Р
Е Ш Е
Н И Е 260000
гр. Пазарджик, 18.01.2024 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание,проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА
При секретаря Нели Въгларова като разгледа докладваното от съдията Илинова гр.д.№18 по описа за 2013 година ,за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр.с пар.5 от ПЗР на ЗВ.
Производството по делото е образувано по искова молба депозирана на 03.01.2013г. от М.И., гр.София, представлявано от главния мюфтия д-р М. А. Х. против Общината гр.Велинград, ЕИК *********.
С исковата молба е предявен иск по чл.108 от ЗС.Изложени са обстоятелства,че съгласно уставите на мюсюлманското вероизповедание най-малката организационна общност се явява мюсюлманската верска общност /община/, чийто орган е мюсюлманското настоятелство, наричани и мюсюлмански джамийски настоятелства.Твърди се, че до влизане на Закона за вероизповеданията на 01.01.2003г.мюсюлманските настоятелства се явяват правоприемници на мюсюлманските вероизповедни общини.Ищецът твърди,че след влизане в сила на посочения закон,ако не се извърши пререгистрация на настоятелството,то същата губи своя статут на юридическо лице и негов правоприемник става самото М.И.. Твърди, че Велинградското мюсюлманско настоятелство не е било пререгистрирано след 01.01.2003г.,поради което регистрирането му по реда на чл.16 от Закона за Изповеданията /отм./ е било прекратено.С оглед на горното ищецът счита,че същият се явява правоприемник на всички мюсюлмански вероизповедни общини съществували някога на територията на гр.В.със статут на юридическо лице.За установяване на това правоприемство се позовава на издадено удостоверение от Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет на Република България на 07.08.2003г.
Твърди се,че Велинградската мюсюлманска вероизповедна община била собственик на имот представляващ УПИ ***в кв.*** по плана на града с площ от 7179 кв.м.,който е бил отнет без основание и впоследствие актуван като общински.Твърди се,че към настоящия момент имота се владее от Общината гр.В. без основание.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да признае за установено,че ищецът е собственик на УПИ *** в кв.*** по плана на гр.В. с площ от 7179 кв.м., застроено и незастроено, ведно с построените в него баня и пералня, при граници и съседи:от три страни улици и *** - Минерален плаж,както и да осъди ответника да предаде владението върху имота.
Исковата молба е оставяна без движение многократно за отстраняване на нередовности относно индивидуализацията на имота,данъчната му оценка,посочване на основанието на предявения иск касаещо правото на собственост на праводателя ,основанието за реституция по смисъла на пар.5 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗВ,както и за излагане на обстоятелства относно активната процесуално правна и материално правна легитимация на ищеца като правоприемник на Велинградската мюсюлманска вероизповедна община.
В изпълнение на дадени от съда указания в горния смисъл е депозирана молба с вх.№2373/02.04.2013г.,в която ищецът уточнява,че се явява правоприемник на бившата Лъдженска мюсюлманска вероизповедна община,съществувала на територията на с.Л. - едно от селата,на чиято основа е възникнал гр.Велинград. Вероизповедната община е юридическо лице съгласно Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, одобрен с Указ №12/23.05.1919г.на Цар Борис ІІІ. Посочва се,че процедурата по установяване на правоприемство по реда на пар.4 ал.1 от ПЗР на ЗВ не е приключила.В молбата е направена конкретизация на имота предмет на предявения ревандикационен иск в следния смисъл:УПИ *** „за парк“ в кв.*** по плана на гр.В. от 2004г., с площ от 6038 кв.м., с административен адрес ул*** при съседи: ул***,ул***и УПИ ***.
С молба вх.№1742/10.03.2014г.в изпълнение на указания на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът пояснява,че праводателят му е придобил правото на собственост върху имота по давност като представя нотариален акт издаден въз основа на обстоятелствена проверка от Лъдженския мирови съдия – нот.акт №86,том І,рег.402,нот.д.№178/1933г.-л.519 от делото.
С депозирано по делото становище в съдебно заседание на 15.03.2023г.ответникът оспорва твърденията на ищеца изложени в исковата молба и в допълнителните молби,с които по указания на съда ищецът отстранява нередовности на същата. Оспорва съществуването на Лъдженска вероизповедна община, че същата е придобила процесния имот по давност,че имота е бил фактически заграбен от държавата през 1950г.и че имота описан в нотариалния акт е идентичен с процесния.Изрично оспорва представения от ищеца титул за собственост нот.акт №86,том І,рег.402,нот.д.№178/1933г. Оспорва да са налице предпоставките за реституция на имота като самостоятелно основание за отхвърляне на иска,тъй като същият представлява публична общинска собственост към дата на влизане в сила- 01.01.2003г.,на Закона за вероизповеданията.Твърди,че процесният имот попада в парцел отреден за парк,спортни игрища и други потреби около минералните бани в кв.72 по плана на града от 1929г.В него има извършени благоустройствени мероприятия–осветление,настилка,алеи,декоративна растителност съгласно разрешение за строеж №269/20.12.2012г.издадено от Главния архитект на Община Велинград. Счита,че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В открито съдебно заседание ,проведено на 03.05.2023г., по реда на чл.143 от ГПК, съдът е пристъпил към изясняване на фактическата страна по спора и на основание чл.145 от ГПК са поставени въпроси към страните за изясняване на фактите от значение за спора.
В тази връзка пълномощникът на ищцовата страна формулира твърдение,че както по време на течение на давностния срок и до 1950 година,имотът е бил със стопанско предназначение - ливада и ползването е било за добив на сено за изхранване на животни, като това е ставало под наблюдението и контрола на местното мюсулманско настоятелство, като орган на Лъдженската мюсюлманска вероизповедна общност. Последната година, през която тази община е ползвала имота е 1949г. При опит да се изпратят косачи през следващата 1950г. те са били отстранени със изявлението, че имотът е държавен. Няма документ, по силата на който владението да е отнето, включително и с посочване на основанието за това отнемане.
По въпроса за правоприемството,ищецът сочи,че Лъдженската мюсюлманска общност не е пререгистрирана съгласно изискването на § 2 ал.4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданието, поради което същата е загубила качеството си на юридическо лице,а от там и собствеността на имотите,притежавани от нея. Лъдженската вероизповедна общност е съществувала до 1948-49 година, когато е била включена в състава на новосформираната Велинградска мюсюлманска вероизповедна общност в резултат на обединяването на трите квартала или села,включени в състава на град В.като административна единица. Велинградската мюсюлманска вероизповедна общност продължава да съществува, но не като юридическо лице. По тази причина нейните имоти,сред които и процесния, са собственост на „Мюсюлманското изповедание“.
Към момента фактическата власт и владението върху имота се упражнява от ответната община, която стопанисва същия като парк за обществени нужди.
