Решение по дело №8277/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1105
Дата: 4 юни 2018 г. (в сила от 18 септември 2019 г.)
Съдия: Венета Николаева Цветкова-Комсалова
Дело: 20151100908277
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      гр. София, 04.06.2018г.

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 

при участието на секретаря Р.Аврамова като разгледа т.д.№ 8277 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът „С.Е.” ЕООД, ЕИК *******, твърди, че е собственик на УПИ с площ 1254 кв.м., съставляващ парцел XIX-463 от кв. 6 по плана на гр. Банкя, с. Иваняне. Сочи, че за захранване в имота е построил и станал собственик по приращение на трафопост „Външно ел.захранване МКТП 250 КВА и кабели СрН“, с площ от 5,2 кв.м., заедно с прилежащата към него площ от 5,6 кв.м. Поддържа, че е предал трафопоста и прилежащия терен на ответника „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, с приемо-предавателен протокол на 11.08.2005 г. в изпълнение на задължение по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ /в редакцията към 11.08.2005 г./. Твърди, че ответникът монтирал трансформатор в трафопоста и започнал доставянето на електроенерия на други крайни потребители, като не заплащал обезщетение за ползването на ищеца по предвидения законов ред и към настоящия момент. Сочи, че достъпът до процесните обекти следвало да се осъществява по възмезден начин, но договор между страните за уреждане на имуществените отношения между тях не е сключен. Поддържа, че отправил молба до ответника да изкупи трафопоста, но ответникът не предприел последващи действия в тази връзка. Твърди, че между страните липсва уговорка за безвъзмездно ползване от страна на ответника на трафопоста и прилежащия терен. Сочи, че ответникът е присъединил и други потребители към електроразпределителната мрежа и извън договорената мощност от 47 kW. Твърди, че ответникът се е обогатил за негова сметка, като обогатяването се изразява в незаплащане за предоставеното ползване на обектите, получаване на такси за присъединяване на нови потребители и получаване от потребителите на суми за доставена електроенергия. Поддържа, че обедняването му се съизмерва в неполучена цена за ползването на обекта по Методиката, одобрена от КЕВР. Сочи, че ответникът го обезщетил за периода от 15.02.2006 г. до 15.12.2011 г. по силата на съдебно решение на Софийски градски съд, влязло в сила, но му дължал ново обезщетение за периода от 16.12.2011 г. до 16.12.2015 г. Поради това ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати посочената в исковата молба сума, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на описания трафопост и прилежащата към него площ за периода от 16.12.2011 г. до 16.12.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на исковата молба и до окончателното й заплащане.

Ответникът „Ч.Р.Б.” АД счита предявения иск за недопустим. Твърди, че в случая не бил налице твърдения от ищеца фактически състав на неоснователно обогатяване. Оспорва правото на собственост на ищеца върху трафопоста, като твърди, че с оглед уредбата на енергийните обекти, те са под специален режим на разпореждане и извън търговския оборот, като техният единствен собственик може да бъде само енергийно предприятие, каквото е ответното дружество. Сочи, че не е получил предложение от ищеца за изкупуване на процесните обекти. Твърди, че уведомил ищеца за необходимите документи за прехвърляне на обектите на ответника. Поддържа, че между страните бил сключен Договор за присъединяване № 71/13.01.2005 г., по който твърди, че било уговорено безвъзмездното му право на достъп и използване на енергийните съоръжения. Поддържа, че не се е обогатил за сметка на ищеца, а при условията на евентуалност оспорва иска по размер.

Релевира и възражение за изтекла 3- годишна погасителна давност на исковата претенция. Счита, че методиката на ДКЕВР не била приложима в случая и че не е изпаднал в забава, респ. че не дължи лихва за забава. В допълнителния отговор пояснява, че ползва процесните обекти на валидно правно основание - като собственик и въз основа на законов сервитут, учреден в негова полза по силата на ЗЕЕЕ /отм./ Претендира разноски в настоящото производство.

В тежест на ищеца по иска по чл. 59 от ЗЗД е да докаже, че е собственик на процесните имоти, че обектите са били ползвани от ответника в периода от 16.12.2011 г. до 16.12.2015 г., както и наличието на обогатяване на ответника без основание и за сметка на обедняването на ищеца, както и размера на обедняването.

Ответникът следва да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения срещу иска, а също и твърдението, че има основание да ползва обектите - предоставено безвъзмездно право на ползване.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 15, т.VІІІ, рег.№ 19450, дело № 1248/2003г. от 17.12.2003г. ищецът „С.е.” ЕООД е придобил правото на собственост върху УПИ с площ 1254 кв.м., съставляващ парцел ХІХ – 463 от кв.6 по плана на гр. Банкя, с. Иваняне, при съседи по скица: шосе за София, парцел ІІІ-за озеленяване, парцел ІІ – за читалище и парцел ХІV-61, а по нотариален акт: улица, Василка Будинова и общински имот от две страни.

От представените и приети като писмени доказателства по делото- разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-4 от 11.01.2005г., протокол за установяване на годността за ползване на строежа – акт обр. 16 от 08.09.2005г. и разрешение за ползване № ДК -07-323/08.09.2005г. и заповед № ДК-07-С-64, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, се установява, че в придобития от ищеца имот е построен и пуснат в експлоатация като площадков енергиен обект процесния трафопост.

Предвид липсата на доказателства за учредено право на строеж в полза на трето лице и липсата на законова забрана, на основание чл. 92 ЗС /собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго/ и по силата на приращението, ищецът се легитимира като собственик и на построената в имота постройка, в която е изграден процесният трафопост.

Видно от приемо-предавателен протокол на л. 51, касаещ описания МКТП, ищецът е предал на 11.08.2005 година на „Е.-С.” ЕАД за поддръжка и експлоатация описаното съоръжение.

Със заповед на директора на Дирекция „Р.на електрическа енергия” в „Е.Р.С.” АД от 27.09.2005г., е наредено да се постави под напрежение описаното в заповедта съоръжение, като е посочено, че същото е собственост на „Е.С.” АД и ще се експлоатира от ЕР „Запад”, на което се зачислява.

„Е.С.” ЕАД и ищецът –„С.е.” ЕООД са сключили на 13.01.2005 година договор за присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда на чл. 117, ал.1, т.2 от ЗЕ /ред. към ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г./. Видно от представеният документ, страните са уредили правоотношенията си във връзка с условията за присъединяване на обект: жилищна сграда, находяща се на ул.”Кирил и Методий” № 58 в УПИ ХІХ-436, кв. 6, с.Иваняне към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 7 от договора, „Е.С.” ЕАД има право да използва изградените от клиента съоръжения за присъединяване след предоставянето им за изкупуване от дружеството за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава договорената мощност, а според чл. 8 – има право и да използва собствените си съоръжения, чрез които е присъединило обекта за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава договорената мощност.

В чл. 24 е уговорено, че договорът за присъединяване към електрическата мрежа се прекратява след сключване на договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване на обекта на клиента.

Видно от доказателство на л. 53, ищецът е заявил за изкупуване процесното съоръжение на 15.08.2005 година /вх. № ВП-8788/15.08.2005г./. Получаването на тази молба от ЕР Столично ЕАД, ответникът не оспорва. Наличието на искане за изкупуване, отправено от ищеца, се установява и от писмото на л. 69 /2011 г./ и това на л. 70 /от 2012 година/, видно от които ответникът е предоставил срок на ищеца за представяне на доказателства във връзка с молбата от 2005 година. Няма доказателства, обаче, тези писма /за представяне на документи от инвеститора/ да са достигнали до знанието на ищеца.

От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като мотивирано и обективно, се установява, че по счетоводни данни на ответника, последният е направил разходи по поддръжка на процесния трафопост в периода 16.12.2011 година – 16.12.2015 година в общ размер на 91.38 лева /за привързване на абонати, извършени изпитания и разходи за транспорт – планови и аварийни разходи/.

От заключението на вещото лице Ц., което като обективно и изготвено в обхвата на знания на вещото лице съдът кредитира, се установява, че металната конструкция на трафопоста е със застроена площ от 5.2 кв.м., а застроената площ на обслужващите го железобетонни капаци /шахти/ и площадка /прилежащ терен на трафопоста/ е 5,6 кв.м.

От заключението на вещото лице М. /основно и допълнително/, което като обективно, пълно, мотивирано и изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице съдът кредитира, се установява, че обезщетението за достъп, определено като осреднена стойност по Методиката на ДКЕВР по чл. 117, ал. 7 ЗЕ, за периода 16.12.2011 година – 16.12.2015 година възлиза на 31 300,72 лева. Според вещото лице, по отношение на процесния трафопост е предоставена мощност от 47 КвЧ на ниво напрежение 0.4 kV. Или, за обект на ищеца е предоставена мощност за присъединен негов обект /жилищна сграда на ул. Кирил и Методий № 58/ към собствения му трафопост, както и към електроразпределителната мрежа на ответника към МКТП 20 kV /собственост на ищеца/ са присъединени 103 крайни потребителя /без обекта на ищеца по процесния договор за присъединяване от 2005 година/, предоставената мощност по отношение на които е 681 kV /без обекта на ищеца/. Според вещото лице, доставеното количество ел.енергия на посочените 103 крайни потребители /извън обекта на ищеца/ за процесния период е 2 134 146 kWh на стойност от 186 524 лева без ДДС.

От представените по делото приходни квитанции /л. 119 – 121/е видно, че ищецът е заплатил на Столична община данък недвижим имот и такси за битови отпадъци с лихви за периода от 2013г. до 2015г. От счетоводни справки на л. 72 и сл. се установя, че в Инвентарната книга  на ответника, процесният трафопост с монтиран трансформатор е заведен като собственост на ответника.

Няма спор, че ответникът е правоприемник на „Е.-С.” ЕАД.

По предявения иск по чл. 59 от ЗЗД, ищецът следва да установи, предвид заявените от него факти, че ответникът ползва 5,6 кв.м. от собствения му недвижим имот, прилежаща част към трафопост и трафопост с площ 5,2 кв.м., който е негова собственост по силата на приращение в качеството му на собственик на земята, без правно основание, за което за процесния период не е заплащал обезщетение.

По делото се установиха облигационни отношения между страните по договор от 13.01.2005 година за присъединяване, сключен по реда на Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносните и разпределителните мрежи за изградения по реда на същия нормативен акт обект, но не се установи да е сключен договор между ищеца и ответника /съответно - праводателя на ответника/, с който да е договорена цена за предоставения достъп по см. на чл. 117, ал.7 /съответно – ал. 8/ от ЗЕ. Не се установява наличието на такава уговорка и в представения по делото договор, нито пък уговорка достъпът и ползването да се предоставят безвъзмездно на ответника. От друга страна, в договора е налице уговорено право за електроразпределителното дружество да използва изградените от клиента съоръжения за присъединяване на обекта за присъединяване на обекти на други потребители, но след предоставянето им за изкупуване от дружеството и без да нарушава договорената мощност.

Тоест, на първо място, и във връзка с възраженията на ответника, не се установи отношенията между страните във връзка с ползване и достъп до процесните съоръжения да са регулирани от наличието на облигационна връзка и процесните отношения следва да се уредят по реда на чл. 59 ЗЗД – посредством правилата за неоснователно обогатяване.

В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно и възражението за давност, доколкото в случая е приложим общият 5- годишен давностен срок, който към датата на предявяване на иска не е изтекъл.

На второ място, отново във връзка с възраженията на ответника, не се установи виновно поведение на ищеца /съответно - забава/ във връзка с неизпълнение на задължението на ответника по чл. 6 от договора от 13.01.2005 година /за изкупуване на изградените съоръжения/ - няма доказателства представените от ответника писма, с които са изискани документи във връзка с изкупуване на съоръжението да са достигнали до знанието на ищеца преди представянето им по делото.

От друга страна, е налице неоснователното имуществено разместване. От събраните по делото доказателства /заключенията на вещите лица/ се установява, че след изграждане на съоръжението и въвеждането му в експлоатация, към обекта са присъединени още 103 крайни потребители освен ищеца, които са консумирали електроенергия в процесния период. Видно от представения договор, правото на ответника да присъединява и други потребители при ненарушаване на мощността, е уговорено, от една страна след изкупуване на съоръженията, а от друга страна – не е уговорено до изпълнение на това задължение, ползването на обекта и прилежащия терен да е безвъзмездно. Уговореното в чл. 15 от договора задължение на ищеца касае осигуряване на достъп до собствените на ищеца съоръжения, но не се отнася за достъп до имота на ищеца, а още по- малко може да се направи извод, че страните са се съгласили на това достъпът да е безвъзмезден. Тоест, както беше посочено, отношенията между страните следва да се уредят по пътя на неоснователното обогатяване и по- специално на субсидиарната разпоредба на чл. 59 ЗЗД, доколкото не е налице никоя от хипотезите на чл. 55 ЗЗД /предвид твърденията на страните и установените факти/, съгласно която който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следва, съответно, да се установи и връзка между обедняването и обогатяването.

Съгласно нормата на чл. 117, ал.7 от ЗЕ /ред. към ДВ 74/2006 г./ и чл. 117, ал. 8 ЗЕ /ред ДВ бр. 54/2012 година/, които норми са приложими към различни периоди от време от заявения с исковата молба период на обезщетение, достъпът и ползването на електрическите уредби и съоръжения следва да е възмездно – на собственика, съобразно нормативната уредба е дължима цена, определена по методика на КЕВР, при липса на друга уговорка. В конкретния случай, такава уговорка липсва, както вече беше посочено по- горе. Доколкото се установи и че ищецът притежава постройката - трафопост и земята, която му е прилежаща и същите и понастоящем не са изкупени по реда на ЗЕ от ответника, както и предвид липсата на сключен договор за дължим размер на обезщетение за достъп и ползване на имота на ищеца и изградената в него постройка за трафопост без наличието на постигнато изрично съгласие за заплащането му, то тези достъп и ползване се явяват без правно основание. В тази връзка следва изрично да се посочи, че законът не забранява електрическите съоръжения да са собствени на трети лица, а по аргумент от чл. 117, ал. 6 – 8 от ЗЕ може да се направи точно обратния извод.

От заключението на вещото лице М. се доказа, че ответникът през целия процЕ. период е ползвал трафопоста и прилежащия му терен за предоставяне на електроенергия и присъединяване и на други абонати, които са консумирали електроенергия, като между страните не е било сключено предвиденото в горепосочената разпоредба на чл. 117, ал.7/съотв. ал. 8/ от ЗЕ изрично споразумение за предоставяне на достъп срещу определена цена.

Установените разходи, сторени от ответника в размер на 91.38 лева, нямат отношение към претенцията на ищеца, доколкото не са предмет на настоящото производство, още повече видно от заключението същите са във връзка с присъединяване на крайни потребители /извън обекта на ищеца/.

Или, в обобщение следва да се посочи, че процесният трафопост като енергиен обект и част от електроразпределителната мрежа по смисъла на т. 22 и 23 от ДР на ЗЕ, се доказа, че служи за пренос на електрическа енергия и до други потребители, освен на ищеца, както и не се доказа да е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ /в редакцията към 2006 г., сега - ал. 8, изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и не е налице наличието на друго основание за осигуряване на такъв. Поради това енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжение на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. /в този смисъл решение № 37 от 30.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 709/2009 г. на І ТО, решение № 24/11.09.2009 г. на ВКС по т.д. № 596/2008 г. на ІІ ТО, решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 1382010 г. на ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

Обезщетението /съобразно задължителната съдебна практика/ следва да се определи като сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, каквато би дължало при сключен договор по чл. 117, ал.7 /съотв. ал. 8/ от ЗЕ и с която сума от своя страна собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп при наличие на такъв договор.

При определяне точния размер на обезщетението съдът взима предвид основното заключение на вещото лице М., в което вещото лице е посочило среден размер на обезщетението съобразно Методиката на КЕВР и установените факти по делото /не и допълнителното заключение относно пазарната цена на доставената ел. енергия на крайните потребители /извън обекта на ищеца/.

 Следователно, искът е основателен за сумата от 31 300, 72 лева.

Предвид изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни, при съобразяване уважанета, съответно – отхвърлената част от иска.

На ищеца съответно се следват направените съдебно-деловодни разноски, /които са включени в списъка по чл. 80 от ГПК и възлизат общо на 4980 лв./, като в тази връзка следва да се посочи, че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца в действителност е прекомерно, предвид установените минимални размери по НМРАВ и фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намалено до размер от 2000 лева. Или разноските на ищеца, съответни на уважената част от исковете, са в размер на 4212,91 лева.

На ответника са дължими съответни на отхвърлената част от исковете разноски от 107,82 лева за юрисконсулт и вещо лице.

         Воден от горното СЪДЪТ,

 

                                      Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА „Ч.Р. Б.” АД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на „С.Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,

-      на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 31 300,72 лв., представляваща обезщетение за ползване на трафопост „Външно ел.захранване МКТП 250КВА и кабели Ср.Н с площ от 5,2 кв.м., заедно с прилежащата към него площ от 5,6 кв.м. от собствения на ищеца УПИ ХІХ- 463 по плана на гр. ******, за периода от 16.12.2011г. до 16.12.2015г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.12.2015 година и до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 37 000 лева, както и

-      на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 4212,91 лв. - съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „С.Е.” ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Ч.Р. Б.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 107,82 лева – съдебни разноски.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        СЪДИЯ: