№ 3213
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100503973 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3974/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. К. Г. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №276 от 05.01.2024 г по гр.д.№54081/2022 г на
СРС , 76 състав , в частта , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди СДВР да му
заплати на основание чл.234 ал.1 ЗМВР разликата над 13 223,76 лева до предявения размер
от 20 988 лева обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавен
служител в МВР , ведно със законната лихва от 17.11.2022 г до окончателното заплащане на
сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част , тъй
като не за изложени законосъобразни мотиви и безкритично се кредитират изходящи от
ответника документи . Трябва да се вземе предвид стажа на въззивника по трудово ПО „в
структурите на МВР“ и да се заплати обезщетение от 16 месечни възнаграждения .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не взема становище
в о.с.з .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.01.2024 г
и е обжалвано в срок на 05.02.2024 г /по ел.поща / .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
1
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че безспорно ищецът е назначен със заповед №з-
688/11.03.2005 г. на длъжност „полицай” в група „Патрулно-постова дейност” на сектор
„Охранителна полиция” към 04 РПУ при СДВР, считано от 11.03.2005 г. Ищецът
последователно, без прекъсване, е заемал различни длъжности в СДВР, като към 01.02.2017
г., когато служебното правоотношение на ищеца е преобразувано в трудово ПО , ищецът е
имал прослужени 11 години, 9 месеца и 16 дни в структурите на МВР.
Според СРС от представената по делото платежна бележка от 30.11.2022 г се установява ,
че ответникът е заплатил на ищеца на 30.11.2022 г/след образуване на делото/ дължимото
обезщетение в размер на сумата от 13 223,76 лв., представляващо 11 месечни
възнаграждения, дължими при прекратяване на служебното правоотношение по ЗМВР на
основание чл.234, ал.1 от ЗМВР. Същото обстоятелство се установява и ССЕ. Съгласно
разпоредбата на чл. 234, ал.1 от ЗМВР, в редакцията му към момента на прекратяване на
правоотношението при прекратяване на служебното правоотношение държавните
служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения,
колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Съобразно предвиденият в
разпоредбата на чл.235 ЗМВР начин на определяне на обезщетението, при определяне
размера на обезщетението се вземат предвид прослужените години, като държавен
служител, офицер или сержант в МВР, а извън случаите по ал. 1 при прекратяване на
служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране,
когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1, размерът на
обезщетението се определя от сбора на прослужените години по ал. 1, както и годините на
приравнения трудов стаж към първа категория труд. Съгласно чл.234 ал.1, вр. чл. 235 ЗМВР,
при прекратяване на служебното правоотношение за ищеца е възникнало правото на
обезщетение в размер на 11 месечни възнаграждения, равняващи се на сумата от 13 223.76
лв.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част, като мотивите му се споделят и от
настоящия съд . С оглед данните , че ищецът е назначен в МВР считано от 11.03.2005 г и
служебното му правоотношение е преобразувано в трудово правоотношение на 01.02.2017 г
, чисто математически не е възможно да е прослужил по служебно правоотношение в МВР
16 години . Според представените писмени доказателства и ССЕ прослужени са 11 години, 9
месеца и 16 дни в структурите на МВР . Вярно е , че за периода от 02.02.2017 г до 30.12.2019
г /когато му е връчена заповедта за дисциплинарно уволнение/ ищецът е бил в трудово
2
правоотношение със СДВР , но този период е ирелевантен за изчисляване на процесното
обезщетение по чл.234 ал.1 ЗМВР във вр.чл.235 ЗМВР . Доказателства за друго прослужено
време в МВР по служебно ПО или за приравнен на него стаж не са представени от ищеца.
Няма данни ищецът /род.1980 г/ да е придобил право на пенсия или да му се дължи от
ответника обезщетение при придобиване на право на пенсия по КТ .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №276 от 05.01.2024 г по гр.д.№54081/2022 г на СРС , 76 състав ,
в частта , с което е отхвърлен иска на П. К. Г. ЕГН ********** от гр.София да се осъди
СДВР да му заплати на основание чл.234 ал.1 ЗМВР разликата над 13 223,76 лева до
предявения размер от 20 988 лева обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение на държавен служител в МВР , ведно със законната лихва от 17.11.2022 г
до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3