Като взе предвид събраните в хода на производството по делото доказателства,анализирани поотделно и в съвкупност,за да се произнесе при условията на чл.235 от ГПК,съдът прие от фактическа страна за установено следното:
Като доказателство по делото е представен нотариален акт №86,том І,рег.402,нот.д.№178/1933г./л.519 от делото/,с който Мюсюлманската вероизповедна Община Л. и призната за собственик на недвижими имоти в землището на с.Лъжене, придобити по давност като владението е продължило повече от 30 години,сред които и ливада в местността ***с площ от 6 дка при съседи : А. Ш., И. П. и река.
Във връзка с оспорване на представения от ищцовата страна титул за собственост ответната страна ангажира гласни доказателства.Като свидетел по делото е разпитан М.Й.П.,на75 години.Същият установява,че започнал работа в ответната Община през м.декември 1995 год. като старши служител по приватизацията. От средата на 1996год.бил назначен като Директор на „Дирекция Реституция, Общинска собственост и икономика“,където работел до съкращението му през м.февруари 2000 год. След това се върнал на работа като младши експерт до 2000 год. до пенсионирането си, а след това продължил работа в общината на граждански договор до м.септември 2019 г. Свидетелят е от гр.Велинград. Не може посочи имота по най-новия план на града,но по стария план познава имотите в кв. ***,който се намира между ул***от едната страна,река „Л.“, от другата страна, срещу реката ул***и бул *** от четвъртата страна. В този квартал между реката,ул***,ул*** и плажа било футболното игрище – старото общинско игрище. До него бил плажа, а до плажа-парка с женската баня. Строителството на плажа започнало през 1936 год.и приключило с пускането му в експлоатация през юли месец 1937 год. Женската баня е строена през втората половина на XVIII век. Парка е направен след 1955-1956 год. В него била градската пералня, която е строена 1930 год.Тя съществува и сега,но не е пералня,а ресторант. Първия човек, който взел пералнята бил Д. Т. по силата на 35-то Постановление на МС. После Общината предоставила пералнята на Месокомбината за съвместна дейност. След това кмета казал, че не е на месокомбината, а е общинска. Тази информация ,свидетелят пояснява, че има като Началник управление и като служител,който трябвало да проучва историята на имотите. Ходил в държавен архив в гр.Пазарджик, в Архива в гр.Пещера, взел предвид това, което имало в Общината и евентуално спомени от хора, които да го насочат къде да търси документи. Всичко, за което говори, видял по документи. Правил такива проверки във връзка с издаване на актове за общинска собственост на тези имоти. Статута на имота по плана от 1929г. е за спортни цели, паркове и други нужди на общината. Имота бил определен като парцел І в кв.79 по плана от 1929 г.с площ над 10 декара.През 1935г.тогавашния кмет Й. Ш.– син, който е бил адвокат и К.Г. го назначава за кмет на трите села,е настоявал да се направи плажа там и са уговорили една банка да им даде кредит.Един човек не искал да подпише документи и той го попитал „ ако вие имате тези пари, за какво ще ги дадете, за плаж или за паваж и той казал “за плаж,защото с парите от плажа ще се посрещнат нуждите на цялото село и ще се направи и паважа“.Това е втория плаж с олимпийския размери в България. Това е градския плаж, който е там и понастоящем. Намира се от другата страна на реката срещу хотел „Рич“. Парка е и в момента е действащ. Има няколко малки парцели, в които има павилиони, има алеи,пейки,дървета.Хора разказвали на свидетеля,че преди това място е било залято от реката,през наводнението през 1935г.Тогава са направени първите диги от Ш., за да предпазва от наводненията. След 1935г.като направили дигата, мястото било затревено и направили волейболно игрище пред пералнята,а пред пералнята имаше простори да си простират хората.Това място не е било ливада никога. Свидетелят уточнява, че от 1935 г. не е било ливада. Преди 1935 год.се водело ливада, но не е било ливада именно заради наводненията,при всяко от които се отнасял горния почвен слой и са оставали пясък и камъни. Пералнята е от 1930 год.От 1941 год.имало 9 блока. Преди да стане общински имот,за него има четири акта за държавна собственост.Свидетелят не е чувал там да е имало имот на „Масюлманско вероизповедание“. Знае да друг имот, който са имали във местността „Връхльовица“. Не е чувал и не знае да са имали имот в този район. Установява, че в Общината има два дневника, в които са заведени подадените молби за реституция. В тях няма заведени искания за възстановяване на земи в кв.***от никой. Като се правят актовете се вземат скици по стар и нов план.Откакто свидетелят помни,твърди,че Общината се грижи за тези имоти,а именно от 1954–1955г.За футболното игрище се грижела общината. Общината поддържа парка и до момента.Тя отдавала под наем местата,в които са павилионите и събирала парите от наема.През около 2010г.общината продала местата под павилионите,като прилежаща част на дотогавашните наематели на павилионите .
На свидетеля се предяви скицата, приложена на лист 312 от делото.
Същия потвърди, че говори за имота отразен на скицата в кв.***в ъгъла, в североизточна посока между река Л., бул*** и ул. ***, като посочва и конкретните обекти в имота съгласно тяхното предназначание. Посочва чешма с минерална вода в югоизточния край на имота. Павилионите, за които говори по- горе сочи в югоизточната част на имота. Сочи Женската баня, плажа, пералнята до плажа, бетонна площадка пред нея, като пояснява, че към момента пералнята е превърната в ресторант.
За установяване на идентичност на процесния имот, уточнен от пълномощника на ищеца ,в съдебно заседание ,проведено на 03.05.2023г., като УПИ ***в кв.***по сега действащия регулационен план на града с площ от 6039 кв.м. с функционално предназначение парк за обществени нужди и имота предмет на нотариалния акт,въз основа на който ищеца претендира права върху имота,по делото е допусната по искане на страните Съдебно техническа експертиза.За нуждите на експертизата вещото лице е извършило проучване на писмените доказателства приложени към делото;справки в Община - В.и СГКК - Пазарджик;оглед на место за посочения в исковата молба имот с пл.№***в кв.***по плана на град Велинград.
Вещото лице сочи,че първоначално предмет на предявения иск е поземлен имот със стар идентификатор УПИ ***в кв.***с площ 7 179 кв.м.
Този имот е заснет в кадастралния план с пл.№***и е отреден за обществено мероприятие парцел І- За минерален плаж,лятна сграда,заведение за общ.хранене и луна парк в кв.*** по обезсилен регулациония план на гр.В.одобрен със Заповед №811/07.07.1978 год./Скица №5/ Площта на имота е 7000 кв.м. и е актуван с Акт №9/25.1Х.1997 год. като публична общинска собственост./лист 304/.
Процесният УПИ *** е отреден за обществено мероприятие- ЗА ПАРК в кв.***по сега действаващият регулационен план одобрен със Решение №91/16.04.2004 год. на ОбС - гр.В.с площ 6038 кв.м. Съставен е акт №7/28.11.2006 г./лист 310/ за публична общинска собственост за УПИ *** ЗА ПАРК в кв. ***с площ - 6038 кв.м./Скица №6/.
Съгласно Заповед за одобрение на КККР №РД-18-1214/06.06.2018год.на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК към настоящия момент порцесния имот е с идентификатор 10450.502.106 ,вид собств. Общинска публична, вид територия Урбанизирана, НТП Обществен селищен парк, градина, с площ 5942 кв.м., стар номер ***. кв.***, парцел IV .
Вещото лице сочи,че представения от ищцовата страна Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка "том 1, №86, регистър 402, дело №178/1932 год.,съставен на 19.06.1933г.е издаден по време, когато е бил в сила плана на с.Л. одобрен със Указ №290/25.VII.1929 г. от Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
На скица №1 ,вещото лице е изчертало границите на имота по данни от показанията на свидетеля на ищцовата страна в кафяво.Видно е,че същия попада в североизточната част от терен отреден за обществено мероприятие ,,3а паркъ, спортни игрища и други потреби около Минералните бани " в кв.72 по плана от 1929 год.В тази си част по кадастралния план от 1929 год. попадат имоти с пл.№№12,11, 10 и 13. В имот пл.№13 е заснета съществуваща сграда /баня/.
По разписната книга към плана на с.Л. от 1929 год. имотите са записани на:
- Имот пл.№*** на И. Б.в кв.72 в парцел за отчуждаване ползващ се зеленчукова градина,
- Имот пл.№*** на Г. И. Р.в кв.72 в парцел за отчуждаване ползващ се за ливада по наследство.
- Имот пл.№*** на К. И.А.в кв.72 в парцел за отчуждаване ползващ се за ливада.
- Имот пл.№*** на Общинско в кв.72 в парцел за отчуждаване ползващ се за Баня.
По време на действащия план на с.Л. от 1929 год. са съставени:
- Акт №264 от 20 май 1949год. на Министерство на финансите на недвижим имот за държавен, б.с. на Велинградския народен съвет за сграда на един етаж масивна, с антре, едно помещение за пране с 44 корита и един басейн и една стаичка застроена на 160 кв.м. със застроено и незастроено място от 1 400 кв.м.
- Акт №266 от 20 май 1949 год.на Министерство на финансите на недвижим имот за държавен, б.с. на Велинградския народен съвет за сграда на един етаж масивна, с един басейн, два салона, антре, каса и клозет застроена на 260 кв.м. със застроено и незастроено място от 6000 кв.м.
Процесният имот според представения нотариален акт представлява: Ливада в местността ***, землището на с. Л. с площ от 6 декара при съседи: А. Ш., И. П.и река.
В представения нотариален акт липсват номер на квартал и номер на имота заснет в тогава действуващия план от 1929 год.
В разписната книга към плана от 1929 г. няма записан имот на името на „Мюсулманската вероизповедна община " съгласно представения нотариален акт.
В представения нотариален акт фигурира като съсед И. П. заснет в кадастъра в плана от 1929 год. с пл.№8 в кв.72 в терен отреден за обществено мероприятие ,,3а паркъ, спортни игрища и други потреби около Минералните бани". Същия не граничи с имота предмет на иска. /Скици №*** и №***/.
В разписната книга към плана от 1929 год. имот пл.№*** е записан на името на Вакъвско в кв.72 в парцел за отчуждаване за обществено мероприятие ползващ се за ливада. Имота граничи: югоизток - част от имот с пл.№*** на И. П.ползващ се за ливада,в който е реализирано плувен басейн; северозапа д -р. Л.: имот пл.№*** не е записан името на стопанина; имот пл.№*** на н-ци на А. У.; имот пл.№*** на И. А.К., имот пл.№*** на Д.И.В./прод.акт 2/111 и имот пл.№*** на Д. ;
По втория план,одобрен на 4.V1II.1955 год.с подпис на зам. Министъра, с.Л. влиза в чертите на град Велинград. Дворищната регулация на всички строителни квартали по плана на гр.В.е одобрен на 19.VII.1957 г. от зам.Министъра. Имота,предмет на иска попада в обществено мероприятие в терен отреден „Залесяване” в кв.57 /Скица №***/. Имота е заснет в кадастъра с пл.№*** и в него попада сграда-женска баня, със застроена площ от 260 кв.м. със застроено и незастроено място от 6000 кв.м.. В северозападния си край терена отреден за „Залесяване” граничи със построена сграда /пералня/ застроена на 160 кв.м. със застроено и незастроено място от 1 400 кв.м.
Имот пл.№*** е записан в разписната книга към обезсиления кадастрален план от 1955год. - като „Баня” лист 901/
Третия план на гр.В. е одобрен със Заповед №811/07.07.1978 гол./ Скица лист 305/ Имота предмет на иска попада в терен отреден за парцел I-За минерален плаж, лятна сграда, заведение за общ. хранене и луна парк в кв.***. Имота е заснет в кадастъра с пл.№***с площ - 7000 кв.м./Скица №5/
По време на плана на гр.В.от 1978 год. са съставени:
- Решение №161/19.12.1996 год.с протокол №16 на заседание на Общински съвет - В.обявява публична общинска собственост имота находящ се в „Парка при женска баня в кв. ***, парцел І“ /лист 307-308/.
- Заповед №360/26.V.1997 год.на Областен управител - Пловдивска област за отписване от актовите книги за недвижими имоти - държавна собственост, находящи се в кв.*** парцел I - ,,За минерален плаж, лятна естрада, луна парк“ /лист 309/.
- Акт №9/25.ІХ.1997 год. за публична общинска собственост на Кмета на община - В.за имот пл.№***в парц. I – „3а минерален плаж, лятна естрада, луна - парк " в кв.***. Площта на имота е 7000 кв.м./лист 304/.
- Акт №6/08.IX.1997 год./предишен Акт №266/20.V.I949 год./за частна общинска собственост на Кмета на община - В.за масивна сграда застроена на 423 кв.м./женска минерална баня/ находящ се в кв.***,парц.І, имот пл.№***/лист 333/.
- Акт №234/22.VIII.2001 год./предишни Акт №6 и №9/8.09.1997г. АОС./за публична общинска собственост на Кмета на община - В. за терен отреден за парцел ІІ - Баня и обществени услуги в кв.***с урегулирана площ - 1100 кв.м., ведно с масивна сграда/баня/ със застроена площ - 423 кв.м. /лист 326/
- Скица №922/22.08.2001год.на Дирекция „ТСУСА“ за урегулиран поземлен имот ІІ-Баня и обществени услуги в кв. 56 /лист 327/
- Решение №***/05.08.1999 год. на Общински съвет - град В.относно изваждане от капитала на “Стройком”ЕООД на баните/лист 328/ и Договор №328/14.11.2001год.на Община-Велинград,сключен на основание Решение на Общински съвет-В.№227/26.10.2001год.за предоставяне на концесия за срок 35 год.на имот публична общинска собственост-масивна сграда/баня/ със застроена площ - 423 кв.м. и прилежащ терен представляващ урегулиран поземлен имот ІІ-Баня и обществено обслужване с площ - 1100 кв.м. в кв.***по плана на гр.В.- Женска баня. кв.Л. с “концесионер” - “М & Т - ПРОЙЧЕВИ” Велинград, ул.*** Лист 340-342/.
Действащият регулационен план на гр.В.е одобрен с Решение №91/16.04.2004 год.на ОбС-В.с кадастрален план/обезсилен съгласно Заповед за одобряване на КККР №РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК/ одобрен със Заповед №300-4- 41/11.05.2002 г. на Агенцията по кадастъра. За имота предмет на иска попада в терен отреден за УПИ ІV-За парк в кв. /56/Скица №6/. Имота е заснет в кадастъра с пл.№***. Площта на УПИ *** -За парк в кв. ***е 6038 кв.м.
По време на действуващия регулационен план на гр.В.от 2004 год. са съставени:
- Акт №7/28.11.2006 год./предишен Акт №9/25.09.1997 г./ за публична общинска собственост на Кмета на община - В.за УПИ ***-За парк в кв.***с площ - 6038 кв.м , отреден за имот пл.№***/лист 310/.
Върху имота има учредени или възникнали ограничени вещни права:
- Нотариален акт №93, том VII, рег.№2071. нот.дело 1476/2005 /лист 320/ за масивна едноетажна сграда/ресторант/ със ЗП 251 кв.м.собственост на В. Ц. К..
- Договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 21.VII.2000 год. на ЕТ “Д- Д. Д." и ЕТ “Я. - С. Д.” върху терен под обект “Павилион за закуски”/лист 313/ във връзка решения на Общински съвет гр.В.№183/12.06.2000г. /лист 314 / и №239/28.12.1998 г./лист 319/.
Попълване на кадастралния план,местоположение на новия общински имот и разрешение за строеж:
- Заповед №1748 от 18.12.2006 год. на Кмета на община - В. е одобрено попълването на кадастралния план с нов общиски имот с пл.№*** с площ - 62 кв.м., ведно с построените в него сгради/лист 325/.
- Скица №531/16.03.200" год. от отдел КРЗП" на Община - В. за местоположение на отстъпеното право на строеж /лист 323/.
Вещото лице установява,че и издадено Разрешение за строеж №269/20.12.2012 год.от Главния архитект на Общината въз основа на одобрения инвестиционен проект/технически проект/ за „благоустройствени мероприятия /водни ефекти, осветление, настилка алеи и декоративна растителност“ в УПИ ***-***„За парк” в кв.*** гр.Велинград, /л.311/.
Вещото лице установява,че мероприятията по Първия план на с.Л. одобрен със Указ №290/25.VII.1929г.от Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството са реализирани:минерална баня /женска/ застроена на 260 кв.м., с прилежащ терен - 6000 кв.м. с направен парк 1955 г.-1956 г.; пералня/сграда/ общинска с прилежащ терен - 1400 кв.м.,в съседство на процесния имот е реализиран „плаж" през 1936 г. и пуснат в експлоатация през юли 1937 год.
По Втория план на град В.е одобрен Общия улично-регулационен план на 4.VIII.1955 год. и дворищната регулация на 19.VII.1957 год. от зам.Министъра. Имота, заснет с пл.№*** със сграда/баня/ е записан в разписната книга - „Баня“ и е отреден за обществено мероприятие „Залесяване" в кв. ***,което е реализирано: направен парк през 1955 - 1956 год. около банята в прилежащия му терен - 6000 кв.м.
По третия план на гр.Велинград,одобрен със Заповед №811/07.07.1978 год.,имота попада в терен отреден за парцел I -За минерален плаж,лятна сграда, заведение за общ.хранене и луна парк в кв.***.Имота е заснет в кадастъра с пл.№***с площ - 7000 кв.м./Скица №5/.Общественото мероприятие „За минерален плаж, лятна сграда, заведение за общ, хранене и луна парк" по този план е реализирано:в кадастъра са заснети алеите със зелените площи на направения парк около банята в прилежащия му терен - 6000 кв.м.;
По четвъртия действащ план,одобрен с Решение №91/16.04.2004 год. на ОбС-Велинград,по кадастрален план одобрен със Заповед №300-4-41/11.05.2002 год.на АК /обезсилен със Заповед за одобряване на КККР №РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК/,имота попада в терен отреден за УПИ *** *** за парк в кв. *** с урегулирана площ - 6038 кв.
В имот пл.№***в частта му за УПИ *** в кадастъра са заснети: алеи със зелени площи; ресторант на В. Ц. К. - н.а.№93/2005г.; сгради в новия общински имот с пл.№7975 на ЕТ “Д. Д. Д." и ЕТ “Я. - С. Д." върху терен под обект “Павилион за закуски“ /лист и 313/.
Общественото мероприятие УПИ ***ЗА ПАРК в кв.***по този план е реализирано: извършени са нови „благоустройствени мероприятия /водни ефекти,осветление,настилка алеи и декоративна растителност” съгласно Разрешение за строеж №269/20.12.2012 г./лист 311/.
В заключение експертът поддържа,че не може да се установи идентичност на имота предмет на нотариалния акт с имота посочен в исковата молба по следните причини:
- Нотариалния акт е издаден когато е бил в сила първия план на с.Л. одобрен с Указ №290/25.VII.1929год.,а не са посочени номер на имота, отреждането, номер на квартала.
- По плана от 1929год.процесният имот попада в част от имоти с пл.№12,11, 10 и 13 в кв.72 ,записани като ливади на други лица: И. Б., Г. И. Р., К. И. А., Общинско,различни от тези посочени като съседи в нот.акт според кадастралния план от 1929 г.
Вещото лице е категорично, че обществените мероприятия за имота са реализирани: минерална баня /женска/ застроена на 260 кв.м., с прилежащ терен - 6000 кв.м., направен парк 1955г.-1956 г.; пералня/сграда/ общинска с прилежащ терен - 1400 кв.м. ,плаж пуснат в експлоатация през юли 1937 год.
Вещото лице установява,че в кв.72 по плана от 1929г. като Вакъфски е записан в разписния лист имот пл.№*** с площ от 5311 кв.м., ползващ се като ливада и отреден за отчуждаване.Този имот граничи с имот пл.№*** по плана от 1929г., записан в разписната книга към плана като собственост на И. П., който фигурира като съсед на имота предмет на нотариалния акт за собственост от 1933г.
С оглед на гореизложеното и прието за установено от фактическа страна, от правна страна съдът приема, че предявеният иск е неоснователен.
Заявената претенция, предмет на правен спор по настоящето дело, е с правно основание чл.108 от ЗС като ищеца претендира да е собственик на процесния имот , конкретизиран като такъв в хода на производството по делото като УПИ ***-за парк в кв.***по плана на гр.В.от 2004г., а съгласно Заповед за одобряване на КККР №РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК представлява имот с идентификатор ***, вид собств. Общинска публична, вид територия Урбанизирана, НТП Обществен селищен парк, градина, с площ 5942 кв.м.-стар номер ***. кв.***, парцел 1,като твърди че е негов собственик на основание правоприемство и реституция , а ответникът го владее без правно основание.
По исковете с правно основание чл. 108 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот на сочените от него основания в исковата молба и че имота се владее от ответника.В тежест на ответника е да докаже, че владее имота на правно основание или че ищеца не е собственик на същия.
Ищецът основава правото си на собственост върху имота на разпоредбата на §5, ал.1 от ПЗР на ЗВ,съгласно който собствеността на вероизповеданията се възстановява по силата на закона,ако претендиращия докаже,че той, респективно неговия праводател,е бил собственик на имота към момента на одържавяването,отчуждаването,конфискуването или незаконното отнемане и ако към момента,в който реституционната разпоредба влиза в сила - 02.01.2003 г.,имота е собственост на държавата, общината, обществена организация или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ и съществува реално до размерите, в които е отчужден.
Ищецът твърди,че собственик на процесния имот,представлявал ливада, е Велинградската Мюсюлманската вероизповедна община в с.Л., като правото на собственост е придобито по давност, което е установено по реда на обстоятелствената проверка и е съставен нотариален акт, приложен като доказателство по делото.
Правото на собственост на титуляра по нотариалния акт е оспорено от ответната страна и съгласно постановките на тълкувателно Решение №11 от 2013 година, по тълкувателно дело №11/2012г.на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС,че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на обстоятелствената проверка, не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, съдът е указал на ответника, че носи тежестта за доказване,че правото не е възникнало в патримониума на визирания в нотариалния акт правен субект. Ответникът е оспорил и съществуването на Мюсюлманска вероизповедна община в с.Л..
При това положение във връзка с твърденията на ищеца и направените от ответника оспорвания,съдът приема следното:
Съгласно §7 от Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, утвърден с Указ на цар Борис ІІІ, обн. в ДВ, бр. 63/26.06.1919 г. и действал до 23.11.1945 г., при наличието на повече от 40 мюсюлмански семейства в населено място, те могат след разрешение на Министерство на външните работи и на изповеданията да образуват мюсюлманска вероизповедна община, която по силата на §8 от устава е юридическа личност и може да притежава за джамиите и училищата си, движими и недвижими имоти и да приема със или без задължения дарения и завещания, направени в тяхна полза. Мюсюлманските вероизповедни общини са управлявани и представлявани от настоятелства - §11.Почти с идентично съдържание /разликата е относно броя на мюсюлманските семейства в населеното място, които могат да образуват вероизповедната община и в наименованието на училищата-медресета/ тези норми са пренесени и в следващия Устав за духовно устройство и управление на мюсюлманите в България, действал от 23.11.1945 г.до 22 май 1951г. Аналогични са и нормите от действалия след 23 май 1951г.до 1975г.Устав на мюсюлманското изповедание в Народна република България.
Видно е,че по силата на устава на мюсюлманската вероизповедна общност е даден статут на юридическо лице,което може да притежава движимо или недвижимо имущество. При това положение от момента на обнародване на устава МВО може да придобива права на собственост в т.ч.и върху недвижими имоти по предвидения в закона за това ред. В случая ищецът се позовава на придобивна давност,по силата на която праводателят му е придобил правото на собственост върху имота.
Към момента на издаване на нотариалния акт за собственост-19.06.1933г. института на придобивната давност се урежда от ЗАКОНЪ за давностьта (отм.), обн.,ДВ,бр.23 от 30.01.1898г., в сила до 16.12.1951 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 от закона за придобиване чрез давност е необходимо законно владение,а то е такова, когато е постоянно непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена. Закона предвижда кратка придобивна давност в продължение на 10 години когато владението е добросъвестно и когато има юридическо основание за него и обикновена придобивна давност в продължение на 20 години без наличие на юридическо основание и добросъвестност. В чл. 30 е посочено, че добросъвестността на владелеца се състои в увереността, че лицето, от което е получил вещта, е неин собственик и е могло да прехвърли правото си, а в чл.31 се съдържа оборима презумпция за добросъвестност. В чл.32 от Закона за давността е формулирано определение за понятието юридическо основание, в смисъл, че това е,което по закон може да служи за прехвърляне на правото на собственост.
В настоящия случай доколкото ищецът не се позовава на юридическо основание за придобиване на правото на собственост,което е един от двата необходими при условията на кумулативност елемента за прилагане на краткия давносттен срок,то следва да се приеме,че правото на собственост МВО е могла да придобие с 20 годишно давностно владение,чийто начален момент е придобиване на статута на юридическо лице,считано от,утвърждаването на Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, с Указ на цар Борис ІІІ, обн.в ДВ, бр.63/26.06.1919г.,и то ако са налице останалите законови предпоставки за това,а именно владението да е законно,т.е.да е постоянно непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта,като своя собствена.Определено от 26.06.1919г.до 19.06.1933г. МВО не е могла да придобие собствеността,поради факта,че не изтекъл предвидения в закона 20 годишен давностен срок. Само на това основание съдът следва да приеме,че титула за собственост на праводателя на ищеца е опроверган.
Вярно е че, МВО би могла да придобие правото на собственост и след този момент, вкл. и до одържавяването на имота. От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи категоричен и обоснован извод в тази насока. По делото не са събрани доказателства за постоянно непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта,като своя собствена, продължило повече от 20 години. Напротив, от показанията на разпитания свидетел на ответната страна М.П., се установява, че в границите на имота предмет на иска-УПИ ***в кв.***по плана от 2004г., а сега имот с идентификатор ***, се е намирало старото общинско футболно игрище, до него плажа построен през 1937г. и женската баня построена през втората половина на ХVІІІв., както и градската пералня, построена през 1930г. Още по плана от 1929г.имота е бил отреден за спортни дейности,паркове и други обществени нужди. Свидетелят установява, че по сведения на хора, свидетели на събитията,мястото е било залято от реката при наводнението от 1935г. Тогава била направена първата дига ,мястото било затревено и било направено волейболно игрище пред сградата на пералнята. Свидетелят установява,че преди това пред пералнята имало простори за простиране. Установява,че преди 1935г.мястото се е водило като ливада,но реално не е било ливада именно заради наводненията,при всяко от които се е отнасял горния почвен слой и са оставали камъни и пясък.
С оглед на това съдът приема,че ответната страна установи по категоричен начин обстоятелството,че нито преди 1933г., нито след това до 1950г. МВО е ползвала имота по описания от ищеца начин,а именно като ливада- постоянно непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение за своене. От цитираните свидетелски показания се установява,че имота реално не е представлявал ливада заради близостта му с реката и честите наводнения,които са отнасяли горния почвен слой, а така също и заради факта, че на мястото се е намирало старото футболно игрище, градската пералня, а след 1935г.е направена защитна речна дига и волейболно игрище. Съдът цени и кредитира показанията на свидетеля, който макар и само 75 годишен /т.е.роден през 1948г./, заради изпълняваната от него длъжност в общината е имал достъп до информация и е събирал същата във връзка със служебните си задължения,извършвал е редица справки в Държавен архив,в Архива в гр.Пещера и е събирал сведения от по-възрастни тогава хора,съвременици на събитията,за които става дума. Действително ,св.К., посочен от ищцовата страна в показанията си говори за ливада в местността ***с площ от 6 дка,която била отдавана на търг за косене до 1949 г.когато той отишъл в казармата,но съдът не може да направи категоричен извод,че става въпрос именно за процесния имот ,тъй като свидетелят посочва мястото твърде общо и в противоречие с показанията на другия свидетел и заключението на вещото лице, установява,че в имота не е имало постройка. В тази част показанията на свидетеля К. противоречат на установеното по делото от заключението на вещото лице,че в имот пл.№13 в кв.72 по плана от 1929г.,попадащ в процесното място,се е намирала пералня,отразена в плана и построена през 1930г. Съществуването на пералнята се установява и от съставения през 1949г. съставен акт №264 за Държавна собственост за сградата на площ от 160 кв.и прилежащя й терен с площ от 1400кв.м. Показанията на свидетеля противоречат на показанията на св.П., който установява,че мястото се е водило ливада, но след 1935г. не е било такава заради наводненията, намиращото се там футболно игрище и направеното след наводнението от 1935г. волейболно игрище. Тези факти, които съдът приема за установени го мотивират да приеме освен, че св.К. дава показания за място различно от процесното, и това че опровергават твърденията на ищеца,че мястото е ползвано като ливада от началото на давностия срок до 1950г.
Нещо повече,с оглед на това,че съгласно заключението на вещото лице,в тази местност и то в непосредствена близост до процесния имот,е имало вакъфски имот–ливада,с площ от 5311 кв.м., не може да се установи със сигурност,че свидетеля говори именно за имота предмет на делото.Показанията на свидетеля К. противоречат на установеното по делото от заключението на вещото лице,че в имот пл.№13 в кв.72 по плана от 1929г.,попадащ в процесното място,се е намирала пералня,отразена в плана и построена през 1930г. Свидетелят не сочи и началния момент,от който МВО е стопанисвала имота,а за твърденията му,че ливадата е отдавана на търг ищецът не сочи доказателства във връзка с разпоредбата на пар.172 от Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в царство България от 1919г.,която разпорежда,че търговете за отдаване под наем се утвърждават от Министерство на Външните работи и на Изповеданията, въз основа на мотивирано мнение на мюфтия или мюфтийски наместник препратено чрез Главното Мюфтийство.
Дори да се приеме, че МВО е придобила право на собственост върху недвижим имот – ливада, в м.*** с площ от 6 дка,предмет на представения от ищеца нотариален акт,то не може да се направи извод за идентичност между този имот и имота предмет на делото ,посочен от ищеца и представляващ към момента на предявяване на иска УПИ ***-за парк в кв.***по плана на гр.В.от 2004г.,а съгласно Заповед за одобряване на КККР №РД-18-1214/06.06.2018г.на ИД на АГКК - имот с идентификатор 10450.502.106,вид собств. Общинска публична,вид територия Урбанизирана, НТП Обществен селищен парк,градина,с площ 5942 кв.м.Заключението на допусната по делото Съдебно техническа експертиза не може да обоснове извод за наличие на такава идентичност.Експертът обосновава заключението си за липса на идентичност с обстоятелството,че в нотариалния акт имота не е индивидуализиран с посочване на номер и съответно номер на квартала по плана от 1929г. действащ към момента на съставяне на нотариалния акт,МВО не е посочена като собственик на някои от имотите с пл.№***,***,*** и *** в кв.72,които попадат в процесното място и на последно място един от съседите посочен като такъв в нот.акт е собственик на имот пл.№***,който не е съседен на процесния, а на имот пл.№*** с площ приблизително равна на площта на процесния имот и който в разписната книга към плана е записан като вакъфски имот. Горното мотивира съда да приеме,че ако МВО е била собственик на имот в кв.72 по плана от 1929г.,то този имот е различен от процесния.
По отношение на правоприемството,на което ищецът се позовава, съдът приема следното:
Ответникът оспорва правоприемството като на първо място твърди,че сочената за праводател на ищеца МВО не е съществувала и на второ място заради това ,че мюсюлманското настоятелство не е прекратено. Оспорено е и съдържанието на представеното от ищеца
Установено е,че на основание чл.18 от Закона за вероизповеданията с решение от 18.02.2003г.по ф.д.№1659г.на Софийски градски съд е регистрирана религиозна институция с наименование "М.И.", което има статут на юридическо лице /чл. 14 и чл.15 от Закона за вероизповеданията/. Статут на юридически лице изповеданието има и по отменения Закон за изповеданията, а именно съгласно чл. 6 (Попр. - ДВ, бр. 54 от 1949 г., изм., Изв., бр. 1 от 1951 г.), който разпорежда, че от момента на утвърждението устава на изповеданието от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет, същото се счита за признато и добива качество на юридическа личност.От този момент качество на юридическа личност добиват и местните поделения на изповеданието.Устава е одобрен от Министерския съвет с писмо №1190-12 от 22.05.1951г. Следователно към 1951г.съществуват паралелно със статут на юридически лица както мюсюлманското изповедание,така и неговите местни структури –в случая мюсюлманското настоятелство гр.Велинград, кв.Л.. Следва да се отбележи,че МВО имат статут на юридически лица и по предишния устав на изповеданието от 1945г.-пар.8 от Устава.
Видно от представеното по удостоверение от 19.06.2013г.по фирмено дело на Софийски градски съд №1659/2003г.,с решение от 04.06.2013г.е признато за установено на основание §4 от ПЗР на ЗВ,че религиозната институция, вероизповедание с наименование "М.И. " е правоприемник на посочените в удостоверението мюсюлмански религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949г., учредени и действали при режима на Временните правила за духовно управление на мюсюлманите,утвърден и обнародван по силата на Указ №63 на княз Фердинанд, Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, одобрен и обнародван с Указ №12/23.05.1919г.,и Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в България,одобрен от Министерство на външните работи и на изповеданията на 23.11.1945г., в т. ч. и МВО гр.Велинград,вкл.МВО в селата Л.,Ч.и К.,от които е образуван гр.Велинград.
Впоследствие решението от 04.06.2013г.на Софийски градски съд е обезсилено с решение №966/12.05.2015г.,поправено с решение № 1028/19.05.2015 г. и решение № 1190/05.06.2015 г., всички постановени по ф. д. № 964/2014 г. на Софийския апелативен съд, а касационното му обжалване не е допуснато с определение №74/28.01.2016г. по т. д. № 2451/2015 г. на Върховния касационен съд.
Ищецът е заявил по исков ред искането си за установяване на правоприемството по § 4 от ПЗР на ЗВ, по което е образувано т. д.№ 1802/2010 г. по описа на Софийски градски съд, послужило като основание за спиране на настоящото гражданско дело, за да бъде разрешен преюдициалният спор. Производството по т. д. № 1802/2010 г. е прекратено спрямо всички ответници, като определението за прекратяване против последния ответник е влязло в сила на 02.06.2022 г.
Доколкото не е установено със сила на пресъдено нещо правоприемството между съществувалата към 1919г.Лъдженска МВО,като част от Велинградската и регистрираното на 18.02.2003г. М.И. , този юридически факт като релевантен с оглед претендираното от ищеца право на собственост следва да бъде установен в настоящия исков процес.
В тази връзка съдът приема на първо място,че по делото е установено по безспорен и категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от ищцовата страна съществуването на МВО в с.Л. .Действително по делото са налице доказателства за съществуването на индиции в тази насока,а именно представените от ищцовата страна списъци на МВО в страната,в които е вписана и МВО Л.,изготвени от Главното Мюфтийство през 1927г.,1936г.и 1948г.съхранявани в Дирекция Централен държавен архив,от където са издадени и заверени копията от списъците,приложени като доказателство по делото. Индиция в тази насока е и представеното от ответната страна Подробно описание на Лъдженската Община към 26.02.1944г.,в което е посочено,че на територията на същата живеят 2100 броя българомохамедани. Лъдженската вероизповедната общност е посочена й от мировия съдия като собственик на имоти в процесния нотариален акт.
Горните доказателства обаче не могат да обосноват категоричен извод за възникването и съществуването й , а още по-малко от кой момент евентуално е станало това.МВО като най-малката единица на мюсюлманското изповедание,съгласно устава от 1919г.възниква при посочените в пар.7 условия,а именно при наличие на поне 40 мюсюлмански семейства и след предварително дадено разрешение за това от Министерство на външните работи и на Изповеданията. Този устав място предвижда отчетност на имуществото чрез водене на „Инвентарна книга”. Ищецът не представи доказателства в горния смисъл.
Дори да беше установено съществуването на МВО Л.,то правоприемството като юридически факт пак би останало недоказано в настоящия случай.
Според чл.48 от Устава от 1951г.всички имоти на Мюсюлманското изповедание, в т.ч.вакъфите,се управляват и стопанисват от мюсюлманските настоятелства.
С чл.27 от Устава от 1975г.настоятелствата отново са предвидени като местни структури на изповеданието, като те имат задължението да се грижат за молитвените домове и за управлението и стопанисването на другите имоти на изповеданието в района чл. 36/.
Според чл.5 от Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Република България от 1992г. във всяко населено място, където живеят най-малко 7 мюсюлмански семейства,може да се образува Мюсюлманско настоятелство, което е юридическо лице -чл.7, а всички вакъфи се управляват от мюсюлманските настоятелства -чл.107.
В чл. 16 от Устава на м. и. в Република България от 1994 г. е предвидено, че мюсюлманската джамийска общност е юридическо лице, което качество придобива след регистрация в съответната държавна администрация /чл.18/,а нейният колективен ръководен орган е мюсюлманското джамийско настоятелство /чл. 24/.
С измененията на този устав от 1995г.мюсюлманската джамийска общност обединява и включва не по-малко от 20 мюсюлмани или 10 мюсюлмански семейства /чл. 17/, ръководен орган е общото събрание на мюсюлманите,а в периода между събранията се представлява от Мюсюлманското джамийско настоятелство /чл. 19/, което е юридическо лице /чл. 25/.
Според чл.19 от Устава от 1997г.мюсюлманското настоятелство е юридическо лице /чл.19/,вакъфите са всички движими и недвижими имоти, негова собственост и те се управляват от мюсюлманското настоятелство, в чийто район се намира местонахождението им /чл. 96/.
Според чл.6 от Устава от 2005г.Мюсюлманското изповедание е юридическо лице,то притежава имущество,включващо право на собственост и ограничени вещни права върху вакъфски имоти, плодове от стопанисването им, право на собственост върху движими вещи,в т.ч.ценни книжа, права по ЗАПСП, и др., а вакъф е имущество, собственост на изповеданието, което се употребява за благото на мюсюлманите, не погива и не намалява своята стойност или ценност вследствие на употребата си като земи, сгради, джамии, медресета, училища, обществени кладенци,тюрбета и други движими и недвижими имущества, като те не могат да бъдат продавани и унищожавани /чл. 78/. Тоест по този устав на местните структури на изповеданието вече не е придаден статут на юридически лица.
В случая обаче местното поделение на Мюсюлманското изповедание ,а именно мюсюлманско настоятелство-гр.Велинград, кв.Л. следва да се приеме,че продължава да съществува запазвайки статута си на юридическо лице със съответните последици от това в материално правен аспект.Същото съобразно изложеното по-горе по силата на уставите на изповеданието до 2005г.и съгласно чл.6 от Закона за изповеданията в сила от 1949г./отм./е било юридическо лице към влизане в сила на сега действащия Закон за вероизповеданията от 2002г.Предвиденият в този закон режим на регистрация на вероизповеданията установява обаче запазване статута на съществуващите към момента на влизането му в сила вероизповедания и техните поделения. Не се предвижда поделение на вероизповедание,което е имало статут на юридическо лице,признат с отменения ЗИ, да загуби този статут при действието на новия закон.По начало отнемането на статут на ЮЛ следва да бъде извършено с изрична правна норма, респ. за прекратяването му пък следва да се предвиди определена процедура.Това не е предвидено с новия ЗВ. Действително § 2, ал. 4 от ЗВ предвижда заварените местни поделения на вероизповеданията, в т.ч. на Мюсюлманското вероизповедание, които са юридически лица, да се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство като кметовете на общините предават на окръжния съд регистъра на местните поделения на вероизповеданията. Тази регистрация няма конститутивно действие.Ето защо,ако местното поделение на вероизповеданието е заварено ЮЛ по смисъла на цитираната норма, то не изгубва своята правосубектност по силата на новия закон и поради неизвършване на служебното вписване.В настоящия случай обаче ответната страна представя удостоверение,издадено от Пазарджишкия окръжен съд по ф.д.№21/2011г.,в уверение на това,че в съдебния регистър има вписано местно поделение на вероизповедание с наименование: Мюсюлманско настоятелство-М.И.-гр.Велинград, кв.Л.. Решението за вписване е от 06.07.2011г. От материалите по фирменото дело се установява,че заявлението е депозирано въз основа на заповед №3/22.06.2011г.на главния мюфтия д-р М. Х. в изпълнение на решение на Висшия Мюсюлмански съвет в качеството си на централен колективен ръководен орган на изповеданието по силата на чл.28 от устава от 2011г.,приет на 12.02.2011г.
Мюсюлманско настоятелство-М.И.- гр.Велинград, кв.Л. е местно поделение на религиозната институция М.И., вписано служебно в регистъра на вероизповеданията при Софийски градски съд по Ф.д. № 1659/2003 г. на основание чл. 18 от ЗВ .
Аргумент в подкрепа на становището, че Мюсюлманско настоятелство-М.И.- гр.Велинград, кв.Л. е заварено местно поделение на МИ на РБ е и разпоредбата на чл. 15, ал.2 от ЗВ. Съгласно чл. 15, ал.2 от ЗВ недопустимо е съществуването на повече от едно ЮЛ като вероизповедание, с едно и също наименование и седалище. По закон и по устав не може да има повече от едно местно поделение в един регион. Единственото регистрирано местно поделение на МИ в гр.Велинград,на територията на кв.Л. именно това настоятелство и то като заварено местно поделение на МИ. По делото не са представени доказателства от ищецът посоченото МН да е било заличено или да е било регистрирано друго местно поделение.
Вписването на настоятелството в съдебния регистър на ПОС като заварено местно поделение по смисъла на §2, ал.4 от ПЗР на ЗВ означава, че има идентичност между него и евентуално съществувалото местно поделение МВО.
В този смисъл е налице съдебна практика –Решение на ВКС №141 от 21.07.2010г.по гр.д.№345/2009г.,ІІ г.о.,ГК, Определение на ВКС №151/14.03.2017г.,по гр.д.№3345/2016г.,І г.о.
При това положение и предвид направения от съда решаващ извод за липса на правоприемство между МВО с. Л. и ищеца ,предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен,тъй като дори и да беше установено възникването на правото на собственост на МВО сочена от ищеца като негов праводател,то правото на собственост е в патримониума на Мюсюлманско настоятелство-М.И.-гр.Велинград,кв.Л.,а не е преминало в патримониума на ищеца.
Иска следва да бъде отхвърлен само на тези основания-липса на правоприемство,липса на доказано право на собственост на сочения за праводател на ищеца МВО Л. и липса на идентичност между имота ,за който ищецът твърди,че е придобит по давност от праводателя и процесния имот.
Съдът не следва да обсъжда условията за настъпване на ефекта за реституция по смисъла на пар.5 от Закона за вероизповеданията ,тъй като реституция принципно и поначало може да настъпи в лицето на собственика или неговия правоприемник,в случая не е доказано нито МВО да е собственик на имота,нито ищеца да е неин правоприемник.
По отношение на правната индивидуализация на процесния имот и изявлението на ищеца за частично оттегляне на исковата претенция формулирано с молба вх.№2340 от 01.04.2013г. ,съдът приема следното:
Искът е предявен с депозиране на исковата молба в ПОС на 03.01.2013г.
Имота е посочен като УПИ ***в кв.*** по плана на гр.В.с площ от 7179кв.м.След оставяне на исковата молба без движение ищецът представя скица на имот пл.№*** и удостоверение за идентичност – л.153 и л.143 от делото,от които се установява,че към момента на предявяване на иска посочения в исковата молба имот е по обезсиления план на града от 1978г.,а по действащия регулационен план от 2004г.същият е идентичен с УПИ *** и УПИ *** в кв.***. След поредно оставяне на исковата молба без движение ищецът с молба вх.№2340 от 01.04.2013г.уточнява имота предмет на иска като УПИ *** в кв.*** с площ от 6038кв.м.и заявява, че оттегля претенцията си за имот УПИ І***.
С оглед на това съдът приема,че след оставяне на исковата молба без движение ищецът е уточнил имота предмет на делото и е индивидуализирал същия по действащия план на града към оня момент като УПИ ***в кв.***и че именно това е спорния имот в исковата молба.Това налага извода,че всъщност не е направено оттегляне на иска по смисъла на чл.232 от ГПК,поради което съдът не се е произнесъл по това искане.
В диспозитива на решението си съдът ще следва да посочи процесния имот като такъв с идентификатор 10450.502.106, с площ 5942 кв.м. съгласно Заповед за одобряване на КККР №РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК.
Производството по делото следва да бъде прекратено в частта дожежно искането на ищеца за обезсилване на Акт за публична общинска собственост №9/25.09.1997г.,което е искане е процесуално недопустимо,тъй като не е в правомощията на съда да обезсилва актове за държавна или общинска собственост.Не съществува предвиден в правния ред самостоятелен иск за отмяна или обезсилване на акта за общинска собственост, поради което съдът не дължи произнасяне в решението си по това искане.
Предвид изхода на делото ,основателно се явява искането на ответната страна в полза на Общината да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 7120,50лв.,съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.108 от ЗС,предявен от М.И.,гр.София,представлявано от главния мюфтия д-р М. А. Х.против Общината гр.Велинград,ЕИК ********* за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответната Община, че ищецът е собственика на поземлен имот с идентификатор ***,съгласно Заповед за одобряване на КККР №РД-18-1214/06.06.2018г.на ИД на АГКК,вид собств. Общинска публична, вид територия Урбанизирана, НТП Обществен селищен парк, градина, с площ 5942 кв.м.,представляващ УПИ ***- ***с площ от 6036 кв.м.в кв.***по плана на гр.В.от 2004г . и за ОСЪЖДАНЕ на Общината да предаде на ищеца владението върху посочения имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно формулираното искане на ищеца за обезсилване на Акт за общинска собственост №9/25.09.1997г. като недопустимо.
ОСЪЖДА М.И.,гр.София, представлявано от главния мюфтия д-р М. А. Х.да заплати на Общината гр.Велинград,ЕИК ********* деловодни разноски в размер на 7120,50лв. съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС, а в частта за прекратяване на делото, имащо характер на определение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването пред ПАС.
Окръжен съдия: