Р Е Ш Е Н И Е
№…………..06.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд-ХХХІІІ състав, в публично заседание на девети
декември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Мария Ганева
и при участието
на секретаря Теодора Чавдарова , като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2232 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 4 от ЗМДТ.
Образувано
е по подадена жалба от А.Е.А. с ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощник –
адв. Д.К. от ВАК, против отказ за обработване на данъчна декларация по чл.
14 от ЗМДТ , обективиран в писмо рег.№ МД-Т20005435ВН/12.08.2020 г. на главен
инспектор при дирекция „ Местни данъци“
на община Варна, потвърден с писмо №Т20005435ВН-001ВН-001ВН/08.09.2020г. на
директора на дирекция „Местни данъци” при община Варна.
В жалбата се твърди, че
декларация по чл. 14 от ЗМДТ №**********/12.05.2020г. е подадена, за да се
стартира процедура по обстоятелствена проверка от нотариус, с цел снабдяване с
нотариален акт . Релевира се допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила , понеже ако ответникът е считал, че
подадената декларация не съдържа данни
за идентификация на имота , е следвало на основание чл. 103 от ДОПК да покани
заявителя да допълни същата, а не да
постанови изричен отказ. Като допълнителен довод за съществуване на
подобен порок на адм. акт се посочва различно произнасяне на ответника по
идентичен случай , когато е приел и обработил подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Твърди се материална незаконосъобразност предвид регламентацията на чл.
99-104 от ДОПК . Адм. орган може да откаже приеме на декларация само в хипотезите на чл. 99, ал.5 от ДОПК, което
не са налице в конкретния случай.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на постановения изричен отказ
с присъждане на сторените по
делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, но се представлява се от процесуален
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и
отправените с нея искания към съда .
Ответникът
по жалбата - директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от гл. юриск. С И, която излага
становище за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на юриск
възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално
допустима . По съдебен ред се оспорва изричен отказ на административен орган за
обработка на подадена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ , който представлява
отказ за извършване на административна услуга. Съгласно предписанието на №1, т.
2, б. в“ от ДР на ЗА „административна услуга" е извършване на други административни действия,
които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице.
Според чл. 3 от ЗМДТ декларацията се подава от
данъчно-задължените лица по образец, одобрен от министъра на финансите. При
деклариране от задължените лица на обстоятелства, релевантни за възникването и
определянето на задълженията им за местен данък по отношение на един недвижим
имот - за приходната администрация възникват задължения: да приеме съответната
декларация; да я обработи като постави партиден номер на имота, т.е. да създаде
за този имот партида в регистъра; да извършва по разписания в закона ред
промени по партидния номер на имота, воден за данъчни цели. Отказът за
"обработване" на декларация по чл. 14 от ЗМДТ има за последица както
невъзможност за посоченото в декларацията лице да бъде субект на данъчни
задължения, така и невъзможност за издаване
на данъчна оценка на имота, която е необходим документ за определяне на държавните и нотариалните такси
в нотариалните удостоверявания по реда на Гражданско—процесуалния кодекс.
В жалбата на А. до
съда има изрично изявление , че декларацията е подадена , за да се стартира
обстоятелствена проверка пред нотариус. В тази връзка обработването на данъчната декларация
цели реализиране на защитен интерес на
оспорващото лице т.е. на призната и защитена от закона полза и изгода за А.А.
да му бъде признато вещно право върху процесния имот с надлежен титул за
собственост в производство пред нотариус .
Жалбата изхожда от надлежна
страна - адресат на оспореното властническо волеизявление. Проведено е
задължително административно обжалване на изричния отказ , приключило с
потвърдителен контролен акт на ответника , в който не е посочено пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва, поради което се правоприлага разпоредбата на
чл. 140, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. т.е. срокът за обжалване се
удължава с два месеца. Писмото е получено на 10.09.2020г., видно от обратна
разписка /л.20 от административната преписка/, а жалбата до съда е подадена на 14.09.2020 г. В тази връзка
съдът приема, че потестативното субективно право на жалба е упражнено срочно .
Разглеждайки основателността на жалбата за установено от
фактическа страна следното:
На 12.05.2020г. А.Е.А. е подал
декларация по чл.14 ЗМДТ, заведена с вх.№ **********/12.05.2020г. /л. 46-55 от
административната преписка/, с която е декларирал за облагане недвижим имот , находящ се в гр. Варна, с.о. „Боровец
– север” с площ 1151 кв.м., начин на придобиване – давност. Декларацията е
приета на 12.05.2020 г. от служител на община Варна,
поставен й е входящ номер. Към същата декларация е била приложена извадка от
кадастралния регистър на недвижимите имота /КРНИ/ на гр. Варна с данни, че поземлен
имот с идентификатор 10135.5401.3311 с
площ от 1151 км. е вписан като собственост на
А Н С на основание решение №
879/08.05.2020 г. на Поземлена комисия гр. Варна / л. 54 от делото/. Според
това решение на наследниците на А Н С е
признато право на собственост в стара реални граници / л. 41-45 от преписката/.
С писмо от 14.07.202 г. ОДЗ-
Варна е уведомила адм. орган, че няма данни за
приключила реституционна
процедура за земите по § 4 от ЗПЗЗЗ /л.
40 от преписката/.
С писмо от 06.08.2020 г. кметът на район „ Аспарухово „ при община
Варна е информирал адм. орган, че няма започнала процедура по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ относно
ПИ с ид. 10135.5401. 3311 по ПНИ на с.о. „ Боровец – север“. / л. 35/.
Според регистъра към ПНИ на с.о.
„Боровец-север“ имот № 3311 с площ от 1151 кв.м. е записан като
съсобствен на наследниците на А Н С на
основание решение № 879/08.05.2020 г. на ПК -Варна / л. 38/.
Няма спор между страните, че
процесният недвижими имот няма партиден номер и за него няма подадена предходна данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ от други лица.
В съдебния процес А.А. прави
признание, че няма титул за собственост върху декларирания недвижим имот и че
не е наследник на А Н С / л. 27 от делото/.
С писмо
рег.№ МД-Т20005435ВН/12.08.20г. главен инспектор при дирекция „Местни данъци“ –
Варна е уведомила жалбоподателя, че подадената от него декларация по чл.14 ЗМДТ, заведена с вх.**********/12.05.20г. за имот, находящ се в гр.Варна, р-н
Аспарухово, с.о. „Боровец – север”, с площ 1151 кв. м. е оставена без
последствие, тъй като в подадената декларация имотът не е индивидуализиран чрез
посочване на идентификатор или пл. номер. Посочва се, че приложена към декларацията извадка от КРНИ на гр. Варна
дава сведение , че се има предвид поземлен имот с идентификатор
10135.5401.3311, а от направените справки за собствеността на имота в
Общинската служба по земеделие – Варна и Район Аспарухово при Община Варна се
установява, че с Решение № 879/08.05.2002г. на Поземлена комисия – Варна е
признато/възстановено правото на собственост върху имота, на наследниците на А
Н С.
Със заповед № 2888/15.07.2019 г.
кметът на Община Варна на основание чл. 4 от ЗМДТ е оправомощил длъжностни
лица, които да установяват , събират и контролират местните
данъци и ТБО , сред които е и издателя на оспорения отказ / л. 59/.
На 28.08.2020г. А. е обжалвал
отказа на органа по приходи пред директора на дирекция „Местни данъци” – Варна,
който е постановил потвърдителен контролен акт
с идентични аргументи на органа
по приходите , включително в довод, че процесния недвижим имот е записан в кад.
регистър на недвижимите имоти на гр. Варна и в ПНИ като собственост на други лица- наследниците на А Н С.
Видно от приобщената към
доказателствения материал преписка по
декларация на жалбоподателя по чл. 14 от ЗМДТ, подадена на 30.01.2020 г. същият е декларирал придобит по давност недвижим имот с ид. 10135.5409. 3357 в същата
местност „Боровец север“ , без да притежава титул за собственост , която
декларация е била обработена и е било издадено удостоверение на 29.04.2020 г. с
данни за завеждане на имота с партиден
номер , с вписана информация за липса на неплатени задължения. Последвало е
издаване на данъчна оценка на 02.12.2020
г. и подаване на молба- декларация за признава на право на собственост чрез обстоятелствена проверка / л. 28-37 от
делото/.
Изложената фактическа
установеност налага извод за основателност на жалбата предвид следните правни
изводи:
Оспореният по съдебен ред изричен
отказ изхожда от компетентен административен орган. Администрирането
/обработването/ на подадена данъчна декларация, съответно отказа за извършване
на тази административна услуга, е изявление, които принципно се следва от
натоварен с правомощия на "орган по приходите" служител от общинската
администрация, според местонахождението на имота.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния кодекс и обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Служителите от общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите като следва да
бъдат определени със заповед на кмета на община Варна /чл. 4, ал. 3 и, ал. 4 от ЗМДТ/. В случая със заповед №
2888/15.07.2019г. кметът на община Варна е определил служителите от общинската
администрация, които имат права и задължения на „органи по приходите” в
производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и
такси по реда на ДОПК, сред които попада и автора на обжалвания изричен отказ.
Отрицателното произнасяне на
органа е обективирано в изискуемата писмена форма и съдържа изложение на
юридическите факти , чието съществуване според ответната страна по правния
спор, обосновават взетото решение. В този контекст съдът приема, че са спазени
изискванията за форма на адм. акт.
Лишено от
основание е оплакването за неспазване на правилото на чл. 103 , ал.1 от ДОПК,
което гласи, че при установяване на
несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за
попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните,
получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно
изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на
декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4,
подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от
получаването на съобщението.
Видно от
съдържанието на обжалвания отказ ответникът е посочил , че в подадената
декларация няма данни за идентификатор на имота
или пл. номер, но този порок
органът счита за отстранен с приложението към декларацията- извадка от КРНИ на
гр. Варна . Именно поради тази причина не е възникнало процесуално
задължение за органа по приходи да
уведоми декларатора с предоставяне на срок за отстраняване на нередности на
декларацията . Заради яснота на органа относно
обекта на данъчно деклариране в обжалвания изричен отказ е изложил
своите конкретни съображения за пречки по обработване на декларацията за ПИ с
ид. 10135.5401.3311 и жалбоподателят не оспорва , че е подал данъчната декларация точно за този имот.
Неоснователно
е възражението на А. за различен подход при решаване на идентични случаи.
Основен принцип на административния процес е принципът за равенство, който гласи, че при еднакви
условия сходните случаи се третират еднакво /чл. 8, ал.2 от АПК във вр. с §2 от
ДР на ДОПК и чл. 4 от ЗМДТ /, но двете подадени декларации от А.А. за поземлени
имоти с ид. 10135.5401.3311 и за 10135.5401.3357 касаят различни случаи с
установени различни юридически факти, чието съществуване е довело до различен
краен правен резултат. От събраните доказателства по приобщената преписка по
подадената декларация с вх. № **********/28.04.2020 г. за ПИ с ид. 10135.5401.3357 не се установява същият да е притежание на
други лица , докато в настоящия казус имотът е съсобственост на наследниците
на А Си именно този юридически факт е фактическо основание за обжалваното
отрицателно произнасяне.
При изследване материална
законосъобразност на акта съдът не констатира неспазване на относимата правна
уредба.
Съгласно чл. 14,
ал. 1 от ЗМДТ собственикът уведомява
за придобитите имоти писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на
имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти. Цитираното нормативно правило навежда на извод, че субект на
това правното задължение по деклариране е собственикът т.е. носителят на
субективното материално право на собственост. След като качеството на
собственик е елемент от фактическия състав за възникване на задължението за
облагане с данък върху недвижимите имоти, то при подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ,
се следва представяне на такъв документ, от който да е видно, че е титуляр на ,
освен ако такъв документ той вече е представил. Само при тези обстоятелства се
следва «обработване» на данъчната декларация посредством разкриване данъчна
партида за този имот в регистъра, воден за данъчни цели от общинската
администрация и съответно отразяване в нея на данни за данъчно-задълженото лице
и другите реквизити на партидата.
Съществуването на вещно право се
доказва с надлежен титул за собственост, какъвто самият жалбоподател твърди, че
няма. Освен това А. признава, че не е и наследник на А Н С т.е. не е сред
вписаните в ПНИ и кадастралната карта
съсобственици на същия имот, на които е признато право на собственост върху
земеделски земи.
Подаването на данъчна декларация
само по себе си не е валидно правно основание нито за придобиване, нито за
загубване на правото на собственост. В декларацията на А. само е заявена
изтекла придобивна давност т.е. има само твърдение за съществуването на
придобивно правно основание.
Допълнителен аргумент в насока
съществуването на пречки за обработка на
подадената данъчна декларация от А. е правната регулация на ЗМДТ .
Според чл. 18, ал.1 от този нормативен акт служителите от общинската
администрация са длъжни да
проверят подаваните декларации , да изискват допълнителни данни за
облагаемия имот, да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, с
планове, скици и документи т.е. те
трябва да изследват дали подателят на данъчната декларация е сред задължените лица по чл. 14 , ал.1 от ЗМДТ- собственик на
недвижимия имот.
В обобщение оспореният изричен
отказ е законосъобразен индивидуален административен акт, който не подлежи на
отмяна по съдебен ред.
Предвид изхода на правния спор
съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на ответника за
присъждане на юриск. възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от
НЗПП във вр. с чл. 37 ЗПП , чл. 78 от ГПК и чл.144 от АПК.
Мотивиран от гореизложеното
Административен съд гр. Варна и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173,
ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Е.А. с ЕГН **********
*** срещу отказ за обработване
на данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ , обективиран в писмо рег.№
МД-Т20005435ВН/12.08.2020 г. на главен инспектор при дирекция „ Местни данъци“
на община Варна, потвърден с писмо №Т20005435ВН-001ВН-001ВН/08.09.2020г. на
директора на дирекция „Местни данъци” при Община Варна.
ОСЪЖДА А.Е.А. с ЕГН **********
*** да заплати на Община
Варна да заплати сумата от 100 /сто / лева, представляваща юриск.
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: