№ 1752
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110156728 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл. 1 и 2 ЗЗД, чл.143 ЗЗП и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от В. С. С. срещу „ВИВА КРЕДИТ“
ООД обективно съединени искове, както следва: 1/ за прогласяване нищожността на
договор за паричен заем № 5868750 от 07.11.2022 г.; 2/ в условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме за валиден сключения между страните договор за паричен
заем № 5868750 от 07.11.2022 г., да прогласи за нищожна клаузата на чл.1, ал.3 от
същия, предвиждаща такса „експресно разглеждане“; 3/ за прогласяване за нищожна
клаузата по чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5868750 от 07.11.2022 г.,
уговаряща неустоечно съглашение, и 4/ осъдителен иск за заплащане на сумата от 10
лв., частично предявена от сума в размер на 110 лв., представляваща недължимо
платена сума по Договор за паричен заем № 5868750 от 07.11.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 25.09.2024 г., до окончателното й
изплащане.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответника имат сключен
Договор за паричен заем № 5868750 от 07.11.2022 г., съгласно който ответникът, в
качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 500 лв. срещу
задължението на ищеца да върне същата на 7 двуседмични вноски, при ГЛП в размер
на 40,32 % и ГПР- 49,39 %. Съгласно клаузата на чл.1, ал.3 кредиторът имал
задължението да предостави на потребителя допълнителна услуга по експресно
разглеждане на кредита срещу такса от 106,47 лв., дължима на разсрочено плащане
1
заедно с погасителните вноски по заема. Посочва, че в чл.4, ал.1 от договора било
предвидено задължение за кредитополучателя да предостави в 3-дневен срок от
сключването му едно от следните обезпечения- поръчител физическо лице, отговарящо
на поставени от кредитора условия, или банкова гаранция, като в случай на не
предоставяне на някое от изброените обезпечения била предвидена неустойка по чл.4,
ал.2 в размер на 70,98 лв. Сочи се, че неустойката също следвало да се изплати
разсрочено, като общото задължение по кредита било в размер на 708,96 лв. Ищецът
твърди, че е погасил изцяло процесния кредит. Поддържа, че договорът за кредит е
нищожен, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Посочва, че не бил
написан по ясен и разбираем начин и не било спазено изискването за размер на
шрифта, като освен това не му било предоставено копие от Общите условия и от
погасителния план. Твърди, че не бил налице съществен елемент от договора - ГПР
бил посочен единствено като процент, без да са описани основните данни, послужили
за неговото изчисляване. Нямало разписана ясна и точна методика за изчисляването на
ГПР. Не било посочено дали в ГПР била включена таксата за експресно разглеждане,
неустойка при не предоставяне на поръчител, застраховка и т.н. Поддържа, че
действителният размер на ГПР надхвърля размера на законоустановения праг.
Поддържа, че клаузата за неустойка е неравноправна, тъй като не е индивидуално
уговорена между страните и ищецът не е имал възможност да влияе над нея. Твърди,
че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на закона, тъй като се
създават предпоставки за свръхзадлъжнялост на кредитополучателя. Също така
посочва, че така уговорена неустойката не е свързана пряко с претърпени вреди от не
предоставянето на обезпечението, с оглед което същата излизала извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането
на неоснователно обогатяване. Заявява, че с процесната клауза за неустойка в ползва
на кредитора се уговаря едно допълнително възнаграждение, дължимо под условие.
Посочва, че размерът на същата е необосновано завишен. Твърди, че клаузата,
предвиждаща възнаграждение за експресно разглеждане, е нищожна като
неравноправна поради противоречие със закона. Посочва, че размрът на таксата е
необосновано завишен, както и че същата се дължи при липса на реално предоставена
услуга. Поддържа недействителност на целия договор за кредит, тъй като и клаузата за
възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди,
че налице са явно неизгодни условия с оглед несъразмерността на насрещните
престации. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя
правния си интерес от предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за нередовност на исковата молба, тъй като е налице неяснота как е
формирана цената на осъдителния иск. Процесуалният представител на ответника
прави възражение за недопустимост на отрицателните установителни искове за
2
прогласяване на нищожност на договора, на клауза за заплащане на такса за експресно
разглеждане и на неустоечната клауза, като излага съображения, че липсва правен
интерес от предявяването при условията на обективно кумулативно съединяване на
исковете за нищожност с осъдителен иск за връщането на даденото въз основа на
нищожния договор. По същество, изразява становище за неоснователност на исковете.
Не оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба относно сключването
на договора и неговото съдържание, но излага подробни съображения въз основа на
които оспорва исковите твърдения за нищожност на процесния договор и оспорените
клаузи. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че на 07.11.2022 г. са сключили договор за паричен
заем Standart 14 с № 5868750, по силата на който ответното дружество „Вива Кредит”
ООД предоставило на ищеца заемна сума в размер на 500,00 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на разходите – 49.39% и
срок за погасяване на заема 14 седмици. Не спорно също, че в чл.1, ал.3 от договора е
предвидено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи и
отпускане на паричен заем в размер на 106,47 лева. Съгласно чл.4, ал.1 заемателят се
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: поръчител-физическо лице, което да отговаря на определени
от кредитора условия или банкова гаранция. Съгласно чл.4, ал.2 страните се
съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 70,98 лева.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено. Видно от
същото е, че от извършената проверка в счетоводните документи на ответника, вещото
лице е установило, че изплатените от ищеца суми на ответника за погасяване на
задълженията по процесния договор възлизат на общо 608,68 лева. Вещото лице е
посочило, че с тази сума е погасено задължение по главница в размер на 500,00 лева,
възнаградителна лихва в размер на 2,21 лева и такса експресно разглеждане в размер
на 106,47 лева. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо платената от
ищеца сума и периода, за който е платена, вещото лице е посочило, че ГПК възлиза на
688,19 процента.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК е и за двете страни. Ищецът
3
следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на
договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже,
че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на
потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, както
и че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни.
По делото не се спори относно наличието на облигационно правоотношение,
възникнало по силата на договор за паричен заем Standart 14 № 5868750, сключен на
07.11.2022 г. Не се спори също, че заемодателят – настоящ ответник е небанкова
институция по смисъла на чл.3 ЗКИ и има право да отпуска кредити със средства,
което не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9
ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С Решение
от 21.03.2024 г. по дело С714/22 на СЕС е прието, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия
тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да
се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер,
попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, а оттам и
на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква
и от от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити, когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или
4
те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
този кредит, а когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
В случая посочения в договора годишен процент на разходите не съобразява
заплащането на предвидената неустойка. Така както са формулирани обаче
изискванията за представяне на обезпечение създават невъзможност за изпълнение.
Само в рамките на три дни от сключването на договора заемателката следва да
представи данни за поръчител, който да отговаря на множество включително и
неизпълними условия за икономическите реалности в страна. Освен това за
удостоверяване на изискуемите качества на поръчителя пък се изискват документи,
които се издават от трети лица – работодател /осигурител/ и държавни институции,
чието представяне трудно би било осъществимо в указания срок. Неприложима е и
опцията за издаване на банкова гаранция, доколкото същата отново е лишена от
практическа стойност. Потребителските кредит обикновено са бъзроликвидни и се
предоставят на икономически по-слабата страна потребител за задоволяване на текущи
нужди, напълно безпредметно би било да се сключва потребителски кредит от
физическо лице, ако същото разполага с финансовия ресурс да учреди банкова
гаранция в този размер. Всъщност с формулирането на изискванията за неустойка по
този начин, заемодателят преследва забранена от закона цел да получи едно
допълнително, неследващо му се възнаграждение, различно от договорната лихва. За
да избегне надвишаването на законоустановения размер на ГПР обаче заемодателят
формулира това възнаграждение като неустойка. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че още при сключването на договора заемодателят е предвидил
размера на дължимата неустойка и я начислил към погасителната вноска, т.е. самият
той е предвиждал настъпването на този разход за заемателя. Въз основа на
установените обстоятелства, съдът приема, че уговорената неустойка представлява
разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за
кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба
на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
5
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Установява се, че кредиторът при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, но не посочва
изрично това. Ето защо и доколкото не посочения в договора за кредит ГПР
фактически не отразява всички дължими разходи по кредита, съдът намира, че
сключеният договор за кредит от 07.11.2022 г. противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
недействителност на целия договор.
За пълнота следва да се отбележи, че предвидената в чл.1, ал.3 от процесния
договор такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 106,47 лева не се дължи от ответника. Това е така, тъй като тази клауза
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая нормата на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит е неприложима, тъй като
процесната такса е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с
основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги
не трябва да са свързани с него. Налага се извод, че тази такса е всъщност печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва
да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая ищецът дължи
връщане по договора само на получената сума от 500,00 лв., а всичко над тази сума е
недължимо платено.
В конкретния случай, видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е, че освен главница, ищецът е заплатил сума за възнаградителна лихва и
такса за експресно разглеждане. При липса на заявено искане по чл.214 ГПК съдът
дължи произнасяне по осъдителния иск така, както е предявен с исковата молба. С
оглед предходното, предявения иск по чл.55 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от
10,00 лева – частичен иск от сумата от общо 110,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2024 г. до
окончателното изплащане.
При този изход на спора - уважаване на главния иск, не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните установителни
искове и съдът не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
6
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът претендира и е направил разноски за държавна
такса в размер на 150,00 лева и депозит за ССчЕ в размер на 340,00 лева. С оглед
предходното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата
от общо 490,00 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и Адвоктаско дружество „Д. М.“ е, че същите са се договорили,
че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцеца, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38,
ал.2 ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението.
Съгласно определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о.
на ВКС, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички
искове не надвишава сумата от 1000,00 лева, поради което минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 400,00 лева.
Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило
само в едно открито съдебно заседание. Тъй като по делото са представени
доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, върху
горепосочената сума се дължи и сумата от 80,00 лева /20 % ДДС/. С оглед
предходното, ответникът следва да заплати на адвокатското дружество сумата от общо
480,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. С., ЕГН **********
срещу „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, че
сключеният между страните договор за паричен заем № 5868750 от 07.11.2022 г., е
недействителен на основание чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №
28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г да заплати на В. С. С., ЕГН **********
сумата от 10,00 лева – част от сума в общ размер на 110 лв., представляваща
7
недължимо платена сума по договор за паричен заем № 5868750 от 07.11.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.09.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ
„Силвър център“, ет.2, офис 73Г oа заплати на В. С. С., ЕГН ********** сумата от
общо 490,00 лева, представляваща направени разноски по производството пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2,
офис 73Г да заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, сумата от 480,00 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8