Решение по дело №17/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Старт 3 - 2017“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” № 12А, срещу Решение № 586 от 28.11.2023 г. по АНД № 20234110201282/ 2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 717702-F699391/ 10.08.2023 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, с което на „Старт-3 - 2017“ ЕООД, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1 200,00 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ВТРС, като постановено в противоречие със събраните в производството пред въззивната инстанция доказателства. По същество се твърди, че за нарушението е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на съответния служител, който го е извършил. Сочи се, че в случая, това е бил продавач - консултантът, който е бил на смяна в търговския обект и който реално е приел плащането от клиента. Твърди се и че от АНО е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Предвид съдържанието й, съдът квалифицира наведените в жалбата оплаквания като такива за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяване му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление, издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГДФК при ЦУ на НАП. Касаторът не претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба - началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГДФК при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени бележки, чрез пълномощника си по делото ***Д.Б., твърди правилност на оспорваното решение и неоснователност на касационната жалба. Намира за неоснователни развитите от касатора оплаквания за незаконосъобразност на потвърденото от районния съд наказателно постановление, вкл. по отношение санкционирания субект, а по същество за безспорно доказано извършването на санкционираното деяние. С тези доводи ответникът моли касационната жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение на РС – В. Търново е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие със закона. Намира нарушението за доказано от съдържащите са в делото документи, като изтъква, че възраженията за неправилно ангажирана отговорност на дружеството, са били обсъдени както от АНО, така и от районния съд и правилно е било прието за неоснователни. По тези съображения предлага решението да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 60, ал. 6 от ГПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На дата 02.03.2023 г., за времето от 10:02 часа до 19:45 часа, от инспектори по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП, е извършена проверка на търговски обект - щанд парфюмерия, находящ се на адрес гр. Велико Търново, ул. „Краков“ № 2Б /магазин „Кауфланд“/, стопанисван от „Старт 3 - 2017“ ЕООД с ЕИК *********. При проверката е констатирано монтирано в обекта и функциониращо ЕКАФП модел „Daisy Perfect SO 1“ с индивидуален номер на ФУ DY537610 и номер на фискална памет № 36696083. Преди оповестяването на проверката от проверяващите е извършена контролна покупка на един брой ароматизатор стойност 4,00 лв., заплатена в брой. Плащането е било прието в 10:04 часа от продавач-консултант в обекта, като за него не бил издаден фискален бон от посоченото ФУ. Контролните органи напуснали търговския обект, след около 5 минути се върнали, легитимирали се и започнали проверка. В хода на същата бил изведен отчет от наличното фискално устройство - междинен отчет и КЛЕН /контролна лента на електронен носител/, като в същите не фигурирала извършената контролна покупка. След извършена проверка на документи в обекта се установило, че до легитимирането на контролните органи няма регистрирани продажби за стойността на контролната покупка, както и въобще регистрирани продажби. За извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0104891/ 02.03.2023 г., подписан от служителите в ГДФК при ЦУ на НАП и от присъствалия на място продавач-консултант С.Б., без възражения. В протокола била вписана покана представляващо дружеството лице да се яви в ТД на НАП – Велико Търново, за съставяне на акт за извършено административно нарушение. По електронна поща от дружеството са представени допълнителни документи, но на определената дата представител на същото не се е явил в териториалната дирекция на НАП.

От участвал при извършването на проверката инспектор в ГДФК при ЦУ на НАП, при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, на „Старт - 3 - 2017“ ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F699391/ 14.03.2023 г., за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Актът е връчен дружеството на дата 28.04.2023 г., чрез упълномощено лице, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН управителят на „Старт - 3 - 2017“ ЕООД е подал писмени възражения, с твърдения за неверни фактически констатации в АУАН, незабавно предприети действия за охраняване на фиска, посредством регистриране на продажбата чрез ЕКАФП и доводи за нарушение, извършено от служител на дружеството, който следва да носи лична административнонаказателна отговорност. Възраженията са обсъдени от наказващия орган и са приети за неоснователни. Въз основа на установеното в АУАН, началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП е издал НП № 717702-F699391/ 10.08.2023 г., с което за извършено от „Старт - 3 - 2017“ ЕООД нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 1 200,00 лева. В мотивите на НП, административнонаказващият орган е посочил, че данъчният субект има наложена и предходна санкция за нарушение от същия вид. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на 23.08.2023 г. и е обжалвано от него пред компетентния районен съд, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

С жалбата пред ВТРС санкционираното дружество е навело възражения, идентични с тез в подаденото възражение срещу АУАН. Горната фактическа обстановка по делото е установена въз основа на събраните от районния съд писмени доказателства и разпита на свидетелите Т.Р.-С./актосъставител/ и Г.С./служител на НАП, участвал в проверката на място и свидетел при съставянето на АУАН/. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Той е преценил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е за установени и фактическите констатации в АУАН, подкрепени от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Приел е, че деянието извършено от данъчния субект осъществява от обективна страна признаците на административно нарушение по съответната хипотеза на ЗДДС и като такова е наказуемо по административен ред. Формирал е извод за правилност на дадената от административно-наказващия орган квалификация на извършеното нарушение, както и за законосъобразно осъществена дейност по индивидуализация на наказанието, определено към минималния размер по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е счел и че липсват на основания за прилагане на чл 28 от ЗАНН. С тези мотиви районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, като е присъдил разноски в полза на ответника във въззивното производство.

Постановеното от Великотърновския районен съд потвърдително решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Решаващият състав на РС – Велико Търново е формирал изводите си въз основа на изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил обстоятелствата по делото, установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства, както и наведените от жалбоподателя в него производство доводи и възражения. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията на първата инстанция са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

Както правилно е преценил ВТРС, актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, и Заповед № ЗЦУ-1149/ 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1.1, б. „г“ от заповедта/. АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление.

По същество решението на ВТРС е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за всяко плащане на извършена продажба на стоки или услуги във или от търговски обект, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ, с изключение на случаите, изрично изброени в самата норма. Съгласно чл. 25, ал. 6, изр. първо и изр. второ от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които са относими към процесния случай, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, като лицето, извършващо продажбата е длъжно едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Безспорно е, че като лице, стопанисващо търговски обект щанд за парфюмерия „Старт - 3 - 2017“ ЕООД – гр. Велико Търново е попадало в кръга от лица – адресати на цитираните норми.

Правилно съдът е приел, че претендираното от АНО нарушение се установява по безспорен начин от обсъдените в обжалваното решение писмени доказателства и свидетелски показания. При контролната покупка на дата 02.03.2023 г., служител на касатора не е изпълнил задължението си за издаване на фискален касов бон от ФУ за полученото плащане, в нарушение на цитираните по-горе разпоредби на ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Този извод не се променя от обстоятелството, че след започването на проверката и легитимирането на контролните органи /в 10:18 часа на същата дата/, продажбата е била отразена чрез ФУ, функционеращо на обекта. Нормата на чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е императивна и въвежда изискване задължението за издаване на фискална касова бележка да бъде изпълнено едновременно с получаване на плащането, в какъвто смисъл са и изложените от въззивната инстанция мотиви. Следва да се отбележи и че в конкретния случай като доказателство за извършването на нарушението се явява и подаденото възражение от управителя на дружеството, което съдържа безусловно потвърждение за полученото на 02.03.2023 г., в 10:04 часа плащане за покупка, кореспондиращо с констатациите от АНО, а също и обяснения за неиздаването на касова бележка. Съобразно горното, правилни са изводите на съда за безспорна доказаност неизпълнението от касатора на задължението му за издаване на фискален касов бон от ФУ за всяко получаване на плащане при извършена продажба от търговския му обект.

Неоснователни са и поддържаните в хода на цялото административнонаказателно производство оплаквания, че АНО е следвало да санкционира служителя, който носи лична административнонаказателна отговорност, а не търговското дружество. В случаи от вида на разглеждания е налице отклонение от принципа, уреден в чл. 24 ЗАНН, като в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС нормативно е регламентирана и успоредна отговорност за ЮЛ и ЕТ, при неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Касае се за имущесвена отговорност на лицето, стопаниващо съответния търховски обект, която е обективна и безвиновна и за да бъде ангажирана, е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Видно е и че с Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е въведено задължение за данъчните субекти да регистрират и отчитат чрез ФУ всяка извършена продажба, и с неизпълнението на това задължение, се осъществява състав на административно нарушение. Носители на това задължение са както физическите лица, назначенви на съответната длъжност, така и ЮЛ /ЕТ/, като данъчни субекти. Доколкото чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е специален по отношение на ЗАНН и предвижда изрично отговорност за нарушаване реда на документално отчитане на продажбите от търговски обект, освен за физи„еските лица, също и за ЮЛ, то изцяло в правомощие на административнонаказващия орган е да прецени чия отговорност да ангажира - на физическото лице, на юридическото лице, стопанисващо търговския обект, или и на двете. В конкретния случай от обективна страна е извършено административно нарушение по смисъла на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, което е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба, а доколкото собственикът на обекта е юридическо лице, тази отговорност е безвиновна.

Районният съд е изложил и мотиви, обосноваващи извода му, че при индивидуализирането на наказанието не са нарушени разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, които се споделят от настоящата инстанция. Видно от изложените в НП съображения, от АНО е отчетена обществената опасност на деянието, предвид характера на нарушението, свързан с неотчитане на подлежащи на облагане продажби, както и предходното извършване на същото нарушение, сочещо на повишен риск от системност. Определеният в наказателното постановление размер на имуществените санкции е близък до предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието. Не е налице и основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, последното обстоятелство е обсъдено в наказателното постановление. Както е посочил и АНО, процесното нарушение са типични за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Като е достигнал до аналогични изводи и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, РС – Велико Търново правилно е приложил закона.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не страда от визираните в жалбата на „Старт - 3 - 2017“ ЕООД – гр. Велико Търново пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, „„Старт - 3 - 2017“ ЕООД – гр. Велико Търново следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, като юридическо лице, в чиято структура е АНО, разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 80,00 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 586 от 28.11.2023 г., постановено по АНД № 20234110201282 от 2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Осъжда „Старт 3 - 2017“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” № 12А, да заплати на Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Дондуков“ № 52, разноски по делото пред настоящата инстанция, в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: