен вариант посочен по поставена
задача две от съдът по изготвената от вещото лице съдебно оценителна
експертиза. Това е така, тъй като този вариант изцяло съответства на целта на
приложимия материален закон, който следва да предостави на собствениците на
отчуждени имоти възможността да получат обезщетение, което да е равностойно и
справедливо. При тези доводи размера на определеното обезщетение по отношение на недвижими имоти с идентификатор по КК и КР №67667.22.8 находящ се в землището на с.Смоляновци, област Монтана следва да бъде определен на 4385
лева, като съдът отбелязва, че ползваният от вещото лице метод на изчисление е
съответен на изискването на определяне на справедливо равностойно обезщетение,
тоест следва да бъде кредитиран при съобразяване на изложените по-горе мотиви
на решението. Пълнотата изисква да се отбележи, че настоящият съдебен състав не
прилага по аналогия делото Костов и други срещу
България, а се ползва от тълкуването на ЕСПЧ по приложението на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС при определяне на размера на дължимото обезщетение за отчуждените недвижими
имоти от собствениците им.
Предвид изхода на делото и направеното искане от оспорващият за присъждане разноски по водене на
съдебното производство, съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК, ответника, следва да бъде осъден да заплати в полза на
оспорващият разноски по делото в размер на 1010 лева, който се следват като разноски за
адвокат в размер на 400 лв, разноски за назначена
съдебно оценителни експертизи в размер на 600 лева, както и 10 лева внесена държавна такса за образуване на
делото.
При
горните доводи, настоящият съдебен състав намира, че Решение №12/06.01.2023г. на
Министерски съвет на Република България, с което на основание чл.34а, ал.1 във
вр. с чл.34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС са отчуждени на имоти и части от имоти -
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект:
"Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750
/километраж по съществуващ път I-1/, км. 58+128.47 /километраж по проект/ до
км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ км.99+193 /километраж по
проект/ на територията на областите Видин и Монтана, съгласно ПУП, одобрен с
влязла в сила Заповед №РД-02-15-14 на заместник министъра на регионалното
развитие и благоустройството от 03.02.2021г. е незаконосъобразно в ЧАСТТА му по отношение на недвижим имот с
идентификатор по КК и КР №67667.22.8 находящ се в землището на с.Смоляновци, област Монтана и жалбата да бъде следва да бъде уважена, предвид което на основание
чл.173, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ Решение №12/06.01.2023г. на Министерски съвет на
Република България, с което на основание чл.34а, ал.1 във вр. с чл.34б от ЗДС и
§1 от ДР на ЗДС са отчуждени на имоти и части от имоти - частна собственост, за
държавна нужда за изграждане на обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/
„Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/,
км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ
път I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и
Монтана, съгласно ПУП, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-14 на
заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството от
03.02.2021г. в ЧАСТТА му по отношение на недвижими имоти с идентификатори по КК и КР№67667.22.8 находящ се в землището на с.Смоляновци, област Монтана, КАТО увеличава размера на обезщетението от 2728 лева на
4385 лева
ОСЪЖАДА Министерски съвет на Република България да заплати на М.П.М. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: