№ 49
гр. Велико Търново , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20204000500353 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 260017/16.09.2020 година по гр. д. № 593/2019 година на Окръжен
съд Ловеч са отхвърлени предявените от З. С. С. против И. Д. Б. обективно съединени
искове с правни основания чл. 45, във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за присъждане на сумата 50 000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане –
лъжесвидетелстване на И. Д. Б. по НОХД № 351/2014 година на Окръжен съд Плевен,
вследствие на което бил осъден на доживотен затвор, изразяващи се в страх, плач, безсъние,
много болки и страдания, тъй като е лишен от основно човешко право на свобода и
справедливост, ведно със законната лихва, считано от деня на събитието – 16.06.2014
година, до окончателното изплащане на сумата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от З. С. С. против Решение №
260017/16.09.2020 година по гр. д. № 593/2019 година на Окръжен съд Ловеч. Във
въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Наведени са
1
доводи за лъжесвидетелстване от страна на разследващия полицай И. Д. Б.. Твърди се, че въз
основа на неговите показания З. С. С. излежава неправомерно доживотна присъда за
убийството на К., убита в Гърция през 2010 година, за което деяние според него няма вина.
Заявява, че свидетелят И. Д. Б. и свидетелят С. А. Е. взели от него дебитната карта на К. и
теглили неправомерно пари. За това престъпление също е обвинен З. С. С.. Последният
сочи, че не го е извършил, защото по това време излежавал присъда в Република Гърция.
Направено е искане да се отмени Решение № 260017/16.09.2020 година по гр. д.
№ 593/2019 година на Окръжен съд Ловеч и да се постанови друго такова, с което да се
уважи претенцията на З. С. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, причинени вследствие показанията на ответника – И. Д. Б., по
НОХД № 351/2014 година на Окръжен съд Плевен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат М.Б. – пълномощник на И. Д. Б., в който са изложени съображения за нейната
неоснователност.
С писмена молба адвокат М.Б. – процесуален представител на И. Д. Б., оспорва
въззивната жалба.
Постъпила е писмена защита от адвокат В.Г. – процесуален представител на З. С.
С..
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 593/2019 година по описа на Окръжен съд
Ловеч е образувано въз основа на предявен от З. С. С. против И. Д. Б. иск за сумата 50 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди – страх, уплаха и безсъние, причинени от
свидетелските показания на И. Д. Б., ведно със законната лихва от деня на събитието –
16.06.2014 година, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излага, че вследствие на лъжливи показания на свидетеля И.
Д. Б. от Първо РПУ град Плевен, дадени на 16.06.2014 година по НОХД № 351/2014 година
на Окръжен съд Плевен, ищецът е осъден на доживотен затвор за престъпление, което не е
извършил. Твърди, че ответникът е теглил пари от дебитната карта на жертвата като е узнал
„пинкода“ ѝ от С. С. Е., която укрива С. А. Е. за извършеното убийство.
Изтъква се, че е налице причинна връзка между вредоносния резултат –
осъдителната присъда на ищеца, и неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в
2
даване на неверни показания в наказателното производство. Вследствие на това З. С. С.
претърпял неимуществени вреди – страх, плач, безсъние, много болки и страдания, тъй като
е лишен от основното човешко право на свобода и справедливост. При липса на тези
неверни свидетелски показания З. С. С. е нямало да бъде осъден за убийството на К..
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди И. Д. Б. да му
заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от деня на събитието – 16.06.2014 година, до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. Д. Б. е посочил, че по случая има
образувана преписка, в която се съдържат протоколи за иззетите вещи от съответните лица.
Твърди, че не е призоваван по делото, не се е явявал и не е давал показания. Набедяването,
че е теглил пари от банковата карта на К., определя като пълна лъжа. Предполага, че
дебитната карта е приложена по НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд
Плевен.
В съдебно заседание адвокат М.Б. – пълномощник на И. Д. Б., оспорва иска.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260017/16.09.2020 година по гр. д. № 593/2019 година на Окръжен
съд Ловеч е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от З. С. С. против И.Д. Б. иск е с правно основание чл. 45, ал. 1,
във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Правната
квалификация на иска се определя от съда въз основа на фактическите твърдения, изложени
в обстоятелствената част на исковата молба, и направеното искане. Правното основание на
претенциите, посочено от ищеца, не обвързва съда.
Фактическият състав на непозволеното увреждане включва следните елементи:
деяние; противоправност на действието или бездействието; вина; причинна връзка между
деянието и вредите – в случая последните да са пряка и непосредствена последица от
показанията на ответника (набеден от ищеца в лъжесвидетелстване), които да са причинили
негативни преживявания на З. С. С..
Не е спорно, че З. С. С. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 351/2014
година по описа на Окръжен съд Плевен.
3
От представения по делото заверен препис от протокол от 16.06.2014 година по
НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен е видно, че ответникът И. Д. Б.
е разпитан като свидетел по делото. Той е заявил, че вече е пенсионер, а до 2010 година е
работил в Първо районно полицейско управление в град Плевен по линия издирване.
Обяснил е, че познава З. С. С. отдавна. Знаел, че е живеел на семейна начала със
свидетелката С. Е., от която има деца. Във връзка с издирвателната дейност по делото И. Д.
Б. установил, че З. С. С. е сключил граждански брак с впоследствие убитата К. Г. А.. От
разпита на свидетелката С. Е. узнал за кончината на К. А., която настъпила на територията
на Република Гърция. Обявили К. А. за издирване чрез системата на Интерпол. След това се
пенсионирал и повече не е виждал З. С. С.. С подробностите по делото е запознат от трети
лица – негови колеги.
В конкретния казус не се установява И. Д. Б. да е осъден за твърдяното
противоправно деяние – лъжесвидетелстване, нито има данни постановената присъда да е
отменяна или наказателното производство да е възобновявано. По правило е недопустимо
гражданският съд да установява престъпни обстоятелства. Съгласно чл. 124, ал. 5 от ГПК
иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско
правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато
наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от
основанията по чл. 24, ал. 1, точки 2 – 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал.
1, точка 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато
извършителят на деянието е останал неоткрит, каквато хипотеза не е налице. В чл. 17, ал. 1
от ГПК е визирано, че съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за
решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
Не се установява при условията на главно и пълно доказване наличието на
противоправно деяние на И. Д. Б. във връзка с дадените от него показания по НОХД №
351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен, обективирани в протокол от съдебно
заседание, проведено на 16.06.2014 година, вследствие на което да са причинени на З. С. С.
твърдените неимуществени вреди. В тежест на ищеца (жалбоподател в настоящото
производство) е да докаже противоправното поведение на И. Д. Б. и причинната му връзка с
вредите, за които претендира обезщетение. По делото няма доказателства, въз основа на
които да се направи извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 290 от НК –
лъжесвидетелстване.
По НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен е постановена
влязла в сила осъдителна присъда, която не може да се преразглежда в настоящото
производство.
Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че не са налице при
условията на кумулативност елементите от фактическия състав по чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите. Предявеният от З. С. С. против И. Д. Б. иск за заплащане на
4
обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от Окръжен
съд Ловеч. Във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят неправилност
на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения, съдът смята, че Решение № 260017/16.09.2020
година по гр. д. № 593/2019 година на Окръжен съд Ловеч е правилно, поради което на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди. Първостепенният съд е обсъдил в
съвкупност релевантните за спора доказателства и е направил обосновани изводи.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260017/16.09.2020 година по гр. д. № 593/2019
година на Окръжен съд Ловеч.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5