№ 9833
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110108383 по описа за 2023 година
Предявен е иск от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД чрез юрк. Валентин Боденски /л.6/
по чл. 411 КЗ за сумата от 2321,09 лв., представляваща непогасен остатък от регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за
вреди на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ, причинени при ПТП
настъпило в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и бул. „6-ти
септември“ на 13.10.2022 г., вследствие виновно, противоправно поведение на водач на л.а.
„Ауди А6“ с рег. № РВ 5677 ТС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 16.02.2023г., до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се съдебните разноски.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие - ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение чрез заплащане на
извършения в сервиз ремонт, като платеното обезщетение е в размер на 4580,17 лв. и са
сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента, поради което спрямо него в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение. На ответника е изпратена регресна
покана за заплащане на горепосочената сума за заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, като е извършил частично плащане в размер на 2274,08 лв.,
поради което е останал задължен за остатъка в размер на исковата сума – 2321,09 лв.
В законоустановения срок ответникът „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД
чрез пълномощника си юрк. Петър Несторов е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, прави възражение за
съпричиняване. Твърди необосновано завишаване на размера на определеното от ищеца
обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
1
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата
да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
С доклада по чл. 146 ГПК като безспорно между страните е отделено:
Наличието на валидно към 13.10.2022г. облигационно правоотношение по договор за
„Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил „Ауди А6“ с
рег. № РВ 5677 ТС и ответното дружество „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
Заплатена с преводно нареждане от 13.01.2023 г. от страна на застрахователя „ЗАД
Армеец“ АД на доверен сервиз сума в размер на 4580,17 лв. за отстраняване на вредите по
автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ.
Заплащане по регресната претенция на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД от страна на
„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД сумата в размер на 2274,08 лв.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 13.10.2022г.
между собственика на автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ и ищцовото
дружество ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД е било налице облигационно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско”.
Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинно-
следствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.
За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 13.10.2022г.
Същият е частен писмен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който
съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото.
Следва да се вземе предвид, че в него в колоната попълнена от водача на автомобил
„Ситроен Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ се сочи, че същият не е виновен. Това означава, че
въпреки че водачът на л.а. „Ауди А6“ с рег. № РВ 5677 ТС не се е признал за виновен, не е
и оспорил вината си при изготвяне на протокола за ПТП.
Също така от показанията на свидетеля И. С., а и от части на св. И. Ю., както и от
заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно и което в било
прието без възражения, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 13.10.2022г. л.а. „Ауди А6“ с рег. № РВ 5677 ТС се движел по бул. „6-ти
септември“ и на кръстовището с бул. „Цариградско шосе“, водачът преминал на червен
сигнал на светофарната уредба и навлязъл в кръстовището, като не пропуснал и реализирал
ПТП с навлезлия на зелен сигнал в кръстовището от крайна лява лента за движение на бул.
„Цариградско шосе“ л.а. „Ситроен Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. Ю. в частта им, в която
противоречат на гореописаната фактическа обстановка. На първо място следва да се
изтъкне, че свидетелят сам признава, че е нарушил правилата за движение по пътищата,
като е навлязъл в кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба. Фактът, че същият
е преминал на червен светофар, обаче, се извежда от показанията на свидетеля И. С.,
заключението по САТЕ, както и индиректно от изготвения протокол за ПТП. Също следва
да се отчете, че самият свидетел Ю. сочи, че органите на МВР „Пътна полиция“, посетили
местопроизшествието, са били на мнение, че водачът на л.а. „Ауди А6“ с рег. № РВ 5677 ТС
2
е бил виновен, тъй като е преминал на червен светофарен сигнал. В кредитираните от съда
показания на св. С., се сочи още, че св. Ю., докато е бил на мястото на ПТП-то, е признал, че
е преминал на червено. Няма данни, които да подкрепят твърденията на свидетеля Ю. в
посока, че водачът на л.а. „Ситроен Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ е навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, нито че не е наблюдавал пътя пред
себе си. Напротив, следва да се приеме, че дори свидетелят Ю. да е потеглил на жълт
светофарен сигнал/променящ се на червен/, както твърди, това би означавало, че л.а.
„Ситроен Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ е навлязъл в кръстовището след него на зелен
светофарен сигнал за него. Още повече важи горният извод, при положение, че л.а. „Ауди
А6“ с рег. № РВ 5677 ТС е навлязъл в кръстовището на червен светофарен сигнал. По тези
съображения съдът приема гореописания механизъм на настъпване на ПТП-то.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан по-горе, както и посочените в исковата молба
увреждания по лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ.
Съгласно чл. 31, ал.7, т. 1 ППЗДвП: червена светлина - означава "Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията"
или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а. „Ауди
А6“ с рег. № РВ 5677 ТС не се е съобразил със червения сигнал на светофарната уредба,
като е навлязъл в кръстовището/ преминал "стоп-линията".
Ето защо следва да се приеме, че водачът с преминаването на "стоп-линията" е
осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 31, ал.7, т. 1
ППЗДвП, с което е предизвикал процесното ПТП. Съгласно приетата без възражения САТЕ
от техническа гледна точка водачът на л.а. „Ауди А6“ с рег. № РВ 5677 ТС с това си
поведение/навлизане в кръстовището на червен сигнал/ е причинил процесното ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Тук отново следва да се вземат предвид
горепосочените обстоятелства, а именно, че водачът на л.а. „Ауди А6“ с рег. № РВ 5677 ТС
се е признал за виновен/така според показанията на св. С./ и че същият не е оспорил вината
си при изготвяне на двустранния констативен протокол за ПТП.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. „Ситроен
Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ. С доклада по делото в тежест на ответника е било
разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни
водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата.
Напротив, от АТЕ и свидетелските показания се установява, че водачът на л.а. „Ситроен
Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ към момента на настъпване на удара е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба. Съдът като анализира останалия по
делото доказателствен материал и като съобрази заключението на вещото лице, намира, че
не може да се приеме, че водачът на л.а. „Ситроен Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ е имал
възможност да възприеме навлизащия на червен сигнал в кръстовището л.а. „Ауди А6“ с
рег. № РВ 5677 ТС, съответно да избегне удара. Напротив, от свидетелските показания на
св. С., а и тези на св. Ю., може да се изведе, че водачът на л.а. „Ситроен Берлинго“, с рег.№
ОВ 9706 ВТ е забелязал л.а. „Ауди А6“ с рег. № РВ 5677 ТС едва към момента на удара.
Тоест, следва да се приеме, че водачът на л.а. „Ситроен Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706
ВТ не е осъществил противоправно действие, с което да е станал част от причината за
настъпване на ПТП-то.
С оглед горното съдът приема, че с плащането на застрахователното обезщетение
3
/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за
него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата
или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът
на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент
дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия
застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията
на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Видно от заключението на САТЕ стойността на причинените щети на увредения
автомобил към момента на процесното застрахователно събитие по пазарни цени за ремонт
на автомобила е 4580,17 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ. При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
4580,17 лв./заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът има право да получи плащане
по регресната претенция, при условие че е платил такова обезщетение.
Автотехническата експертиза опровергава твърденията на ответното дружество, че
сочените от ищеца разходи за ремонт на увредения автомобил за в завишен размер.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение точно в размер на 4580,17 лв.,
съответно до същия е възникнало неговото суброгационно право.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Служебно известно на съда е, че
обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в границите на 15 лв. - 25
лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде
присъдена.
Като безспорно между страните е изведено заплащането по регресната претенция на
ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД от страна на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД
сумата в размер на 2274,08 лв.
4
Следователно, искът следва да бъде уважен до разликата между дължимата сума в
размер на 4595,17 лв. и заплатената сума от 2274,08 лв. или за пълния му предявен размер от
2321,09 лв.
Относно разноските по производството:
Разноски на ищеца: ДТ – 92,84 лв.; Депозит АТЕ – 250 лв.; Депозит за призоваване на
свидетел – 30 лв.; юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за исковото
производство 100 лв. или общо 472,84 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски в
пълен размер от 472,84 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС““ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Шар планина“ № 35, на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 2321,09 лв.,
представляваща неплатен размер на регресна претенция за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско” относно л.а.
„Ситроен Берлинго“, с рег.№ ОВ 9706 ВТ, поради настъпило в гр. Пловдив на кръстовището
на бул. „Цариградско шосе“ и бул. „6-ти септември“, пътнотранспортно произшествие на
13.10.2022г. по вина на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № РВ 5677 ТС, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2023г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС““ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шар планина“ № 35, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 472,84 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5