РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20201220100695 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, гр.София против АНГ. С. К. от гр.Гоце Делчев,
обл.Благоевград, с искане да бъде признато за установено, че ответника
дължи на ищеца сумите както следва: сума в размер на 2455.55 лв. – главница,
сума в размер на 770.01 лв. - договорна лихва за периода 01.08.2018 г. до
24.12.2019 г. – падеж на последна погасителна вноска и сумата от 202.22 лв. –
обезщетение за периода от 01.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението
в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски.
Ищеца твърди, че че на 03.04.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД, в качеството на заемодател и АНГ. С. К. като заемател е сключен Договор
за паричен заем с № 3190846, с който заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 2750 лева. Сумата била
предоставена на ответника при подписване на договора, който има силата на
разписка. Заемателя следвало да 3 върне заема, ведно с надбавка, покриваща
разноските 3на заемодателя и добавка, съставляваща печалбата на
1
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора. Така
стойността на плащанията по кредита е договорена в размер на 3867.78 лв. ,
от които договорната лихва е в размер на 1117.78 лв. Ответника следвало да
върне кредита в срок до 24.12.2019 г. на 21 равни месечни погасителни
вноски в размер на 184.18 лева всяка.
На 01.03.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на
което вземането към ответника по процесния договор за паричен заем
е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно с
всички привилегии и обезпечения. „Изи Асет Мениджмънт” АД
упълномощило цесионера, от свое име и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. До ответника било изпратено
уведомително писмо за станалата продажба, но то е върнато в цялост. Тъй
като ответника не е извършил плащане по договора за заем, му е начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва 202.22 лева. Ищцовото
дружество подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, по което е образуваното ч.гр.д. № 176/2020 г. Съдът е
уважил претенцията и е издал Заповед за изпълнение за претендираните суми.
Срещу заповедта е подадено възражение, поради което е подадена настоящата
искова молба.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.9 и чл.11 от Закона за потребителския кредит и чл.33 от ЗПК, чл.240 и
сл. от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД във вр. С
чл.422 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника
е постъпил отговор, в който се застъпва становище за нередовност на
исковата молба и недопустимост на предявените искове. По същество
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че
оспорва Договор за паричен заем с № 3190846/03.04.2018 г., като твърди, че
не са представени доказателства за правомощията на подписалата договора
Л.П.К.да подписва от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД договори, не е
2
представен трудов договор за времето на подписване на договора за
заем.Оспорва представеното извлечение от приложение № 1/01.03.2019 г. към
договор за цесия, сключен на 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и ищеца, като заявява, че не става ясно как е формирана посочената за
дължима от ответника сума. Счита, че представеното пълномощно за
уведомяване на длъжниците за извършената цесия не касае конкретното
вземане и е в нарушение на т.4.9 от договора за цесия. Ответника не е
уведомен за цесията, уведомлението не изхожда от цедента и не е в
предвидената в договора форма. Цесията не е породила действие спрямо
ответника, като и исковата молба не може да се счита за уведомление за
цесията. Счита, че в договора за цесия не е дадено определение на понятието
Приложение № 1, не е доказано същото да е станало неразделна част от
договора, не е конкретизирано вземането към ответника и дали то е част от
договора, поради което ищецът не може да черпи права от него.
Представеното извлечение от приложение № 1 не доказва конкретното
вземане към ответника.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.127
ичл.130 от ГПК, чл.99, ал.4 от ЗЗД.
От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо
отношение следното:
На 03.04.2018 г. между АНГ. С. К. и "Изи Асет Мениджмънт" АД,
гр.София бил сключен договор за паричен заем № 3190846. С договора "Изи
Асет Мениджмънт" АД отпуснало на ответника паричен заем в размер на
2750 лв., която сума била предадена на ответника към подписване на
договора. Съгласно чл.3 от договора, с подписването му заемополучателя
удостоверява, че е получил изцяло и в брой заемната сума, а договорът има
силата на разписка за предадената, съответно получена сума. Съгласно
клаузите на договора А.К. следвало да погаси кредита на 21 месечни вноски,
всяка в размер на 184.18 лв., с последна погасителна вноска, дължима на
24.12.2019 г. Уговорен е фиксиран годишен процент на разходите в размер на
40.00 % и годишен процент на разходите – 49.03 %. Общата дължима сума по
заема е определена на 3867.78 лв., ако страните изпълняват точно и в срок
задълженията си и не бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на договорно задължение.
3
Съгласно чл. 4, ал.1 от договора заемателят се задължил в 3 дневен срок
от сключване на договора да осигури две физически лица за поръчители за
дълга си или банкова гаранция. Поръчителите следвало да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размера
на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е
в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е
заемополучател или поръчител по друг договор за паричен заем със
заемодателя, да няма неплатени осигуровки в последните 2 години, да няма
кредитна история или да има такава със статус „Редовен“, да подпише
договор за поръчителство. Банковата гаранция да бъде издадена в размер на
цялото задължение, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора. В
чл.4, ал.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 820.05
лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,
като към размера на вноските се прибавя сума 39.05 лева.
Тъй като ответника не осигурил някое от предвидените обезпечения, му
била начислена и посочената неустойка. Така на ответника била начислявана
погасителна вноска от 223.23 лева, включваща главница, лихва и неустойка.
К. не изпълнил задължението си за заплащане на месечните вноски по
договорения погасителен план, като внасял част от договорените суми, както
и внасял със закъснение. Общо заплатил сума в размер на 828.25 лева, като
последната вноска е извършена на 23.02.2019 г.
На 16.11.2010 г. бил сключен Рамков договор на продажба и
прехвърляне на парични вземания между "Изи Асет Мениджмънт" ЕАД,
гр.София и ищцовото дружество. На 01.03.2019 г. между същите страни било
подписано и Приложение № 1 към горния договор, с което приложение "Изи
Асет Мениджмънт" ЕАД прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, вземания към свои длъжници, един от които ответника по делото. Чрез
рамковия договор за цесия и приложение № 1 към него, „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, гр.София се е суброгирало в правата на кредитора по
договора за заем след прехвърляне на вземането. С изрично пълномощно
цедента упълномощил цесионера по този договор за цесия да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. До А.К. било
4
изпратено уведомление за извършената цесия, изпратено с обратна разписка.
Писмото се върнало в цялост, с отбелязване, че пратката е непотърсена.
Тъй като ответника не изпълнил задължението си за заплащане на суми
по договора за заем, от страна на ищцовото дружество било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № 176/2020 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Съда
уважил заявлението и издал заповед за изпълнение за исканите суми. Срещу
издадената заповед ответника е депозирал възражение по реда на чл.414 от
ГПК, поради което ищеца е предявил настоящия иск за установяване
съществуването на претендираното парично вземане по исков ред.
По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, според
заключението на която, подписвайки процесния договор за заем на 03.04.2018
г., А.К. е удостоверил, че е получил сумата от 2750.00 лева. Общия размер на
всички дължими плащания е 3867.78 лева, ГПР е 49.03%, а ГЛП – 40.00%,
като лихвения процент на ден, приложим при отказ от договора е 0.11%.
Поредността на погасяване на заема е както следва: първо се погасяват
разходи по събиране на вземането/начислени лихви просрочие, след това
неустойката, лихвата и накрая главницата. Начислена е неустойка на осн.
чл.4, ал.2 по договора за заем в размер на 820.05 лева. Общия размер на
дължимите по договора суми, ведно с неустойката са в размер на 4687.83
лева, подробно посочени в таблица от вещото лице, като последната вноска се
дължи на дата 24.12.2019 г. До датата на цесията, по договора са получени
плащания в общ размер на 828.25 лева, описани от вещото лице по дати и
размер в таблица. Дължимата лихва за просрочие от допускане на забавата до
01.03.2019 г. – момента на цесията е в размер на 31.17 лева, като от
извършените от ответника плащания за погасяването на тази лихва е
прихваната сума от 29.83 лева. След извършената цесия по договора за заем
няма извършени плащания. С постъпилите по договора плащания, за
начислени лихви просрочие е прихваната сумата от 29.83 лева, за главница по
заема – 294.45 лева, за лихва по договора – 347.77 лева и за неустойка е
прихваната сумата от 156.20 лева. Останала неиздължена сума по заема е в
размер на 3889.141 лева, от които 2455.55 лева за главница, договорна лихва в
размер на 770.01 лева за периода от 01.08.2018 г. до 24.12.2019 г. и неустойка
за неизпълнение на договорно задължение в размер на 663.85 лева. Според
5
вещото лице размерът на лихвата за забавено плащане за периода от
01.08.2018 г. до 14.02.2020 г. - дата на подаване на заявлението в съда е в
размер на 193.07 лева.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че лихвата за забавено
плащане за периода от 01.08.2018 г. до 12.02.2020 г. - дата на подаване на
заявлението в съда, посочена в заповедта (изпратена по куриер) би била в
размер на 191.51 лева. Обяснява, че по-големият размер на претендирана от
ищеца лихва за забава се дължи на това, че те са начислили лихви върху
лихвата, а вещото лице е изключило анатоцизма.
Съдът намира, че заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза е пълно и обосновано и го кредитира изцяло.
При така установеното във фактическо отношение, предявения иск по
чл.422 от ГПК е процесуално допустим, същия е депозиран с оглед
възражението на длъжника срещу претендираното от ищеца вземане и в
предвидения от закона едномесечен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, от
легитимиран ищец - заявителя в заповедното производство и срещу
легитимиран да отговаря ответник - длъжника по заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК, който е възразил срещу вземането.
Разгледан по същество иска е частично основателен, поради следното.
Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо
на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е
налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази
връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на
следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при
изправност на насрещната страна.
От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че между „Изи Асет Менджмънт” АД и ответника АНГ. С. К. има възникнало
облигационно отношение въз основа на сключения между тях договор за
паричен заем № 3190846 от 03.04.2018 г., според който дружеството
заемодател се е задължило да предостави на ответника заем в размер на 2750
лева, а ответника се задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва, като
общия размер на сумата, дължима от ответника е в размер на 3867.78 лева.
6
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на заема от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита (чл. 7 от договора), право да получи погасителен
план за извършени и предстоящи плащания (чл. 7 от договора).
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка
страница от договора е подписана от заемополучателя. Липсват общи
условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в
договора.
Ответника повдига възражение по отношение на процесния договор за
заем, твърдейки, че не е доказано правомощието на сключилото договора
лице –Лидия Петрова Казанджиева да подписва договори от името на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.
Съдът намира възражението за неоснователно. В настоящият случай,
тъй като се касае за лице, действало от името на търговско дружество, намира
приложение чл.301 от Търговския закон - когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. „Изи Асет
Мениджмант“ АД е узнало за извършените от негово име действия след
изплащане на заемната сума на ответника или най-късно на 04.05.2018 г.,
когато е постъпило първото плащане по заема от страна на ответника.
Липсват данни, а и твърдения, търговеца да се е противопоставил незабавно
на действията без представителна власт, поради което се приема, че
търговецът е потвърдил действията и същите ангажират "Изи Асет
Мениджмънт" АД. Обратното - че лицето Л.К..е имало права да действа от
7
името на това дружество се потвърждава и от обстоятелството, че вземането е
прехвърлено на ищцовото дружество чрез договора за цесия, т.е цедента се е
считал за собственик на вземането.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Установява се на следващо място, от подписания договор, имащ силата
на разписка, че ответника е получил заемната сума, с което „Изи Асет
Менджмънт” АД е изпълнило задължението си по договора. Ответника А.К.
от своя страна не е изпълнил задължението си да върне ползвания заем в срок
и ведно с договорените лихви по договора в общ размер на 3867.78 лева.
Според заключението на съдебно - счетоводната експертиза, от страна на К.
по процесния договор за заем е платена сума в общ размер 828.25 лева.
На 01.03.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2013 г., сключен между
"Изи Асет Мениджмънт" АД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по
силата на което вземането към ответника, произтичащо от процесния договор
за паричен заем, е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно с
всички привилегии и обезпечения.
До ответника било изпратено писмо, с което "Изи Асет Мениджмънт"
АД, чрез "Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомява ответника за
извършената цесия. Писмото е върнато с отбелязване, че не е потърсено.
Ответника прави възражение за ненадлежно съобщаване на цесията на
длъжника, поради което счита, че цесията не е породила действие. Оспорва
Приложение № 1 към договора за цесия, като твърди, че от него не става ясно
как са формирани сумите, представляващи задължение на ответника, които се
прехвърлят на ищеца, а в договора не е дадено определение на Приложение №
1не става ясно какво представлява същото, не е потвърдено приемането му.
Съгласно текста на чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има
действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато е съобщено на
последния от предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, за да
произведе то своето прехвърлително действие спрямо него и третите лица,
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
8
задължението му на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е
въвел изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор /цедента/. Това не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, но при всички
положения съобщението е нужно да достигне до длъжника.
Неизпълнението на задължението за уведомяване обаче не се отразява
на действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за
сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния
кредитор. В този смисъл е приетото в решение № 1279/12.11.1996 г. по гр. д.
№ 29/1996 г. на V г. о. на ВС, реш. № 244/23.01.1960 г. по гр. д. № 8461/1959
г. на III г. о. на ВС, реш. № 173/15.04.2004 г. по гр. д. № 788/2003 г. на ТК на
ВКС. С договора за цесия стария кредитор прехвърля вземането си на
приемателя, но до датата на получаване на съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
длъжника може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария
му кредитор. Едва след като съобщението за извършената цесия стигне до
знанието му, изпълнение с погасяващ ефект той ще може да направи
единствено на цесионера.
Следва да се отбележи също така, че уведомлението за извършена цесия
е приложено към исковата молба и ведно с нея е достигнало до ответника на
20.10.2020 г.
По силата на така осъществената цесия, ищовото дружество е встъпило
в правата на кредитора по договора за кредит досежно вземането към
длъжника К. след неговото прехвърляне, което прави "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД активно легитимирана страна, както в производството по
чл.410 от ГПК, така и по предявения иск по чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на същото вземане по исков ред.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира възражението за
ненадлежно съобщаване на цесията за неоснователно. Неоснователно е и
възражението относно приложение № 1. От съдържанието на същото става
ясно какво представлява то – прехвърляне на вземания по договори за заем,
описани като номера, дати, имена и ЕГН на длъжника, общо дължима сума по
9
заема, остатък на дължима сума, изписани в отделни графи на приложението.
Липсва законово задължение в приложението да се съдържа информация за
начина на формиране на прехвърлените суми. Доколкото ответника не е
страна по договора за цесия няма право да оспорва същия на база липса на
потвърждение за сключването му от страните по договора. От друга страна по
делото е представено потвърждение на цесията от продавача, а след като се
позовава на нея, е ясно че и купувача я е приел. Договора за прехвърляне на
вземания е сключен в писмена форма, подписан е от страните по него, в
същия е посочен начина, по който са определени прехвърляните вземания.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др/ се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
При преценка на договора за заем, съдът намира уговорената в чл.4,
ал.2 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
неравноправна клауза и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 от ЗЗП,
така и по арг. от чл.26, ал.1 от ЗЗД.
С чл. 4, ал.1 от договора за заем заемополучателя се задължава в 3-
дневен срок от сключване на договора да осигури едно от следните
обезпечения: Банкова гаранция, издадена след сключване на договора за заем
в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа на плащане по
договора или поръчители - две физически лица, които да отговарят на
следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размера
на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е
в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е
заемополучател или поръчител по друг договор за паричен заем със
заемодателя, да няма неплатени осигуровки в последните 2 години, да няма
кредитна история или да има такава със статус „Редовен“, да подпише
договор за поръчителство..
10
В чл. 4, ал.2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, заемополучателя дължи
неустойка в размер на 820.05 лева, която се дължи разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя
сума в размер на 39.05 лева.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител е: - всяка уговорка в негова вреда; - която не отговаря на
изискването на добросъвестността; - води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът счита, че са налице и трите посочени по-горе хипотези на чл. 143
от ЗЗП. Обезпечението на едно вземане чрез уговаряне на неустойка има за
цел и задача да обезщети вредите, които страна по договора е нанесла на
другата чрез неизпълнение на задължението си по този договор. Иначе
казано, неустойката ще се задейства тогава, когато договорът е сключен, но
не е изпълнен по вина на една от страните. Неустойката обезпечава
изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да
е нужно да се доказват по размер. Със задължителна практика в ТР №1/09г.
ОСТК, с т.3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване
на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на
задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените
критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при
всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на
процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши
преценка за основателност на възражението, т.е.следва да съобрази всички
събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към
разглеждания и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС,
11
предмет по направеното възражение на ответника.
Така, както е уговорена в чл. 4, ал.2 от Договора означава, че
неустойката е загубила своята обезщетителна функция, тъй като тя не
предвижда заплащане на обезщетение на вреди в следствие на неизпълнение
на договора, а е включена в погасителната вноска към този договор в
следствие на неизпълнение на отделна негова клауза. Заемодателят е поставил
редица условия на които заемополучателя следва да отговори /описани по-
горе/, но не като условие за предоставяне на кредита, а единствено само като
условие за обезпечаване на неустойката. Съдът счита, че някои от
изискванията са неизпълними в срока от 3 дни поставени от заемодателя –
напр. условията за лицата – поръчители, за размера на дохода им. Предвид
проучването, което извършват банките, преди предоставяне на гаранция и
това изискване е неизпълнимо в 3 – дневен срок. Нормално и логично би
било, заемодателят да поставя такива условия на заемополучателя, за да му
отпусне заем и при неизпълнението им, да не отпусне заема. Очевидно е, че с
тази клауза, заемополучателя е поставен в неравностойно положение от
кредитодателя. Тази неустойка по своя характер е санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от
вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски, като от внесените суми се удържа първо за
разходи/лихва за забава, след това неустойка и едва след нея договорна лихва
и главница, по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обявена по този начин на потребителя, с което е нарушена
нормата на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски
кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на
потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит. Включена по този
начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към
възнаградителната лихва на търговеца – кредитодател и го обогатява
неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
12
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му,
би следвало да са включени в годишния лихвен процент. Именно
възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в
случая съдът намира, че клаузата на чл.4, ал.2 от договора въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Клаузата на
чл.4, ал.2 от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски
практики като представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка
(чл.143, т.5 от ЗЗП).
Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което е и нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД – сключен, за да бъде
заобиколен закона в лицето на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърнява добрите нрави,
тъй като поставя в неравнопоставеност една от страните, сключена е в
нарушение на закона в лицето на чл. 86, чл. 87 от ЗЗД. Този извод се формира
от естеството на договора за кредит (потребителски, с по-слаба и уязвима
страна), от съотношението на заема и неустойката, от съотношението на
законните лихви и неустойката, както и съпоставка с вредите от
неизпълнението.
Тъй като клаузата за дължима неустойка - чл.4, ал.2 от процесния
договор е нищожна, то неустойка по договора не се дължи.
Относно дължимостта на претендираната главница, договорна лихва и
лихва за забава, съдът намира следното:
С исковата молба се претендира главница в размер на 2455.55 лева,
която е останала незаплатена, както се установи от заключението на
назначената експертиза. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на
факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът
приема, че ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за
заем в размер на 2455.55 лева. Падежът и на последната вноска за главница е
13
изтекъл на 24.12.2019 г., поради което цялата сума е изискуема. Искът се
явява основателен до пълния предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва
върху главницата за периода от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение – 12.02.2020 г. до окончателното плащане.
По отношение на възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 770.01 лева за периода от
01.08.2018 г. до последната погасителна вноска 24.12.2019 г. По договора е
предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.00 %. Няма пречка
страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната
лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на
конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на
кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и
рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята.
Размерът на договорнота лихва за целия период на договора е определена и
от вещото лице в размер от 770.01 лева, поради което този иск следва да се
уважи като основателен в пълен размер.
По отношение на лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането на която и да е
погасителна вноска, заемополучателят дължи на заемодателя лихва за забава
в размер на законната лихва – чл. 8 от договора. Претендирано е обезщетение
за забава в размер на 202.22 лева за периода 01.08.2018 г. до датата на
входиране на заявлението в съда.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание
чл.86, ал.2 от ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка
за периода, увеличен с 10 пункта (чл. единствен от ПМС № 100 от 29.05.2012
г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута). Заключението на назначената експертиза е, че лихвата за забава за
период от 01.08.2018 г. до 12.02.2020 г. (дата на подаване на заявлението по
куриер) е в размер на 191.51 лева. Разликата в сумата която претендира ищеца
се дължи на начисляване от последния на лихва и върху договорната лихва.
14
Съдът приема заключението като компетентно изготвено.
При определяне дължимостта на законната лихва в претендирания
размер, съдът следва да вземе предвид обявената нищожност на договорната
неустойка. След като клаузата за неустойка е нищожна, неустойка по
договора не се дължи и сумите от платеното от ответника, които са били
отнесени за заплащане на неустойка, следва да се приемат за платени за
законна лихва и ако има остатък след това - за договорна лихва и за главница
(съобразно приетата поредност на прихващане). Вещото лице е посочило в
заключението си, че от платените от К. суми по договора, 156.20 лева са
прихванати за заплащане на неустойка. Тъй като неустойка не се дължи, то
тази сума следва да се отнесе към заплащане на лихвата за забава. Съответно
на ищцовото дружество се дължи лихва за забава в размер на 35.31 лева
(191.51лв. – 156.20 лв.), а в останалата част иска е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
Съдът по настоящото производство следва да се произнесе относно
разноските, както по исковото, така и по заповедното производство, като
разгледа и възражениято по чл.78, ал.5 от ГПК / т.12 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС по т.д.№ 4/2013г. ОСГТК/.
Ищцовото дружество е сторило разноски по заповедното производство
в размер на 68.56 лева за държавна такса и в размер на 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от
претенцията ще се присъдят разноски в размер на 112.79 лева на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
По настоящото исково производство от страна на ищеца са представени
доказателства за направата на разноски за държавна такса в размер на 129.66
лева, както и 215 лева за възнаграждение на вещо лице. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева,
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 от
НЗПП. На основание чл.78, ал.1 на ищеца ще се присъдят разноски в размер
на 423.00 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото
производство.
Ответника също има право на разноски съразмерно отхвърлената част
на исковете. Той е сторил разноски в размер на 400 лева за заплащане на
15
адвокатско възнаграждение, поради което и съразмерно на отхвърлената част
от иска му се дължат разноски в размер на 19.48 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на АНГ. С. К., ЕГН **********,
от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград, че дължи на ..............” ЕАД, ЕИК
.................. гр.София сумите както следва: сума в размер на 2455.55 (две
хиляди четиристотин петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки) лева,
представляваща главница, сума в размер на 770.01 (седемстотин и седемдесет
лева и една стотинка) лева, представляваща договорна лихва за периода
01.08.2018 г. до 24.12.2019 г. – падеж на последна погасителна вноска и
сумата от 35.31 (тридесет и пет лева и тридесет и една стотинки) лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.08.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда по куриер – 12.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на
заявлението -14.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен иска на „...................“ .... ЕИК....................,
гр.София да се признае за установено, че има вземания срещу АНГ. С. К.,
ЕГН **********, от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград, за обезщетение за
забава за периода от 01.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 12.02.2020 г. над сумата от 35.31 (тридесет и пет лева и тридесет и една
стотинки) лева до претендирания размер от 202.22 (двеста и два лева и
двадесет и две стотинки) лева.
Осъжда АНГ. С. К., ЕГН **********, от гр.Гоце Делчев,
обл.Благоевград да заплати на „......................” , ЕИК .................., гр.София
сумата в размер на 112.79 (сто и дванадесет лева и седемдесет и девет
стотинки) лева, представляваща разноски по заповедното производство и
сумата от 423.00 (четиристотин двадесет и три) лева, представляваща
разноски по настоящото производство и оставя без уважение като
неоснователно искането за присъждане на разноски в останалата част.
16
Осъжда „.................” ..... ЕИК ................., гр.София да заплати на АНГ.
С. К., ЕГН **********, от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград сумата в размер
на 19.48 (деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) лева,
представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на
отхвърлената част на иска и оставя без уважение, като неоснователно,
искането за присъждане на разноски в останалата част.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
17