№ 118
гр. Свиленград, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200614 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №21-1253-000589 от 05.05.2021година на
Началник сектор към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково,с което на ХР.
Й. ХР. с ЕГН ********** от гр.Свиленград, ж.к.”Изгрев”№3,вх.Б,ет.3,ап.21 за нарушение на
чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и на основание Наредба №Iз-
2539 на МВР се отнемат общо 6 точки .
Жалбоподателят ХР. Й. ХР. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното
НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата,още че били
допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното
НП, доколкото и в двата акта за място на нарушението били описани две различни места,а
именно един път се сочело в община Хасково на път Автомагистрала ,а после се сочело,че
нарушението било извършено по АМ Марица на 94+140 в посока гр.Хасково. Отделно от
това ,счита че е налице маловажен случай,като излага подробни съображения в тази
насока.Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща
представил.
1
Административнонаказващият орган/АНО/- сектор към ОД на МВР Хасково, сектор
Пътна полиция Хасково, не изпраща представител и не взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Т. Р.
Т. М. М. Н., се установява, че на 20.03.2021година свидетелите Т. Р. Т. М. М. Н. –
полицейски служители към сектор Пътна полиция към ОД на МВР Хасково изпълнявали
служебните си задължения по АМ Марица ,като се позиционирали на 94+140км . Около
11,30часа св.Т. спрял за проверка лек автомобил марка Шкода ,модел Октавия с рег.№
Х7766КМ ,който се движел в посока гр.Хасково.
При извършената проверка се установило,че лекият автомобил се управлява от
жалбоподателя ХР. Й. ХР.,който бил без поставен обезопасителн колан,въпреки че
моторното превозно средство което управлявал било снабдено с такъв.
За така възприетото нарушение на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено
административно нарушение серия GA №268202 от 20.03.2021г. в негово присъствие,като
същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН и подписал същият без
възражения,като екземпляр от същият му бил връчен срещи подпис.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок е постъпило писмено възражение, по
което е изготвено становище за неговата неоснователност.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на и на основание Наредба №Iз-2539 на
МВР се отнемат общо 6 точки .
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 22.07.2021г.,видно от отбелязването в
разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач,
видно от която жалбоподателя има издадени 2бр.НП за извършени от него нарушения по
ЗДвП и 2бр. фишове.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи,
същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и
2
административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се
установява по категоричен начин от свидетелските показания на Т. Р. Т. М. М. Н., така също
и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на
Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,възражение и
становище,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84
ЗАНН. Свидетелите Т. Р. Т. М. М. Н., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани,
като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги
кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – служители на Сектор Пътен контрол при ОДМВР -
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и
напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не
са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на
конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват
категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата,водачът е бил без
поставен предпазен колан, с който автомобилът бил оборудван по време на движение на
МПС.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр,
приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание
и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач ,възражение и становище и т.н. се потвърждават фактическите
констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник сектор към ОД на МВР
Хасково, сектор Пътна полиция Хасково, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-
515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг
3
длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават
НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките
на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига
до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в
процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото в
административно-наказателното производство е да се установи: има ли административно
нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е
извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидени случаи). За да
бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно
чл. 6 от ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да
е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата
на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение,
което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно. Същевременно, следва да
бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на
наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания би
довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно. От съществена важност е актът и НП да са
съставени и издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за чието спазване съдът следи
служебно. Когато в хода на административно-наказателната процедура са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на
същия и тези на НП или не са спазени сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност, то НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Когато
обаче не са допуснати такива нарушения и самото НП е издадено при спазване на
процесуалните правила, в предвидената форма и срокове, съдържа съответните реквизити и
е издадено от надлежен орган, следва да се провери неговата правилност, т. е. дали
изложеното в НП отговаря на действителното положение на нещата. Само при наличието на
законосъобразно (издадено при спазване на всички правила и срокове и съдържащо всички
необходими реквизити) и правилно (т. е. изложеното в него бъде доказано и в съдебното
производство) НП, може да бъде коментирана справедливостта на размера на наложеното
наказание.
Настоящият съдебен състав ,приема ,че в хода на проведеното административно наказателно
производство са допуснати нарушение на процесуалните правила, които са достатъчно
основание за отмяна на обжалваното НП и прави безпредметно разглеждането на въпросите
по съществото на делото .
4
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните
постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват
нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е
приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
Както се посочи по –горе в съдебното производство по обжалване на наказателни
постановления, административно наказващият орган се явява орган, поддържащ
административно-наказателното обвинение.
Нарушителят следва да се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен
начин.
Отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на
противното.
Актът за установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена
сила.
Административно наказващият орган следва в административно-наказателното
производство пред съда да докаже по безспорен начин, с допустими от закона
доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и
че същият го е извършил виновно/когато става въпрос за физическо лице/.
За да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки: това
деяние да нарушава установения ред на държавно управление; да е извършено виновно/при
посочените по горе условия важащи се физическото лице,но не и за ЮЛ/; да е обявено за
наказуемо с административно наказание.
Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно
нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
5
Следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на
наказателното постановление.
Неспазването на съответните процесуални правила би довело до отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Съставеният акт служи като предпоставка за издаване на друг акт - наказателно
постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не
стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация.
Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в
съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.
Предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят реализирането на
административнонаказателната отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е
извършил деянието, т. е. установен е фактът на нарушението, второ - идентифициране на
дееца и трето: деянието да е извършено виновно т.е. установена е вината. При наличието на
тези кумулативни предпоставки се съставя наказателно постановление.
Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването в издаденото
наказателно постановление да бъде посочено - освен датата и обстоятелствата, при които
същото е извършено нарушението ,но и мястото, където е извършено нарушението, води до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така, прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните
постановления по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или
несъществуването на описаното в наказателното постановление административно
нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или
бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото
като административно нарушение.
Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия
орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на
административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, то това положение не се отнася до издаването на наказателно постановление, при
което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на
ЗАНН , включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 , като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено
само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
В разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, законодателят е предвидил като
задължителен реквизит на АУАН и НП посочването на датата на извършване на
нарушението,така и място на извършеното нарушение. Конкретното и правилно посочване
6
на датата и мястото на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез
него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване,
поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на
наказателното постановление. Посочването на точната дата на извършване на нарушението
и неговото място има съществено значение както с оглед възможността на лицето, посочено
като нарушител, да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда на
контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и подсъдността на делото. Датата и
мястото на извършване на нарушението са елементи от обективната му страна, поради което
изцяло се споделят доводите на въззивника, че същата не може да бъде коригирана по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Неяснотата относно датата на извършване на нарушенията в това
число и място на извършеното нарушение засяга правото на наказаното лице да разбере
ясно и недвусмислено вменените му противоправни деяния и да се защитава адекватно.
Видно от АУАН и процесното НП,мястото на нарушението е описано по два
противоречащи се начина-първоначално е описано ,че на процесната дата в община
Хасково на Автомагистрала А-4,а в последствие е посочено,че по АМ Марица на 94+140
в посока към гр.Хасково, безспорно така описаните две места са различни и не става ясно
къде точно е извършено нарушението. Действително св.Т. в съдебно заседание
уточнява,че мястото ,където бил спрян водача било до пътния възел към
Гърция,респективно този пътен възел се намира в община Свиленград/което обстоятелство
е ноторно известно/,но в същото време ,както се посочи по горе ,както в АУАН ,така и в НП
е посочено,че нарушението е извършено в община Хасково,т.е. издаденото НП не отговаря
на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в него е посочено място, различно от
това, където в действителност е извършено нарушението, което представлява съществено
процесуално нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното
лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си
срещу повдигнатото обвинение. От друга страна посоченото нарушение се явява
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, тъй като не позволява и
контролиращата съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на
АНО за какво точно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано в НП. Последното
представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъде ясно къде
точно е извършено нарушението. Неяснота относно място на извършване на нарушението в
НП не може да бъде заместена от посочване на място в друг документ, респ. от показания на
свидетели, изслушани в съдебно заседание.
В условията на алтернативност,ако се приеме,че липсва коментираното по горе
процес.нарушение,то съдът би приел следното:
7
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че направения в обжалваното
постановление извод за извършено административно нарушение по чл.137А ,ал.1 от ЗДвП се
доказа по делото.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание свидетелите Т. Р. Т. М. М. Н.,
както се посочи по-горе потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление.
Безспорно се установи по делото/въз основа на кредитираните от съда както гласни ,така и
писмени доказателства коментирани по горе в мотивите на съда/, че жалбоподателят като
водач на моторно превозно средство от категорите В М и т.н. не е поставил предпазен колан
по време на движение на управляваното от него МПС , като с тези си действия същият
умишлено е нарушил разпоредбата на чл.137А,ал.1 от ЗДвП,която гласи : Водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.
Предвид доказаността на нарушението, основателно би била ангажирана административно
наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП,
който предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв., водач на пътно превозно средство, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
Наложеното наказание, за посоченото нарушение би било законосъобразно по вид и размер,
съгласно приложимата санкционна норма - чл.183 ал.4 т.7предл.1 от ЗДвП и т.к. същото е
фиксирано по размер не подлежи на намаляване, съдът не разполага с правомощието да
наложи такова под предвидения в закона размер-50 лв.
Настоящият състав намира, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 11 от
ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл.
28 от ЗАНН, тъй като гореописаното нарушение е типично за вида си и не представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид.
Същото е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, които разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП гарантира.
По изложените съображения, НП би следвало да се потвърди.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че жалбоподателя не ангажира
доказателства, относно изложеното от негова страна в подаденото възражение.
Относно разноските в настоящото производство :
Не се претендират разноски по делото,поради което съдът не дължи произнасяне .
8
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №21-
1253-000589 от 05.05.2021година на Началник сектор към ОД на МВР Хасково, сектор
Пътна полиция Хасково,с което на ХР. Й. ХР. с ЕГН ********** от гр.Свиленград,
ж.к.”Изгрев”№3,вх.Б,ет.3,ап.21 за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание
чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 50лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-
дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9