О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
1496
град Бургас
,09.08. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
.............09.08…..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева-Маркова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.ч.гр.д. № 1173 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 и сл.от ГПК, вр.чл.121 от
ГПК, вр.чл.411, ал.1 от ГПК, и е образувано по частната жалба на Е.Д.Х. , гражданин на Руската Федерация, подадена чрез
процесуалния му представител - адв.М.Х. от САК, противопределение № 3100 от
12.04.2019 г. по ч.гр.д.3030/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което
е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на
Районен съд София по правилата на местната подсъдност.
Твърди се, че обжалваното
определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил прякото приложение и
превеса на установената с чл.3, пар.1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004
г. подсъдност над местното законодателство (чл.411, ал.1 от ГПК). Позовава се
на Тълкувателно решение на Съда на
Европейския съюз по дело С-204/08, постановено по повод преюдициално
запитване относно компетентността на съдилищата по искания за заплащане на
обезщетения по Регламента. Твърди се, че съдът неправилно е приел,
че делото не му е подсъдно, като не е съобразил посоченото Тълкувателно решение
на Съда на ЕС (по дело С-204/08), съгласно което пътник, който има претенция за
изплащане на обезщетение по Регламент ЕС 261/2004 може да избере юрисдикция за
гледане на спора – съда на една от двете държави – тази на излитане или тази на
кацане. В тази връзка е посочено, че БРС е местно компетентният съд на
държавата на кацане.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото на БРС за продължаване на производството. Не се сочат нови
доказателства.
Частната жалба е подадена в от легитимирано лице, в законовия
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството пред
първоинстанционния БРС е образувано по подадено от частната жалбоподателка
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против "България Ер" АД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Слатина, Аерогара София за заплащане на сумата от
1167,33 лв., представляваща обезщетение за закъснение на полет FB 614 с маршрут Санкт Петербург (LED), Руска Федерация –
летище Бургас (BOJ), Република
България, дължимо на основание чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. Заявителят се позовава във
връзка с избраната от него компетентност на БРС на посоченото по-горе
тълкувателно решение на Съда на ЕС във връзка с Регламент ЕС 261/2004.
С обжалваното
определение първоинстанционният съд е приел, че след като длъжникът „България
ЕР“ АД е със седалище гр.София, което се обслужва от Районен съд – София, то
компетентен да разгледа заявлението е този съд, поради което и на основание
чл.411, ал.1 ГПК е прекратил е производството по делото и го е изпратил по
подсъдност на РС-София.
Настоящата
инстанция не споделя крайния извод на районния съд за неподсъдност на делото
пред РС-Бургас, като намира депозираната частна жалба за основателна, а
постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.1, изр.първо ГПК, заявлението за издаване на заповед
за изпълнение следва да се подаде в районния съд по постоянния адрес или по
седалището на длъжника. В конкретния случай, обаче, претендираното вземане е за
обезщетение за закъснял полет на основание чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и
за отмяна на Регламент
(ЕО) № 295/91.
На
първо място, съгласно чл.3, т.1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., регламентът се прилага за
пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище,
разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага,
освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ
в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е
превозвач от Общността.
В чл.7, т.1, б.“б“, второ
тире от Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела, с който е отменен Регламент (ЕО) №
44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и
2.
изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела, е предвидено правило за специална
компетентност при предоставянето на услуги, което посочва като компетентен съда
по „мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били
предоставени или е трябвало да бъдат предоставени“. С идентично съдържание е и
правилото по чл.5, т.,1, б.“б“, второ тире от отменения Регламент (ЕО) №
44/2001.
По
приложението на Регламент (ЕО) № 44/2001 по повод преюдициално запитване, Съдът на европейските
общности се е произнесъл с Решение от 09.07.2009 г. по дело С-204/08, с което е
дадено задължително тълкуване за настоящия съд (чл.633 ГПК). С посоченото
решение е прието, че чл.5, т.,1, б.“б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентния съд да разгледа искане
за обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., е съдът – по избор на ищеца
– в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на
самолета, така както тези места са договорени в сключения договор за превоз по въздух на лица. Така
дадените разяснения са приложими въпреки отмяната на Регламент (ЕО) № 44/2001,
предвид правилото на чл.80 от Регламент (ЕО) № 1215/2012. Тълкуване в горния
смисъл е дадено от Комисията и в
Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., в т.8.1 от които е посочено, че иск за
обезщетение съгласно регламента може да се предяви по избор на ищеца пред
националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на излитане или
мястото на пристигане, посочено в договора за превоз, при прилагане на
Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета.
Следователно,
лицето, което иска обезщетение на основание Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004
г. може по свой избор да призове ответника
пред съда по мястото на излизане или по мястото на пристигане. Това правило е
приложимо и относно подаването на заявление по чл.410 ГПК за присъждане на
обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото искът за
съществуване на вземането при образуваното
впоследствие исково производство по чл.422 ГПК се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК..В този смисъл в цитираното от жалбоподателя решение на Съда
на Европейския съюз по дело С-204/08 /задължително за българските съдилища се сочи:
„ 38 Следователно
в случай на множество места на предоставяне на услуги в различни държави членки
следва да се търси също мястото, което гарантира най-тясна връзка между
разглеждания договор и компетентната юрисдикция, и по-специално мястото, където
по силата на договора следва основно да се предоставят услугите.
39 В това отношение следва
най-напред да се констатира, че както посочва запитващата юрисдикция, мястото
на седалището или основното място на стопанска дейност на въпросната
авиокомпания няма необходимата тясна връзка с договора. Всъщност предприетите
операции и действия от това място, като например по-специално предоставянето на
подходящ самолет и екипаж, представляват подготвителни и логистични действия с оглед
на изпълнението на договор за въздушен транспорт, а не услуги, чието
предоставяне би било свързано с действителното съдържание на договора. Същото
се отнася и за мястото на сключване на договора за въздушен транспорт и за
мястото на издаване на билета.
40 Услугите, чието предоставяне
отговаря на изпълнението на задълженията по договор за превоз по въздух на
лица, всъщност са регистрирането, качването и посрещането на пътниците на борда
на самолета в мястото на излитане, уговорено в съответния договор за превоз,
излитането на самолета в предвидения час, превоза на пътниците и на техния
багаж от мястото на излитане до мястото на пристигане, обслужването им по време
на полета и на последно място, слизането им от борда на самолета в условията на
сигурност в място на приземяване и в часа, уговорени в този договор. Разгледани
от тази гледна точка, местата на евентуалните междинни кацания на самолета също
нямат достатъчна връзка със същността на услугите от посочения договор.
41 Единствените места обаче,
които имат пряка връзка с посочените услуги, предоставени в изпълнение на
задълженията, свързани с предмета на договора, са мястото на излитане и мястото
на пристигане на самолета, с уточнението че термините „място на излитане и на
пристигане“ следва да се разбират като местата, които са уговорени в съответния
договор за превоз, сключен само с една авиокомпания, която е действителният
превозвач.
42 В това отношение обаче
следва да се посочи, че за разлика от доставките на стоки в различни места, които
представляват отделни и количествено измерими операции за целите на
определянето на основната доставка в зависимост от икономически критерии,
поради своето естество въздушният транспорт се изразява в неотделими услуги,
предоставяни като едно цяло, от мястото на излитане до мястото на пристигане на
самолета, така че в тези случаи не може с оглед на икономически критерий да се
разграничи отделна част от престацията, която би съставлявала основната
престация, извършена в точно определено място.
43 При тези условия мястото на
излитане и мястото на пристигане на самолета трябва да се считат на същото
основание за основно място за предоставяне на услугите, предмет на договор за
въздушен транспорт.
44 Всяко от тези две места се
намира в достатъчно близка връзка с материалните елементи на спора и
следователно гарантира тясната връзка между договора и компетентната
юрисдикция, която се изисква от посочените в член 5, точка 1 от
Регламент № 44/2001 правила за специална компетентност. Ето защо лицето,
което иска обезщетение на основание Регламент № 261/2004, може по свой
избор да призове ответника пред съда по едно от посочените две места на
основание член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент
№ 44/2001.
45 Тази
възможност за избор, предоставена на ищеца, е съобразена както с критерия за
близост, така и с изискването за предвидимост, доколкото позволява на ищеца и
на ответника да идентифицират лесно юрисдикциите, които могат да бъдат
сезирани. Тя съответства и на целта за правна сигурност, тъй като в рамките на
член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент
№ 44/2001 изборът на ищеца е ограничен до две юрисдикции. Следва освен
това да се напомни, че ищецът запазва предвидената в член 2,
параграф 1 от този регламент възможност да се обърне към юрисдикцията по
местоживеенето на ответника, тоест в настоящия случай — съгласно
член 60, параграф 1 от същия регламент — към юрисдикцията, в
чийто район се намира седалището по устав, централното управление или основното
място на стопанска дейност на авиокомпанията, което съответства на член 33
от Конвенцията от Монреал.“
С оглед
изложеното и предвид уредената в посочените по-горе регламенти специална
компетентност на юрисдикцията относно претенциите за обезщетение на основание
Регламент (ЕО) № 261/2004, въззивният съд намира, че доколкото уговореното с
конкретния договор за превоз място на пристигане на самолета е Летище Бургас,
то компетентният съд да разгледа депозираното заявление по чл.410 ГПК е Районен
съд – Бургас. Предвид горното, без значение е обстоятелството, че седалището на
длъжника „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД е в гр.София, тъй като в случая с оглед приложението
на чл.5, т.,1, б.“б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. и чл.7, т.1, б.“б“, второ тире отРегламент
(ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
3.
12.12.2012
г., заявителят разполага с правото на избор и с възможността да предяви
иска за заплащане на обезщетение за закъснение на полет FB 614 по чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. в мястото на пристигане на
самолета – Летище Бургас.
По изложените
съображения съдът намира, че районният съд неправилно е приел, че подсъдността
следва да се определи по общото правило на чл.411, ал.1 ГПК, без да съобрази
специалните правила на регламентите, приложими към конкретния спор.
Предвид изложеното,
Бургаският окръжен съд намира, че местно компетентен да разгледа заявлението по
чл.410 ГПК е Районен съд – Бургас, поради което определението, с което
производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на
РС-София, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото
върнато на РС-Бургас за произнасяне по подаденото заявление.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3100 от
12.04.2019 г. по ч.гр.д.3030/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено
по подсъдност на Районен съд – София.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Бургас за произнасяне по подаденото заявление от Е.Д.Х.
,род. на *** г.,чрез неговия законен представител Дмитрий Григориевич Х. ,с
адрес – Русия ,п.Мурино,Ленинградска област ., гражданин на Руската
федерация, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД за заплащане на сумата общо от 1167,33 лева , представляваща обезщетение за
закъснение на полет FB 614,
дължимо на основание чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.,от която сума 782,33 лв.
–главница ,360 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 25
лв. – държавна такса
Определението е окончателно,
съгласно чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.