№ 21824
гр. София, 30.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
и прокурора ** Л. Ив. К.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Частно
наказателно дело № 20231110214687 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото
приключване намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е по чл.65 от НПК и съдът е сезиран с
писмена молба от адв. Б., която е упълномощен защитник на Б. С. И., който е
със статус на обвиняемо лице по досъдебното производство № 226-ЗМК-
1244/2023г. по описа на 02 РПУ – СДВР, прок. преп. № 27965/2023 г. на СРП
Подробно в рамките на съдебните прения адв. Б. счита, че не са налице
или са отпаднали към днешна дата някои от основанията, които позволяват на
първоинстанционния съдебен състав да измени мярката за неотклонение
„задържане под стража”, като предлага мярката за неотклонение да бъде
изменена в мярка „домашен арест”, като същото е становището и на самия
обвиняем, изразено както в лична защита, така и в последна дума.
Представителят на държавното обвинение счита, че молбата е
неоснователна, излага подробни аргументи в хода на пренията относно
липсата на основания за промяна на мярката за неотклонение, действаща към
момента.
В производството по чл.65 от НПК съдът следва да прецени дали към
датата на свое произнасяне са налице законовите основания, които
позволяват „задържане под стража” на обвиняемото лице и дали
междувременно – между първоначалното вземанe на мярката за неотклонение
и извършването на повторна преценка от съдебния състав по чл.65 от НПК,
има новонастъпили обстоятелства.
В конкретиката на нашия казус, Б. С. И. е привлечен като обвиняем по
въпросното (гореспоменато) досъдебно производство с постановление от
1
26.07.2023г. и му е предявено обвинение за престъпление по чл.149, ал.2, т.1
вр. ал.1 от НК, което се наказва с наказание „лишаване от свобода” и
отговаря на критерия по чл.93, т.7 от НК.
Към настоящия момент няма промяна в доказателствената съвкупност,
която е била коментирана от предходните съдебни състави в производството
по чл.64 от НПК. Единствено са били назначени СПЕ на свидетеля
(пострадал) и обвиняемото лице с цел изясняване на психическа годност и
статус на същите, така че съдебният състав не намира основания, че е налице
промяна в обоснованото подозрение, че обвиняемият Б. И. е съпричастен към
инкриминираното деяние.
Нормално е за деца, които са на възраст под 14 години, малолетни
такива, същите да не споделят с родителите си преживявания от такъв
характер и е нормално при споделяне на дадените проблеми, родителите да
реагират, като сезират органите на МВР. Именно така са се случили
събитията и в този случай. Проведени са разпознавания на лицето-
извършител от страна на пострадалия, освен свидетелските показания,
писмените доказателства и експертизите по делото, и те не разколебават това
обосновано подозрение.
По отношение на реалните опасности от извършване на престъпление –
обвиняемият Б. И. е със статус на неосъждано лице, т. к. е налице
настъпила реабилитация по чл.86 от НК към 1994г. за първото условно
осъждане по първото дело в справката за съдимост, а по второто осъждане е
настъпила реабилитация към 2012г. при усл. на чл.88а, ал.2 от НК, т. к. по
това второ осъждане на обвиняемия, по което реабилитацията е настъпила
след изтичане на изпитателния срок и реабилитационния срок от десет години
(чл.88а, ал.2 от НК). Изводи в насока на реална опасност от извършване на
престъпление не биха могли да се правят при тези данни, а при този тип
производства завишената обществена опасност на деянието и на дееца не
биха могли да бъдат определящи.
Според съда реална опасност от укриване съществува и продължава да
съществува, т. к. лицето пребивава в гр. София, а не в с. Малорад, както
твърди защитникът, което значи, че не е на постоянния си адрес, а адресът в
столицата не е известен. В допълнение лицето е с намерение да напуска
страната, за да полага трудова дейност в Италия, което би било облекчено
при по-лека мярка, но от друга страна би довело до забавяне на досъдебното
производство, което не следва да се допуска.
По отношение на останалите обстоятелства, които съдът следва да
обсъди – срок на задържането и други причини-пречки за изпълнение на
мярката „задържане под стража”, то следва да се наблегне, че максималният
срок, който законодателят е определил, е осем месеца, разследването към
момента е в рамките на половината от този срок – четири месеца, и органите
на досъдебното производство следва да предприемат мерки по приключване
на това производство, ако смятат че не са налице други действия, които
2
следва да бъдат извършени, вкл. с участие на обвиняемото лице, поради което
срокът не се явява неразумен, доколкото той е половината от това, което
законодателят е предвидил като максимален срок на задържането.
По отношение на здравословното състояние на обвиняемото лице, то е
установено с документи и СМЕПД, и решението, което съдебният състав
вижда на проблема с пребиваването в ареста на обвиняемия, е използване на
разпоредбата на чл.250, ал.3 от ЗИНЗС, като следва да бъде разпоредено на
началника на ареста лицето да бъде приведено в съответното болнично
заведение, като това не води до промяна на мярката за неотклонение, а на
мястото на нейното изтърпяване и това следва да е болничното заведение към
Затвора – гр. София, за извършване на медицински прегледи, както е
предписало вещото лице по СМЕПД, организиране на консултации с
кардиолог и съдов хирург в спешен порядък в рамките на до 20 дни от влизане
в сила на определението и прецизиране на медицинската терапия, която да се
назначи на обвиняемия, и по преценка на съответния началник на
Затвора – гр. София извеждане от болнично заведение на лицето, ако се
налага това, което съдът силно не препоръчва да бъде правено, без да е налице
консултация от такъв медицински специалист.
Мярката за неотклонение „задържане под стража” следва да остане да
действа такава, каквато е, а на началника на ареста при НСлС следва да се
разпореди да се приведе обвиняемото лице Б. С. И. в СБАЛЛС при
Затвора – гр. София за изпълнение на разпореждането на съда и, съотв. на
становището на вещото лице.
Наблюдаващият прокурор следва стриктно да съблюдава чл.250 от
ЗИНЗС и да предприема мерки от организационно-технически характер по
своевременното произнасяне и разпореждане на последващите действия,
свързани с престоя на обвиняемото лице в болничното заведение, където да
търпи мярката за неотклонение.
По тези съображения и на осн. чл.65, ал.4 – ал.7 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В. Б. – упълномощен
защитник на Б. С. И. – обвиняем по досъдебно производство № 226-ЗМК-
1244/2023г. по описа на 02 РПУ – СДВР, прок. преп. № 27965/2023г. на СРП,
за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража” в
по-лека.
РАЗПОРЕЖДА на осн. чл.250, ал.3 от ЗИНЗС, на Началника на Ареста
при НСлСл да приведе обвиняемото лице Б. С. И. (с установена
самоличност) в СБАЛЛС при Затвора – гр. София за провеждане на
медицинска терапия (консултация с кардиолог и съдов хирург за прецизиране
на медицинската терапия и проследяване на сърдечно-съдов статус) на
3
лицето.
РАЗПОРЕЖДА на осн. чл.250, ал.3 от ЗИНЗС, на Началника на
Затвора – гр. София в спешен порядък да организира в СБАЛЛС при затвора
спрямо обвиняемото лице Б. С. И. (с установена самоличност) консултация
със съответен специалист за прецизиране на медицинската терапия и
проследяване на сърдечно-съдов статус на лицето.
УКАЗВА и РАЗПОРЕЖДА на наблюдаващият досъдебното
производство прокурор да вземе съответните мерки, ако се налага, свързани с
престоя на обвиняемото лице в горното болнично заведение.
УКАЗВА на наблюдаващия прокурор да предприеме мерки от
организационно-технически характер за приключване на разследването по
воденото досъдебно производство в рамките на срока по чл.22, ал.3, предл.1
от НПК.
Определението може да се оспори с частна жалба и/или частен
протест в тридневен срок от днес пред въззивния съд – Софийски градски
съд, като в случай на оспорване НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане пред
Софийски градски съд за 07.12.2023г. от 10:00 часа, за когато страните са
уведомени и се считат за редовно призовани, като обвиняемият да се осигури
от началника на Затвора – гр. София.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началника на Ареста при
НСлСл и на началника на Затвора – гр. София – за сведение за изпълнение.
ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила, да се изпрати
на органите на досъдебното производство – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4