РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Перник, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ПЕТЯ Й. КОТЕВА
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Дилян Ст. Деянов
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251700600436 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК:
С присъда № 5 от 23.04.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 230/2023г. по
описа на Районен съд – Радомир подсъдимият М. Ж. П., с ЕГН: **********, е
признат за невиновен за това, че на ***, около 09.40 ч., на автомагистрала
„***“, км 40+900, в землището на община ***, с посока на движение от гр. ***
към ГКПП „***“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген Туарег“, рег. № ***, след употреба на наркотично
вещество - кокаин, установено с техническо средство „Дрегер Дръг тест
5000“, фабр. № ARME - 0029, проба № 355 - престъпление по чл. 343б, ал. 3
НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така
повдигнатото му обвинение.
Против така постановената присъда е подаден въззивен протест и
допълнение към него от прокурор при РП-Перник, ТО-Радомир, с който се
навежда довод, че съдът неправилно е възприел и оценил доказателствата по
делото, вследствие на което е постановил неправилна и незаконосъобразна
присъда. Излагат се аргументи, защо съдът е стигнал до неправилния извод,
че по делото не е спазена процедурата по Наредба №1 от 19/07.2017г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
1
аналози. На първо място се сочи, че съдът неправилно е отчел, че в издадения
на подсъдимия талон за изследване не присъстват задължителните съгласно
чл. 3, ал. 3 от Наредбата 8 бр. стикери, съобразно приложение № 1 към
същата. Твърди се, че в случая контролните органи са приложили процедурата
по чл. 5 от Наредбата, която е специфична и несъпътстваща тази по чл. 3, за да
е нужно да отговаря на предвидените в последната изисквания. Възразява се
срещу извода, че е нарушена процедурата по чл. 15, ал.3 от Наредбата, защото
не са взети предвидените в нея количества кръв и урина за изследване.
Последното се отдава на факта, че дежурният лекар и медицинската сестра са
направили опит да вземат кръвна проба от подсъдимия , започнали са да
пълнят епруветка, при което той извадил поставената му игла и категорично
отказал да даде каквато и да било биологична проба за изследване. Сочи се, че
в протокола за медицинско изследване е записано, че П. отказва да се подложи
на изследване, за което се е подписал, а не е отказал да подпише протокола, за
да е нужно да се удостовери с подпис на един свидетел. На последно място се
посочва, че съдът неправилно е разтълкувал разпоредбата на чл. 15, ал.7 от
Наредбата, защото последната не задава изискване лицето, отказало да се
подложи на изследване, да се подписва в амбулаторния журнал.
Прокуратурата счита, че с оглед установените фактически обстоятелства по
делото следва да бъдат съобразени резултатите от теста и подсъдимият да
бъде осъден по повдигнатото му обвинение, като няма пречка да му бъде
определено наказание при условията на чл. 55 НК. Моли се за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която П. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и моли за отмяна на
присъдата.
Защитата присъдата на районния съд да бъде потвърдена, тъй като я
счита за законосъобразна и постановена при спазване на правилата на
материалния и процесуалния закон.
Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и взе предвид доводите на страните, прие за установена фактическа
обстановка, незначително различаваща се с приетата от районния съд, както
следва:
Подсъдимият М. Ж. П., с ЕГН: **********, е роден на *** в ***, с
адрес: ***, същият е българин, български гражданин, разведен, ***
образование, неосъждан, работи като ***. Подсъдимият, който е
правоспособен водач, притежавал и управлявал лек автомобил, марка и модел
„Фолксваген Туарег“, рег. № ***.
На *** около 09,40 ч., придвижвайки се заедно с малолетното си дете по
АМ *** с посочения лек автомобил на км 40+900 в землището на община ***,
с посока на движение от гр. *** към ГКПП „***“, подсъдимият станал неволен
участник в настъпило верижно пътнотранспортно произшествие. В тази
връзка полицейските служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР –
2
Перник - Г.А. и Д.Г., извършили проверка на подсъдимия, като взели проба за
наркотици от него посредством техническо средство - „Дрегер Дръг тест
5000“, фабр. № ARME - 0029, проба № 355, като уредът отчел положителен
резултат за употреба на кокаин.
За резултатите от извършената проверка за употреба на наркотични
вещества или упойващи вещества от *** бил съставен и протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от
***, подписан от подсъдимия П., в който било отразено, че подсъдимият към
момента на проверката е със сигурен начин на шофиране и поведението му по
време на проверката е следното: настроението му е спокойно, владее
поведението си. На място на проверката на подсъдимия П. бил съставен АУАН
серия GA № *** за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управлява
ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, който се
предявил на подсъдимия и бил подписан от него. Издадена била и заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № *** по чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП, с която на подсъдимия било временно отнето СУМПС до
решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, която също
била връчена срещу подпис на подсъдимия. С оглед резултата от техническото
средство, свидетелката Г.А. издала на подсъдимия П. талон за медицинско
изследване с № *** за вземане на биологична проба по повод установеното
наркотично вещество кокаин, който бил връчен на подсъдимия на *** в 12,20
часа, със срок за явяване пред ФСМП - *** до 90 минути.
Подсъдимият, запознавайки се с резултата от извършената му с
техническото средство проба, на място възразил срещу нея и изразил желание
да даде незабавно кръвна проба. Свидетелите И.С. и И.К. със служебния си
автомобил съпроводили подсъдимия П. във ФСМП - ***, където същият дал
съгласие за вземане на проба за изследване, вследствие на което медицинската
сестра Д.Ч. започнала да взема кръв от ръката на подсъдимия, но след като
половината от епруветката се напълнила, подсъдимият си дръпнал ръката и
заявил, че вените са му калцирани и кръв може да му бъде взета единствено с
игла, тип „бътерфлай“, каквато не била налична във ФСМП – ***. При вземане
на пробата от свидетелите д-р А. Т. и медицинска сестра Д.Ч. бил съставен
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
15.10.2022 г., в който било отразено, че подсъдимият отрича употребата на
алкохол; не съобщава за субективни оплаквания; няма мирис на алкохол, не се
установяват абстинентни явления, същият е със запазена координация, ясно
съзнание – запазен словесен контакт, концентрира вниманието си, ориентиран
за време, място и собствена личност; с адекватно поведение и установен
активен словесен контакт, като отрича употребата на лекарствени продукти
през последните 24 часа, запазва равновесие при затваряне на очите при
извършване на тест за равновесие при стоеж със събрани ходила, прибрани
към тялото ръце и затворени очи; отрича да е употребил наркотични вещества
или техни аналози, като медицинското изследване не се е извършило поради
3
отказ на лицето да му бъде взета проба. В нито един момент на подсъдимия не
е разяснено правото му да даде проба урина, като такава съответно не е
взимана от него. На 16.10.2022г. подсъдимият, след като разбрал, че може да
даде и урина за изследване, си направил тест за наличие на наркотици в
СМДЛ „***“ ЕООД, като лабораторното изследване дало негативен резултат
за наличие на кокаин, хероин, THC, амфетамин, метамфетамин и морфин в
урината на подсъдимия.
По доказателствата:
Районният съд е изброил доказателствата, въз основа на които е
възприел посочената фактическа обстановка, като не ги е анализирал.
Единствено е посочил, че показанията на свидетелите са логични,
последователни и взаимно допълващи се и напълно кореспондиращи със
събрания по делото доказателствен материал, поради което съдът кредитира
същите, което не представлява доказателствен анализ.
По отношение на пътния инцидент, в който подсъдимият е участвал, за
резултатите от извършената проверка на място от полицейските служители и
издадените документи, съдът взе предвид обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Г.А. и Д.Г., както и приложените по делото АУАН,
талон за изследване, протокол по чл. 5, ал.2 от Наредбата, ЗППАМ.
Доказателствената съвкупност, касаеща тези факти, е безпротиворечива и
взаимно допълваща се. Видно от приложения по делото талон за изследване,
на същия липсва залепен стикер.
Доказателствата по делото, отнасящи се до ситуацията, развила се във
ФСМП – ***, са противоречиви, затова съдът е следвало да изложи подробни
аргументи защо е приел за установено, че подсъдимият не е отказвал да дава
урина, а само кръв. Несъмнено от показанията на св. Т. и Ч., както и от
обясненията на подсъдимия, става ясно, че същият изпитвал страх от игли, но
въпреки това се съгласил да му бъде взета кръвна проба, както и това, че
манипулацията започнала, като иглата била вкарана във вената на дясната
ръка и епруветката започнала да се пълни, но когато се напълнила до
половината, подсъдимият рязко дръпнал ръката си и сам извадил иглата от
вената си. Доказателствата са безпротичоречиви, че подсъдимият е отказал
впоследствие да му бъде вземана кръвна проба. По отношение на пробата
урина обаче са налице известни противоречия. Подсъдимият твърди, че са го
накарали да подпише документ, че отказва да даде кръв за изследване, като не
му поискали урина за тестване. В унисон с това са показанията на св. Т. от ДП,
в които същият отбелязва, че след като П. дръпнал ръката си, му предложил
той да извърши манипулацията, но подс. категорично отказал, след което
записал отказа му в протокола за медицинско изследване. В съдебно заседание
докторът твърди, че не се сеща дали той, или мед. сестра са предложили на
подсъдимия да даде урина за изследване и добавя, че в повечето случаи не се
налага да тестват урина. Медицинската сестра, св. Ч., също заявява в съдебно
заседание, че не са взимали проба урина, тя не му е предлагала да даде такава,
4
както и не помни докторът да е предлагал. Според настоящия състав от
анализа на тези доказателствени източници може да се направи извод, че на
подсъдимия не е предлагано да дава урина. В обратна посока са показанията
на полицейските служители – св. И.Д., И.С. и Г.А.. Същите твърдят, че
подсъдимият категорично отказал да даде кръв и урина за химическо
изследване. Изложеното не се подкрепя от останалите доказателства по
делото. Подсъдимият не само че не е отказал категорично, същият въпреки
страха си от игли се е подложил на манипулацията, но го дострашало и я
прекъснал. Докторът и медицинската сестра не свидетелстват въобще за отказ
на подсъдимия да дава урина, като от показанията на същите може да се
направи извод, че същите дори не са му предложили да даде урина. С оглед
изложеното съдът не кредитира показанията на полицейските служители
относно отказа на П. да даде урина.
По отношение на позитивния резултат за кокаин, даден при полевия
тест, доказателствената съвкупност е противоречива. От една страна, е
представен резултат от лаборатория „***“, който показва негативен резултат за
наличие на кокаин, хероин, THC, амфетамин, метамфетамин и морфин в
урината на подсъдимия. От друга страна обаче приетата по делото химико-
токсикологична експертиза отрича резултатът да се приеме като аналитично
достоверен, доколкото тази лаборатория не е химико-токсикологична
лаборатория, няма данни за обективността на представената проба
(идентичност на лицето; дадена на място или представена в лабораторията),
използваният метод не е доказателствен аналитичен метод (газова или течна
хроматография с маспектрална детекция), няма данни за името и
квалификацията на специалиста, извършил изследването. Настоящият състав
се солидализира напълно с мнението на експерта затова не кредитира
представените от подсъдимия резултати. Освен това в протокола по чл. 5, ал.2
от Наредбата е отбелязано, че начинът на шофиране на водача е сигурно,
настроението му е било спокойно, владеел се, а очите му били без особености.
В протокола за медицинско изследване е отбелязано, че не се установяват
абстинентни прояви, има запазена координация, ясно съзнание, концентрира
вниманието си, ориентиран е за време, място и собствена личност, не
изпълнява неволеви движения с очите, има адекватно поведение, осъществява
активен словесен контакт, запазва равновесие при затваряне на очите. От
друга страна св. Т., извършвала прегледа на подсъдимия, заявява, че същият е
бил с повишено кръвно налягане и пулс, ръцете му потрепервали, не
отговорил на въпросите как се казват баща му и майка му, както и отговорил
отрицателно на въпроса, дали си спомня какво е извършил. Подсъдимият
отрича да е приемал кокаин.
От правна страна съдът намери следното:
В състава на престъплението по чл. 343б, ал.3 НК бяха налични два
елемента от обективна страна до публикуване на измененията и допълненията
в бр. 67 от 2023 г. на Държавен вестник –управление на моторно превозно
средство и това да се е случило след употреба на наркотични вещества или
5
техни аналози. С последната редакция на текста е предвиден трети обективен
признак - употребата на наркотични вещества или техни аналози да е
установена по надлежния ред. В настоящия случай не е спорно, че деецът е
управлявал МПС-то. Спорно е това, дали същият е управлявал след употреба
на наркотични вещества и дали това е установено по надлежния ред. Нормата
е бланкетна, като съставът се попълва от процедурата, уредена в Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
По силата на въведените процедури с Наредба №1 контролните органи
при извършване проверка на място с тест установяват употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Когато лицето не приема (както е в
случая) показанията на теста, резултатът от употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване – чл.3а от Наредба №1. Съгласно чл.
3, ал. 2 от наредбата контролният орган следва да попълни протокол за
проверката и талон за изследване, който талон се придружава от осем стикера
с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края
цифра от 1 до 8 (чл. 3, ал. 3). Талонът се попълва в три екземпляра, като
първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в
което е настанен, вторият се прилага към акта, а третият остава за отчет.
Единият от стикерите се залепва на екземпляра от талона за изследване,
предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за
изследване, който се предоставя на водача, като в случая не се установява
такива стикери да са били залепвани, както правилно е установил и районният
съд. В случай че изискуемата от закона проба урина беше взета, щеше да е
налице нарушение на процедурата, уредена в наредбата, тъй като липсата на
стикери върху талона и съответно върху взетата проба би създала проблем с
индивидуализация на лицето, от което е взет съответният материал за
изследване. Несподелям е аргументът на прокуратурата, че в случая
изискването за залепване на стикери не важи, тъй като се прилага специална
процедура по чл. 5 от наредбата. Разпоредбата на чл. 3, ал.3, вр. ал.2 е ясна и
не създава проблем за тълкуване, а с разпоредбата на чл. 5 се урежда и
допълнително изискване по дела за установена употреба на наркотични
вещества - да се изготви и протокол за извършване на проверка за употребата
на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по
образец съгласно приложение № 2.
Контролният орган отразява в талона за изследване обстоятелствата по
чл. 3а, връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1.
мястото, където да се извърши установяването; 2. срока на явяването – до 45
минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор
или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина
за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути – в останалите случаи.
6
Според чл. 7, ал.2, когато с тест е установено наличие на наркотични
вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото
за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване, което в случая е направено.
Според чл. 14, ал.1 при медицинското изследване медицинският
специалист описва състоянието на изследваното лице, поведенческите му
реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато
има такива, което в случая е сторено, видно то протокола за медицинско
изследване (л.99 от ДП).
Според чл. 15, ал.3 за изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по-
малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20
мл. В настоящия случай именно на този етап е допуснато най-същественото
нарушение на процедурата, както правилно е посочил и районният съд.
Видното от разпоредбите на чл. 15, ал. 3, 4 и 5, чл. 17, 18, 20 и 23 от наредбата,
вземането на проба урина е задължителна част от процедурата, като е
необходимо на изследваното лице да се разясни възможността да даде урина,
както и то изрично да откаже да направи това. В настоящия случай на
подсъдимия въобще не му е предлагано да даде проба урина, което
представлява съществено нарушение на реда за установяване на употреба на
наркотични вещества.
Според чл. 15, ал.7 отказът на лицето да бъде изследвано се отразява от
медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното
заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с подписа на
изследваното лице. Аргументът на районния съд, че е нарушена процедурата,
защото изследваното лице не се е подписало в амбулаторния журнал на
лечебното заведение не се споделя от настоящия състав. Разпоредбата на чл.
15, ал.7 от наредбата следва да се тълкува в смисъл, че не е нужно
изследваният да се подписва в журнала на лечебното заведение, тъй като той
вече е удостоверил своя отказ в протокола за медицинско изследване, а
двойното удостоверяване на един и същи факт е лишено от правен смисъл.
Освен това амбулаторният журнал има отчетна функция за лечебното
заведение и липсва логика същият да се подписва или попълва от лица, които
не работят в него.
Настоящият състав не споделя изложеното в мотивите на районния съд,
че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.8 от наредбата, тъй
като в протокола за медицинско изследване фигурират подписите само на св.
Т. и подсъдимият, а липсва подпис на трето лице – свидетел. Разпоредбата на
чл. 15, ал.8 от наредбата визира хипотеза, в която подсъдимият въобще отказва
да подпише протокола за медицинско изследване, какъвто настоящият случай
не е. В случая е налице единствено отказ на лицето да даде кръвна проба,
което е удостоверено по реда, предвиден в чл. 15, ал.7 от наредбата – с
подписа на медицинския специалист и на изследваното лице.
7
Според чл. 6, ал.10 употребата на наркотични вещества се установява
въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични
вещества в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. В настоящия случай разпоредбата е неприложима, тъй като от
доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод, че
подсъдимият е отказал да даде изискуемите по закон проби за изследване и в
частност проба урина. Не е налице и никоя от останалите хипотези на
разпоредбата.
От изложеното може да се направи извод за несъставомерност на
деянието на подсъдимия поради липса на елемент от обективната страна на
състава – употребата на наркотичните вещества да е установена по надлежния
ред, а именно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Следователно, въззивният протест е неоснователен, а
оправдателната присъда на районния съд следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5 от 23.04.2025 г., постановена по н.о.х.д.
№ 230/2023г. по описа на Районен съд – Радомир.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8