М О Т И В И :
Производството
е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу подс.М.С.С. е по чл.196
ал.1 т.2, във връзка с чл.195 ал.1 т.3, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с
чл.26 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 буква „а” и буква „б” от НК, затова, че в периода от 08.04.2011 г. до 27.04.2011
г. в село К, община К, в условията на продължавано престъпление, на три пъти, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на
имот(входна и междинни врати) и в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи:
-един брой
употребяван мобилен телефон марка „Н. 620”, на стойност 45.00 лева, ведно със сим карта, на
стойност 5.00 лева, един брой калъф за документи, на стойност 2.00 лева, един
брой употребяван авторадиокасетофон с неустановена марка на стойност 24.00 лева; сумата от 65.00 /шестдесет и пет лева/ лева
и документи на името на В.Г.П.- лична
карта, на стойност 18.00 лева,
свидетелство за управление на МПС на стойност 18.00 лева, контролен талон към свидетелство за управление на МПС, на стойност 2.05 лева, малък талон за регистрация за
лек автомобил „Ф.”, на стойност 20.00
лева, удостоверение за временно пребиваване, на стойност 10.00 лева, карта за пътуване по БДЖ на стойност 5.00 лева, дебитна карта издадена от „Ю.”, на стойност 5.00
лева, на обща стойност 219.05 лева,
от владението на В.Г.П.;
-един брой
употребяван мобилен телефон марка „Н. 620”, на стойност 45.00 лева, ведно със сим карта, на
стойност 5.00 лева, един брой зарядно устройство
за мобилен телефон марка „Н. 620” на стойност 7.00 лева, сумата от 6.00 лева, на обща стойност 63.00 лева, от владението на С. Б.П. и
-един брой
стъклено шише с вместимост 20 мл. пълно
с 10 мл. наливен парфюм, с неустановена
марка, на стойност 8.00 лева, от
владението на С.В.П., без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като общата стойност на отнетите вещи възлиза на 290.05 лева.
В с.з. подсъдимият се признава за виновен, а
представителят на РП поддържа обвинението срещу него.
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства: заключението на назначената
по делото оценителна експертиза и показанията на свидетелите В.П., С.П., С.П. и
К. К., кореспондиращи изцяло с изявлението на подсъдимия, че се признава за
виновен и с обясненията му, дадени на досъдебното производство, съдът намира за
безспорно установена следната фактическа обстановка: На 08.04.2011 година, преди
полунощ, подсъдимият С. прескочил външната врата (метална) на къща, находяща
се в с.К. на ул.„Ф.Ф.”, собственост и обитавана от свидетелите- семейство П.
След това той проникнал в къщата през врата, на която имало поставен
райбер(входната врата на първия етаж на къщата). Подсъдимият натиснал вратата,
която не била заключена, а само затворена посредством райбер, който поддал и С.
успял да влезе на първия етаж на къщата. Малко след това той, по стълбите на
къщата, успял да стигне до таванските помещения, а впоследствие слязъл на
приземния етаж. По това време- на 08.04.2011 год. около 23 часа св.С.П. чула
силен шум на таванския етаж на къщата си, находяща се в село К. на ул. „Ф.Ф.”
Уплашила се и се обадила по мобилния телефон на съпруга си В.П., който спял на
приземния етаж в същата къща. Последният се качил при съпругата си в спалнята
на втория етаж на къщата. Малко след това, слизайки на приземния етаж на
къщата, П. видял човек, когото познавал. Това бил подсъдимия, на когото свидетелят
казал да си тръгва и да напусне дома му. От своя страна М.С.С. излязъл през
вратата и прескочил оградата. Непосредствено след случилото се, П. и съпругата
му установили, че вратата водеща към тавана била разбита. Малко по-късно свидетелят
установил, че му липсва портфейла и оставените в него пари, като впоследствие
уведомил полицията за извършената кражба от дома му на документи, пари- сумата
от 65лв. и мобилен телефон марка „Н. 620”.
На 12.04.2011г. след полунощ около 01.30 часа св.П. била
в спалнята на втория етаж на къщата им на посочения по-горе адрес. Отново чула
силен шум от разбиване на врата. Била разбита вратата на коридора, водещ към
спалнята. Свидетелката извикала силно от уплаха и пуснала лампата. В спалнята,
където тя спяла влезли двама души, като С.П. видяла, че единия от тях е подсъдимия.
С него бил и свидетелят К. Р. К. Мобилният телефон на П. се намирал на шкафче
до дивана. С. взел телефонния апарат марка „Н. 620” и зарядното устройство, като ги сложил в джоба си. Подсъдимият взел и едно стъклено шише с
вместимост от 20 мл., съдържащо парфюм (неустановена марка). Същото се намирало
в гардероба и било собственост на дъщерята на С.П., а именно- С. В.П.. По-късно
свидетелите С.П. и В.П. установили, че входната врата на къщата, която била
заключена с обикновен ключ, била разбита, както и вратата на коридора, водеща
към спалнята на втория етаж на къщата.
На 26.04.2011г. П., след случилото се вече двукратно, спял
на първия етаж на къщата си, където се намирала и входната врата на дома му, за
да пази дъщеря си и съпругата си. Около полунощ той чул шум от натискане на
входната врата, която била заключена с ключ и с поставен райбер. Свидетелят
светнал лампата в стаята, тъй като очаквал да влезе М.С.С., който неколкократно
прониквал по този начин в дома му. П. взел едно дърво, с което ударил няколко
пъти по вратата, при което подсъдимия си тръгнал. На следващата сутрин-
27.04.2011г. свидетелят установил, че от двора на дома му- от автомобила му марка
„Ф.” била извършена кражба на авторадиокасетофон. През нощта на 27.04.2011г.
срещу 28.04. 2011г. около един часа П. отново чул шум, идващ откъм задната
врата на къщата, която била заключена. Отишъл към вратата и извикал на С. да си
тръгва. Подсъдимият, от своя страна, минал през двора и разбил другата входна
врата на къщата, която била заключена и с поставен райбер (разбил ги с натиск
на тялото). П. взел дървен кол, но С. успял да хване дървото и блъснал свидетеля
в стаята. От създадения шум в стаята дошла и влязла свидетелката С.П.. Тогава,
при възникналата ситуация и проведен разговор между свидетелите- семейство П.
и подсъдимия, последният признал, че е влизал в дома им няколко пъти и че е
извършил кражбите на мобилните телефонни апарати, както и на останалите вещи.
Видно от заключението на оценителната експертиза отнетите
процесни вещи са на общата стойност 219.05лв., като на вещото лице не е бил
поставен въпрос за остойностяване на отнетите суми пари и същите не фигурират
при изготвяне на експертното заключение.
Действайки по гореизложения начин М.С.С. е осъществил,
от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.196 ал.1 т.2, във
връзка с чл.195 ал.1 т.3, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.26 ал.1,
във връзка с чл.29 ал.1 буква „а” и буква „б” от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна подсъдимият,
в периода от
08.04.2011 год. до 27.04.2011 год. в село К, община К, осъществил изпълнителното деяние „отнемане” в двете негови части- прекратил фактическата
власт на собствениците върху вещите,
предмет на престъплението, установявайки своя трайна такава върху тях, след което се разпоредил със същите.
Налице е съставът на чл.194 ал.1 от НК.
При извършване на престъплението М.С.С.
използвал взломен способ, за да проникне безпроблемно в помещенията, от които
отнел вещите, предмет на наказателното производство, разрушавайки прегради, здраво направени за защита на имот- входна и
междинни врати. Налице е съставът на чл.195 ал.1 т.3 от НК.
С присъди по НОХД№ 170/ 2004г. и НОХД№ 787/ 2002г., двете
по описа на Казанлъшкия районен съд, на основание чл.25 ал.1, във връзка с
чл.23 ал.1 от НК, М.С.С. бил осъден, като му е определено едно общо наказание-
лишаване от свобода за срок от 3 години, при първоначален строг режим. Видно от
справка от МП ГД„ИН” това наказание е изтърпяно на 14.12.2006г., поради което подсъдимият
С. ***. По НОХД№ 376/ 2009г. на РС Казанлък със споразумение от 02.06.2009г. му
е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг
режим. Освободен е на 28.09.2010г. по изтърпяване. Предвид това и с оглед
разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК не са изтекли 5 години от изтърпяване на
наказанията по присъдите, следователно настоящата престъпна дейност на този
подсъдим е извършена при условията на опасен рецидив. Налице е квалифицираният
състав на чл.196 ал.1 т.2, във връзка с чл.29 ал.1 буква „а” и буква „б”
от НК.
Деянията са осъществени от М.С.С. при
условията на продължавано престъпление, на три пъти, през непродължителен
период от време и при еднородност на вината, т.е. налице е чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е
действал умишлено, с пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Предвид горното съдът счита, че
следва да признае М.С.С. за виновен и да го накаже по повдигнатото му обвинение по чл.196
ал.1 т.2, във връзка с чл.195 ал.1 т.3, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с
чл.26 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 буква „а” и буква „б” от НК.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне вида и размера на наказанието на М.С.С. съдът отчита като смекчаващи
вината му обстоятелства: критичното отношение към извършеното деяние и тежкото
му материално състояние, а като отегчаващи вината му такива: обремененото
съдебно минало и лошите характеристични данни. При съвкупната преценка на тези обстоятелства
съдът намира, че наказателната отговорност
на същия следва да се реализира при баланс между смекчаващите и отегчаващите
вината му обстоятелства и
на основание чл.373 ал.2 от НПК да му бъде определено наказание- четири години
и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор.
Доколкото производството протече
по реда на чл.371 т.2 от НПК, то съдът е задължен, съобразно чл.373 ал.2 от НПК, да приложи нормата на чл.58а от НК, като размера на определеното по- горе
наказание следва да се намали с една трета, т.е. до три години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим, в затвор.
При обсъждане на така установените,
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия М.С.С., обстоятелства съдът
прие, че горното наказание отговаря както на обществената опасност на деянието
и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК- да се въздейства поправително, превъзпитателно
и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите членове на обществото, поради същото
бе определено в този вид и размер.
Налице са основанията на
чл.189 ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НК за заплащане, от страна на М.С.С., на
направените по делото разноски в размер 66 /шестдесет и шест/ лева, по сметка
на Районен съд Казанлък.
Главните причини за извършване на
деянието, предмет на наказателното производство, са ниската правна култура на подсъдимия
и силно изразения му стремеж към противоправно облагодетелстване.
Воден от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: