Решение по дело №11/2020 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 април 2020 г. (в сила от 24 април 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20202320200011
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 14

 

Гр. Тополовград, 16.04.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН ХРИСТОВ

 

При секретаря: К.П.

ПРОКУРОР: Н.Михалева

 

Като разгледа докладваното от съдия Христов ЧНД № 11 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          От Районна прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград е поискано задължително настаняване на лечение на лицето П.И. ***, страдащ от психично заболяване, за което многократно е лежал в психиатрични заведения, към момента състоянието му е обострено и счита, че в такова състояние освидетелствания може да извърши престъпление или друго противоправно деяние с висока степен на обществена опасност, както и сериозно да застраши здравето си и здравето на околните и живеещите в съседство лица.

          Служебният защитник – адв.Б. счита, че искането на Районна прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград за задължително настаняване и лечение на П. в психиатрично здравно заведение е основателно, като  изразява становище, че това настаняване би било изключително в негова полза. Пледира да бъде уважено искането на прокуратурата.

          Освидетелстваният П.И.П. се явява в съдебно заседание, но не изразява смислено и логично становище по направеното предложение. Твърди, че не е болен и говори несвързано.

          От съвкупната оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

          Касае се за мъж на 41 годишна възраст. Завършил средно образование. В казармата влязъл с набора си. Отслужил я безинцидентно. След казармата се завърнал при родителите си в с.Орешник, общ.Тополовград и започнал работа в строителството, работил на няколко места в строителни фирми и на частно, с работата си се справял, много са го търсели и той работил с желание и много. Живеел при родителите си в с.Орешник, често посещавал баба си в с.Ч., обл.Ямбол и близките си, сестра си в гр.Ямбол.

          Алкохол започнал да употребява след казармата, в начало пиел много рядко, предимно в празнични дни и по поводи, не се напивал. От няколко години близките му са забелязали, че като пие алкохол става много напрегнат и има лош поглед.

          По характер очертан като по-затворен, не много общителен, но работлив.

          Психичното му заболяване датира от март 2016 г., когато безповодно променил поведението си. Спрял да работи, с дни не излизал от къщи, стоял сам и гледал с часове в една точка, занемарил външния си вид. Споделил на близките си , че го следят, че има камери с които го наблюдават, че го подслушват по телефона. Имал усещане, че е заплашен, изпитвал страх, напрежение, не можел да спи. След известно време започнал да ходи на работа, но станал още по-мълчалив и подозрителен, отказвал да се храни вкъщи, защото се опасявал, че в домашната храна са сложени отрови, лекарства и други неща.

Започнал да подозира майка си и леля си че го тровят, станал враждебен спрямо близките си в с.О.. Постоянно някъде ходил, нещо оглеждал и проверявал, не споделял нищо, само гледал лошо. В края на юни станал много гневен, започнал да се кара с близките си, ударил вуйчо си, счупил му ченето. Изкоренил всички цветя и лози в двора си. Начупил покъщнината и тръгнал пеш за гр.Ямбол. Отишъл в с.Ч., започнал да говори на хората от селото, че е милионер, че къщата е негова, не пускал никой да влиза в къщата. Изкарал всички дрехи, юргани, дюшеци от къщата на баба си и започнал да ги полива с вода, защото били замърсени с цел да го унищожат.

Към края на юли 2016 г. поведението му станало нетърпимо и опасно, не искал никой да влиза в къщата на баба му, карал се с хората, оставил баба си без лекарства, заключил я в стаята и не пускал никой, твърдял, че около къщата имало поставени магии, които му влияели и го боляла главата, която от магиите се надувала и бучала. Гонел чичо си, хвърлял шишета, камъни, тухли. Барикадирал се в къщата с нож, брадва и отвертка и не пускал никой. По етапен ред доведен от ЦСМП и полицаи в МБАЛ-Ямбол. В хода на спешност, лекуван от 30.07.2016 г. до 22.08.2016 г. в ОП на МБАЛ – Ямбол. В хода на лечението продължително време твърдял, че майка му и леля му го тровят, отказвал домашна храна, при едно от свижданията с мака си изпаднал в психомоторна възбуда и проявил агресия към нея.

Изписан по настояване на близките му, с препоръка за поддържащо лечение в домашна обстановка. По данни на майката, след изписването му вземал лекарствата около две седмици и после отказал лечението. Постепенно пак станал подозрителен, започнал да ходи и да оглежда стаите, двора, не можел да спи, отказвал да се храни, не искал да стои в с.О. защото подозирал, че го тровят, постоянно му слагат нещо, говорят за него, коментират го. По психотични мотиви отишъл в с.Ч. и там започнал да ходи из селото, влизал в чужди дворове, къщи, оглеждал, търсел направени магии, целия се намазал с някаква бяла течност срещу „уроки” и с поведението си плашел хората.

Имал усещане, че хората го следят, че говорят за него, затова ги гонел и обиждал, за пореден път се скарал с чичо си, начупил вещите в къщата и двора и пак по етапен ред в спешен порядък е бил приет на 30.09.2016 г. в ОП на МБАЛ-Ямбол, лекуван до 27.10.2016 г.

От 27.10.2016 г. до 02.02.2017 г. е лекуван в ДПБ-Раднево по Закона за здравето за срок от три месеца. След изписването му от болницата известно време редовно приемал лекарствата, посещавал психиатър в гр.Е., живеел при майка си в с.О., добре са се разбирали, започнал да работи по професията си. След няколко месечно домашно лечение, започнал да взема нередовно предписаните му лекарства, често пропускал дозите. Това нередовно лечение довело до промяна в поведението му, пак станал затворен, започнал да мисли нещо свое, спрял да общува с майка си, с близките си, започнал да се храни по-малко, нощно време не спял, оглеждал постоянно къщата, стаите, твърдял, че има нещо в къщата, привиждали му се някакви насекоми, искал да ги „трови”, изкарал цялата покъщнина на двора. Пробивал дупки в тавана, не можел да обясни защо ги правел тези работи, понякога изпитвал страх, подозрение, че нещо става около него, смятал, че има отрови около него, че насекомите могат да му навредят, могат да го отровят или нападнат и пръскал къщата и двора със селскостопански препарати. Отново е било предприето задължително лечение.

По данни на близките му от началото на 2020 г. отново отказал да взема лекарства, заявил на майка си, че се е излекувал и вече е здрав. Категорично отказал да му се слага инжекция „Модитен-депо”. Отказал да посещава лекуващия си психиатър.

По данни на майка му постепенно състоянието му се влошило, станал отново мълчалив, гледал я злобно, страшно, не искал да говори с нея, понякога говорил грубо и заплашително. Майка му се страхувала да се прибира в къщи, понякога спяла в роднините си. По нейни думи, той не спял нощно време, все нещо правил, нещо местил в стаята си. Станал раздразнителен, гневлив. По нейна молба полицаите идвали няколко пъти в тях да му кажат да слага инжекцията, но той не винаги се съгласявал.

Започнал да отказва да се храни, подозрително гледал какво има в къщи, периодично ходил да работи, но започнал да страни от хората, твърдял, че хората са настроени срещу него, искат да му направят нещо. Отново занемарил външния си вид, не спял, стоял сам в къщата или излизал с кучето си и обикалял с часове.

Започнал все по-често да употребява алкохол и се дразнел с хората и трезвен, и пиян.

          Поради това му състояние са подадени жалби до РУ – Тополовград за задължително лечение по Закона за Здравето.

Освидетелстваният не е критичен към състоянието си.

Видно от назначената съдебнопсихиатрична експертиза П.И.П. боледува от психично заболяване –  параноидна шизофрения, параноиден синдром. 

Към момента е във влошено състояние изразяващо се в болестно променено отношение към реалността, некритичен към състоянието си, а поради основното му заболяване има намалени критични способности и слаби задръжки, в резултат на което може да има рисково поведение.

Така установена фактическа обстановка се доказва от писмените и гласни доказателства по делото и от заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание психиатрична експертиза.

От така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Лицето П.И.П. е с болестно променено отношение към реалността, некритичен към състоянието си, а поради основното му заболяване има намалени критични способности и слаби задръжки, в резултат на което има рисково поведение. Болестно мотивираната насоченост спрямо околните е предпоставка за извършване на обществено опасни деяния и в това си състояние освидетелствания е опасен за себе си, за близките си и за околните, за обществото.

Към момента състоянието в което се намира, той не може да се грижи сам за себе си, не поддържа предписаната му терапия за домашно лечение, поради което за постигане на подобрение и стабилизиране на състоянието му е необходимо да се проведе болнично лечение. Лечението трябва да бъде задължително и да се проведе в ДПБ – Раднево, за срок от три месеца.

Следователно съдът счита, че са налице всички законни основания, визирани в чл. 155 и чл. 146 ал.1 т. 1 от Закона за здравето и същият подлежи на задължително настаняване и лечение в специализирано здравно заведение – Психиатрична болница гр. Раднево, стационарно лечение, за срок от три месеца. Тъй като същият не е в състояние да изразява информирано съгласие и поради конфликт на интереси с близките му, лицето, което следва да изразява съгласие за лечението му, трябва да бъде определено от Кмета на Община Раднево – седалище на лечебното заведение.

          Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 155 вр. с чл. 146 ал.1 т. 1 от Закона за здравето, съдът

 

Р  Е  Ш И :

 

                ПОСТАНОВЯВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО настаняване и лечение на лицето П.И.П. – роден на *** ***, общ.Тополовград, ул.”Младежка” № 29, с ЕГН **********, като психично болен от параноидна шизофрения, параноиден синдром, който поради заболяването си може да извърши престъпление което представлява опасност за околните, за обществото и застрашава сериозно здравето си,  в ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА – гр. Раднево, стационарна форма, за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Поради липса на способност на лицето П.И.П. да изразява информирано съгласие за лечение,  ЗАДЪЛЖАВА Кмета на Община Раднево да определи лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на П..

 

           Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването или протестирането му не спират изпълнението му.

Препис от решението да се изпрати на Държавна Психиатрична болница – гр. Раднево, на Районна прокуратура – Ямбол, Териториално отделение – гр.Тополовград и на РУ - Тополовград за незабавно изпълнение.

           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: