РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. ХАСКОВО, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.П. Р.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500564 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по жалба,
подадена от въззивника „ Първа инвестиционна банка“ АД гр. София.
С Решение №260327/01.07.2021г., постановено по гр.д. № 2708/2020 г., РС Хасково
:ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Първа инвестиционна банка“АД-
гр.София срещу В. Л. Д.,искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.430 ал.1 и ал.2
от ТЗ, чл.79 ал.1,чл.86 ал.1 и чл.92 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане
на „Първа инвестиционна банка“АД от В. Л. Д. по Договор №***г. за издаване на кредитна
карта,изменен и допълнен с Анекс към него от 05.11.2007г.,в общ размер на 14 745,95лв.,от
които :2000лв.-главница; 8 022,45-договорна лихва,дължима на основание т.6 от Анекса,за
периода от 19.12.2009г. до 07.07.2020г.,включително; 4 490,80лв.-наказателна лихва за
забава,дължима на основание т.6.1 от Анекса ,за периода от 06.01.2010г. до 12.03.2020г.
включително; 120,14лв.-наказателна лихва за забава,дължима на основание т.6.1 от
Анекса,за периода от 14.05.2020г. до 07.07.2020г. включително; 10,56лв.-законна лихва за
периода от 08.07.2020г. до 26.07.2020г. включително; 78лв.-годишна такса за
поддръжка,дължима за 2010г. и 2011г.;24лв.-разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита,ведно със законната лихва върху главницата от 27.07.2020г. до
1
окончателното й изплащане.;ОСЪЖДА „Парва инвестиционна банка“АД,на основание чл.78
ал.3 от ГПК да заплати на В. Л. Д. сумата от 1 180лв.,представляваща разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение ,в частта относно следните отхвърлени суми,а
именно: 2000лв.-главница; 120,14лв.-наказателна лихва за забава,дължима на основание
т.6.1 от Анекса,за периода от 14.05.2020г. до 07.07.2020г. включително; 10,56лв.-законна
лихва за периода от 08.07.2020г. до 26.07.2020г. включително е останал въззивникът „ Първа
инвестиционна банка“ АД гр. София, който чрез пълномощника си юрк. Г. го обжалва в
законоустановения срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение в
обжалваната част е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение
на материалния закон, в каквато насока излага подробни доводи във въззивната жалба. Моли
въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС
Хасково и постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявените искове с
правно основание чл.422 от ГПК за посочените по-горе суми. Претендира присъждане на
направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата В. Л. Д..В
съдебно заседание,чрез пълномощника си адв.М.Г. оспорва жалбата и излага доводи за
нейната неоснователност. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото,
пред въззивната инстанция разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.
С писмена молба вх. № 3920/19.10.202 г. въззивникът поддържа подадената въззивна
жалба по изложените в нея съображения.
Хасковският окръжен съд като взе предвид доводите на страните , обсъди събраните
по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, провери основателността
на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна,против подлежащ на обжалване
съдебен акт,в законоустановения срок и е процесуално допустима. Преценена по същество
жалбата е неоснователна,а постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно
.Районен съд Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК, предявени „ Първа инвестиционна банка“ АД гр. София против В. Л. Д. от гр.
*** за признаване за установено по отношение на ответника,че дължи на ищеца сумата в
общ размер на 14 745,95лв.,от които :2000лв.-главница; 8 022,45-договорна лихва,дължима
на основание т.6 от Анекса,за периода от 19.12.2009г. до 07.07.2020г.,включително;
4 490,80лв.-наказателна лихва за забава,дължима на основание т.6.1 от Анекса ,за периода
от 06.01.2010г. до 12.03.2020г. включително; 120,14лв.-наказателна лихва за забава,дължима
на основание т.6.1 от Анекса,за периода от 14.05.2020г. до 07.07.2020г. включително;
10,56лв.-законна лихва за периода от 08.07.2020г. до 26.07.2020г. включително; 78лв.-
годишна такса за поддръжка,дължима за 2010г. и 2011г.; 24лв.-разноски за обявяване на
2
предсрочна изискуемост на кредита,ведно със законната лихва върху главницата от
27.07.2020г. до окончателното й изплащане които суми били дължими по Договор за
издаване на кредитна карта № ***г.,изменен и допълнен с Анекс от 05.11.2007г., за които
суми е издадена Заповед № 596/30.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1467/2020 г. по описа на РС
Хасково.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което
го е отхвърлил изцяло. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните.
Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят
от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които
да обосновават изводи, различни от направените от решаващия съд
Наведените във въззивната жалба оплаквания досежно необосноваността на
постановеният съдебен акт са неоснователни. Както вече се посочи, решаващият съд е
отговорил обосновано на направените възражения, след задълбочена преценка на събраните
доказателства. Правилен е изводът на съда,че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 20.12.2009 г., от който момент започва да тече петгодишния период за
погасяване по давност на вземането за главница. Този период е изтекъл на 20.12.2014 г.,
като до тази дата, както е посочил първоинстанционния съд, няма данни да са
осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на давността.
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
е подадено на 27.07.2020 г. – почти шест години, след изтичането на погасителната давност
за главницата. Правно ирелевантно е обявяването на кредита за предсрочно изискуем от
ищеца след изтичането на погасителната давност за главницата. Правилно съдът е приел, че
съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, дори за тях давността да не е изтекла.
Основният довод на въззивника се свежда до това,че съдът неправилно е приел,че
предсрочната изискуемост на кредита е възникнала на 20.12.2009 г., от който момент
започва да тече петгодишния период за погасяване по давност на вземането за главница.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г., т.18. не е достатъчно да са настъпили обективните факти
на предсрочна изискуемост, а следва банката да е упражнила това свое право и обявяването
на предсрочна изискуемост на кредита да е обявена на длъжника преди подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Идеята на даденото
разрешение не е да толерира бездействието на кредитора, а да даде достатъчна гаранция на
длъжника да бъде предварително уведомен, преди предприемане на действия по издаване на
Заповед по чл.417 от ГПК, че кредиторът е упражнил своето право да счита кредита за
предсрочно изискуем. Недопустимо е банката кредитор след повече от единадесет години
бездействие по кредит, който не се обслужва и е в просрочие от 04.12.2009 г.,както сам
3
твърди в исковата молба, да упражни субективното си право да обяви на длъжника
настъпилата предсрочна изискуемост след този период на бездействие и да се ползва от
своето неправомерно поведение.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено от
въззивната инстанция.Решението е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка,след обсъждане на всички събрани по делото доказателства.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото разноски за настоящата
инстанция в размер на 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260327/01.07.2021г.,постановено по гр.д.
№2708/2020г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА „ Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „ Драган Цанков“ № 37 да заплати на В. Л. Д., ЕГН
********** от гр.***,със съдебен адрес :гр.Хасково,бул.“България“ №142, вх.А, ет.1-
адв.М.Г. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600лв.-платено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4